site.btaНа 26 декември 1967 г. си отива писателят-хуморист, художник и краевед Димитър Чорбаджийски – Чудомир

На 26 декември 1967 г. умира писателят-хуморист, художник и краевед Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Творецът издъхва в Правителствена болница – София (дн. УМБАЛ – Лозенец) след почти едногодишна борба с онкологично заболяване. 

Церемонията по изпращането на Чудомир е на 28 декември в родния му град – Казанлък. На нея присъстват представители на държавното ръководство, културни дейци и хиляди граждани. В документите от това време се казва, че се състои „многохилядна траурна процесия, каквато казанлъчани едва ли някога са виждали“.

Той е погребан в двора на къщата му, която още на следващата година – 1968, е превърната в Литературно-художествен музей „Чудомир“.

Един от най-популярните разкази на Чудомир се казва „На погребение“, където той описва с характерния си хумор абсурдите на провинциалните траурни ритуали чрез героя Гичо Стафунски.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА:  

Почина Чудомир

София, 26 декември 1967 г. /БТА/ Съюзът на българските писатели известява с дълбока скръб, че на 26 декември 1967 година след продължително боледуване почина народният деятел на културата, народният представител, ветеранът на българския хумор, писателят Чудомир Чорбаджийски

Чудомир

Роден на 20 март 1890 г. в с. Турия,

Казанлъшко

Започнал своя творчески път като карикатурист в хумористичните издания отпреди Първата световна война, Чудомир намери своето истинско призвание като автор на незабравими и широко популярни хумористични разкази; създател на богата галерия от свежи образи из народния живот, майстор на жизнерадостното остроумие, свойствено на българина, Чудомир повече от тридесет години е любим писател на нашия народ. Неговото весело творчество, родено сред народа, остава завинаги там, за да продължава да лекува чрез смеха човешките слабости и недъзи.

Книгите на Чудомир „Аз съм от тях“ (1935), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консулът от Голо Бърдо“ (1947) и др. малко на брой, но богати по съдържание, написани със сочен народен език ще останат в златния фонд на българската литература; Чудомир живя цял живот сред своите герои от Казанлъшко. Той беше неуморен обществен и читалищен деец и остави неизлечими следи в културната история на своя роден край.

Поклон пред светлата му памет!

***

Казанлъчани се простиха с Чудомир 

Казанлък, 28 декември 1967 г. /БТА/ Днес трудовите хора от Казанлък се простиха със своя любим писател, художник, етнограф, обществен деятел Димитър Чорбаджийски – Чудомир. От 9 часа сутринта тленните останки на покойника бяха изложени за всенародно поклонение във фоайето на читалище „Искра“, където дълги години той ентусиазирано работи за разцвета на читалищното дело. Въпреки проливния дъжд потокът от хора, дошли за последен път да зърнат лицето на любимия писател, да му отдадат последна почит, не секна. На почетна стража край саркофага се сменяха партийни и държавни дейци, писатели, художници, хора на науката и изкуството. В 14 часа започна траурният митинг. За делото и живота на писателя и човека Чудомир вълнуващо слово произнесе членът на Централния комитет на Партията и председател на Окръжния народен съвет Христо Келчев. Той посочи, че в продължение на десетилетия Чудомир работи самоотвержено и остави наследство, с което може да се гордее културата на всеки народ. В галерията от образи със своя топъл и сърдечен чудомировски хумор писателят е изградил живи и обаятелни български характери. Чудомир прекара целия си живот сред своите герои, скромно, без ламтеж за слава и шумно признание, в една всеотдайна служба на хората, сред които се трудеше и живееше. Чудомир бе пример и на предан общественик, неуморим и безкористен. Дълги години той бе грижовен стопанин на казанлъшкия музей, пламенен читалищен деятел и историк на казанлъшкия край. И като народен представител той непрекъснато беше сред хората, на които служеше до последния миг на живота си и от които черпеше творческо вдъхновение.

С прощални думи към покойника се обърнаха председателят на Градския народен съвет Бончо Милев, секретарят на Съюза на българските писателя Николай Хайтов, представителят на Съюза на българските художници Светлин Босилков, на Върховния читалищен съюз Стойна Керацова, директорката на Народния музей при читалище „Искра“ Гергана Цанова, представителят на редакцията на вестник „Стършел“ писателят Ганчо Краев, съселянинът на Чудомир Петко Кацаров от с. Турия.

След митинга многохилядната траурна процесия, каквато казанлъчани едва ли някога са виждали, въпреки проливния дъжд потегли към гробищата. Улиците бяха изпълнени с трудещи се младежи, ученици, дошли да отдадат последна почит към писателя и човека.

Хиляди хора, навели чела, изпращаха своя обичан и уважаван съгражданин. Под звуците на траурния химн тленните останки на Чудомир бяха спуснати в гроба, с падане на колене и едноминутно мълчание притихналото в скръб множество се раздели с този, който толкова много обичаше хората и своя роден край.

Димитър Чорбаджийски – Чудомир е роден на 25 март 1980 г. За пръв път проявява художествения си талант, публикувайки карикатури във в. „Балканска трибуна“ през 1907 г. Чрез хумористични стихотворения, епиграми, разкази, фейлетони и карикатури той сътрудничи на списанията „Барабан“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“ и на вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък).

Чудомир собственоръчно илюстрира разказите и фейлетоните си, като създава над 150 картини и множество рисунки, с които прави самостоятелни художествени изложби. Писателят се проявява и като етнограф, изследовател-краевед, допринасяйки за развитието на музейното и читалищното дело. Той е уредник на краеведския музей „Искра“ в Казанлък (1930-1958).

Неговите сборници с разкази включват „Не съм от тях“ (1935), „Нашенци“ (1936), „Аламинут“ (1938), „Кой както я нареди“ (1940), „Консул на Голо бърдо“ (1947), „Панаир“ (1957), „Пестете ни времето“ (1969) и др.

Чудомир е носител на орден „Кирил и Методий“ втора степен (23 септември 1951), на орден „Кирил и Методий“ първа степен (1959), на орден „Народна република България“ първа степен (март 1965). Удостоен е със званието „Заслужил деятел на изкуството“.

През 1992 г. на негово име е учредена фондация.