Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пловдив е вторият по големина град в България. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. През 2019 година Пловдив е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. На снимката: Пловдив (9 август 2024) Джаз концерт в Античния театър, който премина под светлината на общо 17 000 свещи.
Снимка: Боян Ботев/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. На снимката: Пловдив (9 август 2024) Джаз концерт в Античния театър, който премина под светлината на общо 17 000 свещи.
Снимка: Боян Ботев/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пловдив е вторият по големина град в България. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. През 2019 година Пловдив е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. Пловдив (25 юли 2013) Античният театър.
Пресфото-БТА, снимка: Владимир Янев/архив (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. Пловдив (25 юли 2013) Античният театър.
Пресфото-БТА, снимка: Владимир Янев/архив (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пловдив е вторият по големина град в България. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. През 2019 година Пловдив е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии.
На снимката: (27 март 1989) Старият Пловдив. Пресфото-БТА снимка: Руслан Донев/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии.
На снимката: (27 март 1989) Старият Пловдив. Пресфото-БТА снимка: Руслан Донев/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пловдив е вторият по големина град в България. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. През 2019 година Пловдив е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. На снимката: Пловдив (17 септември 2001) Обновеният и реставриран Римски стадион в Пловдив.
Снимка: Владимир Янев/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. На снимката: Пловдив (17 септември 2001) Обновеният и реставриран Римски стадион в Пловдив.
Снимка: Владимир Янев/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пловдив е вторият по големина град в България. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. През 2019 година Пловдив е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. На снимката: Пловдив (17 септември 2001) Обновеният и реставриран Римски стадион в Пловдив.
Снимка: Владимир Янев/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. На снимката: Пловдив (17 септември 2001) Обновеният и реставриран Римски стадион в Пловдив.
Снимка: Владимир Янев/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пловдив е вторият по големина град в България. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. През 2019 година Пловдив е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. На снимката: Пловдив (17 септември 2001) Обновеният и реставриран Римски стадион в Пловдив.
Снимка: Владимир Янев/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии. На снимката: Пловдив (17 септември 2001) Обновеният и реставриран Римски стадион в Пловдив.
Снимка: Владимир Янев/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пловдив е вторият по големина град в България. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. През 2019 година Пловдив е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии.
На снимката: (4 октомври 1960) Старият град. Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии.
На снимката: (4 октомври 1960) Старият град. Пресфото-БТА, снимка: Симеон Ненов/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пловдив е вторият по големина град в България. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. През 2019 година Пловдив е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии.
На снимката: (23 ноември 2020) Цар-Симеоновата градина с „пеещите“ фонтани. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Янев/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии.
На снимката: (23 ноември 2020) Цар-Симеоновата градина с „пеещите“ фонтани. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Янев/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пловдив е вторият по големина град в България. Разположен е в западната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. През 2019 година Пловдив е Европейска столица на културата заедно с италианския град Матера.
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии.
На снимката: (31 май 2018) Квартал „Капана“. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Янев/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Пловдив е по-стар от Рим и Атина и съвременник на Троя и Микена. Заедно с Фаюм (Египет) и Сидон (Ливан), Пловдив е пети най-стар град с непрекъснатост на заселването в света и първи в Европа. Той е и в десетката на най-атрактивните за туризъм антични градове редом с Атина, Йерусалим, Библос, Бейрут, Алепо, Дамаск, Варанаси и Сидон, посочват на сайта на Община Пловдив.
Тракийското име на днешния Пловдив е Евмолпия. През IV век пр.н.е. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът става административен център на обявената през 46 г. римска провинция Тракия. Римляните го наричат Тримонциум заради разположението му върху три хълма. Римската епоха (ІІ-ІV в.) е своеобразен златен век в развитието на града. От този период са запазени Античният театър, построен през 90-те години на I век, Античният стадион от II век, събирал около 30 хиляди зрители, и Форума на античния Тримонциум от ІІ век – най-големият ансамбъл от този тип с площадно пространство приблизително 100 на 112 метра.
Археологически комплекс Източна порта на Филипопол – намира се в североизточното подножие на пловдивското Трихълмие, образувано от Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. В непосредствена близост се намира Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив". Характерна част на Стария Пловдив са къщите от епохата на Българското възраждане, сред които Хиндлияновата и Балабановата. През 1956 г. Старият Пловдив е обявен за Архитектурно-исторически резерват, а от 2011 г. е включен в списъка на археологическите резервати.
Епископската базилика на Филипопол е най-голямата раннохристиянска църква в страната. Намира се в близост до централния площад и католическата катедрала „Св. Лудвиг“. Построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I век. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.
Популярно място в Пловдив е квартал „Капана“, който през 2013-2014 г. е превърнат в квартал на творческите индустрии.
На снимката: (31 май 2018) Квартал „Капана“. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Янев/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пазарджик е град в Южна България, разположен в западната част на Горнотракийската низина, по поречието на река Марица. Селището е основано през първата четвърт на XV век като търговско средище на международния път Сингидунум, свързващ Европа и Мала Азия. В района са открити селища и могили от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха, сред които Плоската могила край с. Юнаците и Малтепе край с. Огняново. В Пазарджик се намира Катедралната църква “Св. Богородица”, която е построена е през 1836-1837 г., най-голямата възрожденска църква в България. Иконостасът, дело на майстори резбари от Дебърско-мияшката школа, е едно от най-високите постижения на българското изобразително изкуство през Възраждането и е под закрилата на ЮНЕСКО. Сградата на Народно читалище “Виделина - 1862” в града е построена през 1904 г. Обявена е за архитектурен и исторически паметник на културата. Старата поща е построена през 1911 г. Тя е символ на града. Разположена е на три улици, има часовникова кула. Обявена е за архитектурен паметник на културата. Построената през XV век Куршум джамия е обявена през 1964 г. за архитектурен паметник на културата от местно значение. На снимката: (24 януари 2024) Катедрална църква „Св. Успение Богородично“. Снимка: кореспондент на БТА в Пазарджик Николета Манджукова/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Пазарджик е град в Южна България, разположен в западната част на Горнотракийската низина, по поречието на река Марица. Селището е основано през първата четвърт на XV век като търговско средище на международния път Сингидунум, свързващ Европа и Мала Азия. В района са открити селища и могили от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха, сред които Плоската могила край с. Юнаците и Малтепе край с. Огняново. В Пазарджик се намира Катедралната църква “Св. Богородица”, която е построена е през 1836-1837 г., най-голямата възрожденска църква в България. Иконостасът, дело на майстори резбари от Дебърско-мияшката школа, е едно от най-високите постижения на българското изобразително изкуство през Възраждането и е под закрилата на ЮНЕСКО. Сградата на Народно читалище “Виделина - 1862” в града е построена през 1904 г. Обявена е за архитектурен и исторически паметник на културата. Старата поща е построена през 1911 г. Тя е символ на града. Разположена е на три улици, има часовникова кула. Обявена е за архитектурен паметник на културата. Построената през XV век Куршум джамия е обявена през 1964 г. за архитектурен паметник на културата от местно значение. На снимката: (30 октомври 1987) Центърът на града. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Костенец е град в Югозападна България, част от Софийска област, разположен на 74 км от София и на 80 км от Пловдив. През района преминават автомагистрала „Тракия“ и жп линията София – Пловдив – Свиленград. Минералните извори. Благодарение на богатството от минералните води Костенец се е утвърдил като традиционна балнео дестинация в страната. Минералните извори стават известни в края на ХІХ век. Местното население ги наричало „Жежката вода“. Около трите минерални извора са се оформили и трите основни зони на балнеоложки туризъм – курортите Момин проход, Вили Костенец и Пчелински бани. Костенският водопад е природна забележителност, разположена на река Чавча в Рила планина. Намира в центъра на курортната зона "Вили Костенец", разположена в Национален парк „Рила”, който е най-големият национален парк в България. Отстои на 3 км южно от село Костенец, на 6 км в същата посока от град Костенец, на 35 км източно от к. к. „Боровец“ и на 79 км югоизточно от София. Обявен за природна забележителност на 13 май 1974 г. Височината на пада на водата е около 10 метра. Костенският водопад е изходен пункт за основните туристически маршрути в северния дял на Рила планина в посока Белмекен. На снимката: (29 януари 2026) Изглед от града. Снимка: Христо Касабов/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Костенец е град в Югозападна България, част от Софийска област, разположен на 74 км от София и на 80 км от Пловдив. През района преминават автомагистрала „Тракия“ и жп линията София – Пловдив – Свиленград. Минералните извори. Благодарение на богатството от минералните води Костенец се е утвърдил като традиционна балнео дестинация в страната. Минералните извори стават известни в края на ХІХ век. Местното население ги наричало „Жежката вода“. Около трите минерални извора са се оформили и трите основни зони на балнеоложки туризъм – курортите Момин проход, Вили Костенец и Пчелински бани. Костенският водопад е природна забележителност, разположена на река Чавча в Рила планина. Намира в центъра на курортната зона "Вили Костенец", разположена в Национален парк „Рила”, който е най-големият национален парк в България. Отстои на 3 км южно от село Костенец, на 6 км в същата посока от град Костенец, на 35 км източно от к. к. „Боровец“ и на 79 км югоизточно от София. Обявен за природна забележителност на 13 май 1974 г. Височината на пада на водата е около 10 метра. Костенският водопад е изходен пункт за основните туристически маршрути в северния дял на Рила планина в посока Белмекен. На снимката: (29 юни 1965) Костенският водопад. Пресфото-БТА, снимка: Георги Викентиев/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Долна баня е град в Югозападна България, разположен в Долнобанската котловина, край десния бряг на река Марица, между Рила и Средна гора. В района се намира термоводен басейн, а градът е известен с минералните си извори и бани. Историята на Долна баня води своето начало още от траките. Венетица, Юрта и Койчовец – това са имената на трите селища, намиращи се в непосредствена близост едно до друго, които по-късно се обединяват в едно, познато на историците като Баня, което през втората половина на XIX век е наречено Долна баня.
Най-голямото богатство на Долна баня са минералните извори. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.
На снимката: (28 юли 2025) Централният площад. Снимка: Благой Кирилов/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Най-голямото богатство на Долна баня са минералните извори. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня.
На снимката: (28 юли 2025) Централният площад. Снимка: Благой Кирилов/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Долна баня е град в Югозападна България, разположен в Долнобанската котловина, край десния бряг на река Марица, между Рила и Средна гора. В района се намира термоводен басейн, а градът е известен с минералните си извори и бани. Историята на Долна баня води своето начало още от траките. Венетица, Юрта и Койчовец – това са имената на трите селища, намиращи се в непосредствена близост едно до друго, които по-късно се обединяват в едно, познато на историците като Баня, което през втората половина на XIX век е наречено Долна баня.
Най-голямото богатство на Долна баня са минералните извори. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня. На снимката: (28 юли 2025) Сградата на общината. Снимка: Благой Кирилов/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Най-голямото богатство на Долна баня са минералните извори. Към 1700 г. Хаджи Радослав от Костенец построява две сгради около минералните извори в горната част на котловината. Едната била изградена върху римски основи и днес е известна като „Римската баня“, другата е запазена като женско отделение на днешната хигиенна баня. На снимката: (28 юли 2025) Сградата на общината. Снимка: Благой Кирилов/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Курортният комплекс „Боровец“, известен до средата на XX век като „Чамкория“, е първият планински курорт в България и на Балканите. Началото е поставено през 1896 г., когато княз Фердинанд I изгражда лятната си резиденция и няколко ловни хижи в района и превръща „Чамкория“ в любимо място за отдих на царското семейство.
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал.
На снимката: (6 юли 2024) Горски изглед от Рила планина (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал.
На снимката: (6 юли 2024) Горски изглед от Рила планина (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Боровец (3 април 2026) Курортният комплекс „Боровец“, известен до средата на XX век като „Чамкория“, е първият планински курорт в България и на Балканите. Началото е поставено през 1896 г., когато княз Фердинанд I изгражда лятната си резиденция и няколко ловни хижи в района и превръща „Чамкория“ в любимо място за отдих на царското семейство.
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал. На снимката: Боровец (14 юли 2024) Дворецът „Царска Бистрица“.
Снимка: Милена Стойкова/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал. На снимката: Боровец (14 юли 2024) Дворецът „Царска Бистрица“.
Снимка: Милена Стойкова/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Курортният комплекс „Боровец“, известен до средата на XX век като „Чамкория“, е първият планински курорт в България и на Балканите. Началото е поставено през 1896 г., когато княз Фердинанд I изгражда лятната си резиденция и няколко ловни хижи в района и превръща „Чамкория“ в любимо място за отдих на царското семейство.
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал. На снимката: (9 юли 2010) Изглед от курортния комплекс. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал. На снимката: (9 юли 2010) Изглед от курортния комплекс. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Курортният комплекс „Боровец“, известен до средата на XX век като „Чамкория“, е първият планински курорт в България и на Балканите. Началото е поставено през 1896 г., когато княз Фердинанд I изгражда лятната си резиденция и няколко ловни хижи в района и превръща „Чамкория“ в любимо място за отдих на царското семейство.
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал. На снимката: (6 юли 2024) Планинско колоездене в Рила планина. Снимка: Владимир Шоков/БТА (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал. На снимката: (6 юли 2024) Планинско колоездене в Рила планина. Снимка: Владимир Шоков/БТА (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Курортният комплекс „Боровец“, известен до средата на XX век като „Чамкория“, е първият планински курорт в България и на Балканите. Началото е поставено през 1896 г., когато княз Фердинанд I изгражда лятната си резиденция и няколко ловни хижи в района и превръща „Чамкория“ в любимо място за отдих на царското семейство.
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал.
На снимката: (22 ноември 2025) Изглед от курортния комплекс.
Снимка: Екатерина Тотева/БТА(ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал.
На снимката: (22 ноември 2025) Изглед от курортния комплекс.
Снимка: Екатерина Тотева/БТА(ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Рила (3 април 2026) Национален парк „Рила“ - най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Разположен е в Рила планина в западната част на България. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. В парка има над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От тях най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. В парка са включени четири резервата – „Парангалица”, обявен през 1933 г., „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”. В парка има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в България и на Балканския полуостров – връх Мусала (2925 м).
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Рила (23 юли 2012) Природният комплекс Седемте рилски езера - част от Националния парк „Рила“.
Снимка: Минко Чернев/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Рила (23 юли 2012) Природният комплекс Седемте рилски езера - част от Националния парк „Рила“.
Снимка: Минко Чернев/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Рила (3 април 2026) Национален парк „Рила“ - най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Разположен е в Рила планина в западната част на България. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. В парка има над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От тях най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. В парка са включени четири резервата – „Парангалица”, обявен през 1933 г., „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”. В парка има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в България и на Балканския полуостров – връх Мусала (2925 м).
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Рила (23 юли 2012) Природният комплекс Седемте рилски езера - част от Националния парк „Рила“.
Снимка: Минко Чернев/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Рила (23 юли 2012) Природният комплекс Седемте рилски езера - част от Националния парк „Рила“.
Снимка: Минко Чернев/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Рила (3 април 2026) Национален парк „Рила“ - най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Разположен е в Рила планина в западната част на България. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. В парка има над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От тях най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. В парка са включени четири резервата – „Парангалица”, обявен през 1933 г., „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”. В парка има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в България и на Балканския полуостров – връх Мусала (2925 м).
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Рила (23 юли 2012) Природният комплекс Седемте рилски езера - част от Националния парк „Рила“.
Снимка: Минко Чернев/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Рила (23 юли 2012) Природният комплекс Седемте рилски езера - част от Националния парк „Рила“.
Снимка: Минко Чернев/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Рила (3 април 2026) Национален парк „Рила“ - най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Разположен е в Рила планина в западната част на България. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. В парка има над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От тях най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. В парка са включени четири резервата – „Парангалица”, обявен през 1933 г., „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”. В парка има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в България и на Балканския полуостров – връх Мусала (2925 м).
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Рила планина (12 декември 2016) Изглед от Мальовица.
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Рила планина (12 декември 2016) Изглед от Мальовица.
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Рила (3 април 2026) Национален парк „Рила“ - най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Разположен е в Рила планина в западната част на България. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. В парка има над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От тях най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. В парка са включени четири резервата – „Парангалица”, обявен през 1933 г., „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”. В парка има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в България и на Балканския полуостров – връх Мусала (2925 м).
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Връх Мусала (20 Април 1953) Изглед от Мусала към обкръжаващите върхове.
Снимка: Георги Викентиев/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”. На снимката: Връх Мусала (20 Април 1953) Изглед от Мусала към обкръжаващите върхове.
Снимка: Георги Викентиев/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Рила (3 април 2026) Национален парк „Рила“ - най-големият национален парк в България и един от най-големите европейски паркове. Разположен е в Рила планина в западната част на България. От парка водят началото си три от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. В парка има над 120 ледникови езера, разположени на групи във високопланинските части на речните басейни. От тях най-дълбокото е Окото (37,5 м), най-голямо е Смрадливото езеро (212 дка), най-високо разположено е Леденото езеро (2709 м) и най-дългото е Близнака. В парка са включени четири резервата – „Парангалица”, обявен през 1933 г., „Централен Рилски резерват”, „Ибър” и „Скакавица”. В парка има около 100 върха с надморска височина над 2000 м. Средната височина на върховете от основните била е около 2700 м, с най-високия връх в България и на Балканския полуостров – връх Мусала (2925 м).
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”.На снимката: Връх Мусала (20 Април 1953) Изглед от Мусала към обкръжаващите върхове.
Снимка: Георги Викентиев/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Паркът е създаден със заповед на Министерство на околната среда от на 24 февруари 1992 г. с обща площ от 107 923,7 ха. Обявен е като народен парк в съответствие с действащото тогава законодателство, с цел да се запазят естествени комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове, характерни и забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, имащи световно значение за науката и културата. На 15 октомври 1999 г. паркът е прекатегоризиран в национален с площ 81 046,0 ха, от които 53 481,0 ха горски фонд и 27 565,0 ха високопланински пасища и ливади. Една част от него е прекатегоризирана в Природен парк „Рилски манастир”.На снимката: Връх Мусала (20 Април 1953) Изглед от Мусала към обкръжаващите върхове.
Снимка: Георги Викентиев/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Боровец (3 април 2026) Курортният комплекс „Боровец“, известен до средата на XX век като „Чамкория“, е първият планински курорт в България и на Балканите. Началото е поставено през 1896 г., когато княз Фердинанд I изгражда лятната си резиденция и няколко ловни хижи в района и превръща „Чамкория“ в любимо място за отдих на царското семейство.
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал. На снимката: Боровец (14 юли 2024) Дворецът „Царска Бистрица“.
Снимка: Милена Стойкова/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Първата писта в „Боровец“ е просечена през 1938 г. и е с дължина 40-50 м и ширина 10-15 м. От 1942 г. курортът носи името „Боровец“. През 1946 г. е построена шанцата в „Боровец“ и е изградена пистата за спускане от Ситняковска скала до просечения вече плац „Червено знаме”, представляваща просека в гората широка 5-8 метра. От 1950 г. започват да се строят големи хотели в курорта, които се посещават от български и чужди туристи. В Боровец е изграден Маунтин байк парк за любителите на екстремните преживявания в курорта е изграден колоездачен парк, разполагащ с над 20 км маркирани трасета по живописни пътеки в гората с различна трудност. Подходящ е както за тези, които са екстремно настроени, така и за по-неопитни колоездачи от всички възрасти, включително семейства с деца. В града се намира и Двореца „Царска Бистрица“, бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта „Боровец“ в Рила. Построен е между 1898 г. и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за цар Фердинанд I и цар Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. През парка около двореца минава р. Бистрица Мусаленска. В него има събрани редки дървесни видове, донесени от цар Фердинанд I от местата по света, които е посещавал. На снимката: Боровец (14 юли 2024) Дворецът „Царска Бистрица“.
Снимка: Милена Стойкова/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (24 февруари 2017) Радарна станция на връх Голям резен на Витоша планина.
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (24 февруари 2017) Радарна станция на връх Голям резен на Витоша планина.
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Самоков е град в Югозападна България, разположен в Самоковската котловина по поречието на река Искър, в подножието на Рила и в близост до планините Плана, Витоша, Верила и Ихтиманска Средна гора.
Сегашният град е възникнал в началото на XV вeк върху останките на древно селище. Градът постига икономически разцвет през XVII – XIX век благодарение на добива на желязо с огромни механични чукове, наричани „самокови“. Рядък занаят през XIX век в Самоков е обработката на полускъпоценни камъни по антични мостри – антикарство. Интересен е фактът, че в средата на XIX в. в Самоков е открита стъкларска фабрика, в която работели майстори от Карлсбад, Карлови Вари в дн. Чехия.
На около 10 км от града се намира курортът „Боровец“. Маркирани туристически маршрути и еко пътеки водят към най-високия връх на Балканите Мусала (2925 м), до връх Мальовица и Седемте рилски езера. В средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането - Самоковската. Майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири.
За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род – Доспейския. Синовете му Димитър Христов Зограф и Захари Христов Зограф и Коста Вальов (зет във фамилията) създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир. В града се намира Митрополитската църква „Успение на прсв. Богородица”, която е построена през 1712 г. като еднопрестолна църва и разширена през 1783-1795 г. и преустроена до 1835 г. с двата странични олтара. Седалище е на на митрополита на Самоковската епархия. Дърворезбеният иконостас бил поръчан около 1793 г. на майстор Андоний в някой от атонските манастири. Иконите са дело на Димитър Зограф, Захари Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа.
На снимката: (4 юли 1990) Девическият манастир „Покров на Пресвета Богородица“. Пресфото-БТА, снимка: Руслан Донев/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Сегашният град е възникнал в началото на XV вeк върху останките на древно селище. Градът постига икономически разцвет през XVII – XIX век благодарение на добива на желязо с огромни механични чукове, наричани „самокови“. Рядък занаят през XIX век в Самоков е обработката на полускъпоценни камъни по антични мостри – антикарство. Интересен е фактът, че в средата на XIX в. в Самоков е открита стъкларска фабрика, в която работели майстори от Карлсбад, Карлови Вари в дн. Чехия.
На около 10 км от града се намира курортът „Боровец“. Маркирани туристически маршрути и еко пътеки водят към най-високия връх на Балканите Мусала (2925 м), до връх Мальовица и Седемте рилски езера. В средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането - Самоковската. Майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири.
За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род – Доспейския. Синовете му Димитър Христов Зограф и Захари Христов Зограф и Коста Вальов (зет във фамилията) създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир. В града се намира Митрополитската църква „Успение на прсв. Богородица”, която е построена през 1712 г. като еднопрестолна църва и разширена през 1783-1795 г. и преустроена до 1835 г. с двата странични олтара. Седалище е на на митрополита на Самоковската епархия. Дърворезбеният иконостас бил поръчан около 1793 г. на майстор Андоний в някой от атонските манастири. Иконите са дело на Димитър Зограф, Захари Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа.
На снимката: (4 юли 1990) Девическият манастир „Покров на Пресвета Богородица“. Пресфото-БТА, снимка: Руслан Донев/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Самоков е град в Югозападна България, разположен в Самоковската котловина по поречието на река Искър, в подножието на Рила и в близост до планините Плана, Витоша, Верила и Ихтиманска Средна гора.
Сегашният град е възникнал в началото на XV вeк върху останките на древно селище. Градът постига икономически разцвет през XVII – XIX век благодарение на добива на желязо с огромни механични чукове, наричани „самокови“. Рядък занаят през XIX век в Самоков е обработката на полускъпоценни камъни по антични мостри – антикарство. Интересен е фактът, че в средата на XIX в. в Самоков е открита стъкларска фабрика, в която работели майстори от Карлсбад, Карлови Вари в дн. Чехия.
На около 10 км от града се намира курортът „Боровец“. Маркирани туристически маршрути и еко пътеки водят към най-високия връх на Балканите Мусала (2925 м), до връх Мальовица и Седемте рилски езера. В средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането - Самоковската. Майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири.
За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род – Доспейския. Синовете му Димитър Христов Зограф и Захари Христов Зограф и Коста Вальов (зет във фамилията) създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир. В града се намира Митрополитската църква „Успение на прсв. Богородица”, която е построена през 1712 г. като еднопрестолна църва и разширена през 1783-1795 г. и преустроена до 1835 г. с двата странични олтара. Седалище е на на митрополита на Самоковската епархия. Дърворезбеният иконостас бил поръчан около 1793 г. на майстор Андоний в някой от атонските манастири. Иконите са дело на Димитър Зограф, Захари Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа.
На снимката: (12 януари 1981) Изглед от града. Пресфото-БТА, снимка: Петър Жеков/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Сегашният град е възникнал в началото на XV вeк върху останките на древно селище. Градът постига икономически разцвет през XVII – XIX век благодарение на добива на желязо с огромни механични чукове, наричани „самокови“. Рядък занаят през XIX век в Самоков е обработката на полускъпоценни камъни по антични мостри – антикарство. Интересен е фактът, че в средата на XIX в. в Самоков е открита стъкларска фабрика, в която работели майстори от Карлсбад, Карлови Вари в дн. Чехия.
На около 10 км от града се намира курортът „Боровец“. Маркирани туристически маршрути и еко пътеки водят към най-високия връх на Балканите Мусала (2925 м), до връх Мальовица и Седемте рилски езера. В средата на ХVIII век възниква една от водещите художествени школи на Възраждането - Самоковската. Майстори зографи, гравьори, иконописци и резбари оставят белега на висше творчество върху стените на десетки църкви и манастири.
За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род – Доспейския. Синовете му Димитър Христов Зограф и Захари Христов Зограф и Коста Вальов (зет във фамилията) създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир. В града се намира Митрополитската църква „Успение на прсв. Богородица”, която е построена през 1712 г. като еднопрестолна църва и разширена през 1783-1795 г. и преустроена до 1835 г. с двата странични олтара. Седалище е на на митрополита на Самоковската епархия. Дърворезбеният иконостас бил поръчан около 1793 г. на майстор Андоний в някой от атонските манастири. Иконите са дело на Димитър Зограф, Захари Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа.
На снимката: (12 януари 1981) Изглед от града. Пресфото-БТА, снимка: Петър Жеков/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Хидровъзел „Искър“ е най-голямото водохранилище в България. Той е открит на 8 септември 1956 г. Разположен е на река Искър, северно от Самоков. В него са включени язовирите „Искър“, „Кокаляне“ и „Панчарево“, както и ВЕЦ „Пасарел“ и ВЕЦ „Кокаляне“.
