site.btaСияна Атанасова: Мечтая за бъдеще, в което хората слушат повече музика и четат много книги

Мечтая за бъдеще, в което хората слушат повече музика, защото тя е мехлем за душата и прави хората по-добри. Това сподели в интервю за Велина Василева от БТА осемнайсетгодишната Сияна Атанасова от Сливен, която сбъдва мечтата си да стане музикант.

През тази година на нея й предстои да завърши Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ в Стара Загора и да продължи своето развитие в Националната музикална академия. Освен по музиката Сияна се увлича и по писане на поезия и рисуване, като за успехите и в този вид изкуства говорят наградите от конкурси.

Първата й среща с цигулката и класическата музика е в школата на световноизвестния цигулар Георги Калайджиев и проекта „Музиката вместо улицата“ в Сливен, чиято цел е да помогне на децата да изберат света на класическата музика, на дисциплината, на упорития труд и плодовете от тях. Тя попада там на 14 години и смята, че е разбила един стереотип, според който музикантът започва да се учи от съвсем ранна детска вързаст. „Когато човек порасне, започва по-осъзнато да прави нещата, по-бързо напредва за сметка на техническите възможности„, споделя тя.

 Сияна Атанасова от Сливен, която сбъдва мечтата си да стане музикант

Първоначално в школата започва да свири на цигулка по-малката й сестра. Срещата с музикалния педагог Радка Кусева се оказва съдбовна и насочва Сияна към музиката и конкретно към цигулката. Желанието на момичето е да опита с пиано, но липсата на такъв инструмент тогава в школата предопределя и нейния избор – цигулката. На въпрос не е ли труден, тя отговаря, че всички музикални инструменти са еднакво трудни, особено когато дойде време за разучаване на сложни и виртуозни композитори. Тя все пак изучава и мечтаното пиано в музикалното училище в Стара Загора, където предстои за завърши по специалността „Цигулка и облигатно пиано“.

Сияна допълни, че освен класически произведения, в репертоара си тя има и поп и джаз произведения, които изпълнява по участия. Изпълнителската й кариера е започнала още в школата на маестро Калайджиев, свирейки на благотворителни събития, училищни концерти, музикални вечери. Най-голямата сцена, на която е свирила, е зала „България“, като оркестрант в проекта „Музиката вместо улицата“ и Софийски солисти. Друга професионална сцена, с която е имала досег е зала „Сливен“, заедно с музикантите на Сливенския симфоничен оркестър.
Любимият й композитор е Вивалди и грандиозната, внушителна музика, създавана от руските композитори. Харесва й да изпълнява и българска естрада.

 Любимият композитор на Сияна е Вивалди

Първият й инструмент е подарък от маестро Калайджиев – немска цигулка на 264 години. Цигулката, на която свири сега, е копие на Гуарнери дел Джезу, на каквато е свирил Паганини. Изработена е ръчно от Митьо Димитров, лютиер от Казанлък, като това, според Сияна е бижуто в неговата колекция. През този месец се е сдобила и с електрическа цигулка, за да свири по участия.

„При първия ми досег с цигулката, музиката се превърна в моя мечта, влюбих се в инструмента си, музиката ме запозна с любимия човек, който също е музикант„, разказва Сияна. Своето професионално развитие тя вижда в България и конкретно в родния Сливен. Надява се да съчетае изпълнителската с преподавателска работа и един ден, може би, да стане директор на оркестър. „Един преподавател по инструмент има много по-голяма възможност да се изявява на сцена„, смята тя. Според нея, музикантите получават добри заплати предвид работното им време и възможността им да работят и на други места.

 
На въпрос как може да се подобри нивото на образование, тя заяви, че е необходимо за има по-строг контрол и по -високи изисквания към учениците. Те трябва да гледат на преподавателя като на институция, категорична е бъдещата студентка. „За да се формират вкусове и култура у децата, е необходимо да се слуша класика, да се чете класика„, смята Сияна. Според нея, в училищните програми трябва да има повече български автори, в учебниците – повече за бългаската история, музика и литература. „Не може в българските учебници по музика за Чайковски да има осем страници, а за Панчо Владигеров – половин страница„, даде пример тя.

За да се възприеме добре учебния материал, според нея, биха били полезни откритите уроци – биология сред природата или музика в залата на симфоничния оркестър, изобразително изкуство – в художествената галерия.

Тя смята също, че за изявените и талантливи млади хора, са необходими и някакви материални стимули – чрез стипендии и пр.

Като млад човек, тя не е безразлична към състоянието на околната среда. Мечтае за свят, в който за скитащите се животни ще се намери дом, да не се тестват продукти върху животни, хората да рециклират повече и да не изхрълтя прекалено много пластмаса. „Очаквам да бъдем по-добри, по-човечни към останалите живи същества, защото ако вредим на мястото, където живеем, то рано или късно си го връща – с болести, бедствия. Мечтая си за повече музика, защото музиката е мехлем за душата, тя спасява хората.“