site.btaД-р Миглена Дикова-Миланова: Българската литература все по-видимо се вписва в общоевропейските разговори за памет, идентичност и съпротива

Д-р Миглена Дикова-Миланова – директор на Българското училище „Пейо Яворов“ в Брюксел и преподавател в Университета в Гент, участва в два проекта: международния семинар/ учебен модул SUBVERSIVE VOICES: Women, Identity, and Resistance in East European and Baltic Literature and Culture (2025–2027); както и в проект, свързан със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който насочва вниманието към развитието на литературната история като академична дисциплина. Това разказа самата Миланова за рубриката „БГ Свят“ на БТА и коментира, че присъствието ѝ в двата проекта е показателно за ролята на българските хуманитаристи, работещи между различни академични традиции.

Като преподавател и изследовател, свързан с Гентския университет, тя участва в изграждането на мостове между българския литературен опит и дебатите в европейските и балтийските литературни и културни изследвания — там, където – по думите ѝ – темите за паметта, символите и „културните войни“ се срещат с конкретни текстове, автори и обществени контексти.

Този тип сътрудничества показват и нещо важно: българската литература има потенциала да се чете не само като национална традиция, а като ключ към разбирането на общи европейски процеси, обясни Миланова.

Тя е на мнение, че когато български сюжети, езици и естетики се поставят рамо до рамо с балтийски и други източноевропейски примери, се виждат не само разликите, а и споделените линии на опит — от границите и миграциите до травмата, иронията и новите форми на гражданска чувствителност.

„В този смисъл проектите на ENLIGHT и Софийския университет не просто „представят“ България — те я включват в разговор, в който тя има какво да каже“, заяви д-р Миланова пред БТА.

Семинарът/учебен модул SUBVERSIVE VOICES: Women, Identity, and Resistance in East European and Baltic Literature and Culture (2025–2027), финансиран като ENLIGHT Incubator Grant, свързва университети от мрежата ENLIGHT и поставя на фокус женските гласове, политиките на идентичността и културните стратегии на несъгласие в Източна Европа и Балтика.

„Българските текстове тук не са „периферия“, а активен участник в общи теми — от наследството на социализма и травмите на прехода до формите на съвременна гражданска чувствителност, които се разчитат през литературата и културата“, обясни Миглена Дикова.

Паралелно с това, в България проект, свързан със Софийския университет, насочва вниманието към развитието на литературната история като академична дисциплина — как се изграждат канони, как се променят методологиите и как националните литератури се описват в диалог (или в напрежение) с европейските рамки, добави тя.

По думите ѝ в този контекст българската литература се мисли не само като хронология от автори и периоди, а като поле, в което се отразяват големи интелектуални и политически промени в региона.

„Българската литература все по-видимо се вписва в общоевропейските разговори за памет, идентичност и съпротива — и това личи не само в преводите и фестивалните участия, а и в академичните проекти, които я поставят в по-широк контекст редом до балтийските и източноевропейските литератури. Два нови изследователски и образователни формата — международният проект на мрежата ENLIGHT и инициатива на Софийския университет — очертават именно такава перспектива“, заяви Миглена Дикова-Миланова.