site.bta„И най-мъдрият си е малко прост – XXI век“ е морална ирония, защото няма нито един положителен герой, казва режисьорът Венцислав Асенов

Цялото представление е морална ирония, защото де факто на сцената няма нито един положителен герой, казва пред БТА режисьорът Венцислав Асенов по повод премиерата на „И най-мъдрият си е малко прост – XXI век“ по Александър Островски в Сатиричния театър.

Това е класика в световната драматургична литература, единственият проблем е, че е написана в средата на 19-и век, и все пак малко е остаряла. Затова трябваше да я осъвременим и направим достъпна за младия зрител, разказва Асенов.

Хората тогава са същите като днес, макар че представлението е особен стил – доближава бурлеската, има гротеска на моменти, стараем се да хванем съвременния рефлекс за игра, казва пред БТА актрисата Деляна Хаджиянкова. „Най-актуалното е, че нищо не се е променило, за съжаление. Пиесата разказва за политиците, за хората, които управляват нацията. И най-тъжното е, че всичко е точно така, както го е написал тогава Островски“, допълва тя.

„От време на време преглеждам оригинала и сравнявам двата варианта. Хем е много различно, хем е дълбоко истинско, колкото е било и тогава“, казва пред БТА актьорът Станислав Кондов. 

По думите на Венцислав Асенов алчността е това, което води героите – във всичките им перипетии и затруднения: „Важното е всеки да си вземе част от баницата, която се пече в държавата“. Съвсем стилизирано, декорът представлява черна кутия, която прилича на триъгълника на властта – по средата е парламента, а от двете страни – президентството на „Дондуков“ 2, и правителството – на „Дондуков“ 1. 

„И най-мъдрият си е малко прост – XXI век“ е превод, сценичен вариант и постановка на Венцислав Асенов. Сценографията е на Чайка Петрушева, костюмите – на Мария Диманова, музика – Павел Васев. Участват още Анна Станчева, Георги Спасов, Йорданка Стефанова, Калоян Желев, Маргарита Хлебарова, Никол Георгиева, Николай Върбанов, Николай Луканов, Георги Манчев, както и студенти от класа на Калин Сърменов в колежа „Любен Гройс“. Драматург е Михаил Тазев, а помощник-режисьори – Цветелина Симеонова и Емилия Крайчева.

Режисьорът Венцислав Асенов и актьорите Деляна Хаджиянкова и Станислав Кондов пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за разширението в заглавието на пиесата – XXI век, за актуалността на проблемите и героите, за специфичните визуални или театрален „кодове“ в спектакъла и защо той може да бъде наречен морална ирония.

Да започнем с разширението – XXI век. Какво означава това?

Венцислав Асенов: „И най-мъдрият си е малко прост“ е класика в световната драматургична литература. Единственият проблем е, че е написана в средата на 19-и век, и все пак малко е остаряла. За съвременния български зрител, примерно, чиновник трета степен нищо не значи, или кадетски асесор. И когато избрахме това заглавие, предложих на Калин Сърменов, а и той самият искаше, по някакъв начин да го осъвременим, да го направим достъпно за младия зрител.

Ситуациите вътре – как един кариерист тръгва да побеждава това общество, с неговите средства, и какво се случва с него – са достатъчно актуални и днес. Затова решихме да променим и да изтеглим персонажите. Чиновник трета степен стана депутат и нещата почнаха много бързо да се нареждат. Постепенно, изречение след изречение и преработка след преработка, решихме да преместим „И най-мъдрият си е малко прост“ в България, София, XXI век. 

Тази актуализация важи с пълна сила и за декора на представлението... 

Венцислав Асенов: Дълго мислихме, защото има много места на случване на действието. Има 15 локации, което в съвременния театър трябва много бързо да става и в същото време нещо да ги обединява. Така, с Чайка Петрушева, се спряхме на идеята всичко да се развива пред Триъгълника на властта. Съвсем стилизирано, има една черна театрална кутия, която прилича на триъгълника на властта – има парламент, президентство и правителство. 

Текстът изследва човешките слабости, обществените условности и лицемерието в буржоазното общество. Има ли нещо, което да не е актуално?

Венцислав Асенов: Невероятно актуално е всичко – начинът, по който персонажите се отнасят един към друг. Начинът, по който се отнасят към властта. Начинът, по който си забиват нож постоянно зад гърба. Имаме една съвременна пиеса и надявам се, един съвременен памфлет, защото все пак сме в Сатиричния театър. И дано сме успели да осмеем всичко това...

Какъв е според Вас „простият“ елемент у героите и как се проявява на сцената?

Венцислав Асенов: О, те нямат прост елемент (смее се – бел. а.). Това е шега, разбира се, но нека всеки види какво води героите – във всичките им перипетии и затруднения. Ако трябва да го кажем с една дума – това е алчността и максимата „И на мен да ми е добре. Ставам такъв какъвто ти ме искаш, каквато ме пожелава един, втори, трети, аз веднага се нагаждам спрямо ситуацията“. Защото важното е всеки да си вземе част от баницата, която се пече в държавата... 

„Мъдрост“ и „простота“ само у човека ли съжителстват?

Венцислав Асенов: Ние сами си „правим“ мъдростта, когато не успеем да издържим докрай. Това са човешките слабости...

