site.bta„Проговарянето” на ЛИК и на чужди езици е възможност България свободно да показва лика на своята култура, каза Кирил Вълчев в Лондон

„Проговарянето” на списание ЛИК и на чужди езици е възможност България свободно да показва лика на своята култура. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на тематично събитие днес, организирано от Българския културен институт (БКИ) в Лондон с директор Светла Дионисиева и сътрудници Миглена Рогачева, Диана Спасова и Йоана Пеева и посветено на 60-годишнината от излизането на първия брой на списание ЛИК – изданието за литература, изкуство и култура на БТА, и 90-годишнината от създаването на Българското национално радио (БНР). 

Той посочи, че някои от броевете на ЛИК излизат вече и на чужди езици. 

Броят за българите в Украйна беше издаден и на английски език. На английски излязоха и броевете за 45-ата годишнина от полета на първия български космонавт Георги Иванов, който нареди България като шестата държава с човек в Космоса, както и за историческото първо плаване до Антарктида и назад на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и за българската наука на Антарктида, който беше издаден и на испански език. На английски език излязоха и броевете за 155-ата годишнина на БАН, както и за 60-ата годишнина на самото списание ЛИК. На английски и японски излезе броят за България и световните изложения, който беше представен на Деня на България на ЕКСПО 2025 в Осака, Япония. Подготвяният юлски брой за България в ЮНЕСКО излиза на английски и френски език, добави Кирил Вълчев.

Според него основното послание на събитието днес е, че България в Източна Европа и Обединеното кралство в Западна Европа са свързани от обща културна традиция, включително в областта на медиите.

Доказателството - ЛИК навършва 60 години, а лондонският му аналог The Times Literary Supplement (TLS) започва да излиза на 17 януари 1902 г. Но елитното лондонско списание за култура Granta е по-младо - от 1979 г. Друг лондонски аналог, The London Magazine, започва да излиза през 1732 г., но се публикува на всеки два месеца, а ЛИК - на всеки месец. Общото е, че и при двете има периоди, в които не излизат, добави Кирил Вълчев. 

Генералният директор на БТА представи и историята на списание ЛИК, чийто първи брой излиза на 8 януари 1965 г. 

На два пъти през тези 60 години изданието спира да излиза - през периодите 1992 г. - 1999 г. и 2013 г. - 2021 г. От месец март 2022 г. списание ЛИК възстанови месечната си периодичност, посочи той и поясни, че наименованието на списанието, издавано от националната информационна агенция на България, идва едновременно от първите букви на думите „литература”, „изкуство” и „култура” и има самостоятелното значение на думата за лице.

През първите си години ЛИК носи знание на българите за културата по света във време на много ограничения пред информацията за гражданите на България и затова най-честото определение за списанието е „прозорец към света” - както ЮНЕСКО се утвърждава като прозореца на човечеството към собствените му достижения по света. Така ЛИК се оказва „институция”, която дава възможност за българите да се докоснат от своя затворен свят до забележителни личности и събития в световната култура - на страниците му е могло да бъдат прочетени специални интервюта за списанието на знаменитости като Агата Кристи, Кърт Вонегът, Рей Бредбъри и Мая Плисецкая, както и са били представени Габриел Гарсия Маркес, Кенет Кларк, Карл Лагерфелд, Федерико Фелини, Лучано Павароти, Умберто Еко, разказа Вълчев. 

Той добави, че през 90-те години на миналия век, когато - обратно на предходните десетилетия - българите вече имат много информация за културата по света и е нужен ориентир за собственото им място в новия отворен свят, списанието вече е насочено към знанието за българската култура в световния контекст.

Възроденото през 2022 г. след десетилетие прекъсване списание вече е с тематичен профил и е базирано на архива на БТА, като представя акценти от новините, излизали в бюлетините и емисиите на агенцията вече 127 години след първия бюлетин през 1898 г., за определена личност, събитие или тема от културния и обществения живот в страната. Списанието търси и съвременния прочит на темите от архивите, като кани за автори и събеседници различни експерти, които могат да разкажат на достъпен език на читателите повече за достиженията на човешката култура, обясни генералният директор. 

Кирил Вълчев сподели с аудиторията, че БТА не само е възстановила списание ЛИК, но и е използвала емблематичното му наименование за име на нова отделна редакция за знание и култура, равностойна на редакциите, които отговарят за политическите, икономическите и спортните новини. 

БТА нарече и специалния шрифт, който използва вече агенцията, ЛИК - като на него започна да излиза и самото списание. Шрифтът беше създаден по поръчка на БТА от българската Национална художествена академия на основата на буквите на учениците на светите братя Кирил и Методий през 9 век в България, които са третата азбука на Европейския съюз редом с латиницата и гръцката. Впрочем през тази година отбелязваме кръгла годишнина от създаването преди 1170 години от светите Кирил и Методий на първата графична система на българската писменост глаголицата - част от календара на новата съвместна инициатива на БТА, Българската национална телевизия (БНТ) и БНР „14 века България в Европа” за отбелязването на знаменателни годишнини в българската история със значение изобщо за общата европейска история, които предстоят през годините до 2032 г., когато се навършват 1400 години от създаването на първото българско държавно образувание на европейска територия - Стара Велика България през 632 г., каза още той. 

По думите му от юли 2024 г. ЛИК е с нов облик благодарение на новия графичен дизайн, в който са включени елементи от предложенията на трима студенти от Националната художествена академия (НХА) - Виктория Димитрова, Елисавета Драгомирова и Теодор Мирчев, избрани от комисия с представители както на БТА, така и преподаватели от НХА. 

Генералният директор на агенцията посочи и че както истинските новини на БТА вече са със свободен безплатен достъп, така и ЛИК също е със свободен достъп. 

Броевете на списанието от възстановяването на излизането му до днес могат да бъдат свободно без заплащане изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА - https://www.bta.bg/bg/lik-magazine. Агенцията изпраща броеве на печатната версия на списанието безвъзмездно на повече от 300 библиотеки, културни институции, университети, държавни учреждения, медии, допълни той. 

Вълчев разказа и че в усилията си да приобщава все повече хора към литературата, изкуството и културата, БТА започна да представя всеки брой на списанието в рамките на събитие, в което чрез видеовръзка се включват гости от 44-те засега национални пресклубове с кореспонденти на БТА в страната и в чужбина.

От октомври списанието има място и в културната програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио (БНР). В „Радио ЛИК“ всяка първа неделя от месеца главният редактор доц. Георги Лозанов заедно с избрани събеседници представят съдържанието на месечния брой, като го разширяват и надграждат, каза генералният директор на БТА. 

С гостите на събитието той сподели и че във въведението на броя на ЛИК, посветен на 60-годишнината на изданието, той отговаря на въпроса има ли нужда от ЛИК днес през петте стратегически цели, с които националната информационна агенция на България навлезе в 20-те години на 21 век на фона на век и четвърт от своето съществуване.

По думите му първо, ЛИК е нужен заради истината. 

А истината не може да бъде стока на пазар. В следващите страници проф. Тотка Монова справедливо припомня думите на Д. Чалаби, че „краят на класическата журналистика идва, когато медиите се превръщат в индустрия: ... журналистиката се превръща в продукт за привличане на публика, в търговска стока, чиято стойност зависи от силата ѝ да привлича … сериозните тези се изтласкват към периферията …”. Възстановяването на ЛИК е завръщане към класическата журналистика с редакционна отговорност и ясни източници на информация, чиято стойност зависи не от силата да привлича, а от силата да показва истината и да кара хората да се обръщат към нея. А най-сериозната теза, която човечеството има нужда да бъде изтласкана напред е, че човекът има душа, за която и медиите трябва да се грижат. ЛИК е именно завръщане към човешката душа с припомняне на нематериалните ценности след години в България на лутане как все повече да бъде удовлетворявана меркантилната ненаситност на човешкото тяло, посочи Вълчев. 

Второ, заради истината, която представя, ЛИК е нужен със свободен достъп, каза той и добави, че като влага средства от собствените си приходи в издаването на ЛИК със свободен достъп, включително на чужди езици, агенцията изпълнява задължението си да защитава и популяризира българската култура съгласно Закона за БТА.

Трето, ЛИК е нужен заради знанието, смята генералният директор на агенцията. 

60 години ЛИК осигурява на българите именно знание за достиженията на човешката култура. И често през годините списанието се е оказвало от малкото източници, а понякога и единственият източник на такова знание. Знанието като право на човека, произтичащо от разумната му същност, включва и знание за ценности, както го нарича Ломпшер, а достъпът до националните и общочовешките културни ценности е изрично прогласен в преамбюла и в чл. 54 от Конституцията на България, каза той. 

Кирил Вълчев посочи  и че в името на повече информация за емисията на ЛИК БТА е започнала да сключва споразумения за партньорство с културни институции, университети, неправителствени организации, значими личности в сферата на културата, с които урежда не само редовното получаване на материали за тяхната дейност, но и авторските права върху тях като така преодолява един проблем, подценяван в ранните години на списанията на агенцията. 

ЛИК - и списанието, и информационната емисия - започнаха да популяризират и спомосъществувателите на българската култура, образование, наука, спорт като пишат имената им без да третират това като реклама, съответно да очакват заплащане, както е в други медии. Защото информацията кой помага на духовната сфера в България също е част от знанието за българската култура. А и тази информация може да служи за пример и насърчение повече хора и организации да го правят, допълни той. 

Четвърто, по думите му – имаме нужда от ЛИК днес, защото „имаме нужда от ликуваща общност“. 

Читателите на ЛИК всъщност винаги са били общност, която празнува най-висшите постижения на човешката цивилизация. Понеже докосването до вдъхновяващи личности и събития във всяко време и на всяко място са радост. Показването на светлия лик на българската култура чрез ЛИК пред света е и малък принос към самочувствието на българина, който по-често намира поводи да вижда тъмното у себе си, смята генералният директор на БТА. 

Вълчев акцентира и че през последните три години БТА се е превърнала в основен източник на новини за българите в чужбина. През 2024 г. агенцията публикува над 8000 новини в рубриката „БГ Свят“, създадена през 2021 г., когато новините в нея са 243. 

Той припомни и че в периода 24–25 май 2025 г. в София, Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и град Вършец БТА организира 20-ата Световна среща на българските медии с участието на пишещи или говорещи на български език медии от 25 държави.

Пето, България има нужда от ЛИК днес заради паметта, добави Кирил Вълчев. 

По думите му архивът на БТА позволява да се стъпи на духовните постижения на предците ни навсякъде по света и като се пазят традициите от вчера да се надгражда днес за утре. 

Затова и БТА в годините, в които възстанови ЛИК, успоредно полага много усилия за своя архив и за отбелязването на 127-ата годишнина на агенцията. Бюлетините като се започне от първия от 1898 г. бяха подредени в модерно оборудвани помещения вместо на прашасалия каратаван, а до следващата година се надяваме и всички архиви, включително и всички броеве на списание ЛИК, да бъдат цифровизирани и лесно достъпни в електронна среда. Това ще ни позволи да използваме по-добре всички възможности на онези - по думите на Хорхе Луис Борхес в „Градината с разклоняващите се пътеки” – „безкрайни поредици от времена, в нарастваща и главозамайваща мрежа от раздалечаващи се, сливащи се и протичащи успоредно времена …”, посочи Кирил Вълчев. 

Той добави, че в поредицата от всички времена ЛИК неизменно остава фар в „тъмата египетска”, за която пише Михаил Булгаков в разказа под това име, отпечатан в брой 16 от 1972 г., който е публикуван и в изданието на ЛИК за ЛИК по повод неговата 60-а годишнина.

В края на своето изказване Кирил Вълчев посочи, че днес е Денят на свети Паисий Хилендарски. По този повод той цитира следното от "История славянобългарска", което според него описва какво правят медиите: 

"Искаш ли да седиш у дома си и да узнаеш без много трудно и опасно пътуване ... ставащите сега събития ... добродетелите на добрите и законопрестъпленията на злите, ... Превратностите на човешкия живот и обратите на благополучието в него и непостоянството в този свят ... И да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите ... в полза на нашия български род, за слава и похвала на нашия Господ ...". 

В рамките на събитието днес в БКИ-Лондон, сред чиито гости е и българският посланик в Лондон Тихомир Стойчев, ще бъдат представени броеве на списание ЛИК, посветени на 60-годишнината на изданието и 90-годишнината от създаването на БНР. Ще бъдат показани и две изложби, част от проявите, с които БНР чества своята годишнина – документалната изложба „90 години БНР – Радиото на поколения българи“ и творби от националния конкурс „По стъпките на Сирак Скитник“. В представянето участват и генералният директор на БНР Милен Митев, отговорният редактор на списание ЛИК Яница Христова, търговският директор на БНР Пламен Дичков, както и директорът на Националната художествена гимназия (НХГ) „Димитър Добрович“ в Сливен Александър Дойчинов.

Събитието в Лондон е и със специалното участие на пианиста Марио Ангелов, който ще изпълни произведения на Панчо Владигеров, Димитър Ненов и Красимир Кюркчийски.