site.btaДано децата приемат добрите послания на българската детска литература, които имат общочовешка стойност, каза пред БТА лекторът Илиана Чекова

Надяваме се децата да приемат добрите послания на българската детска литература, които имат общочовешка стойност. Това посочи в интервю за рубриката „БГ Свят“ на БТА доц. д-р Илиана Чекова-Димитрова, която е лектор по български език, литература и култура в Университета в Кьолн и зам.-председател на журито в деветия международен конкурс по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“, който ще се състои на 21 юни в Посолството на България в Лондон.

Най-голямата полза от конкурса 

по думите ѝ е мотивирането на децата да четат български книжки, да обърнат по-голямо внимание на българския език, да проникнат в чудния свят на българските приказки и поезия, като развият своята фантазия. 

На въпрос на БТА какво я мотивира да участва като жури, тя отговори, че се радва да съдейства за провеждането и популяризирането на конкурса и смята, че децата и учителите трябва да чувстват ангажираността на университетите към това, което правят. 

„Идеята на българското училище „Аз Буки Беди“ в Кьолн е прекрасна и трябва да продължи да се развива и да привлича деца от различни български училища зад граница“, добави Илиана Чекова. 

Тя разказа, че участва в журито на конкурса по четене от 2020 година – както във вътрешния кръг, така и в международния.  

През две от годините по време на пандемията от Ковид-19 – през 2020 г. в Ахен и 2021 г. в Ахен и Кьолн, конкурсът се състоя дистанционно в онлайн формат, посочи лекторът по български език. 

Следват изданията на конкурса през 2022 г. - Бад Липшпринге (Германия), 2023 г. – Арма, Северна Ирландия, 2024 г. – Кобленц, Германия, където тя отново е част от журито. 

„Тъй като конкурсът започва от Кьолн, обикновено членове на журито са бивши и настоящи лектори по български език от Университета в Кьолн. В журито са били проф. Благовест Златанов, проф. Боян Вълчев, д-р Камелия Спасова, а от миналата година са поканени и проф. Живка Колева-Златева, лектор във Фрайбург, и Лили Спасова от Изпълнителната агенцията за българите в чужбина“, разясни Илиана Чекова. 

Тя представи и критериите, по които ще оценява участниците тази година: 

„Гладко четене, правилно произношение, разбиране на смисъла на прочетеното. Разбира се, притеснението да четеш пред много хора, също трябва да се отчете, но все пак децата се справят. Много се надявам да няма пренатягане на децата от родителите им и конкурсът да протече спокойно“.

Пред БТА доц. д-р Чекова разказа и повече за 

своята работа в Славянския институт на Кьолнския университет 

Българският език присъства в Славянския институт на Кьолнския университет от самото му създаване. През различни години лектори тук са били авторитетни учени, мои учители и колеги от Факултета по славянски филологии на Софийския университет, към които се отнасям с голямо уважение, посочи тя.

За себе си сподели, че е завършила руска филология с втора специалност немски език, а по-късно се записва в магистърската програма на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Опазване на българското културно наследство“ и защитава магистърска теза.

Лектор е по български език, литература и култура в Славянския институт на Кьолнския университет от 2019 година. Научните ѝ публикации са свързани предимно със средновековните славянски литератури, фолклора и митологията на източните и южните славяни, църковната живопис, а също така с историята и преподаването на български език на чужденци. Участва в различни редакционни колегии и сдружения като Комисията по славянски фолклор към Международния комитет на славистите и Центъра за Централна и Източна Европа в Кьолн-Бон. 

Интересът към българския език в Кьолнския университет

Илиана Чекова-Димитрова добави, че българският език е избиран от студентите, следващи в специалност „Славистика и регионални изследвания на Източна Европа“ обикновено като втори славянски език. 

На занятията по български идват и студенти от интегралното обучение, които изучават различни специалности в Кьолнския университет извън славистиката. Интересът им към българския език е свързан с български корени, български приятели или професионални интереси (практики в български училища, стажове в Гьоте институт в България), интерес към българската история, култура и музика, разказа тя.

По думите ѝ студентите им в Славянския институт не са много и затова те се радват на персонално внимание, което иначе не могат да получат в специалностите с големи студентски потоци.

Тази година в часовете по български език имам една много пъстра аудитория в национално отношение. Студентите, които изучават български език, са сравнително голяма група и от различни страни – българи и хора с български корени, германци, грък, румънец, турчин, сръбкиня, новозеландка, руснак, холандка, македонец. Повечето от тях са избрали да изучават български по различни емоционални причини – български приятели и корени от България, прочетени хубави български книги, интерес към българската култура и др. Новозеландката, живееща в Германия, е впечатлена от книгите на Капка Касабова и това ѝ е дало повод да учи български и да замине на летен семинар в София, посочи Илиана Чекова-Димитрова и допълни, че от летния семестър има студентка с немско-руски корени, която от есента ще преподава като стажантка немски език в Гьоте институт в Бургас, и студент швейцарец, който следва славистика и се интересува от историята на българския език и култура. 

Славянски поетични и киновечери

Илиана Чекова-Димитрова разказа също, че в Славянския институт и извън университетските аудитории се случват интересни събития, организирани от лекторите по славянски езици: 

„Подготвяме съвместно славянски поетични вечери с представяне на отделните славянски традиции, сред които и българската поезия (ноември 2023 г., юни 2024 г., ноември 2024 г., юни 2025 г.). Специално представяне на 4 юни 2025 г. имаше на превода от български на немски език на лирико-фантастичната поема на Иван Вазов „В царството на самодивите“, осъществен от Кристине Райнс и мен“. 

Както БТА писа, проектът за превод е на лектората по български език, литература и култура към Славянския институт на Кьолнския университет под ръководството на доц. д-р Илиана Чекова-Димитрова. Той се осъществява в рамките на националната програма „Неразказаните истории на българите“ на Министерството на образованието и науката на България. Авторките на превода Кристине Райнс и Илиана Чекова заедно със студентите Азиз Кадиров и Велиана Желязкова представиха драматизирани откъси от няколко глави на поемата на български и немски език.

Доц. д-р Чекова сподели и че в Института се подготвят тематични славянски киновечери. 

Те биват организирани отново съвместно с лекторите на другите славянски езици, на които показвам български филми, добави тя. 

И други инициативи, свързани с българския език

Илиана Чекова разказа, че в Славянския институт отбелязват по нейна инициатива и Деня на славянската писменост, но заедно с участието на всички славянски лектори и техни студенти.

„Каня за лекции по програма „Еразъм“ преподаватели и изследователи от Софийския университет и съвместно с лекторката по сърбохърватски – каним колеги от Българската академия на науките, като успяхме да инициираме подписване на договор за обмен по „Еразъм“ между Кьолн и София, организираме срещи с български писатели (съвместно с българското училище „Аз Буки Веди“), подготвям участия на студентите в празниците на българското училище“, допълни тя.

По думите ѝ  тези чудесни поводи са съпътствани с оформяне на плакати, постоянно общуване, отправяне на писмени и устни покани, напомнящи имейли и съобразяване с времевите възможности на гостите и най-вече на студентите, заради които се правят събития. 

„Не малка е и административната работа на един лектор по популяризирането, разясняването и подготвянето на документите на студентите за летните езикови семинари и културните езикови маршрути в България на Софийския университет, Великотърновския университет, Пловдивския университет и др., финансирани активно от Министерството на образованието и науката. Но всички усилия си заслужават, когато виждаш и добрия резултат – интереса и инициативността на самите студенти“, добави Илиана Чекова. 

Тя определи и като „изключително полезна, креативна и стимулираща за студентите от курсовете по български език“ идеята на програмата по българистика „Неразказаните истории на българите“, която по думите ѝ подкрепя финансово различни проекти, осъществявани от лекторите и техните студенти, свързани с издирване и изследване на факти от културната, литературната и политическа история на България. 

Илиана Чекова описа и лекторите по български език като преподаватели, изследователи, учители, инициатори на културни събития, журналисти, дипломати и не на последно място – и добри приятели на своите студенти. 

Съхраняването на родния език и култура в чужбина 

На въпрос на БТА лесно ли се съхраняват българският език и култура зад граница, Илиана Чекова отговори, че не е лесно, но е предизвикателство, което носи голямо удовлетворение.

„То е дело на съвместните усилия на българските училища зад граница, на културните институти, консулства и посолства, на Министерство на образованието и науката и програмата „Българистика“, и не на последно място – на лекторите по български език, литература и култура в чуждестранните университети“, посочи в заключение тя. 

Деветото издание на международния конкурс по четене на български език за ученици от първи и втори клас в чужбина „Аз Буки Веди“ ще се състои на 21 юни 2025 година от 11:00 часа местно време в залата на Посолството на България в Лондон (на адрес 186-188 Queen's Gate, South Kensington, London, SW7 5HL, United Kingdom). Домакин е Българското училище „Чучулига“ в Лондон, кв. Кройдън. Учредител на конкурса е Българското неделно училище (БНУ) „Аз Буки Веди“ в Кьолн. Събитието ще премине под патронажа на българския посланик в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Тихомир Стойчев. Конкурсът се осъществява с финансовото съдействие на Министерството на образованието и науката на България и в партньорство с Изпълнителната агенция за българите в чужбина, и издателска къща „Просвета“.

Българската телеграфна агенция е официален медиен партньор на конкурса.