Строителството продължава от 1950 до 1956 г. Пълненето на язовира започва през 1955 г., като при изграждането му селата Горни Пасарел, Шишмановци и Каленовци остават в чашата на язовира и жителите им са разселени.
Язовир „Искър“ е с площ около 30 кв. км и обем 670 млн. куб. м вода. Максималната дълбочина на езерото при стената е 66 м, дължината му е 13 км, а ширината - 2,5 км. Чашата на язовира е с форма на голям триъгълник между Лозенските възвишения и Плана планина. Днес хидровъзелът е основен водоизточник за водоснабдяването на София.
На снимката: (4 май 2004) Язовир „Искър“. Пресфото-БТА, снимка: Тихомир Пенов/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Строителството продължава от 1950 до 1956 г. Пълненето на язовира започва през 1955 г., като при изграждането му селата Горни Пасарел, Шишмановци и Каленовци остават в чашата на язовира и жителите им са разселени.
Язовир „Искър“ е с площ около 30 кв. км и обем 670 млн. куб. м вода. Максималната дълбочина на езерото при стената е 66 м, дължината му е 13 км, а ширината - 2,5 км. Чашата на язовира е с форма на голям триъгълник между Лозенските възвишения и Плана планина. Днес хидровъзелът е основен водоизточник за водоснабдяването на София.
На снимката: (4 май 2004) Язовир „Искър“. Пресфото-БТА, снимка: Тихомир Пенов/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Село Долни Пасарел е разположено на около 23 км от София, между Лозенската планина и Плана планина, на левия бряг на река Искър. В близост се намират язовирите „Искър“ и „Пасарел“. До 1954 г. са съществували Долни и Горни Пасарел. Тъй като с. Горни Пасарел е останал на дъното на язовир "Искър", сега съществува само Долни Пасарел.
На територията на Долни Пасарел се развива мотоциклетният спорт в частта му ендуро и мотокрос. Това е и причината този спорт да се превърне в един от добре развиващите се бизнеси на територията на Долни Пасарел във вид на алтернативен и приключенски туризъм.
На снимката: (24 октомври 2020) Язовир „Пасарел“. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
На територията на Долни Пасарел се развива мотоциклетният спорт в частта му ендуро и мотокрос. Това е и причината този спорт да се превърне в един от добре развиващите се бизнеси на територията на Долни Пасарел във вид на алтернативен и приключенски туризъм.
На снимката: (24 октомври 2020) Язовир „Пасарел“. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Село Долни Пасарел е разположено на около 23 км от София, между Лозенската планина и Плана планина, на левия бряг на река Искър. В близост се намират язовирите „Искър“ и „Пасарел“. До 1954 г. са съществували Долни и Горни Пасарел. Тъй като с. Горни Пасарел е останал на дъното на язовир "Искър", сега съществува само Долни Пасарел.
На територията на Долни Пасарел се развива мотоциклетният спорт в частта му ендуро и мотокрос. Това е и причината този спорт да се превърне в един от добре развиващите се бизнеси на територията на Долни Пасарел във вид на алтернативен и приключенски туризъм.
На снимката: (24 октомври 2020) Пътят в района на язовир „Пасарел“. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
На територията на Долни Пасарел се развива мотоциклетният спорт в частта му ендуро и мотокрос. Това е и причината този спорт да се превърне в един от добре развиващите се бизнеси на територията на Долни Пасарел във вид на алтернативен и приключенски туризъм.
На снимката: (24 октомври 2020) Пътят в района на язовир „Пасарел“. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Панчарево е административен район на Столична община, разположен на около 12 км югоизточно от София, между Витоша и Лозенската планина, в Панчаревския пролом на река Искър. Езерото в Панчарево е завирено през 1956 г. по идея на инж. Иван Иванов, кмет на София от 1934 г. до 1944 г. във връзка с изграждането на хидровъзел "Искър". През годините районът се утвърждава като предпочитано място за спорт, отдих и развлечение. Панорамната екопътека „Панчаревско езеро“ е една от първите прокарани туристически алеи в Лозенската планина в края на 50-те години на XX век.
Национална гребна база „Средец“ на брега на Панчаревското езеро е най-старото специализирано спортно съоръжение в България за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Била домакин на две световни купи – през 1977 и 1981 година.
Местността Плажа в южния край на езерото предлага многобройни места за пикник край река Искър, ресторант детски кът и водоем за платен риболов.
Панчаревските минерални извори са известни с това, че римляните първи построили баня на това място със седем басейна. По времето на Османската империя околността също е била прочута заради водата. Турските бани – хамами, в района на днешно Панчарево са били сред най-посещаваните. В днешния си вид минералната баня в Панчарево е завършена през 1945 г. и е изградена върху стари римски основи. Находището извира от два извора.
Крепостта „Урвич“ е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър, обявен за природна забележителност. Крепостта е изпълнявала задачи, свързани с отбраната на прохода „София – Самоков“, който придобива особено значение през XIII-XIV век. В тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост „Урвич“, крепостната църква „Св. Илия“ и Урвичкия манастир „Св. Никола – Летни“.
На снимката: (21 юни 1997) Езерото в Панчарево. Пресфото-БТА, снимка: Руслан Донев/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Национална гребна база „Средец“ на брега на Панчаревското езеро е най-старото специализирано спортно съоръжение в България за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Била домакин на две световни купи – през 1977 и 1981 година.
Местността Плажа в южния край на езерото предлага многобройни места за пикник край река Искър, ресторант детски кът и водоем за платен риболов.
Панчаревските минерални извори са известни с това, че римляните първи построили баня на това място със седем басейна. По времето на Османската империя околността също е била прочута заради водата. Турските бани – хамами, в района на днешно Панчарево са били сред най-посещаваните. В днешния си вид минералната баня в Панчарево е завършена през 1945 г. и е изградена върху стари римски основи. Находището извира от два извора.
Крепостта „Урвич“ е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър, обявен за природна забележителност. Крепостта е изпълнявала задачи, свързани с отбраната на прохода „София – Самоков“, който придобива особено значение през XIII-XIV век. В тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост „Урвич“, крепостната църква „Св. Илия“ и Урвичкия манастир „Св. Никола – Летни“.
На снимката: (21 юни 1997) Езерото в Панчарево. Пресфото-БТА, снимка: Руслан Донев/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
Панчарево е административен район на Столична община, разположен на около 12 км югоизточно от София, между Витоша и Лозенската планина, в Панчаревския пролом на река Искър. Езерото в Панчарево е завирено през 1956 г. по идея на инж. Иван Иванов, кмет на София от 1934 г. до 1944 г. във връзка с изграждането на хидровъзел "Искър". През годините районът се утвърждава като предпочитано място за спорт, отдих и развлечение. Панорамната екопътека „Панчаревско езеро“ е една от първите прокарани туристически алеи в Лозенската планина в края на 50-те години на XX век.
Национална гребна база „Средец“ на брега на Панчаревското езеро е най-старото специализирано спортно съоръжение в България за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Била домакин на две световни купи – през 1977 и 1981 година.
Местността Плажа в южния край на езерото предлага многобройни места за пикник край река Искър, ресторант детски кът и водоем за платен риболов.
Панчаревските минерални извори са известни с това, че римляните първи построили баня на това място със седем басейна. По времето на Османската империя околността също е била прочута заради водата. Турските бани – хамами, в района на днешно Панчарево са били сред най-посещаваните. В днешния си вид минералната баня в Панчарево е завършена през 1945 г. и е изградена върху стари римски основи. Находището извира от два извора.
Крепостта „Урвич“ е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър, обявен за природна забележителност. Крепостта е изпълнявала задачи, свързани с отбраната на прохода „София – Самоков“, който придобива особено значение през XIII-XIV век. В тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост „Урвич“, крепостната църква „Св. Илия“ и Урвичкия манастир „Св. Никола – Летни“.
На снимката: (28 юли 1961) Панчаревското езеро. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Иванов/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Национална гребна база „Средец“ на брега на Панчаревското езеро е най-старото специализирано спортно съоръжение в България за провеждане на тренировки и състезания в гребните дисциплини. Била домакин на две световни купи – през 1977 и 1981 година.
Местността Плажа в южния край на езерото предлага многобройни места за пикник край река Искър, ресторант детски кът и водоем за платен риболов.
Панчаревските минерални извори са известни с това, че римляните първи построили баня на това място със седем басейна. По времето на Османската империя околността също е била прочута заради водата. Турските бани – хамами, в района на днешно Панчарево са били сред най-посещаваните. В днешния си вид минералната баня в Панчарево е завършена през 1945 г. и е изградена върху стари римски основи. Находището извира от два извора.
Крепостта „Урвич“ е разположена в Панчаревския пролом на река Искър, в живописен меандър, обявен за природна забележителност. Крепостта е изпълнявала задачи, свързани с отбраната на прохода „София – Самоков“, който придобива особено значение през XIII-XIV век. В тази труднодостъпна местност са разположени средновековната крепост „Урвич“, крепостната църква „Св. Илия“ и Урвичкия манастир „Св. Никола – Летни“.
На снимката: (28 юли 1961) Панчаревското езеро. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Иванов/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (4 март 2020) Изглед от Южен парк, квартал "Лозенец" и планина Витоша.
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (4 март 2020) Изглед от Южен парк, квартал "Лозенец" и планина Витоша.
Снимка: Владимир Шоков/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век.
На снимката: (15 май 1984) Бул. „Цариградско шосе“. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век.
На снимката: (15 май 1984) Бул. „Цариградско шосе“. Пресфото-БТА, снимка: Олег Попов/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век.
На снимката: (20 ноември 2024) Нощен изглед. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век.
На снимката: (20 ноември 2024) Нощен изглед. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (16 юли 2019) Храм-паметник „Св. Александър Невски“. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (16 юли 2019) Храм-паметник „Св. Александър Невски“. Пресфото-БТА, снимка: Владимир Шоков/архив
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (24 декември 2025) Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски".
Снимка: Никола Узунов/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (24 декември 2025) Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски".
Снимка: Никола Узунов/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (8 август 2019) Сградата на Централна баня в столицата.
Снимка: Христо Касабов/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (8 август 2019) Сградата на Централна баня в столицата.
Снимка: Христо Касабов/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (8 август 2019) Сградата на Централна баня в столицата.
Снимка: Христо Касабов/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (8 август 2019) Сградата на Централна баня в столицата.
Снимка: Христо Касабов/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век.
На снимката: (5 май 1971) Баня Баши джамия. Пресфото-БТА, снимка: Георги Дерменджиев/архив (ПК)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век.
На снимката: (5 май 1971) Баня Баши джамия. Пресфото-БТА, снимка: Георги Дерменджиев/архив (ПК)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (30 август 1952) Базиликата „Света София”.
Снимка: Виолета Попова /БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (30 август 1952) Базиликата „Света София”.
Снимка: Виолета Попова /БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (17 септември 2019) Постоянната археологическа експозиция „Антична Сердика“ в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“.
Снимка: Цветомир Петров/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (17 септември 2019) Постоянната археологическа експозиция „Антична Сердика“ в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“.
Снимка: Цветомир Петров/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (17 септември 2019) Постоянната археологическа експозиция „Антична Сердика“ в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“.
Снимка: Цветомир Петров/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (17 септември 2019) Постоянната археологическа експозиция „Антична Сердика“ в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“.
Снимка: Цветомир Петров/БТА (ЕД)
Джиро Д‘Италия (Giro d’Italia) в България - етап 3: маршрутът оживява през обектива на БТА
София е обявена за столица на България на 3 април 1879 г. от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) по предложение на проф. Марин Дринов. Историята на София датира отпреди 7000 години.
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (17 септември 2019) Постоянната археологическа експозиция „Антична Сердика“ в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“.
Снимка: Цветомир Петров/БТА (ЕД)
Абонирайте се
Влезте във Вашата БТА
Градът е заобиколен от пет планини – Витоша, Плана, Софийската планина (част от Стара планина), Люлин и Лозенската планина (част от Ихтиманска Средна гора). През града преминават Перловска и Владайска (Елешница) река – притоци на река Искър.
Гербът на София е създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж през 1900 г. Утвърден е с указ 115 от 24 април на княз Фердинанд I, а през 1911 г. е добавен девизът на столицата „Расте, но не старее“.
Празникът на София е 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, утвърден с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
София е Европейска столица на спорта през 2018 година и Световна столица на спорта през 2024 година.
Изпъстрена с паркове и градини, София е сред най-зелените столици в Европа. Най-голяма е Борисовата градина, най-стара – Градската градина, а най-богат на птици е Южният парк. В него се наблюдават 65 вида, почти половината от тях защитени от Закона за биологичното разнообразие.
На минути от центъра на София се намира най-старият природен парк на Балканите – Природен парк „Витоша“. Това е първият парк в България, създаден през 1933 г. по инициатива на Съюза за защита на родната природа и с решение на Постоянния горски съвет и Министерство на земеделието и държавните имоти. Общата му площ тогава е 6410 хектара. На 8 февруари 1991 г. със Заповед 82 на Министерството на околната среда и водите площта на парка е увеличена до днешните
27 079,114 хектара.
Минералните извори са неотменна част от историята на София още от VI-V в. пр. н. е. На територията на софийския минерален басейн днес извират над 40 извора с разнообразен състав и лечебни свойства. Те са един от символите на столицата и са включени в герба ѝ. В централната градска част, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево има минерални извори.
Решение за изграждането на Храм-паметник “Св. Александър Невски” е взето от Учредителното народно събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) . Строен е в периода 1904 – 1912 г. по проект на руския архитект Ал. Померанцев. Освещаването на храма е на 12, 13 и 14 септември 1924 г., тъй като храмът има три престола. Сградата се простира върху площ от 3170 кв. м и събира 5000 души. Куполите на храма са позлатени. Камбанарията се издига на 53 м височина, храмът има 12 камбани, като най-голямата с диаметър на отвора 3 м и тежи 11 748 кг. Стенописите и иконите от трите иконостаса са дело на български, руски и чешки художници. Отвън храмът е облицован с бял врачански камък. Фасадите са украсени с прецизна каменна резба. В криптата на храм-паметника днес е изложена сбирката от най-ценните средновековни икони на Националната художествена галерия. През 1955 г. храм-паметникът „Александър Невски“ е обявен за паметник на културата.
Базилика „Света София“ е построена по времето на римския император Константин Велики, а от XIV век носи името „Света София“. Сградата на действащата днес църква е от началото на VI век. Образът на базиликата е символ, включен в герба на София, създаден от художника Харалампи Тачев. Под нивото на действащия храм се намира музей без аналог в света, съхранил осемнадесет века история в некропола на древния римски град Сердика - гробни съоръжения от източния некропол на Сердика и останките от три по-ранни църкви.
Регионален исторически музей – София създаден през 1928 г. по предложение на тогавашния кмет на София Владимир Вазов, като се взима решение за основаването на градски музей. На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей. Постоянната експозиция на Регионалния исторически музей в София отваря врати през 2015 година. Тя е представена в осем зали с обща площ 2300 кв. м и включва експонати, обхващащи период от повече от осем хиляди години - от времето на неолита до 40-те години на XX в.
Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ обединява пространства с различно предназначение. Зона “Ларго”, която е разположена под площад „Независимост“, интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика decumanus maximus, свързваща източната и западната порта на града. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от шест улици, две раннохристиянски базилики, терми и пет сгради с жилищни и производствено-търговски функции. Постройките се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век). Тук са и останките на един от най-ранните християнски храмове в региона − епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На снимката: София (17 септември 2019) Постоянната археологическа експозиция „Антична Сердика“ в Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“.
Снимка: Цветомир Петров/БТА (ЕД)
Избиране на снимки
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Изтегляне на снимка
Моля потвърдете изтеглянето на снимката/ите