site.btaВъзпитаниците на училище „Българче“ в Неапол, Италия, отбелязаха 153 години от безсмъртието на Васил Левски

Възпитаниците на Българското училище „Българче“ в Неапол, Италия, и техните преподаватели отбелязаха 153 години от безсмъртието на Апостола на свободата Васил Левски. Това съобщи учебното заведение на страницата си във Фейсбук.

В рамките на образователните си дейности децата се запознаха с живота, делото и заветите на Левски. Чрез беседи, презентации, творчески задачи и дискусии учениците откриха значението на неговите идеи за свобода, равенство и справедливост. Те гледаха и филм за живота и делото на Апостола.

„За нас е важно да възпитаваме у децата уважение към българската история и националните ни герои. Паметта за Левски не е само спомен за миналото – тя е жив урок за бъдещето“, заявиха от преподавателския екип.

Българското неделно училище „Българче“ в Неапол, Италия, е създадено от „Асоциация за българска култура“. Училището предлага обучение по български език и литература, история и география на България.

Учебното заведение фигурира в списъка на българските неделни училища в чужбина на Министерството на образованието и науката на България.

Васил Левски (ист. име Васил Иванов Кунчев), Дякона, Апостола, е български революционер, идеолог на българската национална революция, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение (1837-1873). Участник в Първа българска легия (1861-1862), където заради храбростта и ловкостта му е наречен Левски. Учител във Войнягово, Карловско, и в с. Ени кьой, Тулчанско (1864-1867).

През 1867 г. се прехвърля в Румъния, за да се включи в подготвяните за преминаване в България въоръжени чети. Включва се във формирането на Втора българска легия (1867-1868). Осъществява две обиколки в България - първата от 11 декември 1868 г. до 24 февруари 1869 г. и втората - от 1 май до 26 август 1869 г., по време на които изгражда първите революционни комитети в България - в Ловеч, Плевен, Карлово и Сопот. През есента на 1869 г. участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, Румъния.

На 27 май 1870 г. отново се връща в България и изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО) в страната. На Общо събрание на БРЦК в Букурещ (29 април-4 май 1872) е утвърден за „главен апостол на цяла България, Тракия и Македония“, след което напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност в българските земи. На 27 декември (стар стил) 1872 г. е заловен от турските власти в Къкринското ханче (намиращо се в село Къкрина, Ловешко). От 5 до 10 януари (стар стил) 1873 г. е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари (стар стил) изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде осъден на смърт. На 22 януари стар стил със султанска заповед на Абдул Азис смъртната му присъда е потвърдена. На 6 февруари ст. ст. (18 февруари нов стил) 1873 г. е обесен в покрайнините на София от турските власти. Годишнините от гибелта му се отбелязват и на 19 февруари.