site.btaКръгла маса, посветена на революционера, опълченеца и героя при Сливница Олимпий Панов, се състоя в Тараклия

Научно събитие, посветено на 173-ата годишнина от рождението на майор Олимпий Панов, събра учени, историци, представители на образователни институции и местната общност в град Тараклия вчера, 17 юни. Кръглата маса бе организирана с цел да се почете животът и делото на видния бесарабски българин, както и да се споделят нови изследвания и факти, свързани с неговата биография и принос към българската история.

Историкът Иво Христов, модератор на кръглата маса и представител на Министерството на образованието и науката на България в район Тараклия,  в приветствените си думи подчерта историческите паралели между Олимпий Панов и Ангел Кънчев (чието име носи Русенския университет). И двамата революционери са възпитаници на Болградската гимназия и съратници на Васил Левски. Христов обърна внимание на важността от припомняне на тази историческа връзка, която поставя бесарабските българи в контекста на общонационалните борби за свобода. Христов участва и с доклад на тема „Олимпий Панов и сливнишката епопея”.

Уважение към събитието засвидетелства и председателят на район Тараклия Лазар Дерменжи, който приветства участниците с думите: „Майор Олимпий Панов е не само герой от историята, но и символ на свободата, който ни напомня за цената на нашата идентичност. Гордеем се, че той е роден тук – в Тараклия, и вярвам, че с общи усилия ще продължим да пазим паметта и завета му“.

Конференцията беше официално открита от Александър Боримечков – административен директор на филиал „Григорий Цамблак“ в Тараклия към Русенския университет „Ангел Кънчев“. „За мен е огромна чест и отговорност да открия днешната конференция, посветена на 173-ата годишнина от рождението на един от най-ярките герои в българската история – майор Олимпий Панов. Това събитие има особено значение за нас, защото майор Панов е роден тук, в нашия град Тараклия. С неговото име свързваме не само героизма и саможертвата, но и дълбоката преданост към свободата, към народа и към идеалите на Българското възраждане. Нека този ден бъде не само възпоменание, но и вдъхновение за бъдещите поколения. С това въведение даваме емоционален и ясен старт на конференцията, в който се съчетават биографични факти, културна значимост и гражданска отговорност", заяви той.

Боримечков благодари на всички, допринесли за организирането на събитието, и изрази увереност, че ще бъдат представени нови и малкоизвестни аспекти от живота на героя.

На форума присъства и праплеменникът на Олимпий Панов – Руслан Димитриев, който представи презентация на тема „Непознатите роднини на Олимпий“. В своето изложение той представи и две биографични книги, посветени на живота и делото на героя, които със собствени средства е превел от български на руски език. Димитриев обясни какво го е подтикнало да направи този труд, като донесе по 100 екземпляра от всяко заглавие, които дари на местните библиотеки и училища. „Баща ми е българин и много добре говори български, но с четенето на български има проблеми и затова реших, че за него и такива като него ще направя превод“, каза Димитриев.

Приноса към научната стойност на конференцията направи д-р хабил. Иван Думиника, ръководител на Службата по политики в областта на междуетническите отношения при молдовското Министерство на образованието. Той представи резултати от свои проучвания в църковни и архивни документи, според които Олимпий Панов всъщност е роден през 1850 г. под името Филип. Според него името „Олимпий“ е прието по-късно, вероятно в периода на обучение. Думиника оспори разпространеното твърдение, че Панов е останал сирак в ранна възраст, като доказа, че баща му е починал, когато Панов е бил вече на 30 години. Освен това насочи вниманието към други представители на рода Панови, сред които Стефан Панов – председател на плевенския окръжен съд и участник в Учредителното събрание, приело Търновската конституция. Това - според учения, показва, че приносът на рода Панови в историята на България далеч не се изчерпва само с фигурата на Олимпий.

„Стефан Панов е чичо на Олимпий, роден в България, живял в Бесарабия и умира отново в България. Затова, когато говорим за Олимпий Панов, ние не говорим само за гордостта на бесарабските българи. Ние говорим за приноса им в освобождението, обединението и независимостта на България“, каза Думиника.

Д-р Катерина Данаилова от Главното управление по образование в Гагаузия, командирована от българското просветно министерство, представи личността на Панов през погледа на неговите съвременници. Тя се позова на писма от Васил Левски, в които той се обръща към Панов с „братленце“, подчертавайки близките им отношения и доверието, което Левски е имал към него. Според Данаилова, това е доказателство за моралната стойност и революционната отдаденост на майора.

Журналистът и родолюбец Димитър Боримечков насочи вниманието към родословните връзки на Олимпий Панов, като представи работата на Петър Атанасов Кайряк. Потомък на рода Кайрякови, Петър се посвещава на изследване на родословието на фамилия Панови и други бележити семейства от Тараклия. В резултат на усилията му са издадени два тома под заглавие „Родословното дърво на Тараклия“, включващи данни за 78 местни фамилии.

„Прадядото на Петър Кайряк – Христофор Кайряк – се жени за Улияна, една от дъщерите на Мита и Спиридон Панови. Оттук започва и изследователската страст на Петър Кайряк“, отбеляза Боримечков.

Директорката на Музея за културното наследие на град Тараклия Татяна Некит представи темата „Запознаване с майор Олимпий Панов чрез дейността на музея в Тараклия“. Тя разказа за постоянната музейна експозиция, посветена на героя, както и за инициативите, свързани с популяризирането на неговата личност сред младите поколения.

Даниел Герги, студент във филиала на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в Тараклия, представи изследване на тема „Непознатият Димитър Панов“. В доклада си той разгледа живота и ролята на по-малко известен роднина на Олимпий Панов и подчерта значението на по-задълбоченото проучване на цялата фамилия Панови в контекста на българската история.

В края на кръглата маса директорката на Публичната районна библиотека Надежда Танова рецитира авторско стихотворение, посветено на бележития тараклиец.

Конференцията не само отдаде заслужена почит на една от най-ярките фигури в българската история, но и подчерта важната роля на бесарабските българи в изграждането и утвърждаването на съвременна България. Чрез задълбочените изследвания, личните спомени и историческите документи, участниците обогатиха представата за живота, делото и наследството на майор Олимпий Панов.