site.btaБългарска градина ще бъде създадена в Сканзена край Сентендре, Унгария

В етнографския музей на открито (Сканзен) край градчето Сентендре, разположен върху площ от над 80 декара, се състоя среща на цивилните организации в Унгария, на която присъстваха и унгарски организации от Карпатския басейн. На форума, открит от Гергей Гуяш – министър на кабинета на министър-председателя, взеха участие над 600 организации. Сред тях особено място зае и българската общност в Унгария. Това съобщи за рубриката „БГ Свят“ на БТА Светла Кьосева - главен редактор на двуезичното списание за култура и обществен живот „Хемус“. 

След като само преди дни бяха официално подадени документите за включването на българското градинарство в Унгария в националния списък за нематериално културно наследство към ЮНЕСКО, продължават дейностите по утвърждаване на българското градинарство в унгарския обществен живот. 

По покана на ръководството на Сканзена на територията му ще бъде създадена българска градина, а българското градинарство ще бъде включено в разнообразните програми на музея – занимания с ученици, уъркшопове, конференции и пр. Българската общност се ангажира да поддържа градината и да предостави материали за създаване на експозиция, посветена на българското градинарство, обясни Светла Кьосева. 

Въпреки натоварения ден генералният директор на институцията д-р Миклош Чери и 50 сътрудници на музея приеха представителите на българската общност. Те с интерес изслушаха представянето на проекта и веднага бяха начертани конкретни стъпки за неговото осъществяване.

В програмата на Цивилната кавалкада бе включен докладът на д-р Йордан Тютюнков за българското градинарство, неговата роля в различни аспекти на унгарския икономически, обществен и културен живот, както и съвременните му проявления. 

Българските градинари се налагат като най-важни производители на зеленчуци благодарение на новата технология на интензивно поливно земеделие, на кооперативната организация на труда, която прави всеки член на предприятието заинтересован, на търговските си контакти и присъствието на пазарите. На българското градинарство посвещават свои трудове аграрни специалисти и изследователи на селското стопанство и се опитват да го внедрят сред унгарското селячество. Едно от най-големите аграрни стопанства в Европа - аграрният комплекс „Арпад“ в Сентеш, и до днес заявява, че дължи успеха си на усвояването на българските методи на зеленчукопроизводство. 

Българските зеленчуци видоизменят унгарската кухня, едно от най-популярните ястия – лечо – се разпространява, след като чушките и доматите стават неделима част от кулинарната култура. А нобеловият лауреат Алберт Сентдьорди отделя витамин С от чушките, култивирани от българските градинари. 

След лекцията бе организирано безплатно раздаване на разсад за домати от типа „розова магия“, отгледани в аграрния комплекс „Арпад“  със семена от България, към което бе проявен голям интерес, разказа Кьосева. Бързо се изчерпаха не само над 300 корена домати (раздаваше се по 1), а и малките брошури със съвети за отглеждането им, както и няколко български рецепти, добави тя. 

Решението за включването на българското градинарство в Унгария в националния списък за нематериално културно наследство към ЮНЕСКО ще стане известно през есента и ще бъде обявено на международния ден на нематериалното културно наследство 17 октомври.