site.btaЕлекът като традиционно облекло на бесарабските българи бе представен от Центъра за българска култура в Болград, Украйна

Областният център за българска култура в Болград, Украйна, във своята Фейсбук страница представи изследване върху традиционното облекло в Бесарабия, като вниманието беше обърнато към елека като традиционен елемент на народната носия при бесарабските българи.

Според информацията бесарабските села са съхранили различни видове връхни дрехи, които отразяват както възрастта, така и социалния статус на своите носители. Сред тях се открояват кожените якета без ръкави – елечета, които младите често носят като къси и богато бродирани „кувайки“, а по-възрастните – като по-дълги и по-сдържани модели, известни като „длег козуу“.

От центъра дават за пример и дългото кожено палто „тулуп“, служещо за защита срещу зимните условия, както и „шубата“ – кожено палто с покритие от плат, символ на заможност и висок социален статус.

Под връхните дрехи се носят ризи с украса от платнени жилетки – „ялече“ или „кубурче“, които се отличават със своите орнаменти по закопчалките и яката.

„Един от най-интересните елементи на бесарабската народна носия е късият топ без ръкави, наречен „клин корсаж“ (Сливенско). Този вид корсаж, известен също като „хермене“, „фермене“ или „гънче“, е проектиран така, че да може да се носи дори по време на бременност благодарение на сложната си кройка и клиновидните елементи, от които произлиза и името му. Корсажът е украсен с флорални и „усукани“ мотиви, създадени чрез използването на плитки по краищата“, добавят от Културния център.

Всеки от тези елементи на бесарабското облекло е носител както на практическо значение, така и на символика, разказваща за обичаите, ценностите и културата на българските общности в региона.

Областният център за българска култура в град Болград е открит на 10 декември 1997 г. В центъра за българска култура се организират курсове по български език, литература и история за желаещи да кандидатстват във висшите училища на Украйна и България.

Дейността на институцията е свързана с отбелязването на всички традиционни и национални празници на българския народ. Основните насоки са просветителска, научно-методическа и културно-изследователска дейност, популяризиране на българската култура и българския език, възраждане на българските традиции, обреди и обичаи.