site.btaУчебният процес в България да бъде по-тясно свързан с реалните нужди, препоръча създателят на PISA Андреас Шлайхер пред БТА

Учебният процес в България да бъде по-тясно свързан с реалните нужди, препоръча създателят на PISA Андреас Шлайхер пред БТА
Учебният процес в България да бъде по-тясно свързан с реалните нужди, препоръча създателят на PISA Андреас Шлайхер пред БТА
Директорът на дирекция „Образование и умения“ в Организация за икономическо сътрудничество (ОИСР) и един от водещите световни експерти по темите за образование, умения и човешки капитал Андреас Шлайхер дава интервю за Българската телеграфна агенция (БТА) в Грандхотел Милениум София. Снимка: Милена Стойкова/БТА (ХТ)

Учебният процес в България трябва да е по-интересен и по-тясно свързан с реалния свят, тъй като много млади хора у нас или не знаят с какво искат да се занимават в бъдеще, или имат мечти за професионална реализация, които не отговарят на реалните нужди на икономиката. Това посочи в интервю за БТА Андреас Шлайхер - директор „Образование и умения“ в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и създател на програмата за международно оценяване на ученици PISA.

В отговор на въпрос какво може да се промени в българската образователната система, така че тя да отговаря на нуждите на пазара на труда и икономиката, Шлайхер заяви, че първата стъпка трябва да е в посока създаването на по-интересна и по-ангажираща образователна среда за младите хора у нас. По думите му, понастоящем много млади хора смятат, че „училището е загуба на време“.

„Учебният процес трябва да е по-адекватен, по-интересен и по-тясно свързан с реалния свят. В момента това, което учениците преживяват в училище, е доста откъснато от тяхното бъдеще. Много млади хора в България не знаят какво искат да правят в бъдеще или мечтите им за бъдещето не съвпадат с реалността“, каза той.

Шлайхер цитира данните от проучване, което показва, че делът на българските ученици, които искат да работят като офис служители, е три пъти по-висок от реалното търсене.

„Младите хора не се стремят към бъдещето, такова каквото е в действителност, и мисля, че трябва да положим повече усилия, за да направим обучението по-адекватно и по-увлекателно, както и да помогнем на младите хора да развият знанията, уменията и нагласите, които са от значение за постигането на успех“, каза той.

Относно пътя на България към членство в ОИСР, той заяви, че организацията дава възможност на най-развитите икономики в света да се учат една от друга, като страната ни има какво да предложи в това отношение.

Според Шлайхер изкуственият интелект по-скоро ще трансформира работните места по света, отколкото да ги замени, като въпросът е как да се разширят човешките възможности в тази нова среда. 

От гледна точка на образованието, той посочи, че изкуственият интелект носи множество възможности на образователните системи по света, давайки възможност за по-персонализирано и детайлно обучение. Шлайхер даде пример, че ИИ може да бъде в голяма подкрепа на учениците със специални нужди.

От друга страна обаче използването на ИИ в образованието крие и рискове.

По думите му, чрез делегирането на дейности на изкуствения интелект, хората рискуват да деградират човешките си способности, до степен накрая да мислят като ИИ. Според него, децата трябва първо да се научат да мислят, преди да се учат да дават инструкции на ИИ. Ако хората станат зависими от търсачки на база ИИ, то спират да развиват естествените форми на човешкото изследване и задаване на въпроси, предупреди експертът.

„ИИ трябва да бъде опора, която ти позволява да постигаш големи неща, а не патерица, която те прави зависим, така че вече да не можеш да ходиш самостоятелно“, каза той.

Запитан дали изкуственият интелект може да намали мотивацията на хората да придобиват нови знания, Шлайхер отговори утвърдително.

„Като хора винаги сме били по-добри в измислянето на нови неща, отколкото в разумното им използване. Мозъкът ни е създаден така, че да пести енергия, поради което често в живота разменяме самостоятелността си срещу удобство. Мисля, че съществува голям риск да загубим човешките си способности в името на удобството си“, предупреди той, добавяйки, че това е реален риск, който изисква противодействие.

По думите му, човек изграждат умствените си възможности чрез полагане на усилия, а ИИ носи риск хората да сметнат, че вече не е нужно да ангажират мозъка си, тъй като просто могат да консумират съдържанието, създадено от ChatGPT, например.

Андреас Шлайхер бе в София тази седмица, като беше удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ на тържествена церемония в Ректората на СУ. Шлайхер проведе и среща с министъра на образованието и науката проф. Георги Вълчев, а вчера участва в събитие, организирано от Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ), посветено на връзката между образованието, уменията и икономическата конкурентоспособност в ерата на изкуствения интелект.

/ЕС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 20:47 на 06.06.2026 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация