site.btaЕксперти и граждани от Русе обсъдиха мерките за опазването на околната среда

Експерти и граждани от Русе обсъдиха мерките за опазването на околната среда
Експерти и граждани от Русе обсъдиха мерките за опазването на околната среда
В Русе се проведе конференцията на БТА "Как да опазим природата". Снимка: БТА

Експерти и граждани от Русе обсъдиха мерките за грижата за околната среда по време на дискусията „Как да опазим природата“, която се провежда днес в пресклуба на Българската телеграфна агенция (БТА) в Русе. Събитието е част инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. В него участваха кметът на Русе Пенчо Милков, директорът на екоинспекцията Цонка Христова, ректорът на Русенския университет акад. Христо Белоев и др. Своето мнение по темата за предизвикателствата пред опазването на природата споделиха и студенти от специалност „Екология“ към висшето учебно заведение в града. Приветствие към участниците отправиха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, заместник-министърът на околната среда и водите Тома Белев и евродепутатът Петър Витанов.

Замърсяването на въздуха, грижата за застрашените видове и местообитания, възпитанието на младите хора бяха част от акцентите в дискусията.

Връзката човек-природа е важна

Човекът и природата са неразривно свързани, изтъкнаха участниците в конференцията. Вниманието беше насочено към ефекта върху околната среда от човешката дейност. В дискусията беше посочено, че Европейският съюз (ЕС) трябва да намери баланса между човека и мерките за опазването на природата.

Човекът трябва да бъде в центъра на опазването на околната среда в Европа. Много важно е грижата за природата да е грижа и за самия човек, отбеляза генералният директор на БТА Кирил Вълчев в онлайн приветствието си към участниците.

Заместник-министър Тома Белев коментира, че замърсяването на природата е във вниманието и на Зелената сделка. Според него всеки един от нас може да помогне по различен начин за опазването на околната среда. Например, изследователите ще имат много работа, свързана с мониторинга на биологичното разнообразие и с ефективността на мерките, които се предприемат. Белев каза, че бизнесът и държавната администрация също трябва да участват в процеса.

Трябва всеки един от нас да промени начина си на живот. Не трябва да има безразборно хвърляне на отпадъци и нерегламентирани сметища. Хората трябва да бъдат хванати за ръката и да бъдат преведени през промените. Те ще донесат промяна на личния живот на много хора, каза кметът на Русе Пенчо Милков. 

Ректорът на Русенския университет акад. Христо Белоев също открои ролята на човека за налагането на зелени технологии. Той посочи, че във висшето учебно заведение студентите учат в специалности, насочени към търсенето на решения за по-екосъобразно бъдеще.

Директорът на екоинспекцията в Русе Цонка Христова обърна внимание на това, че опазването на природата трябва да се случва през превантивните мерки. Тя каза, че понякога казусите с инвестиционните предложения довеждат до недостатъчно адекватни решения за природата. Кметът на Троян Донка Михайлова коментира, че санкциите са част от начина, по който общините да възпират замърсителите.

"На нас кметовете ни се налага да действаме понякога чрез санкции. Мисля, че имаме и една друга ниша за работа - да търсим начин, за да осъзнаят хората, че чистата природа е в техен изключителен интерес", каза тя. 

Цветан Димитров от сдружение "Асоциация зелено сирене Черни Вит" заяви, че когато хората не се съобразяват с природата, получаваме нещо различно. Той обясни, че микроорганизмите край нас правят живота ни по-лесен.

В България имаме над 70 вида млечно-кисели бактерии. Например, в зеленото сирене от ловешкото село Черни Вит има три бактерии, които имат пробиотично действие, обясни Димитров. По думите му човекът не е фокусът, а околната среда е тази, която определя хората.

Това, което можем да направим за околната среда, е да живеем добре с нея, заяви Димитров.

Науката и младите хора са в основата на решенията

Д-р Ростислав Кандиларов, координатор на сдружение „Вело Русе“ и преподавател в Русенския университет, заяви, че науката трябва да е част от вземането на ключови решения. По думите му в администрацията в България липсват модерни технологии, които да борят проблемите с опазването на околната среда. Той каза, че моделът на измерването на замърсяването е остарял. Кандиларов посочи, че науката дава навременна прогноза за климата.

