Валери Найденов БТА Паралели: За големите обрати, интервюто с Елцин и играта на империи

Член Първи от конституцията на Народна република България пада пред очите му. Както и Българската комунистическа партия. Тогава той се намира точно в центъра на народното недоволство, което е блокирало Парламента с и настоява за смяна на властта. Шумът е толкова невъобразим, че никой не може да каже със сигурност кой точно вика новоизбрания Първи Петър Младенов – съпартиеца си Станко (Тодоров) или танковете. Няма време за анализи, тъй като му се пада нелеката задача да отразява за БТА три събития в едно - Перестройка, смяната на режима в България и преврата срещу Чаушеску. Те са финалният акорд на 20-и век, с който едно тоталитарно управление е изпратено в историята.

В началото работата му изглежда скучна, но идването на  Горбачов на власт през 1985 г. променя живота му, а и целия свят. Москва се превръща в най-интересното място на планетата, защото СССР се събужда за Перестройка по нареждане на комунистическото ръководство. Въпреки че привидно всичко изглежда постарому Найденов си спомня, че всички български началници са привиквани на кратки курсове в Москва за по месец-два, на които им обясняват, че нещата се променят и вече ще се внедряват икономически методи на управление. Там някъде пътищата му се преплитат и с Борис Елцин, от когото взима интервю в момент, в който е в немилост поради открито несъгласие с режима. Впоследствие с изумление наблюдава как същият този Елцин вече като президент нарежда стрелба по руската Дума, защото депутатите отказват да приемат реформи, за които той лично настоява.

Покрай работата си като кореспондент освен новините от голямата политика успява да запечата и интересни впечатления за заобикалящата го руска душевност: „Руснаците са такива, че когато ги оставят на спокойствие и да правят каквото си искат, като че ли държавата започва да се разпада, но като почне война винаги се стягат и винаги се възстановява старата  йерархия. В Русия в момента отново се възцари период на затягане.“

В началните години на кариерата си създава и друг прецедент в иначе изрядната журналистическа гилдия – нещо като „жълто“ заглавие. Докато е в „Отечествен фронт“, решават да увеличат обема на понеделнишкия брой и му дават да прави цяла страница, която е с двоен размер на днешните. Той започва да я „пълни“ с неща, които се различават от казионните напътствия на БКП. Веднъж решава да публикува кратка информация, взета от БТА, която предизвиква  възмутено обаждане от Централния комитет /ЦК/ на Партията. В съобщението със заглавие „Масов героизъм“ става дума за човек, който паднал в кладенец, докато го ремонтирал, и го извадили след полунощ. „Аз го пуснах, като сложих мое заглавие „Паднал в кладенец, спасен след полунощ“. Тогава това се оказа някаква страхотна сензация. И ми се обади един бивш главен редактор, който работеше в Отдела по печата на ЦК, за да ми се кара как може да пиша такива жълти заглавия.“

По думите му благодарение на социалните мрежи журналистика  сега е много по-открита за истината и определя момента като „златен век“ за професията. Проблемът с финансирането, разбира се, остава, тъй като дигиталните медии имат ограничен достъп до средствата от реклама, които отиват основно в „Гугъл“ и други подобни платформи. В същото време това не може да спре главоломното възникване на независими подкасти, сайтове, а още по-малко публикуването в социалните мрежи, които изкарват на бял свят всичко, което елитът се опитва да скрие и потисне. Според Найденов традиционните медии също трябва много да внимават и да бъдат нащрек, защото ако премълчават неща, губят аудитория.

/АБ/