site.btaТеодосий Спасов: Иска ми се хората да видят пътуването като възможност да опознават света

През 2020 година част от 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида са кавалджията Теодосий Спасов и китаристът Християн Цвятков. Пет години по-късно излезе албумът „Антарктически приказки“ с пиеси, създадени на Ледения континент. Като анонс към представянето на албума е създаден и музикално-поетичен спектакъл със същото название, който ще бъде представен в Австрия през декември – на 10 декември във Виена и на 11 декември в Залцбург. 

Повече за пътуването до Антарктида и създаването на проекта „Антарктически приказки“ разказа пред Елица Ценова за блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“ (Melange Bulgaren) Теодосий Спасов: 

Когато през 2020 г. проф. Христо Пимпирев Ви покани в 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида, имахте ли колебания дали да приемете?

- Никакви. Аз самият вече бях говорил с приятели, които бяха посетили Антарктида, и търсех подходящ момент да се свържа с проф. Пимпирев и да поискам да ме включи в някоя от експедициите. Случи се така, че той сам се обади и ме покани да направим по неговите думи този „научен експеримент с музика“. Така мечтата ми сама дойде при мен. И тъй като музиката е преди всичко споделяне, предложих да вземем и Християн Цвятков, който е член на моя Фолк Квартет, и така дуетът ни беше готов да потеглим.

От всичките ни пътувания и преживявания се родиха 13 пиеси, които ние записахме на телефоните си като заготовка за бъдещи аранжименти. След като се прибрахме, поканих още музиканти и аранжирах музиката за по-голям състав. Събрахме се с Живко Петров – пиано, Христо Йоцов – барабани, струнния квартет на Грациела Панайотова, басиста Радослав Славчев (Riverman), също и съпругата на Християн – Полина Цвяткова, която изпълнява три песни, чийто текст се роди абсолютно спонтанно там на място.

За съжаление, заради пандемията целият проект се забави и трябваше да минат пет години, за да излезе този албум. Като анонс към него направихме и музикално-поетичния спектакъл „Антарктически приказки“. В него актьорите Бойка Велкова и Любомир Ковачев си партнират чудесно, а аз и Хари свирим първообраза на музиката, която създадохме на Антарктида.

Пет години по-късно след много музика, поезия и снимки, кой все пак остава най-яркият Ви спомен от това необикновено пътешествие?

- В себе си нося един цялостен спомен от това пътуване, което отне общо три седмици. Ние прекарахме само десет дни в антарктическата ни база, а през останалото време сменяхме транспорт и преодолявахме разстоянията.

Там на място може би най-впечатляващият момент беше акостирането на кораба на испанската база, откъдето трябваше с надуваеми лодки да се придвижим до българската. Това беше призори, някъде към 04:30 ч., ние бяхме уморени и виждахме само ледените блокове, между които се движехме. Когато стъпихме на нашата база на остров Ливингстън, вече се зазоряваше и видяхме или по-скоро осъзнахме къде се намираме. Незабравимо усещане за безкрайност! Сякаш съм на друга планета, далеч от цивилизацията! В залива точно срещу базата ни се издигаше огромен айсберг, който сияеше в бяло, синьо и зелено. Великолепен! Заснел съм го с фотоапарат и този кадър е част от изложбата ми.

С Християн Цвятков сте първите хора, композирали музика на Антарктида. Откъде идва вдъхновението на това ледовито място? Разкажете ни повече за творческия процес там?

- Там се работеше изключително лесно и бързо. Идеите ни буквално бликаха една след друга, раждаха се светкавично. Вдъхновението идваше от ледовете, от природата, от животинския свят, от звуците и дори от тишината. Разхождахме се сред тюлени и пингвини и виждахме как те се чувстват в своя свят, а ние човеците нарушавахме спокойствието им. В някои от пиесите се чуват техните автентични звуци.

13-те пиеси се появиха сякаш мигновено, а имената им давахме според обстоятелствата – „Живеещ в камъните“, „Тигрите на Дрейк“, „Ледени очи“.

От целия ни престой имаше само три хубави дни, в които можехме да се разхождаме около базовия лагер и ги използвахме, за да разгледаме и да посвирим. През останалото време климатът беше много суров – вятър, студ, дъждове. Тогава бяхме затворени в къщата и създавахме музиката. Мисля, че успяхме да уловим музиката, която извира там.

Как избрахте стиховете, които допълват музиката, за да се оформи цялостната концепция на спектакъла „Антарктически приказки“?

- Този подбор е дело на Бойка Велкова. Това са наистина много красиви, приказни и поетични текстове, които хармонично си партнират с музиката. Самият проф. Пимпирев беше очарован от цялостната концепция и ни поздрави още при представянето на албума с този музикално-поетичен спектакъл в началото на март тази година. Тук всеки един елемент е в хармония с другия – музика и поезия се сливат, като това се усеща и на ниво изпълнители – Бойка Велкова и Любо Ковачев, и моят кавал, и китарата на Хари.

Какво послание отправяте към зрителите на музикално-поетичния спектакъл „Антарктически приказки“, който ще имаме възможност да видим и в Австрия?

- Иска ми се хората да видят пътуването като възможност да опознават света, в който живеем. Това постоянно движение, този постоянен път на нашия живот ни отвежда на неочаквани места. Ние трябва да изживеем този живот тъкмо на тази планета и трябва да се насладим на красотата ѝ, да поемем от магията на природата, която е необичайно изненадваща и ни показва невероятни места, които могат да накарат човека да се екзалтира, да се вдъхнови и така да създаде нещо със своя талант, което да остави на хората.

Текстът е публикуван със съкращения. Цялото интервю може да прочетете тук.