site.btaСлед приемането на еврото българският капиталов пазар ще бъде сред лидерите по ръст в ЦИЕ, прогнозира ръководителят на БФБ Маню Моравенов

След официалното приемане на еврото се очаква българският капиталов пазар да се нареди сред лидерите по ръст в региона на Централна и Източна Европа подобно на това, което се случи в Хърватия след присъединяването й към еврозоната. Това прогнозира изпълнителният директор на Българска фондова борса (БФБ) Маню Моравенов по време на събитие, проведено в сградата на БФБ в София, на което бе представен обзор на отминалата година на родния капиталов пазар.

По думите на Моравенов, след влизането на Хърватия в еврозоната Загребската фондова борса е отчела най-големите ръстове в региона на Цетрална и Източна Европа, както по оборот, така и като растеж на основния си индекс, като се очаква еврото да провокира подобен ефект и у нас.

„Това се очаква да се случи и при нас. Очакваме нови чуждестранни инвеститори, които ще погледнат към България поради влизането в еврозоната и отпадането на валутния риск“, каза Моравенов.

Според него еврото ще засили интереса към българския капиталов пазар дори и по спекулативни причини подобно на това, което се наблюдава на пазара на недвижими имоти от около година насам.

„На капиталовия пазар по-скоро това ще се случи след реалното приемане на еврото“, посочи той.

Паралелно с това се очаква еврозоната да увеличи мащаба на българския капиталов пазар по отношение на процедурите по първично публично предлагане на акции (IPO). Моравенов разясни, че две години след присъединяването към еврозоната, в Хърватия са били реализирани три IPO-та, всяко  от които за по около 100 млн. евро.

„Предвид че през предходните 15-20 години там IPO-тата бяха от порядъка на между 1-5 млн. евро, много рядко повече от 10-20 млн. евро, това, което се забелязва, е близо 10-кратен ръст на мащаба на пазара, тоест на потенциалната дълбочина, която дават и ще дават най-вече институционални инвеститори“, каза Моравенов.

Изпълнителният директор на БФБ обаче подчерта, че за разлика от България в Хърватия от три години има програма, която позволява индивидуалните инвеститори да влагат в държавни ценни книжа (ДЦК).

По думите му, в рамките на първите няколко емисии държавен дълг на Хърватия, пуснати за инвеститори на дребно, средно между 35 000 и 45 000 граждани са записали ДЦК на процедура, но при последното набиране на капитал по тази програма са участвали близо 200 000 индивидуални инвеститори.

Моравенов подчерта, че по този начин спестяванията на около 200 000 хървати са вложени в държавен дълг на страната.

Той изрази надежда, че пускането на български ДЦК за индивидуални инвеститори скоро ще бъде възможно и у нас, като обясни, че досега това не се случва основно заради политическите кризи, тъй като подобно решение трябва да бъде институционално съгласувано.

Моравенов подчерта, че когато гражданите имат възможността да инвестират в безрисков актив, какъвто са ДЦК, които са 100 процента гарантирани от държавата, те могат да инвестират доста повече от 100 000 евро – сумата, до която в момента са гарантирани банковите депозити.

"Аз лично се надявам, че наистина в България ще има такава програма. Знам, че се работи много активно по нея“, каза той.

Маню Моравенов посочи, че отминаващата 2025 година се очертава като рекордна за БФБ за последните 12 години по отношение на реализирания оборот, които ще надхвърли границата от 1 млрд. лева.

"Това е заслуга не само на БФБ, но и на българските инвеститори“, каза той.

SOFIX, oсновният индекс на БФБ, се намира на 17-годишен връх, като от началото на годината е добавил 20 на сто, а спрямо 2020 година увеличението достига 90 на сто. Спрямо 2020 година през настоящата 2025 година се наблюдава ръст от 26 на сто на сделките и 146 на сто увеличение в оборота. Само за първите 9 месеца на тази година оборотът на БФБ е нараснал с 30 на сто. Броят на индивидуалните инвеститори на БФБ е нараснал с близо 17 800 лица през последните 5 години.

Според Моравенов БФБ може да бъде добра алтернатива за индивидуални инвеститори, тъй като редица компании редовно разпределят дивидент, а доходността варира между 3 и 8 процента. Той припомни, че според новия проект на държавен бюджет за 2026 година се очаква данък дивидент да не бъде повишаван от 5 на сто до 10 на сто.

Приблизително 20 на сто от листнатите компании редовно изплащат дивидент, което представлява около 60 дружества от общо над 200 листнати, посочи Моравенов.

Според данните, изнесени от изпълнителния директор на БФБ, приблизително 50 процента от компаниите в състава на индекса SOFIX са постигнали поскъпване на акциите от 30 на сто и повече през последните 12 месеца.

Моравенов коментира и сегмента Eurobridge на БФБ, който дава възможност чрез партньорство с „Дойче Бьорзе“ (Deutsche Boerse) за двойно листване на компании у нас и на борсата във Франкфурт. От тази възможност вече се е възползвала една компания (Шелли Груп – бел. авт.), като по думите му втората българска компания (Сирма Груп Холдинг), която ще реализира двойно листване, се очаква да стори това през първото тримесечие на 2026 година.

Според него българският капиталов пазар едва ли ще нарасне толкова през идните 5-10 години, че да привлича директно интереса на глобалните инвеститори, така че инициативи като Eurobridge са шанс за българските компании да излязат на големи пазари.

Моравенов коментира и Меморандума за разбирателство за развитие на капиталовите пазари, подписан на ниво финансови министерства от България, Хърватия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Република Северна Мекедония и Унгария.

По думите му тези 8 капиталови пазари водят разговори за интеграция, като към днешна дата няма постигнат консенсус по темата. От друга страна обаче ръководствата на борсите са постигнали съгласие да се работи в посока синхронизиране на правилата и регулациите, засягащи капиталовите пазари на изброените страни. Друга тема, по която се работи, е намирането на начин за свързване на посттрейдинг инфраструктурата на тези пазари, добави той.