site.btaЕвропейските граждани са все по-информирани за развитието на политиките на ЕС, според политолога Катя Христова-Вълчева

Европейските граждани са все по-информирани за развитието на политиките на ЕС, според политолога Катя Христова-Вълчева
Европейските граждани са все по-информирани за развитието на политиките на ЕС, според политолога Катя Христова-Вълчева

Оценката на смисъла и успеха на Конференцията за бъдещето на Европа е свързана с отчитане на две основни измерения – значимостта на дебатираните теми и степента на гражданската и институционална ангажираност. Това каза в интервю за БТА гл. ас. д-р Катя Христова-Вълчева, която е "Жан Моне" лектор по Европейска политика и преподавател в Нов български университет, член на Българската асоциация по политически науки и член на Управителния съвет на Българската асоциация по европейски изследвания. Тя ще бъде участник в заключителната конференция на инициативата „Български гласове за Европа“, която БТА организира на 20 юни в Националния си пресклуб в София.

Европейската идентичност се формира чрез стъпките на всеки от нас да реализира в ежедневието и собствената си професионална област общите ценности, които всички европейци споделяме – свобода, съпричастност, солидарност с проблемите на всички социални групи, върховенство на правото и, разбира се, демократично мислене и гражданско участие, смята експертът. 

Според гл. ас. д-р Вълчева дебатът с участието на гражданите е успех, който ще има трайно отражение върху възприятията на гражданите на ЕС, че от техните споделени усилия се формулират значими приоритети, от които ще произлязат и конкретни действия.

Следва пълният текст на интервюто:

Конференцията за бъдещето на Европа е първата по рода си в историята на Европейския съюз. Каква е Вашата оценка: доколко е успешна инициативата в амбицията си да ангажира гражданите за бъдещето на ЕС, за демокрация и изграждане на по-устойчива Европа?

Красотата на сътрудничеството. Така един участник в електронната платформа на самата Конференция за бъдещето на Европа определя същността на инициативата. Не е трудно и ние самите да я оценим по този начин, още повече, че това беше първият опит на ЕС да ангажира пряко своите граждани в пряк диалог за бъдещето на европейския проект. Но по-дълбинната оценка на смисъла и успеха на Конференцията за бъдещето на Европа е свързана с отчитане на две основни измерения – значимостта на дебатираните теми и степента на гражданската и институционална ангажираност. По първия критерий, безспорен е приносът на Европейските граждански панели за формулиране на най-близките до очакванията на гражданите приоритетни въпроси по четирите водещи теми, които пряко касаят бъдещето на европейската интеграция – по-силна и социална икономика, ценностите и европейската демокрация, изменението на климата и ролята на ЕС в света. По втория критерий, обаче, струва ми се, че инициативата не успя до постигне максимума на своя потенциал – степента на гражданска ангажираност остана твърде ниска по отношение на националните панели и събития, може би до голяма степен и заради неравномерното развитие на поредната вълна от Ковид-19 през втората половина на 2021 г.

Важното е, все пак, че дебат с участието на гражданите наистина се случи за първи път в историята на ЕС. И този успех ще има трайно отражение върху възприятията на гражданите на ЕС, че от техните споделени усилия се формулират значими приоритети, от които ще произлязат и конкретни действия. Нека не забравяме, че самото усилие да се организира възможно най-широк формат за участие на гражданите в условия на все още незатихнала пандемична криза, е само по себе си важно послание от страна на европейските институции и индикатор за смел подход от страна на европейските лидери.

На 9 май Конференцията за бъдещето на Европа приключи и на председателите на Европейския парламент, Съвета и Комисията бе връчен окончателен доклад с 49 предложения на европейските граждани. Кои са водещите проблеми, които вълнуват европейците? Доколко вижданията на политиците в ЕС съвпадат с очакванията на гражданите?

Всъщност, ключовите проблеми, които вълнуват европейците, са многократно повече от формулираните 49 предложения. Само в рамките на платформата, европейските и националните граждански панели са формулирани повече от 17 хил. идеи! И това безспорно е атестат за гражданската енергия, която Конференцията за бъдещето на Европа отприщи. Освен това, нека обърнем внимание и на плътността на самите предложения – всяко едно от тях е подплатено с конкретни мерки, които гражданите очакват да спомогнат за решаването на изведените приоритети. Всеки от тези 49 приоритети кореспондира в значима степен с важни стратегически задачи на самия ЕС, формулирани както от неговите лидери, така дори и от правителствата на държавите членки. И това няма как да е иначе – европейските граждани са все по-информирани за развитието на политиките на ЕС, защото са крайните потребители на управленските решения на европейските институции.

37-мото предложение на гражданите в доклада е на тема „Информация за гражданите, участие и младеж“. Целта на предложението е „да се направи Европейският съюз по-разбираем и достъпен и да бъде засилена една обща европейска идентичност“. Как тази идентичност се формира?

Европейската идентичност се формира чрез стъпките на всеки от нас да реализира в ежедневието и собствената си професионална област общите ценности, които всички европейци споделяме – свобода, съпричастност, солидарност с проблемите на всички социални групи, върховенство на правото и, разбира се, демократично мислене и гражданско участие. Разбира се, гражданите предвиждат в това отношение да се развие устойчиво образование за пътя и достиженията на европейската интеграция, да се положат усилия информацията за европейските политики да достигат до всички граждани по приобщаващ начин като се избягва сложния и бюрократичен брюкселски език, да се подкрепи развитието на свободни и демократични медии. Всяка от тези мерки е от особена важност, но приносът на гражданите е, че са подходили комплексно към проблема, предлагайки многообразие от допълващи се мерки, а не едно единствено решение. Аз най-много си харесах и бих изцяло подкрепила мярката за обявяване Деня на Европа, 9 май, като официален общ празник във всички страни-членки.

Актуалната тема за борбата с дезинформацията и фалшивите новини е сред гражданските предложения в доклада по темата за „Ценности и права, върховенство на закона, сигурност“. Според Вас какви мерки ЕС може да наложи, за да се справи с проблема?

Аз не съм привърженик на подхода “налагам“, защото всъщност ЕС никога не е налагал определени мерки и решения на своите граждани. И не мисля, че това са се опитвали да формулират и европейските граждани, участвали в инициативата Конференция за бъдещето на Европа. Аз винаги съм мислила ЕС и неговите политики предимно като инструмент за сътрудничество и подкрепа – когато гражданите се нуждаят от сигурна среда за укрепването на демократичните ценности и свободи, то европейските институции следва да впрегнат целия експертен и технологичен капацитет, с който разполагат, за да предложат на европейците необходимите информационни, дигитални и законови гаранции за общата сигурност срещу рецидивите на дезинформацията и фалшивите новини. Най-добрият начин ЕС да постигне това е като гради и утвърждава връзките на доверие със своите граждани.

Една трета от участниците във всеки граждански панел бяха хора на възраст между 16 и 25 години. Каква е ролята на младите хора в споделянето на идеите им за бъдещето на Европа?

Младите хора винаги са носители на иновациите и креативността, понякога дори на смислената провокация. Разпознавам приноса на младите в редица свежи идеи и мерки, включени в рамката на някои от ключовите предложения.

До каква степен българските граждани са склонни да се включват в подобен тип инициативи? Как може да се увеличи гражданската активност?

Ето по тази тема моят оптимизъм леко унива. За съжаление, в българската информационна среда и публичната сфера почти не се чу разказ за дебатите в рамките на гражданската Конференция за бъдещето на Европа. Бих казала, че българските граждани са по-скоро склонни да се включат, но тогава, когато липсват злободневни теми от вътрешнополитическо естество. Да говорим за Европа, да споделяме Европа, да конструираме Европа е възможно само с пълноценната подкрепа на съвременните медии.

Заключителната конференция на инициативата „Български гласове за Европа“ ще се проведе на 20 юни в зала „МаксиМ“ на БТА в София от 10:00 ч. Събитието ще се излъчва пряко в страницата на БТА във Фейсбук  и в Ютюб
Финалното събитие е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент.

/ЛРМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:11 на 15.08.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация