site.btaЧовечеството не може да спре да се развива, но трябва да се намерят по-щадящи за природата начини, според природозащитникът Димитър Попов

Човечеството не може да спре да се развива, но трябва да се намерят по-щадящи за природата начини, според природозащитникът Димитър Попов
Човечеството не може да спре да се развива, но трябва да се намерят по-щадящи за природата начини, според природозащитникът Димитър Попов

Човечеството не може да спре да се развива, но трябва да се намерят по-щадящи за природата начини, каза в интервю за БТА природозащитникът Димитър Попов.

Димитър Попов е от Гоце Делчев, на 44 години и от десетилетия е ангажиран с опазване на птиците. През 90-те години на миналия век се присъединява като доброволец към Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) и от тогава посвещава голяма част от времето си на опазването им. 

Знанията за птиците са изключително важни, защото те показват какво е състоянието на средата, в която живеем, каза за БТА природозащитникът. Той наблюдава основно популациите в района на Гоце Делчев и по поречието на река Места, но е проучвал миграциите на птиците и в други райони на страната. Наблюденията му отчитат, че тенденцията е към намаляване на популациите на отделните видове, което е притеснително в контекста на промените в климата, посочи той. 

Тези знания Димитър популяризира в много инициативи с деца, организирани съвместно с училища, детски градини и читалища в района на Гоце Делчев. Съвместно с читалище „Изгрев“ в село Баничан реализират идеята да поставят видеокамера на щъркелово гнездо. Камерата предава онлайн в реално време и дава възможност на много хора да разберат какво се случва в щъркеловото гнездо, посочи природозащитникът. 

Впоследствие започва инициативата за осиновяване на щъркелови гнезда. С това осиновителите от една страна са по-ангажирани в опазване на птиците и природата, а от друга подпомагат финансово изграждането на платформи, върху които се поставят построените на електрически стълбове гнезда. 

Следва интервюто с Димитър Попов: 

 

 - Какво е състоянието на птиците в района, който наблюдавате?

 - Общата тенденция е към намаляване на числеността и популациите на отделните видове, което е особено притеснително, особено в контекста на промените в климата. Знаем, че глобалното затопляне влияе много осезаемо върху екосистемите, освен това към него прибавяме и използването на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство, което е основният фактор за смъртността на птиците, най-много птици измират именно поради тази причина, така че тук трябва да се намери балансът между селското стопанство, животновъдите и природата, тъй като те са свързани помежду си и всяка една от тези дейности влияе на природата, защото чрез подпочвените води тези отрови попадат навсякъде – в реки, езера и т.н. Особено трябва да се внимава с използването на забранени препарати, наскоро имаше масово изтравяне на лешояди с поставяне на отровни примамки, което тотално вреди на грабливите птици. Така че проблемът е много сериозен. 

Друг проблем е замърсяването от полиетиленови отпадъци, ето защо приветствам решението на ЕС за спиране на производство на част от пластмасовите и полиетиленовите изделия, които остават в природата неразградими в продължение на много години и в момента е установено, че тези пластмаси, разпадайки се, се превръщат в микропластмаси и отново попадат в живите организми, включително  в хората. Сами тровим себе си с една дума, това трябва да го разберем всички. Колкото по-скоро започнем да се справяме с този проблем, толкова по-добре.

- Каква е ролята на ЕС, когато става въпрос за справяне с климатични проблеми? Индивидуално ли трябва да полагаме усилия или е необходимо да се действа обединено?

- Можем да го променим всички заедно, но всеки прехвърля отговорността на другия. Например, аз казвам, че човекът до мен изхвърля прекалено много отпадъци, което не е добре, но какво правя от друга страна аз самият? Дали аз взимам всеки ден, когато излизам на пазар торбичка от вкъщи или си купувам такава, защото това има значение, дори тези такси за заплащане на отделните торбички, това не спря и не предотврати тяхната употреба. Всеки е готов да плати от джоба си 5 или 10 ст., но да си вземе нова торбичка, само защото е забравил да вземе със себе си, да мушне една в джоба си. Така че тези природозащитни организации, тази мрежа от организации, непрекъснато апелират към отделни институции, дори част от изследванията се предоставят, да речем устойчиво управление на природните ресурси, за устойчиво управление на земеделието и това, което говорихме преди малко, стимулиране на екологично производство чрез намалена употреба на пестициди и отрови в селското стопанство. Така че малко или много са предприети поне първите стъпки към този процес, който е изключително дълъг и труден, резултати можем да чакаме след няколко десетилетия, ако се движим в правилна посока. 

- В каква посока трябва да се движим, за да бъде Европа различна през 2050 година? Как Вие я виждате?
- Човечеството не може да спре да се развива, това е ясно, но поне да се намерят по-щадящи начини – да се рециклират отпадъците или да се стимулират земеделските производители чрез различни компенсации за екологично земеделие и животновъдство, защото това е важно. В крайна сметка част от европейските държави имат много голям напредък в това отношение, но ние трябва да бъдем като един двигател, който да работи синхронизирано. Не може в държави от ЕС да се спазват закони и да се наказват хора, които увреждат или бракониерстват, а в други държави това да не се прави и да се намират различни оправдания и да се хвърлят обвинения върху отделните правителства. Просто трябва да се работи като един механизъм.

- В тази връзка какво бихте предложили конкретно на ЕС да предприеме като инициатива?
- Сто процента забрана за използване на пестициди и отрови в селското стопанство, за производство на пластмасови и полиетиленови изделия, като на тяхно място се въведе използването на хартиени торбички или биоразградими. Няма невъзможни неща в днешно време, така че аз съм сигурен, че ще има успех и напредък за отделните държави в ЕС, за да могат те да се сработят и да мислят като един организъм, да го сравним с организъм, защото говорим за организмите в природата. 

 

Европейските политики в опазването на околната среда и биоразнообразието ще са във фокуса на дискусията „Как да опазим природата: #БългарскиГласовеЗаЕвропа“, която Българската телеграфна агенция (БТА) организира в пресклуба си в Русе днес, от 10:00 часа. Събитието ще се излъчва пряко на страницата на БТА във Фейсбук https://www.facebook.com/events/521295142886729 и в Ютуб https://youtu.be/iQt-X-pDdZ8. Форумът е част от инициативата на БТА „Български гласове за Европа“, която се изпълнява с подкрепата на Европейския парламент. 

/ГИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:29 на 28.09.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация