Николай Петрусенко, БТА Паралели: За шрифта ЛИК, любовта към буквите и съдбата на кирилицата

Какво биха били азбуките без шрифт!? Вероятно просто поредица от букви, лишени от значението и притегателната сила на красиво оформената писменост. Художникът Николай Петрусенко прави именно това – вдъхва живот и привлекателност на буквите, обединявайки ги в същото време в определена логическа подредба. Той заедно с негови колеги от различни области на шрифтодизайна бяха част от проекта ЛИК, изпълнен в партньорство между Българската телеграфна агенция и Националната художествена академия. По идея на Агенцията те създават един изцяло нов шрифт за България, наречен ЛИК на името на емисията и прочутото списание на БТА ЛИК (литература, изкуство, култура). Той е един от знаците на обновление на БТА и от началото на годината цялото й текстово и информационно съдържание е с този шрифт.

„Шрифтът е визуалната репрезентация на писмеността и отговаря на логическите основания, довели до съществуването й по определен начин. В тях влизат както конкретните исторически и културологични наслагвания, придружени от технологичните възможности за пресъздаване, така и формираният обществен вкус. Самият автор също участва в процеса със своите лични стилови предпочитания“, обясни Петрусенко за подкаста на БТА. Всичко това е спазено и при разработката на шрифтово семейство за проекта ЛИК. Концептуално авторите залагат то да бъде приложимо за целите на Агенцията – разпознаваемо, функционално неутрално и четивно. От друга страна, в него присъстват културни белези от в древнобългарските шрифтове, ползвани по времето на старите ни столици Плиска и Преслав.

Според художника кирилицата, която учениците на Кирил и Методий донасят и развиват у нас, е един от най-големите културни приноси на българската държава от Първото българско царство до ден днешен. Съвършена в своята изработка, тя успешно изобразява характеристиките на фонемите в българския език, благодарение на което днес 200 милиона души от различни държави и езици използват кирилица. Въпреки че е повлияна от древногръцкото писмо, тя не е просто копирана система, а е усъвършенствана със знаци, които са специфични само за него.

В търсене на своя характерен облик българската кирилица претърпява няколко етапа на модернизация. Шрифтът, който ние познаваме към днешния ден, се свързва с името на художника Борис Ангелушев. През 1935 г. той се завръща у нас от Германия, където завършва приложна графика в Академията за изкуствата в Берлин, и със свои колеги поставя основите на модерното художествено оформление на книгата и шрифта в България. В резултат на това се появява една характерна българска форма, при която рисунъкът на буквите до голяма степен се води от присъщата ни типография на изписваме и допринася за тяхното лесно възприемане и четивност. Трябва да се отбележи, че Борис Ангелушев е автор и на логото на БТА, станало известно с първите броеве на четирите седмични списания, които агенцията започва да издава през 1965 г. - "Наука и техника", "ЛИК", "По света" и "Паралели".

/ЦБ, АБ/