site.btaБългарските сортове домати значително превъзхождат чуждестранните по вкусови качества и не им отстъпват по добив, каза проф. Живко Данаилов

Българските сортове домати значително превъзхождат чуждестранните по вкусови качества и не им отстъпват по добив, каза в интервю за БТА проф. д-р на селскостопанските науки Живко Данаилов. Той е един от най-известните селекционери на домати в България, автор и съавтор е на над 30 сортове и хибриди домати, защитени със сертификати в Патентното ведомство на Република в България. 

Създадените от проф. д-р на селскостопанските науки Живко Данаилов сортове домати са добре познати и се търсят от производители, и от любители градинари, поради високата им продуктивност и характерните за българските домати вкусови качества.

България в световен мащаб е известна не само като една от първите в създаването на хибридни сортове домати, но и със селекцията на сортове и хибриди с много добри вкусови качества на плодовете, които се дължат както на специфичните характеристики на сортовете, така и на агроклиматичните условия, обясни ученият.

За първи път домати са открити на ацтекски пазар около 1520 г., по време на експедиция, оглавявана от Ернан Кортес (испански конкистадор) и негови изследователи, които през 1527 г. пренасят семена от домати в Испания. По-късно (в средата на 16-и век) доматите са пренесени и в други страни на Европа, първоначално в Италия, впоследствие в Холандия, Англия, Франция и в други страни с топъл климат, обясни проф. Живко Данаилов.

Той каза, че по данни на акад. Христо Даскалов (виден български и световноизвестен учен в областта на растителната генетика, селекцията и зеленчукопроизводството) в България доматите са пренесени от странстващите наши градинари от Австрия, Унгария и други страни през 17-и век. 

Около 1890 г. в Куртово Конаре се отглеждат първите домати, пренесени от Цариград от Александър Димитров, наричан от местните - дядо Александър. Според легендата той е пренесъл доматените семена в бастуна си. От 2009 г. до днес в селото ежегодно се организира "Куртово Конаре Фест" - фестивал на чушката, домата, на традиционните храни и занаяти. 

До 1918 г. доматите са били все още любителска култура, след което постепенно получават широко разпространение. Доматите се отглеждат почти повсеместно в страната ни, но полското производство е концентрирано най-вече в Пловдивски, Пазарджишки, Петрички, Сандански и Великотърновски регион, каза проф. д-р на селскостопанските науки Живко Данаилов.

Следва пълният текст на интервюто:

- Проф. Данаилов, Вие сте един от най-известните селекционери на домати в България, колко сортове домати сте създал досега? За големите Ви заслуги в генетиката, селекцията и семепроизводството на културните растения през годините сте отличаван с много награди. За кои научни постижения бяхте вписан в "Златната книга на българските откриватели и изобретатели - 2013" на Патентното ведомство в България?

- За успешното изпълнение на всяка селекционна програма, освен подходящ изходен материал, са необходими знания за генетичните закономерности и наследяването на признаците, и тяхната изменчивост в различни условия на средата. Известно е, че България е страна с богати традиции и висококвалифицирани специалисти в областта на селекцията на домати. 

Неслучайно, първият хибриден сорт домати е създаден още през 1934 година от изтъкнатия наш и световноизвестен учен - от покойния акад. Христо Даскалов, който беше и мой учител, на когото съм изключително признателен. Така страната ни е една от първите в света с широко практическо използване на хибридни сортове домати и научно организирано хибридно семепроизводство. В повечето страни интензивна селекция за създаване на хибриди домати и използването им в производството започва след 1970 година.

Научните ми интереси са в областта на генетиката и селекцията на културните растения, като по-конкретно са свързани с изследване на хетерозиса при доматите и неговото използване в селекцията за създаване на сортове и хибриди домати. В резултат на многогодишни селекционно-генетични изследвания, самостоятелно и в съавторство създадохме редица сортове и хибриди домати за различни производствени направления. 

В "Златната книга на българските откриватели и изобретатели - 2013" на Патентното ведомство (ПВ) в България съм вписан за създадените самостоятелно и в съавторство 30 сортове и хибриди домати - "Паулина БГ" F1, "Наслада" F1, "Николина" F1, "Български трапезен" F1, "Стара мечта" F1, Финал ЖДИГ" F1 и други, защитени със сертификати в ПВ. 

Създадените хибридни и директни сортове домати изцяло удовлетворяват изискванията на българския потребител и допринасят за възвръщане на традиционния вкус и качество на българските домати. Сортовете са добре познати и се търсят от производители и от любители градинари, поради високата им продуктивност и вкусови качества. Тези сортове се внедряват в практиката и сега, като някои от тях се отглеждат в продължение на повече от десет години.

- Заради промените в климата какви нови сортове домати и хибриди трябва да се създават, за да са устойчиви на новите условия за отглеждането им?

- Като правило, създаването на сортове домати при конкретни условия на средата способства за тяхната по-добра пригодност за отглеждане в съответните условия. Ето защо, в сравнение с чуждите, българските сортове домати са по-пригодни за отглеждане на открито в условията на страната ни. 

През последните години промените в климата и по-конкретно глобалното затопляне създава допълнителни проблеми и повишава изискванията пред селекционерите на домати. Високите летни температури и засушаването се отразяват негативно, особено на отглежданите на открито домати. Ето защо новите сортове трябва да притежават, освен продуктивност, устойчивост на болести, качество, и устойчивост на високи стресови температури.  

Устойчивостта към температурен стрес е трудно постижим признак, поради което при създаването на такива сортове е наложително, наред с класическите методи и използване на молекулярни методи на селекция. Досега селекционните постижения при доматите в страната ни се базират на класическите селекционно-генетични методи, които не изискваха особено големи вложения. Приложението на молекулярните методи на селекция, обаче, изисква както скъпо струваща апаратура, така и квалифицирани молекулярни специалисти.

- Българските сортове домати продължават ли да бъдат известни в света с високата си продуктивност и с характерните за тях много добри вкусови качества?

- България в световен мащаб е известна не само като една от първите в създаването на хибридни сортове домати, но и със селекцията на сортове и хибриди с много добри вкусови качества на плодовете, които се дължат както на специфичните характеристики на сортовете, така и на агроклиматичните условия.

В този аспект трябва да се отбележи, че разпространяваните и сега в производството българските сортове домати значително превъзхождат чуждестранните по вкусови качества и не им отстъпват по добив.

Като цяло, българските сортове се отглеждат предимно в малки стопанства и предимно в семейни градини и от любителите градинари, основно за собствени нужди, поради което продукция от тях рядко се намира на пазарите. 

По-големите производители и търговците предпочитат чуждите сортове, притежаващи транспортабилни, продължително съхраняващи се плодове, поради което пазарите са наситени с добре изглеждащи на външен вид, но с незадоволителни вкусови качества домати.

В западноевропейските страни безвкусните дълготрайни домати се предлагат на по-ниски цени от доста години, и то основно в супермаркетите. В по-малките магазини и на пазарите се предлагат недълготрайни и значително по-вкусни домати, но на по-високи цени.

Подобна тенденция се наблюдава и у нас през последните няколко години. Трябва ясно да се подчертае, че съчетаването в пълна степен на отлични вкусови качества и висока издръжливост на транспортиране и съхранение на плодовете в един сорт домати чрез класическите методи е трудно постижима задача, поради отрицателната корелация между тези признаци.

Ето защо селекцията на сегашния етап ще се развива вероятно в две направления: сортове, задоволяващи преимуществено изискванията на производителите и търговците, и предназначени за масовия потребител с по-скромни финансови възможности, и сортове с високи вкусови качества, за които потребителят е готов да плати и по-висока цена.

- От кога - в исторически план, се отглеждат домати в България и кои са регионите, които са най-подходящи за тяхното засаждане и зреене?

- За първи път домати са открити на ацтекски пазар около 1520 г., по време на експедиция, оглавявана от Ернан Кортес (испански конкистадор) и негови изследователи, които през 1527 г. пренасят семена от домати в Испания. По-късно (в средата на 16-и век) доматите са пренесени и в други страни на Европа, първоначално в Италия, впоследствие в Холандия, Англия, Франция и в други страни с топъл климат.

До началото на 19-и век доматите са отглеждани като декоративно растение от любопитство и заради красотата на цветовете и плодовете, а вкусът и миризмата са предизвиквали отвращение.

Дотогава (края на 18-и и началото на 19-и век) се е смятало, че доматите са отровно растение и превръщат кръвта в киселина, поради което населението в Андите не е обработвало и използвало доматените плодове.

Според легендите, прелом в общественото мнение настъпва благодарение на полковник Робърт Гибън Джонсън, който през 1820 г. публично е консумирал домати непосредствено на стъпалата на сградата на съда в град Салем, Ню Джърси. Двехилядната тълпа, събрала се на представлението, с изумление е установила, че военният в оставка не се готви да умира. По време на това публично мероприятие няколко жени са припаднали, а около полковника са дежурили лекари. След неговото оцеляване, доматите много бързо набират популярност, масово се появяват почитатели на доматения вкус, както и рецепти в готварските книги за приготвяне на ястия с домати, включително пюрета и сокове.

По данни на акад. Христо Даскалов (виден български и световноизвестен учен в областта на растителната генетика, селекцията и зеленчукопроизводството) в България доматите са пренесени от странстващите наши градинари от Австрия, Унгария и други страни през 17-и век. 

Около 1890 г. в Куртово Конаре се отглеждат първите домати, пренесени от Цариград от Александър Димитров, наричан от местните - дядо Александър. Според легендата той е пренесъл доматените семена в бастуна си. От 2009 г. до днес в селото ежегодно се организира "Куртово Конаре Фест" - фестивал на чушката, домата, на традиционните храни и занаяти. 

До 1918 г. доматите са били все още любителска култура, след което постепенно получават широко разпространение. Доматите се отглеждат почти повсеместно в страната ни, но полското производство е концентрирано най-вече в Пловдивски, Пазарджишки, Петрички, Сандански и Великотърновски регион.

- Трудно ли е и за колко време се създава един нов сорт домати?

- Факт е, че през последните десетилетия традиционните генетични и селекционни методи при растенията, основаващи се на фенотипна селекция и изследване на потомството се прилагат с висока ефективност и допринасят за повишаване на продуктивността и качеството на растителната продукция. 

Тези методи, обаче, изискват много време и понякога се съпътстват от редица проблеми. Например, средната продължителност на една селекционна програма от хибридизацията и селекцията на нови генетични комбинации, предварителното сравнително изпитване, изпитването за РХС (различимост, хомогенност и стабилност), внедряването в производството до въвеждането на пазара, в зависимост от метода на селекция и типа на сорта - директен или хибриден, е минимум 6-12 години. 

Голяма е вероятността този продължителен процес в бъдеще да не задоволи необходимостта от навременно увеличаване на продуктивността. За ускоряването на селекционния процес може да се разчита на паралелното използване на традиционните методи на селекция, и на съвременните биотехнологични и молекулярни методи.

- И производителите, и търговците, и най-вече купувачите, са на мнение, че най-добри вкусови качества има т.нар. български розов домат. Това продължава ли да е така или отглеждането на този сорт домати вече е по-трудно при настъпващите промени на климата у нас, свързани със засушавания или с проливни дъждове?

- Действително през последните години както потребителите, така и производителите, и търговците на домати предпочитат розовите сортове домати в сравнение с червените, поради приятния сладко-кисел вкус и по-нежната консистенция на месестата част на плодовете. 

Реакцията към климатичните промени - високи стресови температури, засушаване и проливни дъждове на розовите сортове не се различава от тази на червените. Реакцията към променящите се условия на средата е генетично обусловен сортов признак и не е в зависимост от цвета на плодовете. 

Отглеждането на розовите сортове домати, също така, не се различава от това на червените.

- На какви вкусови и други качества трябва да отговарят новите сортове домати, които сега се селекционират и къде основно става това?

- През последните години, паралелно с високата продуктивност и толерантност/устойчивост, съответно към абиотични и биотични фактори на околната среда, все по-голяма актуалност придобиват селекционно-генетичните програми, насочени към създаване на сортове домати - разнообразни на цвят, с подобрени хранително-вкусовите качества и антиоксидантни свойства на плодовете. 

Пресните домати и доматените продукти са главен източник на ликопен, който обуславя червения цвят на плодовете и е мощен природен антиоксидант. Множество медицински изследвания показват, че диетологичният прием на богати на ликопен храни има здравословен ефект - ограничава случаите на някои онкологични и сърдечно-съдови заболявания, катаракта и други.

Вкусовите качества на доматите са важна комплексна характеристика, която се повлиява от многобройни генетично обусловени и негенетични фактори, от които не всички са познати и правилно тълкувани.

На специалистите е известно, че вкусът на доматите, основно, се определя от захарно-киселинния индекс (съотношението на количеството на захари към количеството на киселини). Най-вкусни са червените и розовите домати, поради това, че в тях съотношението на захари и киселини е най-близко до предпочитания, в зависимост от потребителя, кисело-сладък или сладко-кисел вкус.

Значение за вкуса имат и органолептичните свойства на плодовете. В най-широк смисъл върху възприятието за вкус влияние оказват както химичните съставки на плода, така и външният вид, твърдостта, температурата на плода, ароматът и усещането при консумация, и други. 

Установено е, че добрият вкус на доматените плодове е съчетание от взаимодействието между захари, киселини и около 30 летливи химични съединения. Селекцията по отношение на летливи съединения е все още слабо застъпена, тъй като се знае много малко за връзката между вкус, аромат и съдържание на летливи съединения. За създаването на сортове и хибриди домати, благоприятно съчетаващи висока продуктивност, добра адаптивност към условията в страната ни и характерните за българските домати вкусови качества, подходящи донори са както червеноплодни, така и розовоплодни сортове с произход от наши местни популации.

Сега, селекция на сортове и хибриди домати се прави в Института по зеленчукови култури "Марица" в Пловдив към Селскостопанската академия, в Института по генетика (сега - Институт по физиология на растенията и генетика) към БАН и в няколко частни селекционно-семепроизводствени фирми: "ФЛОРИЯН"ООД - Русе, "Геосемселект"ООД - София, "Опал ЗИ"ООД - Пловдив, "Агрогид"ЕООД - София и други. Организацията и извършването на сортоподдържането и семепроизводството се осъществява от селекционните институти, частните селекционни фирми и частните сепроизводители.

*  *   *

Проф. д-р на селскостопанските науки Живко Данаилов е роден на 3 март 1944 г. в село Михнево - Петричко, Благоевградска област. През 1969 г. завършва висшето си образование в Тимирязевската селскостопанска академия в Москва, а през 1973 г. защитава дисертация в катедрата по "Генетика, селекция и семепроизводство на културните растения" в същата академия, се казва в биографията на учения, предоставена от него на БТА.

Научната дейност на проф. Живко Данаилов (от 1973 до 2010 г.) изцяло преминава в бившия Институт по генетика при БАН в г. София (сега Институт по физиология на растенията и генетика - БАН), където последователно става асистент (научен сътрудник), доцент (старши научен сътрудник втора степен), а след защита на голяма докторска дисертация - доктор на селскостопанските науки и професор (старши научен сътрудник първа степен.). В същия институт е ръководил секцията "Приложна генетика", а през периода 2004-2010 г. е заместник директор. От октомври 2010 г. е пенсионер.

Научните интереси на проф. Данаилов са насочени в областта на генетиката и селекцията на културните растения, като по-конкретно са свързани с изследване на хетерозиса при доматите и неговото използване в селекцията. Научната му продукция включва над 200 научни и научно-популярни статии, включително шест брошури и книги. Той е един от най-известните селекционери на домати в България, автор и съавтор е на над 30 сортове и хибриди домати - "Паулина БГ" F1, "Наслада" F1, "Николина" F1, "Български трапезен" F1, "Стара мечта" F1, Финал ЖДИГ" F1 и други, защитени със сертификати в Патентното ведомство на Република България. Създадените от него сортове домати са добре познати и се търсят от производители, и от любители градинари, поради високата им продуктивност и характерните за българските домати вкусови качества.

Паралелно с научната, извършва и педагогическа дейност. През периода 1997-2006 г. е преподавател по специалността "Селекция и семепроизводство на културните растения" в Агрономическия факултет към Лесотехническия университет в София. Ръководил е докторанти в Института по генетика и Института по зеленчукови култури "Марица" в Пловдив, 11 дипломанти бакалаври и магистри в Биологическия факултет на Софийския университет, в Аграрния университет в Пловдив и в Лесотехнически университет. Участвал е в експертни и научни съвети, и комисии към МОН, БАН, МЗХ, ВАК, ИАСАС и други. Участва в редакционните колегии на списание "Известия ТСХА" в Тимирязевската академия, списания "Овощи России" и "Гавриш" в Москва. От 2010 до 2013 г. е председател на постоянната Научно-експертна комисия по селскостопански науки към Фонда "Научни изследвания" при Министерството на образованието и науката, а от 2013 до 2016 г. е член на същата комисия.

За заслугите му в областта на генетиката, селекцията и семепроизводството на културните растения е удостоен с престижните награди: "Почетна значка за заслуги като изобретател", “Иноватор на годината - 2011", и с вписване в "Златната книга на българските откриватели и изобретатели - 2013", което е израз на обществено признание и оценка към българските учени - откриватели и изобретатели, чиито открития са допринесли за положителна промяна в науката, икономиката и всекидневието. През 2015 г. е удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" - диплом, медал и мантия за заслуги в селскостопанската наука и образование от Руския държавен аграрен университет - Московска селскостопанска академия "К. А. Тимирязев" по случай 150-годишния юбилей на Тимирязевската академия. В 150-годишната история на Тимирязевската академия проф. Живко Данаилов е единственият българин випусник, удостоен с това почетно звание. Награждаван е и с грамоти от участия в изложения за изобретения, полезни модели и търговски марки в редица страни.

След пенсионирането си и сега извършва консултантска дейност по селекция и семепроизводство на домати в частни селскостопански фирми.

*  *   *

Интервюто с проф. д-р на селскостопанските науки Живко Данаилов е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на Република България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга" на Патентното ведомство българи, така и дейността на Патентното ведомство.