site.btaПриемам събития като настоящето за малки съединения между териториалната България и България без граници, каза доц. Георги Лозанов

Днес много българи живеят и се реализират на Запад. Затова приемам събития като настоящето за малки съединения между териториалната България и България без граници. Това каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов във видеообръщение, излъчено по време на тематично събитие днес, организирано от Българския културен институт (БКИ) в Лондон с директор Светла Дионисиева и сътрудници Миглена Рогачева, Диана Спасова и Йоана Пеева и посветено на 60-годишнината от излизането на първия брой на списание ЛИК – изданието за литература, изкуство и култура на БТА, и 90-годишнината от създаването на Българското национално радио (БНР). 

Такова съединение може да се случи само в отворен свят, а не когато всеки се вглежда в собствения си национален пъп. В това отношение БТА се е превърнала до голяма степен в институция на културната дипломация и списание ЛИК участва в тази нейна мисия, посочи той. 

Обръщайки се към гостите на събитието, доц. Лозанов ги поздрави с „честито съединение“. 

Относно работата си в списанието той сподели, че най-трудно е да се конкурираш със себе си. 

Списанието имаше митологичен период по време на комунизма, което хем е привилегия за продължението му в наши дни, хем е изпитание да отговориш на очаквания, създадени, когато ЛИК беше единственият прозорец в плътната информационна завеса, спусната пред западната култура, посочи Лозанов. 

Той добави, че помни как от ЛИК е научил името на Айрис Мърдок и е усетил близостта между литературата и философията. 

Или на Дейвид Хокни с неговия хиперреализъм като алтернатива на реализма, която ни преподаваха в училище. Или че Шекспир може би не е точно Шекспир, ако не е даже повече от един автор. Беше смайващо за нас, свикнали да гледаме на културните авторитети като на икони, за които не можеше да има спорове и различни мнения. През списание ЛИК минаваше съвсем друг начин на мислене, който именно ни свързваше със западната култура. Това беше много важно, защото връзката ни с нея беше целенасочено прекъсната. Не трябваше да имаме общо, да принадлежим на западната култура, а на някаква антизападна, източна или каквато там ни беше идеологически позволена, посочи още той. 

По думите му същият проблем стои и досега. 

Принадлежността на България към западната култура продължава да се крие или поне не трябва да личи много. Въпреки че е така още веднага след Освобождението от Османската империя, когато новият културен, политически и бизнес елит отива да учи на Запад. И със завръщането си оттам донася със себе си модернизма и въобще модернизацията на българското общество. И обратното – възпрепятстването ѝ винаги идва от политическия Изток, допълни доц. Лозанов. 

Главният редактор на ЛИК добави, че затова списанието днес отново се занимава с интеграцията на България към западната култура. 

Ние посвещаваме броеве на творци като композитора Панчо Владигеров, като художника Дечко Узунов, като поета Атанас Далчев, които тогава, по време на комунизма, остават свързани с тази култура. И вярвам, че най-съществената задача на ЛИК е да остане, макар и по различен начин, такъв интеграционен механизъм, посочи той. 

В рамките на събитието днес в БКИ-Лондон ще бъдат представени броеве на списание ЛИК, посветени на 60-годишнината на изданието и 90-годишнината от създаването на БНР. Ще бъдат показани и две изложби, част от проявите, с които БНР чества своята годишнина – документалната изложба „90 години БНР – Радиото на поколения българи“ и творби от националния конкурс „По стъпките на Сирак Скитник“. В представянето участват генералният директор на БТА Кирил Вълчев, генералният директор на БНР Милен Митев, отговорният редактор на списание ЛИК Яница Христова, търговският директор на БНР Пламен Дичков, както и директорът на Националната художествена гимназия (НХГ) „Димитър Добрович“ в Сливен Александър Дойчинов.

Събитието в Лондон е и със специалното участие на пианиста Марио Ангелов, който ще изпълни произведения на Панчо Владигеров, Димитър Ненов и Красимир Кюркчийски.