Как се избират кмет и общински съветници

site.btaДо 48 часа след вота ОИК трябва да приемат решение за обявяване на избран кмет на община, район, кметство или за насрочване на втори тур

До 48 часа след вота ОИК трябва да приемат решение за обявяване на избран кмет на община, район, кметство или за насрочване на втори тур
До 48 часа след вота ОИК трябва да приемат решение за обявяване на избран кмет на община, район, кметство или за насрочване на втори тур
снимка: Христо Стефанов, БТА/архив

На 29 октомври в България имаше избори за общински съветници и за кметове. Не по-късно от 48 часа след гласуването Общинските избирателни комисии (ОИК) трябва да приемат решение за обявяване на избран кмет на община, на район, на кметство или за насрочване на втори тур за избор на кмет съгласно Изборния кодекс. 

В същия срок ОИК трябва да приемат решение за обявяване на избраните общински съветници по партии, коалиции, местни коалиции и независими кандидати. 

В неделя избирателите гласуваха за 35-ма кметове на райони – 24-ма в София, шестима в Пловдив и петима във Варна; 265 кметове на общини; 3041 кметове на кметства и 5053 общински съветници по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК). 

Как се избира кмет на община, район или кметство?

За всеки кандидат за кмет се пресмята сумата от подадените гласове в изборния район. Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове в района, съгласно Изборния кодекс (ИК). 

Ако няма избран кандидат, Общинската избирателна комисия насрочва втори тур (балотаж) в седемдневен срок от деня на първия избор. Във втория тур участват двамата кандидати, получили най-много гласове.

Ако повече от двама кандидати са получили най-много, но равен брой гласове, всички те се допускат до участие във втория тур. Това се отнася и за случаите, в които кандидат е получил най-много гласове, а след него се нареждат двама или повече кандидати с равен брой гласове. 

Кандидат за кмет, допуснат до втори тур, може да се откаже от участие до 24 часа от обявяването на резултатите от втори тур. 

На втория тур е избран кандидатът, получил най-много гласове.

Ако на втория тур двама или повече кандидати получат най-много, но равен брой гласове, няма избран кандидат. Тогава се произвеждат нови избори за кмет. Съгласно ИК, в 14-дневен срок от узнаване на обстоятелствата ЦИК, предлага на президента на републиката да насрочи нови избори. След получаване на предложението президентът, отново в 14-дневен срок, насрочва нови избори за общински съветници или кметове.

Мандати в Общинския съвет

Общинският съвет е орган на местното самоуправление, избиран от населението на общината и съгласно Закона за местното самоуправление определя нейната политиката за изграждане и развитие.

Броят на общинските съветници за всяка община се определя от броя на населението. При население на общината до пет хиляди души е 11; при население до 10 хил. души – 13 съветници; до 20 хил. души – 17 съветници; до 30 хил. души – 21 съветници; до 50 хил. души – 29 съветници; до 75 хил. души – 33 съветници; до 100 хил. души – 37 съветници; до 160 хил. души – 41 съветници; при население на общината над 160 хил. души – 51 съветници; за Столичната община – 61 съветници съгласно Закона за местната власт.

В България на изборите на 29 октомври гражданите гласуваха за 5053 общински съветници от 265 общини. В 47 общини има по 11 мандатa, в 70 общини – по 13 мандата, в 62 общини – по 17 мандатa, в 31 общини – по 21 мандатa, в 25 общини – по 29 мандатa, в 10 общини – по 33 мандатa, в шест общини – по 37 мандатa, в осем – по 41 мандатa, в пет общини – по 51 мандатa. Най-малкият брой мандати в Общинския съвет е 11, а най-големият е 51. Единствено броят на мандатите за Столичния общински съвет е по-голям – 61. 

По области броят на мандатите по данни на ЦИК е: Благоевград – 288; Бургас – 277; Варна – 224; Велико Търново – 202; Видин – 147; Враца – 172; Габрово – 92; Добрич – 162; Кърджали – 203; Кюстендил – 147; Ловеч – 146 ; Монтана – 165; Пазарджик – 224; Перник – 100; Плевен – 199; Пловдив – 382; Разград – 147; Русе – 152; Силистра – 133; Сливен – 108; Смолян – 154; София – град – 61; София – област – 330 ; Стара Загора – 227; Търговище – 109; Хасково – 209; Шумен – 190; Ямбол – 103. 

По областни градове броят на мандатите по данни на ЦИК е: Благоевград – 41; Бургас – 51; Варна – 51; Велико Търново – 37; Видин – 33; Враца – 37; Габрово – 33; Добрич – 41; Кърджали – 41; Кюстендил – 37; Ловеч – 29 ; Монтана – 33; Пазарджик – 41; Перник – 37; Плевен – 41; Пловдив – 51; Разград – 33; Русе – 51; Силистра – 33; Сливен – 41; Смолян – 29; София – град – 61; Стара Загора –51; Търговище – 33; Хасково – 41; Шумен – 41; Ямбол – 37. 

Избиране на общински съветници

Избирането на общински съветници става чрез методика, съдържаща се в ИК. 

Методиката използва методa „Хеър – Ниимайер“ – метод на най-големия остатък, за разпределяне на мандатите при избори за общински съветници. Те се разпределят между кандидатски листи на партиите и коалициите, и независимите кандидати.

Мандатите за кандидатските листи се персонифицират чрез преференциално гласуване.

Независим кандидат е избран, ако е получил брой гласове, не по-малък от броя на действителните гласове в общината, разделен на броя на общинските съветници в общинския съвет. В разпределението на мандати участват партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат.

В разпределянето на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат. Между кандидатските листи се разпределя броят на мандатите на общинските съветници, намален с броя на избраните независими кандидати.

Всяка кандидатска листа получава брой мандати по метода на „Хеър – Ниимайер“.

Когато броят мандати за дадена кандидатска листа е по-голям от броя на кандидатите в листата, тя получава толкова мандати, колкото са кандидатите в нея.

Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция се определят според броя на получените валидни преференции. Преференциите за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малко от седем на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

Когато няма кандидати с преференция, подреждането в кандидатската листа се запазва. Кандидатите с преференция се подреждат според броя на получените предпочитания като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания. Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък. При еднакъв брой преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват друг списък. Списъците се запазват при заместване, в случай на прекъсване, или прекратяване на мандата на избран кандидат. Избрани са кандидатите с най-висок брой преференции.

/РИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 20:04 на 04.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация