Акад. Кирил Попов - учен математик

На 3 май 1880 г. е роден акад. Кирил Попов, учен математик (1880-1966).
Работил е в областта на математическия анализ, небесната механика, приложението на аналитичната теория на диференциалните уравнения във външната балистика, теорията на вероятностите и демографията. Разработил е математическата теория на необратимите термодинамични процеси. През 1902 г. е учител в Свищовското мъжко училище. През 1903-1904 г. е учител по физика в Казанлъшкото педагогическо училище. От 1904 -1906 г. е асистент по астрономия към Катедрата по астрономия на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1907 – 1909 г. той специализира в обсерваториите в Хайделберг (Германия), Ница (Франция) и Парижката обсерватория. През 1909 г. се завръща в България и отново заема асистентското място. През 1914 г. Кирил Попов е избран за доцент по диференциално и интегрално смятане към Катедрата по астрономия на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Същата година той написва известния си учебник по тази дисциплина, който без изменения претърпява 4 издания. Ръководител на Катедрата по диференциално и интегрално смятане в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от 1922 г. до 1952 г. Автор е на 150 научни труда. Лауреат на Парижката академия на науките за изследвания върху балистиката (1926). Носител на наградите "Монтион" (1926) и "Анри дьо Парвил"(1959) на Френската академия на науките. Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1965).

На снимката: София (20 юни 1962) Портрет на акад. Кирил Попов. Пресфото-БТА, снимка-репродукция Стефан Попов/архив