Магдалена Димитрова, БТА Паралели: За живота на Балканите, приликите със съседите и гласа на сърцето

Тя не спира да пътува, защото при нея работата върви ръка за ръка с удоволствието да си на път. Неслучайно картата й в Гугъл Мапс едва се вижда от точици на места, които иска да посети. Всички те са покрили една определена част от света, към която винаги ще я тегли сърцето – Балканите. В нейните очи те са хем като една човешка длан, хем пълни с неизвестности и места, на които все още не е била.

Работата й в БТА е сбъдната мечта, тъй като благодарение на Агенцията знае за съседите ни повече от някои учебници по география. Постъпва в екипа след сериозно колебание, дали да кандидатства по обява във Фейсбук за позицията редактор с албански език. Надделяват настойчивата подкрепа на прекия и шеф  в „Сиела“, откъдето идва, както и фактът, че в България не са много местата, на които може да ползва любимия й албански. Така започват и нейните пътешествия.

„Не познаваме нашите съседи, защото гледаме на тях през стереотипи, които са останали от едно време, в което контактите на Балканите или са били ограничени, или са били налагани по определен път, но сега не искам да навлизам в подробности за ролята на империите в този процес. Като отидеш и ги видиш тези хора от първа ръка, стереотипите престават да заслепяват“, споделя Магдалена Димитрова в подкаста БТА Паралели. Тя е на мнение, че до момента, в който хората на Балканите не се срещнат и не се видят един друг какви са, няма как да разберат колко много си приличаме. Не отрича, обаче, че има и редица неща, по които се различаваме. Описва албанците като много по-пламенни от българите, а нейните приятели там не спират да повтарят колко е спокойно в България. И е много щастлива, че с работата си в Българската телеграфна агенция тя и цялата дирекция „Балкани“ развенчават натрупаните стереотипи и отварят прозореца към хората, които ни обграждат.

Все пак, обаче, на Балканите винаги трябва да имаме едно наум в междусъседските отношения. Тя винаги предупреждава всички, които пътуват за Косово, че още в началото на срещата си с местните е добре да споменат, че са от България. Причината: там хората не различават славянските езици и българският – за разлика от по-„мекия“ руски например, им звучи като сръбски. Убедила се е от собствен опит, тъй като веднъж по време на работа албанец тръгва да напада екипа с викове „махайте се“. Въпреки това намира Косово за изключително сигурна страна в разрез с всичко, което се пише и говори за тях у нас.

Вярва, че в крайна сметка конфликтът между сърби и косовски албанци ще се реши въпреки моментния разрив в преговорите. „В момента диалогът, който се води с посредничеството на ЕС, е в застой, а имаше няколко подписани споразумения между двете страни, които се изпълняваха. Мисля, че сърбите много държат на едно конкретно условие, което за Косово е неизпълнимо, и заради него нещата забуксуваха – това за Съюза на сръбските общини. Косово се притеснява, че ако се създаде такъв съюз, който да обединява сръбското население, и макар че им обещават да няма изпълнителна власт, за тях той е равносилен един вид на създаването на  Република Сръбска в Босна“.

Работата в Агенцията й дава много: „Много от нещата, които съм учили, успях да ги приложа тук. Започнах да се интересувам много повече от политиката в България, след като започнах да следя случващото се в Албания и Косово“. Така покрай работата си в БТА Магдалена започва да разбира и обича много повече собствената си страна.

/ЦБ/