site.btaВ Хасковско са първите предвестници на обявяването на Независимостта

BOBSTH 08:25:02 22-09-2021
NT1036BO.001 08:25
Хасково - история - Независимост

В Хасковско са първите предвестници на обявяването на Независимостта


Хасково, 22 септември /Николай Грудев, БТА/
Първите предвестници на бъдещия акт на обявяването на Независимостта на България са в Хасковско. За началото на процеса, който завършва с провъзгласяването на Княжество България в Царство България, и с който княз Фердинанд става цар, може да се счита стачката в барон Хиршовата железница в региона. Това твърди д-р Красимира Узунова, уредник в Регионалния исторически музей /РИМ/ в Хасково.
На 5 септември 1908 година служители и общи работници в железницата на барон Хирш обявяват стачка, припомня д-р Узунова. За да усмирят стачкуващите, турските власти искат да влязат в пределите на България, или по-точно в Търново Сеймен /днес Симеоновград/. Нашата държава не може да го допусне и се възпротивява. В същия ден султан Абдул Хамид има рожден ден, разказва д-р Узунова. Външният министър на империята кани на банкет всички дипломати и дипломатически представители, но не и българският тогава все още титулуван по протокол "агент" Иван Гешов. Това е едно неглижиране на българите. Гешов сигнализира веднага в София, а за обидата е изготвена и отправена дипломатическа нота.
Обстановката между държавите ни освен това се е променила коренно с идването на власт на младотурците по-рано същата година, като установените дотогава приятелски и добросъседски отношения с България рязко се влошават, отбелязва Узунова.
Именно тези две събития - стачката и дипломатическия скандал, попадат на една много благодатна почва, обобщава историкът. Населението в Търново Сеймен и Харманли очаква назряването на сериозни събития. Местните вестници - "Борба" в Харманли и "Селски глас" в Търново Сеймен непрекъснато публикуват материали и отразяват много динамично събитията. Авторите обясняват на читателите си какво се случва, и именно благодарение на тези публикации населението в Хасково, Търново Сеймен и Харманли излиза на многохилядни митинги. То усеща и разбира политическата обстановка чрез вестниците, посочва д-р Узунова. Тя допълва, че на събиранията говорят известни в съответните населени места хора - предимно лидери на управляващата тогава Демократическа партия, като ораторите поддържат именно този дух - че България е независима, че България трябва да бъде самостоятелна. Тези митинги често завършват с военни паради, което също е много важен знак - че ние вече имаме войска, която може да излезе в открит конфликт, отбелязва д-р Узунова.
След недопускането на турски сили за потушаване на стачката на железопътните работници се стига до още по-далече - тази част от барон Хиршовата железница е обявена за българска държавна собственост. Това е един много сериозен акт, който ще събуди ответни реакции не само в Османската империя, но и в другите балкански страни, подчертава историкът. Тя се мотивира и с обстоятелството, че обстановката е изключително благоприятна - от Запада се мъчат да продължат да атакуват Османската империя и да преразпределят някои останали части в нея като Босна и Херцеговина - Австро-Унгария се готви да им сложи ръка.
Така България извършва този много важен исторически акт в момент, в който конюнктурата е най-благоприятна в Европа и на Балканите, обяснява д-р Узунова. Тя смята, че с обявяването на национализацията на железницата Княжество България заявява: "Ние сме вече самостоятелна, независима държава и спрямо нас трябва да се отнасяте като с такава". Последвалите събития с написването на Манифеста и обявяването на Независимостта във Велко Търново на 22 септември са общоизвестни.
В заключение д-р Узунова уточнява, че промените в държавното устройство стават факт в 1911 година, когато промените в Търновската конституция са гласувани от Петото Велико народно събрание. Неизпълнена остава обаче следващата задача пред младата българска държава - освобождаването и присъединяването на Македония и Тракия към българските предели.
Оценката на д-р Узунова е, че обявяването на България за независимо царство има огромно значение, това е най-големият ден в новата българска история. Тя държи и да се отбележи, че във втората половина на ХХ век за съжаление конюктурната историческа наука дори не смяташе този ден за празник, той беше обикновен работен ден, а събитието беше споменавано само мимоходом.

/НТ/