Премиера в Армията: Всички сме фейк, дори и тези, които не използват социални мрежи

В днешно време всички сме фейк, дори и тези, които не използват социални мрежи. Твърде много сме заети с външния ни образ. Ние сме истински само, когато си останем вкъщи, сами, без партньора си. Непрекъснато играем някакви роли, което за мен е истински проблем. Думите на Лиза Шопова пред БТА са повод премиерния спектакъл „Фейк“.

На сцената на театър „Българска армия“ лъсват хората, които живеят в интернет пространството и се хранят от вниманието на другите, тези, които са убедени, че животът има смисъл само когато бъде видян, харесан и споделен. Въпросът е какво се крие под гланца на перфектните профили и защо често съвършенството и имиджът са само филтър.

Ако станем малко по критични, ако намираме малко време да оставаме сами със себе си, всичко ще е наред, казва още Лиза Шопова, която е и автор на пиесата, неин режисьор и изпълнител на една от ролите.

„Посланието стига по-лесно до хората, когато го минеш през хумор, когато намигнеш, когато преувеличиш, хиперболизираш... И така, през карикатурата казваме истината: „Излезте от този фейк свят! Поживейте поне пет минути без интернет“, и тогава ще разберете кои сте“, коментира пред БТА актрисата Лара Златарева. По думите на актьора Васил Дуев-Тайг пиесата на Лиза Шопова е „нещо наистина много трудно за написване и много, много приятно по линия на това, че не е суетно“. И не е много натрапчиво като теми, идеи, монолози, то въобще нямам налози, което също е хубаво, допълва той.

Във „Фейк“ участват също Алена Вергова, Владимир Матеев, Ели Колева, Костадинка Аратлъкова, Луизабел Николова, Моню Монев, Симеон Дамянов, Тигран Торосян, Ясен Атанасов. Сценографията и костюмите са на Никол Трендафилова, музиката – на Петя Диманова, хореографията е на Филип Миланов.

Режисьорът Лиза Шопова и актьорите Лара Златарева, и Васил Дуев-Тайг пред БТА, в разговор с Даниел Димитров – за „Фейк“ или „Един лайк повече“, за границата между живота и иронията към живота, за героите и техните образи, и дали всичко мръсно излиза наяве...

Има ли конкретна идея, която стои зад името „Фейк“?

Лара Златарева: Дълго време в началото се чудехме дали „Фейк“ е подходящото заглавие. И дали след като говорим за инфлуенсъри и за нереалния живот, който живеят, да не го кръстим „Един лайк повече“. 

С течение на времето, това, което се избистри в съзнанието ни, беше всичко, което се крие зад красивите снимки, красивите постове, скъпите коктейли, скъпите хотели и много идеалния живот, който те водят. Оказа се, че това в повечето случаи са снимки. Нещата, които най-силно ни развълнуваха е, че един такъв живот пред камера става тотално безсмислен, когато интернет спре... 

Васил Дуев-Тайг: Персонажите, които представяме, са хора от социалните мрежи. При тях, в повечето случаи, има момент на представяне на една такава персона, която иска да бъде видяна, да рекламира, а всъщност нещата отзад са много по други. Рядко наблюдаваме инфлуенсъри, които разкриват своите проблеми, своите слабости. Някак си, те винаги са от страната на силните или поне гледат да изглеждат такива. Мисля си, че нашите персонажи стартират като хора на изглеждането и леката-полеката. Всичките тия пластове започват да показват какво всъщност стои в сърцевината на тая маска.

Доколко „Фейк“ е животът, и доколко – иронията към живота? Има ли граница между живота и иронията към живота? 

Лиза Шопова: Предимно е ирония, защото нашата цел не е да обидим някого. Ние живеем във време, в което всичко е в социалните мрежи. Хората споделят, едва ли не умират в социалните мрежи.... Нямаме време да ги оплачем истински в живота... Оплакваме ги в социалните мрежи. Женим се и пак всичко публикуваме в социалните мрежи.

Иронията е в това, че когато останем сами със себе си, реално тогава ставаме истински и затова заглавието е „Фейк“ – да станем малко по-критични към това, което гледаме в социалните мрежи. В същото време, използваме средствата на иронията, защото не искаме да сочим с пръст. Не искаме да казваме кое е правилно и кое не. Ние представяме гледни точки.

Лара Златарева: Да играеш в такъв тип представление е много трудно, защото хем искаш да кажеш „Хора, в какъв свят живеем“ – свят, в който всичко е фейк. Ние сме фейк, ако се замислиш... Всеки един от нас има ситуации, в които не е точно себе си. Обаче, като че ли посланието стига по-лесно до хората, когато го минеш през хумор, когато намигнеш, когато преувеличиш, хиперболизираш... И така, през карикатурата казваме истината „Излезте от този фейк свят! Поживейте поне пет минути без интернет“, и тогава ще разберете кои сте. 

Казвате, че много са се играе в такъв тип представление. Не е ли всъщност доста лесно, предвид до болката познатите прототипи на героите? 

Лара Златарева: Всички сме облагодетелствани от факта, че Лиза Шопова е до нас. Истината е, че тя написа всяка роля, така че да бъде близка и вкусна за игра на актьорите. Много ни помагаше и репетициите се превърнаха в някакъв купон, който все едно разказваш виц, така стана и един купон на сцената. 

Лиза Шопова: Не сме купонясвали по време на репетициите, защото това, което правехме, е изключително сложно – да текат няколко паралелни действия. Така че си беше доста къртовски труд, но пък в една изключително готина атмосфера. Всички актьори ми повярваха. Работихме заедно и когато екипът се харесва взаимно, нещата винаги се получават. А това, че има купон на сцената е целенасочено, защото хората, които визираме, поне външно са бляскави и животът им е песен. 

Може би, после, след като спектакълът вече е създаден, става лесно. Но докато се създаде купонът, е много досадна работа. Защото това са 12 актьора на сцената. Всеки има своя задача. Динамиката е голяма. Работи много трудно, за да се постигне лекотата после... 

Васил Дуев-Тайг: Изисква се съсредоточеност и усет за ритъм. За мен това е първи такъв процес, където нещата са толкова скоростни. Всеки има много бързи, кратки включвания, излиза, връща се... Такава драматургия малко прилича на Йожен Йонеско – „Носорог“. Там има подобна много трудна организация, а са по-малко персонажи, отколкото в пиесата на Лиза Шопова, която намирам за нещо наистина много трудно за написване и много, много приятно по линия на това, че не е суетно... И не е много натрапчиво като теми, идеи, монолози. То въобще нямам налози, което също е хубаво.

Какво е фейк, всъщност? 

Лиза Шопова: Ами, честно казано, в днешно време всички сме фейк, дори и тези, които не използват социални мрежи. Твърде много сме заети с външния ни образ. Ние сме истински, само когато си останем вкъщи, сами, без партньора си. Вече непрекъснато играем някакви роли, което за мен е истински проблем. Но това е времето, в което живеем... Просто, ако станем малко по критични, ако намираме малко време да оставаме сами със себе си, всичко ще е наред. 

Всичко мръсно ли излиза наяве във „Фейк“, или има неща, които се спестяват?

Васил Дуев-Тайг: То може и много повече... Чисто по работа се позагленах в така наречените инфлуенсърски риалитита. Може би ся правя на много голямата работа, но не мога да издържа да ги гледам повече от пет минути. Всичко там, цялата им парадигма, музиката, която слушат, страстите, нещата, които ги вълнуват – са много далечни от мен, и си пожелавам да са далечни за цялото ни общество. При 500 000 гледания и нагоре, явно това вълнува хората. Но то е каквото е. Нищо не може да се направи. Правиш, каквото ти можеш...

Автор – Даниел Димитров
Оператори – Борислав Бориславов, Даниел Димитров
Монтаж – Валя Ковачева

/АБ/