Екатерина Каравелова - деятелка на женското движение в България
Екатерина Каравелова - деятелка на женското движение в България
На 21 октомври 1860 г. е родена Екатерина Каравелова, общественичка и публицистка, деятелка на женското движение (1860-1947).
Има огромен принос за развитие на женското движение в България и утвърждаването на ролята на жените в обществото. Повече от 20 години е председател на общообразователното женско дружество „Майка“ и създаденото към него девическо професионално училище „Мария Луиза”. Една от учредителките на Българския женски съюз (1900) и негов председател от 1915 г. до 1925 г. До 1903 г. в продължение на 14 години тя е учителка в Русе, Пловдив и София. Тя работи за модернизацията на учебната система и равните възможности за образование на момичетата. Убедена е, че образованите жени могат да допринесат за развитието на нацията и затова насърчава девическите училища и университетското образование за жени. По време на Балканската война (1912) е главна милосърдна сестра във Военното училище. Освен че подкрепя образованието и професионалното развитие на жените в България, Екатерина Каравелова е и един от символите на движението за мир. През 1919 г. тя основава дружество „Траен мир“, което става член на създадената през 1915 г. Международна женска лига за мир и свобода. През 1925 г. тя е избрана за председател на българската секция към Международната женска лига за мир. Същата година след атентата в църквата „Св. Неделя“ се застъпва пред Двореца за над 100 безследно изчезнали, между които Гео Милев, Моис Коен, Рафаила Николова, Юсуф Мехмедов, Йосиф Хербст и др. Участва в създаването на Комитет за защита на евреите заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др. В края на 1935 г. оглавява делегация, която посещава министър-председателя Кимон Георгиев с искане да отмени смъртната присъда за политическите затворници. Сътрудничила е на сп. „Вик за свободни хора“, в. „Търновска конституция“, в. „Родина“, в. „Дъга“, в. „Женски глас“, в. „Женски свят“, сп. „Библиотека Св. Климент“ и др. Авторка е на фейлетони, памфлети, стихотворения и разкази, главно с политическа насоченост.
На снимката: Портрет на Екатерина Каравелова. Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Цветанка Костадинова/архив (ЛФ)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Има огромен принос за развитие на женското движение в България и утвърждаването на ролята на жените в обществото. Повече от 20 години е председател на общообразователното женско дружество „Майка“ и създаденото към него девическо професионално училище „Мария Луиза”. Една от учредителките на Българския женски съюз (1900) и негов председател от 1915 г. до 1925 г. До 1903 г. в продължение на 14 години тя е учителка в Русе, Пловдив и София. Тя работи за модернизацията на учебната система и равните възможности за образование на момичетата. Убедена е, че образованите жени могат да допринесат за развитието на нацията и затова насърчава девическите училища и университетското образование за жени. По време на Балканската война (1912) е главна милосърдна сестра във Военното училище. Освен че подкрепя образованието и професионалното развитие на жените в България, Екатерина Каравелова е и един от символите на движението за мир. През 1919 г. тя основава дружество „Траен мир“, което става член на създадената през 1915 г. Международна женска лига за мир и свобода. През 1925 г. тя е избрана за председател на българската секция към Международната женска лига за мир. Същата година след атентата в църквата „Св. Неделя“ се застъпва пред Двореца за над 100 безследно изчезнали, между които Гео Милев, Моис Коен, Рафаила Николова, Юсуф Мехмедов, Йосиф Хербст и др. Участва в създаването на Комитет за защита на евреите заедно с писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и др. В края на 1935 г. оглавява делегация, която посещава министър-председателя Кимон Георгиев с искане да отмени смъртната присъда за политическите затворници. Сътрудничила е на сп. „Вик за свободни хора“, в. „Търновска конституция“, в. „Родина“, в. „Дъга“, в. „Женски глас“, в. „Женски свят“, сп. „Библиотека Св. Климент“ и др. Авторка е на фейлетони, памфлети, стихотворения и разкази, главно с политическа насоченост.
На снимката: Портрет на Екатерина Каравелова. Пресфото-БТА, снимка-репродукция: Цветанка Костадинова/архив (ЛФ)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите