site.btaАко се въведе индивидуална конституционна жалба, то би трябвало да се предвиди възможност за атакуване пред Конституционния съд на всеки публичен акт

AV 14:19:31 29-11-2021
GI1416AV.005
адвокати - конституционна жалба - промени

Ако се въведе индивидуална конституционна жалба, то би трябвало да се предвиди възможност за атакуване пред Конституционния съд на всеки публичен акт


София, 29 ноември /Димитър Абрашев, БТА/
Ако се пристъпи към въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, то тогава би трябвало да се предвиди възможност за атакуване пред Конституционния съд на всеки публичен акт, а не само на закон, с който се нарушават права на гражданите или на юридическите лица. Това каза в интервю за БТА председателят Софийската адвокатска колегия адв. Стефан Марчев.
Според него, за да е допустима жалбата, би следвало лицето да докаже, че е засегнато пряко и лично от акта.
Ако се стигне до въвеждането на индивидуална конституционна жалба, би следвало такава да може да подава всеки гражданин или юридическо лице, който или което е засегнато от противоконституционния акт. Защото гражданите и сега могат, макар и опосредено, да сезират Конституционния съд - като подадат сигнал до органите, овластени да направят искане за обявяване на противоконституционност.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Темата за индивидуалната конституционна жалба отново е на дневен ред. Ако се приеме въвеждането, в какви граници трябва да е тя и има ли опасност Конституционният съд да се превърне "четвърта инстанция"?
Отговор: Въвеждането на индивидуалната конституционна жалба е въпрос, коментиран още при приемането на сегашната Конституция от Великото народно събрание. Тогава надделява разбирането, че е добре новосъздаденият орган за конституционен контрол - Конституционният съд (КС), първо да натрупа опит и едва след това постепенно да се разшири кръгът на органите и лицата, които могат да го сезират.
Така, поетапно във времето, към първоначално предвидените в Конституцията субекти с право да сезират КС бяха добавени Омбудсманът и Висшият адвокатски съвет. Техните правомощия да сезират обаче са ограничени - могат да правят искания само за прогласяване на противоконституционност на закон, но не и искания за тълкуване на конституционни разпоредби. Исканията на Висшия адвокатски съвет и на Омбудсмана са лимитирани и в друга насока - могат да са основани само на твърдения за нарушения на права и свободи на гражданите.
Възможността Омбудсманът и Висшият адвокатски съвет да правят искания за противоконституционност на закон, нарушаващ права и свободи на гражданите, се разглежда като алтернатива на пряката конституционна жалба. На практика гражданите отправят исканията си до Омбудсмана и Висшия адвокатски съвет, които от своя страна правят самостоятелна преценка за основателността на тези искания. Двата органа служат като своеобразен "филтър" за селекция на конституционните жалби, така че Конституционният съд да не се превръща в "четвърта инстанция" и да не бъде затрупан с дела.

Въпрос: Кой трябва да може да сезира КС с индивидуална жалба?
Отговор: Предвид историческите традиции у нас, ако се стигне до въвеждането на индивидуална конституционна жалба, би следвало такава да може да подава всеки гражданин или юридическо лице, който или което е засегнато от противоконституционния акт. Защото гражданите и сега могат, макар и опосредено, да сезират Конституционния съд - като подадат сигнал до органите, овластени да направят искане за обявяване на противоконституционност.

Въпрос: За какъв тип дела, според Вас, може да бъде въведена индивидуална конституционна жалба? Какви критерии за допустимост трябва да се предвидят?
Отговор: Ако се пристъпи към въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, то тогава би трябвало да се предвиди възможност за атакуване пред Конституционния съд на всеки публичен акт, а не само на закон, с който се нарушават права на гражданите или на юридическите лица. За да е допустима жалбата, би следвало лицето да докаже, че е засегнато пряко и лично от акта.
Дискусионен е въпросът дали предпоставка за допустимост трябва да е изчерпването на всички други правни средства за защита по съдебен ред.
Познати са различни модели на уредбата в отделните държави. Лично аз съм на мнение, че би било по-добре конституционната жалба да е допустима и без да са изчерпани предвидените съдебни производства за защита. Защото само ако контролът за конституционосъобразност бъде упражнен във фазата по защита на правата от националните съдилища, той би бил ефективен, тъй като разглеждащият делото съд ще може да съобрази решението си с решението на Конституционния съд.