Станислав Кондов: Темата е била актуална, вярвам, че е актуална и сега. И вярвам, че ще бъде актуална много дълги години, дори векове напред. Става дума за различни прослойки от обществото и как те са окрупнени в нашия вариант, и колко са готови на всичко, да мачкат личността, за да се издигат. На мен ми беше трудно в началото, защото наистина не знаех кой е еквивалентът на младия мъж, който решава да действа по този начин. Но благодарение на режисьора Венцислав Асенов, на анализите, и с достатъчно много работа, разбрахме, че тези хора всъщност ги има и младите действат по този начин. Искат бързите успехи, искат бързата слава. 

От време на време преглеждам оригинала и сравнявам двата варианта. Хем е много различно, хем е дълбоко истинско, колкото е било и тогава. 

Деляна Хаджиянкова: Хората тогава са същите като днес. Надявам се да сме хванали съвременния рефлекс на игра, макар че представлението е особен стил – доближава бурлеската, има гротеска на моменти, но все едно – стараем се това да е съвременният рефлекс за игра.

Много бързо се случват нещата, много бързо публиката трябва да разбира какво се случва и големият ни ангажимент е да можем да разкажем този разказ максимално интересен, защото Островски е написал почти всичко. Той е написал великолепен текст, в който едната сцена казва какво става в следващата. И ако ти не надскочиш текста, който е гениален, по-добре да си прочетеш пиесата.

Най-актуалното е, че нищо не се е променило, за съжаление. Пиесата разказва за политиците, за хората, които управляват нацията. И най-тъжното е, че всичко е точно така, както го е написал тогава Островски. Ние с огромно вълнение работим всичко това.

Има ли специфичен визуален или театрален „код“, който сте въвели, за да подсилите темата?

Венцислав Асенов: Част от това са хубавите костюми на Мария Диманова. Жените са с панталон почти навсякъде и дори да имат пола, тя пак прикрива един панталон. Тоест, това са едни устремени напред хора. 

Друго, което е желателно за всяка комедия, е, че във всяка една сцена сме се постарали да намерим комичния ключ, комичната хрумка, в която се случват нещата.

Има ли сцени, които изискваха особено „влизане в характера“ на актьорите?

Венцислав Асенов: Тук има разкошни актьори. Работя с великолепни 11 човека, които с огромно желание и буквално с настървение тръгнаха към тези герои.

Деляна Хаджиянкова: Радвам се, че имам щастието да играя в пиеса, която се е играла тук, в Сатирата, преди 30 години. Изобщо, в последните години Сатирата се опитва да връща старите, големи класически заглавия под нова форма, привлечени към живота, който в момента живеем. 

Аз играя невероятната Мамаева. Това е огромна отговорност. В нещото представление тя се казва Анна Празнодумова. Това е роля, която се е играла от много големи актриси. И напрежението ми да премина достойно през това е доста сериозно. Това е жената, която владее мъжете. Урежда разни неща с депутати, има богат съпруг, има голямо влияние сред мъжете... Един от сериозните проблеми на тази героиня са любовниците и младите красиви мъже, които тя вижда.

Станислав Кондов: Аз играя Иван Глумчев, млад човек, който е решил, че днес променя статута на дома, в който живее. Така и започва пиесата, с думите: „Мамо, правим го днес. Ние се променяме. Ще бъдем като другите. Ще действаме с техните правила – по лошия, по грубия, по циничния начин“. Което е много неморално във времето, в което живеем. Заедно с това е напълно оправдавано, защото виждаме, че хората около нас действат по този начин. И аз отначало осъждах това, но с времето разбирам, че хората наистина така действат. И по този начин се случват някакви успехи.

Ако приемем, че „мъдрите“ герои също имат своите недостатъци, и че никой не е напълно съвършен или прозорлив, може ли да говорим за морална ирония?

Венцислав Асенов: То цялото представление е морална ирония, защото ние де факто на сцената нямаме нито един положителен герой. Всеки, по някакъв начин, е вкопан, вдълбан в това, което иска да направи и да постигне.

Любопитното, както го е написал авторът, е безхарактерността на младите: „Те, горките, не знаят какво искат. И всеки се люшка накъдето го отвеят вълните. Само гледат да останат на сухо, по възможност“. Това е нещо, което много ни впечатли. Много характерно за пиесата и за времето тогава се оказва и днес – че всеки иска бърза слава, бърз успех, а не знае, няма качества, няма основа, на които да стъпи. 

След всичко, което си казахме, лично Вас, като човек, даже не като режисьор, какво Ви върна към това заглавие?

Венцислав Асенов: Много отдавна искам да правя руска класика. За жалост, все по-рядко директорите разрешават подобно нещо. Когато Калин Сърменов каза, че се интересува от Островски, отговорих, че съм готов да поставя „И най-мъдрият си е малко прост“. Условието, както споменах, беше да го осъвременя. 

Аз винаги, когато работя по пиеса, някъде припознавам и себе си. И мисля, че затова го правя.  Но след като казах, че всички персонажи са отрицателни, няма как да кажа какво точно съм припознал вътре  (Смее се – бел. а.).

Станислав Кондов: Надявам се, че моят герой носи революция, промяна, свобода и иска да покаже на хората около него какви са, да им свали маските. Неговата идея и цел е, може би, един по един, да им сложи по едно огледало и да им покаже какви са – че живеят в балон, и това, което правят е грешно, вредно, цинично и зло, и че не трябва да се живее така. 

Деляна Хаджиянкова: Вълнението да направиш един такъв съвремен текст, който сега в момента звучи абсолютно актуално, е много голямо за всички ни. Това е спектакъл, в който няма роля, която да не искаш да играеш. Просто трябва да влезеш в костюма и да го направиш.

Автор – Даниел Димитров
Оператори – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева