Приемното родителство дава шанс на повече деца да растат в нормална семейна среда, каза приемната майка Жулиета Георгиева

Всяко начало е трудно, но с търпение, с повече любов, с оптимизъм, нещата се случват, каза за опита си като приемен родител Жулиета Георгиева от Благоевград. 

Преди 16 години тя приема в дома си момче на две години и половина, което и до днес е част от семейството ѝ. Подкрепа в решението да бъде приемен родител и за отглеждане на детето, получава от съпруга си, от своята майка и от свекървата. 

Нарича го „третото ми дете“, което идва 20 години след раждането на дъщеря ѝ и десет – след раждането на нейния син. 

За решението си казва, че категорично би го взела отново, ако върне годините назад. „Всички станахме по-добри, по-емпатийни, по-разбиращи тези хора, тези деца, техните съдби, защото понякога не се замисляме, движим се в някакви други коловози, в свои си води, и много в периферията остават тези хора, а сега са доста близо до мен били и се научих да ги разбирам“, допълни Жулиета Георгиева. 

„Би трябвало да има повече приемни родители, защото така даваме шанс на едно дете да израсне в една нормална семейна среда, освен това даваме шанс на себе си и на хората от семейството да станат по-добри, по-емпатийни, определено това е един възход на човешката душа“, каза още приемната майка. 

репортер - Десислава Велкова

оператор - Красимир Михайлов

монтаж - Теодора Хиндалова-Стоянова

/БТ/