Иван Аржентински - писател и драматург

На 12 август 1910 г. е роден Иван Аржентински (ист. име Иван Иванов Василев), писател и драматург (1910-1989).
През 1930 г. заминава за Южна Америка. Става член на Аржентинската комунистическа партия (1930-1934). През 1934 г. се завръща в България. В Отечествената война на България (1944-1945) е помощник-командир на полк. Първите му книги са сатиричните сборници „И ти си...“ (1939) и „Философията на един охлюв“ (1940). Автор е на романи, повести, драми, сатирични повести и пътеписи, сред които автобиографичната повест „Далечна Патагония“ (1947), романите „Орловски“ (1958) и „Сърцето на командира“ (1959), повестите „Сребърната пътека“ (1966) и „Откраднатият ден“ (1970), мемоарния роман „Моята аржентинска младост“ (1974), „Куцият дявол“ (1983), „Дяволиите на дявола“ (1988) и др. Автор е на пиесите „Лейтенант Огнянов“ (1967), „Среща с гнева на хората“ (1970). На ген. Владимир Заимов посвещава две пиеси (едноименната от 1959 и „Любов, която ни изгаря“ от 1960), както и документално-мемоарния роман „Непокорният генерал“ (1979). Носител на орден „Народна република България“ втора степен (1970) и на орден „Георги Димитров“ (1980, 1985).
На снимката: София (18 октомври 1988) Портрет на писателя Иван Аржентински.
Пресфото-БТА, снимка: Божидар Тодоров/архив (ЛФ)