Въпрос:Това означава ли по допустимостта на искането да се произнася състав от конституционни съдии или трябва да се търси друг формат?
Отговор: Как да се извършва проверката за допустимост е въпрос на конкретно законодателно решение. Има много варианти. Например преценката по допустимостта може да се прави от Конституционния съд в намален състав или еднолично от един конституционен съдия. Познати са и други модели - извършване на предварителен административен контрол от специален администратор в структурата на КС, който контрол да има изцяло формален характер, след което преценката за допустимост да се извършва от Конституционния съд в намален състав.

Въпрос: Започва работа ново Народно събрание - трябва ли адвокатите да участват повече в законодателния процес и техните предложения да имат повече чуваемост?
Отговор: Адвокатурата няма право на законодателна инициатива, но чрез Висшия адвокатски съвет може да прави предложения за усъвършенстване на законодателството. Адвокатурата винаги е била активна и е изразявала не само становища по внесени законопроекти в хода на обществени обсъждания, но и сама е внасяла предложения за законодателни изменения. Престижът на всяко управление и власт зависи и от това до каква степен се чуват и възприемат предложенията на адвокатурата. Защото адвокатите стоят най-близо до хората, най-добре познават проблемите им и професионално защитават различни права и законни интереси. Това дава на адвокатите възможност да придобият непосредствени впечатления и познания в различни сфери на живота, което от своя страна им позволява да предлагат конкретни, разумни и най-вече практически и ефективни разрешения.

Въпрос: Какво мислите за постоянния дебат за "осъвременяване на НК и НПК?"
Отговор: Не съм специалист по наказателно право и не мога да взема отношение по темата с необходимата компетентност. При всички случаи обаче, всяка промяна в материята трябва да бъде предшествана и съпътствана от задълбочен анализ какви са проблемите и какви са възможните разрешения. В адвокатурата има достатъчно подготвени и компетентни адвокати с авторитет, които могат да бъдат полезни, за да се направят разумни и балансирани промени.

Въпрос: Как COVID пандемията промени работата на адвокатите? Кои са най-големите трудности пред адвокатската професия в момента?
Отговор: Въведените във връзка с пандемията ограничителни мерки промениха всичко и всички. Пандемията ни лиши от непосредствеността в общуването, срещите и обсъжданията ни станаха виртуални. В основата на нашата професия стои доверието между адвоката и клиента, което трудно може да се изгради виртуално. Независимо от очакванията с въвеждането на електронното правосъдие да се облекчи работата ни в тези условия, на практика това не се случва, тъй като електронното правосъдие не се осъществи по правилния и сигурен начин. Нито справки по дела могат да се правят електронно, защото електронните дела в Единния портал за електронно правосъдие (портала за адвокати и граждани) не са попълнени с документи, нито съществува възможност процесуалните действия да се извършват в електронна форма по предвидения в закона ред. До скоро подадените електронно подписани искови молби и други документи или бяха изисквани повторно от съдилищата - вече като подписан хартиен носител, или се искаше хартиено удостоверение за електронен подпис. Във всички случаи това не само не облекчава, а допълнително натоварва и затруднява работата на адвоката.
Проблем е и затварянето на съдилищата на територията на София за определени периоди, когато не е обезпечена възможност за извършване на електронна проверка или не е създадена добра организация в конкретния съд -
например намалено работно време, лимитиране на времето за престой в деловодства и адвокатските стаи или липса на достатъчно съдебни служители.
Сериозно неудобство в работата ни създава и възможността всеки съдия сам да преценява дали да отлага предварително насрочени дела, без предварително да са уведомени страните и адвокатите. Така хем се струпват хора в съда, хем не се провеждат съдебни заседания.
Проблем е и лошата организация по прилагане на мерките в някои съдилища и липсата на еднакви правила за достъп на страните до съдебните зали, в които се провеждат откритите съдебни заседания. Стигна се до случай адвокатите, спазвайки мерките, да изчакват пред залата повикването си по делото, а съдът вътре да разглежда същото дело, по което страните изчакват. Към настоящия момент голяма част от проблемите в съдебните сгради в София са разрешени заради добрата институционална комуникация между Софийския адвокатски съвет и ръководствата на Софийски градски и на Софийски районен съд. Въпреки това Софийският адвокатски съвет направи искане до Пленума на Висшия съдебен съвет за приемане на нарочни правила, които да обезпечат еднакви правила за всички съдилища относно начина на повикване и провеждане на откритите съдебни заседания, за да не се окаже ограничен достъпът до съд.
В ситуацията на икономическа криза сериозен проблем е и липса на икономическа подкрепа от държавата. За разлика от работниците и работодателите, които получават подкрепа по различни механизми, адвокатите като самоосигуряващи се лица, чиито доходи също намаляха в резултат на кризата, са оставени да се справят сами. Това е твърде несправедливо при положение, че адвокатите, солидарно с всички други, участват във формирането на фондовете на осигурителната система и на бюджета на държавата. Тази година вероятно ще е първата от много време насам, в която броят на адвокатите в София ще намалее, защото новоприетите адвокати са по-малко от отписалите се.

