Българският драматург Яна Борисова представя пиесата си „С гръб към залеза“ във Виена. Събитието е планирано за 6 октомври от 19:00 часа местно време. Любовната комедия е с участието на Стефан Вълдобрев, Александра Сърчаджиева, Ива Тодорова и Петър Антонов.
„С гръб към залеза“ е спектакъл, който разказва две различни любовни истории, през погледа на всеки един от участниците в тях. Действието ще ни срещне с четирима герои – професионален готвач със собствен ресторант и телевизионно шоу; неговата асистентка, по която той е силно увлечен; световно известен пианист; писателка, която издава книга-бестселър (описващ провалената връзка между нея и пианиста). Благодарение на новата книга, съдбите на четиримата се преплитат. Те започват да общуват и споделят всичко, което всеки един от тях смята за истина и за свои емоционални права, на които настоява и брани. Имено това ражда нелепи, неудобни, красиви и вълнуващи ситуации и мечтания.
Текстът на спектакъла е на Яна Борисова, режисьор е Димитър Коцев – Шошо, музиката е на Милен Кукошаров, сценографията на Елис Вели, а продуцент е „Арт Театър“.
Ето какво разказа Яна Борисова пред блога на българите в Австрия Melange Bulgaren:
Къде се чувставате по-уверена – при изграждането на образите в своите пиеси или в своите книги? Това два различни вида писане ли са?
Писането е състояние на духа. То не е задължение, нито е професия. Писането е необходимост, която трябва да задоволиш независимо от жанра. Аз съм разказвач на истории и чувства. Изпитвам наслада, когато разказвам.
Единствената разлика между писането на пиеса и роман е, че първото спада към така наречената приложна литература – текст, който няма да се чете, а ще се изрича. И, ако ти се иска да разкажеш една история, която ще бъде изречена от други хора, твоето място е в театъра. За мен няма никаква разлика. Опитвам се да се наслаждавам.
Пиесата Ви „С гръб към залеза” ще гостува във Виена на 6 октомври. Бихте ли ни представили с няколко думи тази своя творба?
Това е една ужасно смешна и много нежна история за четирима души, които са се изгубили и се лутат из обърканите си чувства и копнежи. Освен това в пиесата има много вкусни рецепти и… балет. Благодарение на режисьора на постановката Димитър Коцев-Шошо и на директора на Арт театър Берлин – Катя Костова, имах невероятния късмет да видя в ролите актьорите, чиито гласове бях чувала, докато пишех: Стефан Вълдобрев, Александра Сърчаджиева, Петър Антонов и Ива Тодорова. Изумителен актьорски състав, който успя да надгради моето произведение, по такъв начин, че всеки път, когато гледам постановката, аз се превръщам в развълнуван зрител.
„С гръб към залеза“ е може би най-нежната ми пиеса. И една от най-смешните.
Пристигате във Виена със звезден актьорски състав. Имахте ли думата при избора на актьори?
По принцип имам, защото това е част от начина ми на писане. Този път обаче актьорите надхвърлиха мечтите ми и героите на сцената са много по-интересни от тези, които аз бях описала. Това е магията на театъра и когато се съчетае с огромен талант се получават чудеса.
Вашите пиеси са преведени в много страни. Усещате ли разлика в тяхното звучене на различни езици и пред различна публика?
Моят начин на писане се оказа универсален и е разбран навсякъде. Може би е от темите, за които пиша. Не знам. Гледала съм постановки по мои текстове и в Европа, и в Япония, и в Русия. Ако са направени добре, звучат еднакво достоверно. Имам една любима дума – синестезия (от гръцки syn, „заедно“ и aisthesis, „усещане“). Тя означава смесено възприятие или състояние, в което въздействието върху дадено сетиво води до едновременно, спонтанно и неконтролирано усещане за възприятие в друго. Театърът е синестезия или необичаен кръстосан разговор между сетивата. Моментно случване, за което след това няма доказателства. Единствената устойчива част е текстът.
Посещавате често Виена. За какво не Ви стигна време последния път, което много бихте искали да направите или видите сега?
Идвала съм във Виена много пъти със семейството ми. Този град е изумителен и много ми се иска да напиша пиеса, действието на която се случва тук. Този път след представлението „С гръб към залеза“ ще се срещна с публиката, а в тези срещи винаги се крият много истории за разказване и за споделяне. Очаквам всичко това с огромно вълнение и творчески копнеж.
/МГ/
news.modal.text
