site.btaБлизкородствено размножаване и хибридизация са сред наблюдаваните проблеми при вълците в България

BOBSTH 09:07:31 16-05-2021
RM0907BO.002
Благоевград - вълци - популация

Близкородствено размножаване и хибридизация са сред наблюдаваните проблеми при вълците в България


Благоевград, 16 май /Десислава Велкова, БТА/
Близкородствено размножаване и хибридизация са сред наблюдаваните проблеми при вълците в България. Въпреки, че популацията в страната не е малобройна и е с широко разпространение, при нея се наблюдават проблеми, причините за които все още не са ясни, каза за БТА биологът и член на Сдружение за дива природа "Балкани" Елена Цингарска. Нейната активна работа по изучаване на вълците започва през 1997 година. Оттогава са събрани данни за числеността на популацията, нейното състояние и опасностите, свързани с чистотата на генофонда.
Хибридизацията на вълци с домашни кучета в България е установена при съвместно изследване на популацията с експерти от Полската академия на науките. При това изследване са взети сто проби от вълци и е направен ДНК анализ, а резултатите са обобщени в публикация от 2014 година. До момента вече изследваните проби са над двеста, което дава повече яснота за наличието на хибридизация сред вълците в България, обобщи Елена Цингарска.
При хибридизация се наблюдават промени в поведенческите реакции на вълците. Тези животни носят и кучешки гени и съответно не се плашат от човека, наред с това се наблюдават и други разлики в поведението, поясни биологът. Наличието на хибридизация засяга и генетичната чистота на вида. Анализите, направени сред популацията в България показват, че тя е с много богат генофонд, а запазването му е изключително важно за вида.
Според биолога, ловуването на вълците целогодишно е предпоставка за хибридизация и близкородствено размножаване (инбридинг). "Видът има механизъм за избягване на инбридинг, тъй като двойките се формират от неродствени животни, а вече веднъж формирана, двойката остава за цял живот, тоест те са моногамни и верни един на друг. Когато единият от двамата партньори е убит или по друга причина не е в двойката, очевидно другият партньор е склонен при наличие на кучета в района да допусне размножаване с тях, за което има информация и от други страни.", посочи Елена Цингарска.
Вълците по природа са животни, които живеят в семейни групи, които включват двойката, която се размножава и тяхното поколение от едногодишни и двугодишни вълци. Те живеят заедно, участват в лова и помагат на родителската двойка в отглеждането на следващото поколение, което, по думите на Елена Цингарска, е естествен механизъм на вида да самоограничава прекомерната популация. Проведените проучвания обаче показват и ниво на близкородствено размножаване (инбридинг) сред вълците в България. Това води до нежелани изменения, поява на болести сред индивидите, а самата популация става генетично и здравословно нестабилна, посочи Елена Цингарска."Когато един млад индивид напусне своята територия, своята глутница, той мигрира, за да намери място и свой партньор, той се среща с животно, което не му е родствено. За Северна Америка има данни, че две женски - майка и дъщеря, която все още живее в своята глутница, се чифтосват с един мъжки, това е един от начините да се постигне инбридинг.", разказа Елена Цингарска. Тя посочи, че вероятно това е механизъм да се възстанови видът при рязко намаляване на популацията.
Предстои изучаването на вълците в България да даде отговори на причините за появата на хибридизация и инбридинг. Това обаче е труден и сложен процес, тъй като вълците са много предпазливи и интелигентни, водят скрит начин на живот, а самите животни са вид, който изключително много се страхува от човека. За да събере данни за навиците им, екипът на Елена Цингарска използва методи като проследяване през снежните периоди от годината, имитиране на вой и събиране на материал за генетичен анализ. Използва се и телеметрия, но това изисква животното да бъде уловено, упоено и да му бъде поставен нашийник с предавател. Улавянето на вълк изисква изобретателност, за да бъде надхитрен хищникът. Използват се капани, които са специализирани за научни цели, така че да не наранят животното, а само да го задържат, поясни Елена Цингарска. След залавянето хищникът се упоява, вземат се проби и се поставя нашийник.
Въпреки малочисления екип и ограничените средства, от 2005 година до момента са уловени десет вълка. На шест от тях са поставени нашийници с предаватели, останалите четири са успели да избягат до пристигане на екип на място, посочи Елена Цингарска. "От тези шест животни само едно, първият вълк, който уловихме, беше намерен умрял от естествена смърт. Всички останали животни или бяха убити при лов, или бяха отровени.", разказа тя. За последния вълк, на когото е поставен предавател преди година година, природозащитниците нямат информация. Сигналът от нашийника е изгубен преди няколко месеца, а от самото животно няма и следа, сподели Елена Цингарска.




/РУМ/