Въпрос: Нужни ли са промени в Закона за адвокатурата?
Отговор: Законът за адвокатурата е устройствен закон. Промените в него могат да подобрят условията за упражняване на адвокатска професия, да подобрят организацията на адвокатурата чисто институционално, да усъвършенстват дисциплинарните производства, но не могат да обезпечат работа на адвокатите, каквито очаквания има.
Повече от десет години се говори за промени в Закона за адвокатурата, като исканията за тези промени са натоварени с много очаквания. Заради големия брой на исканите промени преди две години Общото събрание на адвокатите от страната взе решение и препоръча на Висшия адвокатски съвет да се изработи изцяло нов Закон за адвокатурата. В началото на тази година Висшият адвокатски съвет прие Концепция за нов Закон за адвокатурата и в момента се изработва такъв проект. Този проект, преди да бъде предложен на органите със законодателна инициатива, следва да бъде внимателно обсъден в рамките на цялата адвокатура и разяснен на обществото. При дискутирането на съдебната реформа от новоизбраните депутати от 47-ото Народно събрание, в рамките на обсъжданото коалиционно споразумение беше споменат и Законът за адвокатурата. Това дава надежди, че ролята на адвокатурата за нормалното функциониране на съдебната система ще бъде оценено от новото Народно събрание и приемането на нов Закон за адвокатурата ще бъде сред приоритетите на депутатите.

Въпрос: В деня на професионалния празник на адвокатурата - 22 ноември, отвори врати нов адвокатски център "Библиотека и споделен офис на САК"? С какво той ще е полезен на адвокатите?
Отговор: Откриването на адвокатски център "Библиотека и споделен офис на САК" на метри от Съдебната палата ще е от полза на първо място за адвокатите, чиито офиси са отдалечени от палатата. Част от работата на адвоката е да извършва справки по дела, да прави преписи, да води бележки, да направи бърза справка с нормативен акт и дори с литература по въпроса.
Преди 9 септември 1944 г. помещенията на адвокатурата са се намирали в самата Съдебна палата по подобие на съдебните сгради във всички европейски страни. И това е нормалното състояние, тъй като адвокатите - без институционално да са част от съдебната система, са професионални участници в съдебните производства и мястото на изпълнение на значителна част от тяхната работа е в съдебните сгради. Поради исторически стекли се обстоятелства днес адвокатурата няма свои пространства в Съдебната палата в София и с откриването на споделен офис непосредствено срещу палатата заместваме тази потребност. Споделеният офис е оборудван с компютърна и копирна техника, с осигурен достъп до правно-информационни системи и се намира в самата библиотека, срещу централния вход на Съдебната палата. Затова той ще бъде в помощ на адвокатите и между делата им - да направят справка, да разпечатат документ, да отворят книга. Целта на споделения офис е реално да подпомага всеки ден работата на адвокатите. И ако този опит се окаже успешен, ще мислим за разширяване на пространството и за създаване на по-голям адвокатски център.






/ГИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:01 на 16.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация