Милена Стойкова, БТА Паралели: За ЮНЕСКО, българското председателство и Бистришките баби

ЮНЕСКО е събитие, което винаги приковава погледите на цял свят. Както подобава на форум от такъв ранг той е пъстър и жив притегателен център на многообразие от култури, езици и народи, обединени от една-едничка цел. Да постигат съгласие и разбирателство за развитието и обогатяването на световното наследство в областта на културните, образователните и научните достижения. Тазгодишното издание, което се проведе преди няколко дни в Париж, беше повече от специално. От една страна, то съвпадна с 80-ия юбилей както на агенцията, така и на основната организация ООН. А от друга за кратко френската столица стана „българска“, тъй като страната ни получи възможността да бъде негов председател и официален домакин. Задача, за която държавата и нейните институции разчитаха на подкрепата на Българската телеграфна агенция, която бе избрана за основен медиен партньор на честванията. Така чрез нея събитието за пръв път получи широко медийно отразяване в България и чужбина, а наред с това  и специален подарък – специалното юбилейно издание на списание ЛИК на български, английски и френски език, което стигна до всички негови делегати и участници. 
Оказва се, обаче, че този медиен „ход“ е създал прецедент в рамките на ЮНЕСКО, тъй като по традиция организацията не е свикнала с такова засилено публично внимание. Дори, напротив, БТА не само е основната, но и най-активната голяма медийна агенция, която следи и предава неотлъчно всичко случващо се в официалната програма и тържествата извън нея. „Много рядко делегациите са придружавани от новинарски екипи. Ние бяхме почти атракция, защото там не са свикнали с такъв тип представяне, тъй 7като материята е много специфична,“ обяснява за подкаста БТА Паралели фоторепортерът ни Милена Стойкова , която следи събитието отблизо през цялата седмица от неговото провеждане. Тя допълва, че на него е имало и други колеги в отделни дни, но така както Агенцията го е отразила, нито една друга медия не е успяла. 
Освен с богатото медийно покритие на БТА страната ни използва още един силен „коз“. Този път традиционен и изпитан във времето – родният фолклор.  „България определено направи фурор с фолклорните изпълнения на колоритните „Бистришки баби“, които пяха по време на официалния коктейла, организиран в първия ден на откриването в салона „Сегюр“ в сградата на ЮНЕСКО. Получи се много добре, тъй като  той се намира на централно място, откъдето минава основния поток от гости. Там беше разположена също и нашата изложба за археологическите ни съкровища. На всички тях посетителите се радваха като на истинско злато,“ продължава с разказа си тя. Закриването на официалната част също е подобаващо и в този стил - с ансамбъла от гайдари „Еподай“ от Пловдив. Този път това се случва в посолството ни в Париж, като в определен момент изпълнението напуска неговата сграда и се на открито, озвучавайки околностите с българска музика. 
„Ние сме закърмени с това нематериално културно наследство и е нормално за нас подобен тип изпълнения да не са толкова впечатляващи, защото сме ги чували много пъти, но извън България те създават космическо изживяване и, повярвайте ми, не съм виждала хора, които така да реагират на гласовете и звука на гайдата. Въобще, много силно впечатление им прави. Предполагам заради това, че за пръв път се сблъскват народни песни и инструменти, които по звучене нямат близък аналог, каквато е например родопската кабагайда,“ споделя преживените емоции журналистката.
Докато снима обича и не пропуска  да си говоря с хората наоколо, доколкото езика й позволява. Приема общуването за част от работата, без която не може, за да бъде свършена добре. Атмосферата на форуми като ЮНЕСКО много допринася за това, тъй като всички са усмихнати и приветливи, опитвайки се да съдействат по всякакъв начин. Въпреки това признава, че има доста сериозна езикова бариера поради пъстротата от хора от различни държави. Въпреки това в първите два дни на форума успява да завърже контакт с колеги фотографи на Дубай, с които работи рамо до рамо по отразяването на програмата. Тъй като те са двама в екип, отначало реагират учудено, като научават, че работи сама. 
Стойкова признава, че в малкото й свободно време Париж й е предложил истински празник на сетивата, като един от моментите е на 14-и юли, когато Франция отбелязва Деня на бастилията и своя национален празник. Естествено, с военен парад, за който няма акредитация, но все пак я допускат да снима. „Усещането е страхотно, защото това може да се случи един път в живота. Сутринта бяхме на парада, който е много впечатляващ. Той не е направен просто за шоу на хората. Не се бяхме подготвили с акредитация, затова  на стигнахме до много ключово място, но ме пуснаха да застана до оградата, до която иначе няма достъп. Така успях да снимам президента Макрон. Голяма атракция предизвика и един огромен овен, който служеше за талисман на един от батальоните. Заедно с него вървеше поверие, че който му пипне руното, ще му върви.“

Автор - Стефан Ковачев

Оператор - Красимир Михайлов

/ЦБ/