Семинар, посветен на живота и дейността на българите в аржентинската столица Буенос Айрес и в град Берисо, ще се проведе утре, 15 март.
Събитието под надслов “Българите в Аржентина ІІ: Буенос Айрес и Берисо“ ще започне в 18.00 часа българско време и може да бъде проследено онлайн през платформата Zoom. Това съобщи за рубриката БГ Свят на БТА гл. ас. д - р Лина Гергова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
В семинара ще се включат представители на Българското културно дружество „Иван Вазов“ в Берисо, на Аржентинско-българската фондация в Буенос Айрес и на Гражданската асоциация „Българите в Аржентина“ в Буенос Айрес, които ще представят информация за своята дейност.
В събитието ще участва и председателят на Дружеството на банатските българи в България „Фалмис“ Светлана Караджова. Тя ще представи проучване за потомците на банатските българи в Аржентина.
Лина Гергова от Етнографския музей ще разкаже за организационния живот на българите в автономния град и провинция Буенос Айрес през последния век.
Приветствия към присъстващите ще отправят директорът на Етнографския музей Владимир Пенчев и посланикът ни в Аржентина Стоян Михайлов.
“Семинарът „Българите в Аржентина ІІ: Буенос Айрес и Берисо“ е петият от поредицата разговори, организирани от екипа „Културно наследство в миграция“ на ИЕФЕМ-БАН съвместно с представители на българите в чужбина“ уточни Лина Гергова за БТА.
Сред гостите на семинара ще бъдат и Марко Видал Гонзалес – испанец българист, който води езикови курсове на българите в Берисо и Мария Чернева, заснела филм за сънародниците ни в Аржентина.
Пристанището на Буенос Айрес е портата към Аржентина, през която минават почти всички български мигранти. Първите, установили се за малко в града, са от Пловдив и Одринско. Те минават през Египет и през 1904 година пристигат в аржентинската столица, където вече са дошли българи от Битоля и Сяр. След тях идват и други, но най-голямата вълна е от 20-те години на миналия век, което вероятно се дължи на емиграционните ограничения, въведени в САЩ по това време, сочат данните на проучването на Лина Гергова и Валентин Воскресенски, което предстои да бъде представено на семинара.
През първото и второто десетилетие на двадесети век близо 75% от българската миграция живее в града и провинцията Буенос Айрес, но през 30-те години сънародниците ни намаляват заради масовото изселване към провинциите Чако, Чубут, Кордоба, Санта Фе. До към края на Втората световна война българите в Буенос Айрес работят най-вече във фабриките, на пътищата, в занаятчийски ателиета, по строежите, включително и на столичното метро, на пристанището, а в намиращия се наблизо град Берисо те се трудят в кланиците и месопреработвателните английски и американски фабрики.
Почти от самото начало на миграцията на българи в Аржентина те имат организационна дейност. Създадени са родни дружества, музикално-театрална трупа, културен кръжок и вестници.
След втората световна война българските организации трябва да се справят с антикомунистическите настроения в Аржентина, които слагат знак за равенство между източноевропейци и комунисти. В края на 40-те години българските и славянските организации са закрити, а имуществото им е конфискувано – само дружеството в Берисо успява да се справи с тази криза и през 1955 година се преосновава, като скоро след това неговите членове изграждат сами новия му дом на ул. „Монтевидео“, в който и до днес се събират и организират празниците си.
Изследването сред българите в Аржентина е осъществено от учените гл. ас. д-р Лина Гергова и гл. ас. д-р Валентин Воскресенски по проект „Културно наследство и институционализация на българските исторически и съвременни мигрантски общности в чужбина“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ към МОН.
/ЮХ/
news.modal.text