Ирина Стоянова, управител на център "Европа Директно" в Русе, сподели, че с проблема е важно да са ангажирани младите хора. Те са тези, които отбелязват като основен проблем на Европа опазването на околната среда. Когато младите хора и науката имат една визия за това какъв трябва да бъде животът ни, мисля, че нещата много скоро ще се случат, посочи тя.

Студенти от Русенския университет посочиха, че хората не трябва да игнорират сигналите, които ни дава природата за негативните въздействия върху нея. Възстановяването на връзката с природата е важна, посочиха те.

Предизвикателствата пред Русе

Гражданите на Русе коментираха, че замърсяването на въздуха е основен проблем за града. Директорът на екоинспекцията Цонка Христова отчете намаляване на сигналите. Проблемите са с фините прахови частици през зимата, посочи тя. Миризмите, от които се оплакват русенци, не се улавят от методиките, които имаме, добави Христова. Тя коментира, че няма и закон, по който да се работи, за да се спрат тези миризми. По думите й в града често мирише на ацетон.

Андреана Николова, оперна певица и участник в протестите за чист въздух в Русе, припомни, че през 2015 г. е имало сериозно обгазяване в града, което е довело до гражданско недоволство. Тя каза, че тогава на гражданите е дадено обещание да се направи списък с веществата, които се изпускат в атмосферата, и да се обособи скала за негативното им влияние върху здравето на човека. Николова обаче каза, че това не се е случило. Тя призова местната администрация да бъде по-активна.

В разговора бе повдигнат и проблемът с големия брой автомобили. Проф. Велизара Пенчева коментира, че на 1000 човека се падат 1040 автомобила. Тя е ръководител на проект, чрез който учени от Русенския университет изградиха демонстрационен плавателен съд с хибридно задвижване на база слънчева енергия, батерия и водородна горивна клетка. Време е да говорим за зона с ниски емисии в центъра на града, посочи още Пенчева.

Възстановяването на влажните зони в района на Русе е част от опазването на биоразнообразието по Дунав, заяви още Цонка Христова. Тя даде пример с усилията за поддържането на водното ниво в местността Калимок–Бръшлен. Друга важна зона са рибарниците „Мечка“, които са пресушени.

Калина Бояджиева от WWF - Световен фонд за дива природа, заяви, че организацията от години работи за опазването на есетрите по река Дунав. Искаме да опазим тези изключително впечатляващи животни. През годините сме имали най-различни дейности, каза тя. И даде пример със зарибяване на река Дунав с есетри. Надяваме се, че в един момент и държавата ще се включи в тази дейност. Много е важна работата с рибарите, посочи още Бояджиева.

Михаил Михов, екскурзовод и екоактивист, заяви, че България има огромен потенциал за приключенски туризъм. Според него обаче тази възможност не се осъществява. По думите му в последните години това е най-бързо растящият вид туризъм.

Дунавският регион е добро място за приключенски туризъм и трябва да се развива в тази посока. Ние по Дунав имаме това предимство, че за разлика от други туристически райони, които са презастроени, нашият все още не е разработен. Това може да ни помогне да поставим природния туризъм в центъра, каза Михов.

По думите му велосипедният туризъм извън България е масов, но у нас все още е слабо развит. Една от причините за това е, че липсва безопасен велосипеден път. Според Михов чистата природа удължава човешкия живот.

Посланията за бъдещето

Зоологът Венцеслав Петков подчерта, че природата се възстановява много трудно сама. Той изрази мнение, че държавата трябва да налага възпиращи санкции. Спасявайки всичко наоколо, спасяваме себе си, изтъкна Петков. 
Той заяви, че в някои държави в света опазването на околната среда се е превърнало в религия. 

Анна-Мария, студентка от специалност "Екология и техника за опазване на околната среда", сподели, че осъзнатото гражданско общество по отношението на екологичните проблеми и въпроси е важно.

Опазването на природата не е прищявка, а необходимост, обобщи директорът на Института по рибни ресурси във Варна - доц. Елица Петрова-Павлова.

Дискусията „Как да опазим природата“ на БТА беше излъчвана на живо във Фейсбук и Ютуб. Конференцията е седемнайсетата поред в рамките на инициативата на БТА "Българските гласове за Европа", изпълнявана с подкрепата на Европейския парламент.

Повече за самия проект тук.

/АБ/

В допълнение

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:31 на 04.10.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация