site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 15 юни в историята

15 юни 2024 г., събота, 24-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прор. Амос. Св. мчк Исихий Доростолски. Св. Ефрем, патр. Сръбски, българин.
  
По света се отбелязва:

Световният ден срещу насилието над възрастните хора. Отбелязва се от 2006 г. по инициатива на Международната мрежа за предотвратяване на насилието над възрастните хора с подкрепата на Световната здравна организация. Одобрен с резолюция A/RES/66/127 на Общото събрание на ООН от 19 декември 2011 г.

Световният ден на вятърната енергия. Отбелязва се от 2007 г. първоначално като европейски ден, а от 2009 г. като световен - в над 40 държави, по инициатива на Европейската асоциация за вятърна енергия и на Световния съвет за вятърна енергия, за да се акцентира върху значението на вятъра като източник на чиста енергия, която не вреди на околната среда.

Националният празник на Великобритания. Рожден ден на крал Чарлз Трети (1948).
Рожденият ден на крал Чарлз Трети ще бъде отбелязан официално с военен кавалерийски парад. Церемонията се нарича "Посрещане на знамето" и по традиция се изпълнява от 1748 г. Крал Чарлз Трети е роден на 14 ноември 1948 г. По традиция във Великобритания се празнуват два рождени дни на монарха - частно на самия ден и след това на официална церемония през юни. Смята се, че традицията датира от времето на крал Джордж Втори (1683-1760), който, подобно на крал Чарлз Трети, е роден през ноември. През 1748 г. крал Джордж Втори решава рожденият му ден да се празнува публично през лятото заради по-добрите климатични условия.

На този ден в България:

1863 -
В Цариград излиза бр. 1 на сатирико-хумористичния вестник. "Гайда", списван и редактиран от Петко Р. Славейков. Последният брой на вестника излиза на 15 април 1867 г.

1950 -
С указ от Президиума на 1-ото Народно събрание е учреден орден "Георги Димитров" - най-високият орден на Народна република България. Той има само една степен и се дава от Държавния съвет на български и чуждестранни граждани "за извънредно големи заслуги в отстояването на независимостта и свободата на родината" и на удостоените за първи път с почетни звания "Герой на НРБ" и "Герой на социалистическия труд". От 1991 г. награждаването е преустановено.

1963 - България установява дипломатически отношения с Кувейт.

1965 - България установява дипломатически отношения с Пакистан.

1967 - На официална церемония в Оряхово е открит 220-киловолтовият далекопровод Бойчиновци - Оряхово - Крайова (Румъния) с дължина 140 км. Електрическите проводници, преминаващи над р. Дунав  на разстояние от 1040 м,  се държат от два стълба -  единият на румънския бряг, висок 150 м, и другият на българския бряг, висок 95 м. Съоръжението влиза в редовна експлоатация на 17 април 1967 г.

1968 -  По Българската национална телевизия (БНТ) се излъчва за първи път седмичното обзорно политическо предаване "Панорама".
Създадено е по идея на генералния директор на БНТ Леда Милева и на аналогичната рубрика на британската телевизия "Би Би Си".  Негови водещи са били Радослав Велев, Александър Алексиев, Димитри Иванов, Димитър Джаров, Тома Томов, Николай Конакчиев, Васил Марков и Александър Бешков. От 1979 г. водещ е Иван Гарелов, а от 2000 г. водещ е Бойко Василев.

1976 - България установява дипломатически отношения с Мадагаскар.

1999 - В София  Агенцията за приватизация и  унгарската фирма "Видеотон Холдинг" подписват договора за продажба на 48 процента от  капитала на "Дискови запаметяващи устройства" АД, Стара Загора (ДЗУ - Стара Загора). Цената на сделката е 54 200 долара, платими 100 процента в брой в деня на подписване на договора, при цена на една акция 0,06 долара. Сделката се реализира две седмици преди крайния срок, до който, ако не беше продадено, предприятието трябваше да бъде обявено в ликвидация. Купувачът се задължава да изплати задължения на дружеството от 8,4 млрд. лв. и се ангажира за три години да запази предмета на дейност, да не допуска откриване на процедура по обявяване в несъстоятелност или ликвидация, да поддържа средно 1000 работни места, да инвестира 1,2 млн. марки и да увеличи капитала на дружеството с 1 млн. марки шест месеца след придобиване правото на собственост върху акциите на дружеството. ДЗУ - Стара Загора, произвежда компакт дискове, магнитни глави, енергоспестяващи лампи, далекосъобщително оборудване, битова техника, заключващи системи. Дружеството доставя мултимедийни и интернет услуги. Капиталът му е 1 847 519 000 лв., разпределен в 1 847 519 поименни акции с право на глас и номинал 1000 лв.

2003 - Открит е новопостроеният мост на ГКПП "Кулата - Промахон". Мостът е построен за 35 дни.

2004 - България приключва преговорите за членство с Европейския съюз, като затваря всички 31 преговорни глави. Процесът на преговорите продължава около три години и половина и завършва шест месеца по-рано от предвидените разчети.

2006 - Със заповед на министъра на околната среда и водите са обявени две нови защитени местности в община Дългопол, област Варна - "Рояшка скала", намираща се в землището на с. Рояк, и "Козя река" в землището на с. Аспарухово.

2011 - Министър-председателят Бойко Борисов и министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев дават официалния старт на електронните услуги в Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН). България е една от първите страни в ЕС, която въвежда електронното подаване на документи при кандидатстване по фондовете на ЕС.

2012 - Софийският апелативен съд оправдава бившия изпълнителен директор на "Топлофикация София" АД Валентин Димитров по делото за присвояване, с мотива, че тезата на прокуратурата не може да бъде възприета. А именно, че присвояването на средствата от дружеството е от разликата между стойността на закупени стоки, вписана в митническите декларации, и реално платената от "Топлофикация София" АД цена за доставка на  абсолютно необходими за нормалното функциониране на  дружеството елементи за топлопреносната мрежа. На първа инстанция по това дело Валентин Димитров е осъден на 14 г. лишаване от свобода и на конфискация на цялото му имущество.

2014 - Вследствие на пороен дъжд в с. Турия, област Стара Загора, прелива р. Турийска и залива селото. Разрушени са част от пътната настилка, огради и тротоари. Наводнени са около 60 къщи и сгради.

2015 - След почти тримесечно прекъсване на производствената площадка на ВМЗ-Сопот край с. Иганово производственият процес е възобновен. Работата в цеха е прекратена на 21 март 2015 г., след като се взривява склад за неуправляеми ракетни комплекса. На 14 април 2015 г. има отново взривове в самия производствен цех. И при двата инцидента няма жертви.

2016 - В София на среща между министър-председателя на България Бойко Борисов и министъра на външните работи на Република Корея Юн Бьон-се е обсъден  потенциалът на търговско-икономическото сътрудничество между двете страни. Това е първо посещение на южнокорейски външен министър в България след установяването на дипломатически отношения между двете държави през 1990 г. и второто в историята на двустранните отношения. Юн Бьон-се има срещи с министъра на външните работи Даниел Митов и с президента Росен Плевнелиев.

2017 - Учреден е Атлантически съвет на България - неправителствена и непартийна гражданска организация. Сред членовете на Управителния съвет са съпредседателите Антоний Гълъбов и Димитрин Вичев, Александър Йорданов, Методи Андреев и ген.-майор о.р. Съби Събев.

2021 - Министерството на финансите публикува разширен списък на лицата, които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на министерство на финансите на САЩ. Лицата, включени в списъка, са съдружници, акционери, управители и членове на органи за управление и контрол на юридическите лица. Списъкът на физическите лица е от 21 души. Сред тях са майката на Делян Пеевски - Ирена Кръстева и бившите съдружници на Васил Божков -  братята Стефан и Цветомир Найденови.

2022 - 59 депутата от парламентарната група "ГЕРБ-СДС" внасят в деловодството на Народното събрание искане за вот на недоверие към Министерския съвет на България с министър-председател Кирил Петков за "провал на правителството във финансово-икономическата политика".

2023 - В Перник официално е открит най-големият търговски комплекс с концепция  на "открит мол" в Югозападна България Holiday Park Перник. Търговският комплекс е на площ от 23 000 кв. и в него са разположени 16 магазина с широка гама стоки за дома, семейството и свободното време. На разположение на посетителите има 520 паркоместа.  

На този ден по света:


1215 - В Англия е подписана Великата харта на свободите, т.нар. Магна харта от крал Джон Безземни. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Първоначално "Магна харта" е написана на латински език без подразделения на статии. Тя е нееднократно преиздавана - през 1216 г., 1217 г., 1225 г., 1297 г. 

1389 - Битка при Косово поле, в която войските на Османската империя под командването на султан Мурад Първи разгромяват християнските войски, водени от сръбския княз Лазар Хребелянович. Битката е част от съпротивата на християнските народи, населяващи Балканския полуостров, срещу експанзията на османците. Предполага се, че османските войски наброявали от 27 000 до 40 000 души, от които 2000 еничари, 2500 елитна конница на султана, 6000 спахии и много азапи и акънджии. Армията на княз Лазар била значително по-малка и според историците наброявала между 12 000 и 30 000 войници. Битката остава без ясен победител. Въпреки това тя се оказала по-пагубна за сърбите, тъй като последните им воини намерили смъртта си на Косово поле, докато османците все още разполагали с неизчерпаеми ресурси на изток. И двамата предводители загиват, а Сърбия става васална на Османската империя. Това открива пътя за настъплението на османските войски на запад. В следващите няколко години сръбските владетели един по един признали върховенството на султана, трите български държави били покорени, а Византийската империя била заличена завинаги през 1453 г.

1520 - Папа Лъв X отлъчва от църквата немския свещеник, деец на Реформацията в Германия Мартин Лутер. През октомври 1517 г. Мартин Лутер окачва на вратата на църквата във Витенберг своите 95 тези, според които човек може да се обръща директно към своя създател и няма нужда от никакви посредници. Тоест - за да общуват с Бог, хората не се нуждаят нито от църквата, нито от свещениците, нито от светците, което означава край на опекунството от страна на църквата и край на папския авторитет. С това се поставя началото на Реформацията в Германия и Европа. На 15 юни 1920 г. папа Лъв Х определя 41 изречения от 95-те тези и други трудове на Мартин Лутер като еретични и нарежда трудовете му да бъдат изгорени публично. В отговор на това на 10 декември 1520 г. Мартин Лутер изгаря публично папската була за отлъчването му и назовава папата антихрист.

1667 - Във Франция е извършено първото в света кръвопреливане. Придворният лекар на крал Луи XIV Жан-Батист Дени извършва успешно кръвопреливане на кръв от овца на 15-годишно момче. Интервенцията е успешна.

1775 - Във Филаделфия, щата Пенсилвания, САЩ, Вторият континентален конгрес на Северноамериканските колонии взема решение за създаване на Континентална американска армия с главнокомандващ Джордж Вашингтон. Вторият континентален конгрес се провежда от 10 май 1775 г. до 1 март 1781 г. и фактически изпълнява ролята на национално правителство по време на Американската война за независимост (1775-1783).

1907 - Начало на Втората Хагска конференция за мир. Участват представители от 44 страни. Приети са 13 международни конвенции за регламентиране на политиката на отделните държави при военни конфликти. Конференцията завършва на 18 октомври 1907 г.

1919 - Британците Джон Олкок и Артър Браун извършват трансатлантически полет без прекъсване от Нюфаундланд, Канада, до Ирландия с бомбардировача "Викерс Вими", на който вместо оръжия поставят гориво. Разстоянието от 3154 км е преодоляно за 16 ч. и 27 мин.

1932 - Започва т. нар. Чакска война между Боливия и Парагвай. Войната се води заради спорната област Гран Чако, в която през 1928 г. са открити нефтени залежи. Конфликтът завършва на 28 октомври 1935 г. с подписването на мирен договор, по силата на който територията Гран Чако преминава във владение на Парагвай.

1954 - В Базел, Швейцария, на среща по инициатива на италианската, френската и белгийската  футболни асоциации е основан Съюзът на европейските футболни асоциации (УЕФА). В срещата участват представители на 28 национални футболни организации, вкл. и от България. До 1959 г. седалището на организацията е в Париж (Франция), след което е преместено в Берн (Швейцария) и от 1995 г. е в Нион (Швейцария). Към юни 2024 г. в организацията членуват 55 национални футболни организации, вкл. от Азербайджан, Грузия, Казахстан, Русия, Турция, Армения, Кипър и Израел. От тях 48 са от суверенни държави, останалите са от автономни области или територии на суверенни държави - Северна Ирландия, Шотландия, Англия и Уелс (историко-географски райони във Великобритания), Гибралтар (отвъдморска територия на Великобритания), Фарьорски острови (автономна територия на Дания).

1977 - В Испания са произведени първите свободни парламентарни избори след края на диктатурата на ген. Франсиско Франко (1 октомври 1936-20 ноември 1975). Съюзът на демократичния център, ръководен от Адолфо Суарес, печели 34,6 процента от гласовете на избирателите.

2001 - В Шанхай, Китай, е проведена учредителна среща на държавните ръководители на т. нар. Шанхайска петорка - регионална организация за многостранно сътрудничество в Евразия. Днес Шанхайската организация за сътрудничество обединява Русия, Казахстан, Китай, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан.

2002 -
Рокмузикантът Мик Джагър от "Ролинг Стоунс" е удостоен с почетното звание Рицар на Британската империя за заслуги към популярната музика.

2006 - Правителството на Сърбия признава независимостта на Черна гора, обявена на 3 юни 2006 г., и заявява, че ще установи дипломатически отношения с бившия си партньор от вече несъществуващия държавен съюз Сърбия и Черна гора.

2007 - В Северна Аржентина федерален съд постановява задържането под стража на десетима бивши служители от силите за сигурност за масови убийства през 1976 г. по време на управлението на военната хунта. Задържаните, сред които има четирима полковници от армията, са обвинени за избиването на 17 политически затворници край град Ресистенсия - столицата на провинция Чако. Според съдебните власти това избиване, известно като "касапницата от Маргарита Белен" (по името на местността) е едно от първите драстични нарушения на човешките права през 7-годишното управление на военната хунта в Аржентина. По официални данни близо 13 000 души са безследно изчезналите по време на управлението на военната хунта, а според правозащитни организации техният брой е близо 30 000 души.

2008 - Влиза в сила конституцията на Косово, приета от Националното събрание (парламента) на Косово на 9 април 2008 г. Основният закон на Косово съдържа 40 глави и 160 члена. Съгласно документа Косово е парламентарна република с широки правомощия на президента. Официални езици са албански и сръбски.

2013 - В Норвегия Стортингът (парламента) гласува с голямо мнозинство за въвеждането на наборна служба в армията и за жените. Така Норвегия става първата държава от НАТО, в която наборната военна служба ще е задължителна и за двата пола.

2019 - Зузана Чапутова встъпва в длъжност като първата жена президент на Словакия. На 45 години тя става и най-младият президент на страната. Тя е избрана на втори тур на президентските избори в страната на 30 март 2019 г. с 58,4 процента от гласовете.

2021 - В Истанбул, Турция, турският писател историк Талха Угурлуер е осъден на 6 години и 3 месеца затвор за членство във ФЕТО (Фетхуллахистката терористична организация). Той е признат за виновен по обвинения в "членство във въоръжена терористична организация". Историкът отхвърля обвиненията като изтъква, че има 19 книги и в нито една от тях не е споменато нищо за ФЕТО. Според турските власти групировката ФЕТО на живеещия в САЩ мюсюлмански проповедник Фетхуллах Гюлен стои зад опита за преврат в Турция на 15 юли 2016 г. 

2022 - Най-новият модел на европейската самолетостроителна компания "Еърбъс" - A321XLR, извършва първия си полет. Двумоторният реактивен самолет излита по обяд местно време от Хамбург, където е произведен, което поставя началото на поредица тестове, преди да бъде включен в търговската флота. A321XLR може да прелита 8700 км с едно зареждане, което е с 15 процента повече от всеки друг тяснофюзелажен самолет.
 
2023 - Международната организация по миграцията, структура към ООН, обявява данни, според които от началото на конфликта в Судан между армията и съперничещите й за властта паравоенни Сили за бърза подкрепа, започнал на 15 април 2023 г., над 1,6 милиона души са напуснали домовете си и са потърсили убежище в други райони на Судан. Около 530 000 души са избягали в съседните страни Египет, Южен Судан, Чад, Етиопия, Централноафриканската република и Либия.

Родени на този ден българи:

полк. Сава Мирков, военен лекар и общественик (1850-1927).
Главен лекар на армията по време на Сръбско-българската война (1882-1892), лекар на 2-ра дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Първият губернски лекар на София (1878), първият старши лекар на Софийската първоразрядна болница (дн. УМБАЛ "Александровска"). Главен лекар на медицинската служба на българската войска (1882-1891). Едни от създателите на Българския червен кръст и негов подпредседател (1914-1927). Бил е редактор на първото българско медицинско сп. "Медицинска сбирка". Депутат в 12-о Обикновено народно събрание (1902-1903). Действителен член на БАН (1898).

Антон Страшимиров, писател и драматург (1872-1937).
Бил е учител, редактор и издател на вестници и списания. Един от основателите и редактор на сп. "Демократически преглед" (1902) и негов редактор (1902-1904). Създава и редактира "Българска общодостъпна библиотека" (1922-1923). Автор е на повестите "Щастието на един век", "Змей", "Кръстопът", на романите "Есенни дни", "Смутно време", "Вихър". С шопите към Цариград", "Хоро" и др. Автор е и на повече от 15 драми, на много статии и рецензии по театрални въпроси. Депутат в 12-ото (1902-1903), 15-ото (1911-1913) и 22-ото Обикновено народно събрание (1927-1931).

проф. Иван Иванов (Иван Иванов Деблев), агроном растениевъд и селекционер (1876-1953).
Директор на Земеделската опитна станция "Образцов чифлик" край Русе (1907-1919). Един от основателите на Агрономическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1922). Завежда Катедрата по частно земеделие (растениевъдство) (1929-1938). Създава първите български селекционирани сортове пшеница (1915-1920), някои от които в продължение на десетилетия са основа на зърненото производство в България. Автор е на "Захарното цвекло у нас. Причини за ниските доходи и как могат те да се отстранят" (1922), "Твърдата пшеница в България. Разновидности и по-важни моменти при отглеждането й" (1927) и др.

проф. Никола Ганушев (Никола Ганушев Ганев), художник живописец и педагог (1889-1958).
Военен художник по време на Първата световна война (1914-1918). Учител по рисуване и живопис (1913-1925), преподавател по живопис в Художествената академия в София  (1921-1923; 1932-1949). Изявява се предимно като портретист: "Санда Йовчева" (1921), "Глава на мъж" (1922), "Глава на момиче" (1923), "Портрет на Стефан Цанков" (1923), "Портрет на Александър Стамболийски" (1935), "Портрет на Милена Стамболийска" (1936) и др. Той е един от големите майстори на голото тяло в българската живопис: "Голо женско тяло" (1914), "Момиче пред огледалото" (1930) и др. Рисува някои от изображенията на светци върху фасадата на Духовната академия в София (дн. Богословски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски").

Михаил Лозанов (псевд. Танка), футболист (1911-1994).
През футболната си кариера е играл за отборите "Левски" (София),  "Моравска Славия" (Чехия) и "Байерн Мюнхен" (Германия). За националния отбор по футбол има изиграни 38 мача и отбелязани 10 гола.

Александър Муратов (ист. име Христо Мотов Мишев), поет и преводач (1914-1994).
Учител в Асеновград (1941) и с. Славяново, община Плевен (1941-1944). Редактор (1945-1947) и отговорен редактор (1950-1953) на сп. "Кооперативно другарче" и "Пламъче". Автор е на стихосбирките: "Близо и далече" (1940), "Дунавска пролет" (1950), "Спасена светлина" (1960), "Под други небеса" (1970), "Горещници" (1980), "Пробен камък" (1990), на сборник със сатирични творби "На разни адреси" (1962), на книги за деца. Превежда стихове от испански език, често в сътрудничество с Атанас Далчев ("Испански поети", 1948 г., и др.), като и от руски, френски и италиански език. Съставител е на антологиите "Латиноамериканска поезия" (1968, съвместно с А. Далчев), "Съвременна белгийска поезия" (1969, съвместно с Ф. Верезен), "Антология на световната поезия за морето" (1971, съвместно с А. Далчев), "Испански и латиноамерикански поети" (1980) и др. Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1972).

Александър Тихов
, кинокритик (1918-1997).
Редактор на сп. "Радио-преглед" (1946), завеждащ отдел "Връзки с чужбина" в "Българска кинематография" (1947), редактор и заместник главен редактор на сп. "Киноизкуство" (1949-1988). Публикува критични, теоретични и публицистични статии по въпросите на киното в България и в чужбина. Автор е на сборника със статии за българското късометражно кино "Път през годините" (1985) и др.

Лиляна Барева, оперна певица (1922-2007).
Играла е в трупата на Художествения оперетен театър (1943-1945), а от 1946 г. - в трупата Софийската народна опера. Удостоена със званието "Заслужила артистка" (1963) и "Народна артистка" (1970). Носителка на златен медал "Младежко творчество" (1945), на първа награда на Първото общобългарско състезание за инструменталисти и певци (1948), на орден "Кирил и Методий" втора степен (1959), на орден "Стара планина" първа степен, за цялостното й творчество в областта на музикалното изкуство и по повод на 80-ата годишнина от рождението й (18 май 2002).

Гинка Станчева, актриса (1932-2023).
Играла е в Драматичния театър "Никола Й. Вапцаров" в Благоевград (1955-1958 ), Народния театър за младежта (1958-1991), общинския театър "Възраждане", театър 199 "Валентин Стойчев" и др.  Тя е сред създателите на  театър "Барбуков", където играе от 1993 до 1998 г., а след това и в  Театър "Искри и сезони", основан през 1997 г. от актрисата Искра Радева.  Участвала е във филмите "Празник" (1955), "Земя" (1957), "Хайдушка клетва" (1958), "Любимец  13" (1958), "Специалист по всичко" (1962), "Ивайло" (1964), "Един снимачен ден" (1969), "Нощем с белите коне" (1985), "Три Марии и Иван" (1986) и др. Участвала е и в Телевизионния театър и Радиотеатъра. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1967) и званието "Народен артист" (1986). Почетен гражданин на София (2002). Носителка на орден "Стара планина" първа степен по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост (20 май 2003), на наградата на Съюза на артистите в България "Икар" за чест и достойнство, присъждана от председателя на съюза (27 март 2017) и др.
 
Борис Луканов, актьор (1936-2023).
Работи като актьор в Драматичен театър "Йордан Йовков" (Толбухин, 1960-1961), Варненски общински театър Варна (1961-1982) и Народния театър "Иван Вазов" - от 1982 г. Актьор на свободна практика е от 2000 г. във Варна и София. Участва във филмите "Легенда за Паисий" (1963), "По дирята на безследно изчезналите" (1979),  "Сами сред вълци" (1979), "Ударът" (1981), "Мера според мера" (1981), "Борис I" (1985), "Мечтатели" (1987) и др. Носител на званието "Заслужил артист" (1977). Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен, на Почетната награда на Националния филмов център за цялостен принос (2011), на плакет "Златен ритон" на Министерство на културата (20 май 2009), на почетния знак на Министерство на културата "Златен век" печат на Симеон Велики (20 май 2014), на Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство "Аскеер 2016" (24 май 2016). Почетен гражданин на Ловеч (27 януари 1983). Автор е на книгата "Монолози" (2019). С решение от 28 декември 2023 г. на Общинския съвет в Ловеч подкрепя предложение Драматичният театър в града да носи името на Борис Луканов.

ген.-лейт. Димитър Владимиров, офицер разузнавач, специалист в областта на охраната (1949).
Работил е в Министерство на вътрешните работи като оперативен работник по издирването до началник на отделение (1976-1989). От края на 1989 г. е служител на Управление "Безопасност и охрана" (от 1990 г.  Националната служба за охрана (НСО).  Директор на НСО (21 февруари 1992-25 юни 2004). От 2008 г. е управител на "Вип интернешънъл сървис", която осигурява персонална охрана на български и чужди граждани.

Радко Дишлиев, актьор (1951-2009).
Играл е в Драматичния театър "Гео Милев" в Стара Загора (1975-1978), в Драматичния театър "Боян Дановски" в Перник (1978-1979), в Театър "Българска армия" (1979-1988) и в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1988-1989). Има над 40 роли в игрални и телевизионни филми, сред които: "В името на народа" (1974), "Апостолите" (1976), "Записки по българските въстания" (1976-1980), "Адиос, Мучачос" (1978), "Кръвта остава" (1980), "Любовта на Мирон" (1980), "Сценарият" (1980), "Под игото" (1990), "Сомбреро блус" (1999) и др. Има над 30 участия в постановки на  телевизионния театър. За ролята си на Георги Бенковски в "Записки по българските въстания" получава наградата на Международна федерация на филмовия печат (ФИПРЕСИ) на кинофестивала във Варна (1976) и  годишната награда за дебют на Съюза на филмовите дейци (1976).

Андон Николов, състезател по вдигане на тежести и треньор (1951).  
Олимпийски шампион през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Печели златен медал на Световното първенство през 1972 г. в Мюнхен, германия. От европейски първенства има два сребърни медала (1973 г. и 1974 г.) и два бронзови медала (1972 г. и 1978 г.).  През спортната си кариера подобрява 6 пъти световни рекорди във вдигането на тежести. Председател на Българската федерация по вдигане на тежести (2004-2007).

Сергей Наков, журналист (1952-2005).
Работил е в Българската телеграфна агенция (БТА) от стажант-репортер до главен редактор (1974-1991). Кореспондент на БТА във Варшава, Полша (1982-1984). Съавтор е в няколко книги, сред които Бялата книга за "Случая Антонов".

доц. Татяна Буруджиева, социолог (1957).
Специалист по връзките с обществеността  и теория на масовите комуникации. Преподавател във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Началник на кабинета на председателя на Националния съвет на БСП Сергей Станишев (4 февруари-21 май 2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (2013-2014).

ген.-лейт. Валентин Петров, служител на Министерството на вътрешните работи (МВР) (1959).
Над 20 години е работил в системата на МВР. Удостоен със званията генерал-майор (30 октомври 2002) и генерал-лейтенант (21 септември 2005). Директор на Национална служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП) (25 юни 2004-21 септември 2005), директор на Национална служба "Полиция" (21 септември 2005-10 януари 2008). И.д. главен секретар на МВР (29 ноември 2007-10 януари 2008), главен секретар на МВР (10 януари-30 април 2008).

Николай Чуканов, художник и политик (1963-2006).
Той е сред основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) в Русе. До 1997 г. е в Националния съвет на СДС. Заместник-председател на Движение за национално възраждане "Оборище" (2001-9 октомври 2004). Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005).

Златомир Загорчич, български футболист от сръбски произход и треньор (1971).
За България се състезава от 1997 г. През футболната си кариера е  играл за отборите на "Нови Сад" (Сърбия), "Литекс" (Ловеч), "Аданаспор" (Турция) и "Лугано" (Швейцария). За българския национален отбор по футбол има изиграни 23 мача.

Лусио Вагнер, български  футболист от бразилски произход (1976).
От 2006 г. се състезава за България. За българския национален отбор по футбол има изиграни 15 мача.

Йордан Господинов, футболист (вратар) и треньор (1978).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Нефтохимик" (Бургас), "Левски" (София), "Литекс" (Ловеч), "Пансерайкос" (Гърция), "Славия" (София), "Локомотив" (Мездра), "Калиакра" (Каварна), "Конкордия Кяжна" (Румъния) и "Локомотив" (Пловдив). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача. От 2016 г. е треньор.

Петър Дачев, състезател по лека атлетика (скок дължина) (1979).
Печели златен медал на Световното първенство за юноши през 1998 г. в Анси, Франция. Печели златен медал на Европейското първенство в зала през 2000 г. в Гент, Белгия. От европейски първенства печели и два бронзови медала (1998 и 2002). Спортист на България за 2000 г. Атлет на България за 1998 г. (заедно със Светла Димитрова), за 2000 г. (заедно с Тереза Маринова) и за 2002 г. (заедно с Тереза Маринова).

На този ден са родени и:

Никола Пусен, френски художник живописец (1594-1665).
Представител на класическия барок.

Йохан Йоахим Кендлер
, немски скулптор (1706-1775).
Майстор на майсенската порцеланова миниатюра.

княз Александър Горчаков, руски политик и дипломат (1798-1883).
Министър на външните работи (април 1856-март 1882). Държавен канцлер (1867-1883).

Едвард Григ, норвежки композитор, пианист и диригент (1843-1907).
Родоначалник на норвежката музикална школа. Автор е на над 150 романси и песни.

Константин Балмонт
, руски поет (1867-1942).
Един от ранните представители на символизма в руската поезия.

ген. Йон Антонеску, румънски политик (1882-1946).
От 4 септември 1940 г. до 23 август 1944 г. ръководи авторитарно правителство, което провежда политика на сътрудничество с хитлеристка Германия по време на Втората световна война (1939-1945). След окупацията на страната от съветските войски през 1944 г. той е осъден на смърт на 17 май 1946 г. Екзекутиран е на 1 юни 1946 г.

Юрий Андропов
, съветски политик (1914-1984).
Ръководител на Комитета за държавна сигурност на СССР (КГБ) (18 май 1967-26 май 1982). Генерален секретар на ЦК на КПСС (12 ноември 1982- 9 февруари 1984). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (16 юни 1983-9 февруари 1984).

Томас Уелър, американски вирусолог (1915-2008).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1954 г. заедно с американския микробиолог Джон Ендърс и американския вирусолог Фредерик Робинс за откриването на способността на полиомиелитния вирус да се развива в култури от различни тъкани. 

Алберто Сорди, италиански актьор (1920-2003).
Участвал е във филмите "Мамини синчета" (1953), "Белият шейх" (1956), "Всички по домовете си" (1960), "Полицейският комисар" (1962), "Учителят от Виджевано" (1963), "Комплекси" (1965), "Любов моя, помогни ми" (1969), "Любовните двойки" (1970), "Рим" (1972), "Докато има война, има надежда" (1973). Снимал се е в 190 филма, а през 1954 г. постига рекорд с участието си в 12 филма, като за филма "Един американец в Рим" и е поздравен от тогавашния президент на САЩ Хари Труман.

Езер Вайцман, израелски политик (1924-2005).
Командващ Военновъздушните сили на Израел (1958-1966). Министър на транспорта (1969-1970). Министър на отбраната (21 юни 1977-25 май 1980). Министър на науката и технологиите (22 декември 1988-15 март 1990). Президент на Израел (13 май 1993-10 юли 2000).

Клод Брасьор (ист. име Клод Еспинас), френски актьор (1936-2020).
Участвал е във филмите "Банда аутсайдери" (1964), "Бароко" (1976), "Обикновена история" (1978), "Матадор" (2000), "Жената на моя партньор" (2005), "Самозащита" (2011) и др.

Михаил Державин, руски актьор (1936-2018).
През 1959 г. завършва Театралното училище "Щукин" и става актьор на московския театър "Ленком". През 1965 г. се включва в трупата на московския театър на "Малая Бронная", а от 1967 г. е актьор от Московския академичен театър на сатирата. Участвал е в около 30 филма, сред които "Те бяха първите" (1956), "Трима души в една лодка, без да става дума за кучето" (1979), "Младоженецът от Маями" (1994), "Стари кранти" (2000), "Мексиканското пътуване на Степанич" (2012)  и др. Народен артист на РСФСР (1989). Носител на наградата "Кристална Турандот" за дългогодишния си принос към театъра (2007).

Уейлън Дженингс, американски кънтри певец и музикант (1937-2002).
През 80-те години на 20-и век участва в групата "Дъ Хайуеймен", заедно с Джони Кеш, Уили Нелсън и Крис Кристоферсън. Записва 60 албума, а 16 негови кънтри сингъла оглавяват американската класация за кънтри музика. През октомври 2001 г. е въведен в Залата на славата на кънтри музиката.

Поул Нюруп Расмусен, датски политик (1943).
Министър-председател на Дания (22 януари 1993-21 ноември 2001). Председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС) (24 април 2004-24 ноември 2011).

Джони Холидей
(ист. име Жан-Филип Лео Сме), френски певец и актьор (1943-2017).
В тийнейджърска възраст се качва за пръв път на сцената благодарение на своя братовчед, американския изпълнител Лий Холидей, от когото заимства сценичното си име. По това време Джони Холидей изпълнява най-вече френски версии на кънтри песни и на песни на американския певец Елвис Пресли. Първият му диск "45 оборoта" излиза през 1960 г. В над 50-годишната си кариера той е записал 50 студийни албума. От дисковете му са продадени над 100 млн. екземпляра. Джони Холидей става рекордьор, след като над 1 милион фенове са присъствали на концертите в рамките на турнетата му през 2000 г., 2003 г., 2006 г. и 2009 г.

Демис Русос (ист. име Артемиос Вентурис Русос), гръцки певец (1946-2015).
Има продадени над 60 млн. албума. Заедно с гръцкия композитор Вангелис той основава групата "Децата на Афродита" (1968). Първият си самостоятелен албум "Огън и лед" записва в началото на 70-те години на 20 в. През 1973 г. певецът записва песента "Сбогом, моя любов", която оглавява класациите в Германия и допринася за международната му известност. В края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век той става популярен във Франция, пишейки песни, които са смесица между фолклор и електронна музика.

Михаел Лаудруп, датски футболист и треньор (1964).
С "Барселона" (Испания) печели турнирът Купа на европейските шампиони (1992) и Супер купата на УЕФА (1992). Футболист номер 1 на Дания за 1982 г. и 1985 г. Определен за най-добър датски футболист за всички времена (2006). Носител на Орден Даннеброг (втория по значимост рицарски орден в Дания) (2000).
 
Седрик Пиолин, френски тенисист (1969).

Оливер Кан, немски футболист (вратар) (1969).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1996 г. в Англия, сребърен на Световното първенство през 2002 г. в Япония и Република Корея, и бронзов медал на Световното първенство през 2006 г. в Германия. С "Байер Мюнхен" (Германия) печели турнирът Шампионска лига (2001) и Купата на УЕФА (1996). На световното първенство през 2002 г. е обявен за най-добър вратар на турнира и е удостоен с наградата "Лев Яшин". Тогава става и първият вратар, който печели Златната топка за най-добър играч на първенството. Футболист на годината в Германия през 2000 г. и 2001 г. Три пъти е избиран за Вратар номер 1 според на Международната федерация по футбол (ФИФА) Ц през 1999 г., 2001 г. и 2002 г. Четири пъти е обявяван за най-добър вратар в Европа според Съюз на европейските футболни асоциации (УЕФА) - през 1999 г., 2000 г., 2001 г. и 2002 г. През 2017 г. е избран в раздела "Легенди на футбола" на наградата "Златно стъпало", която се връчва от Монако.

Мохамед Салах, египетски футболист (1992).
С "Ливърпул" (Англия) печели турнирът Шампионска лига (2019), Суперкупата на УЕФА (2019) и Световното клубно първенство (2019). Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 2017 г. и 2018 г.  Носител на наградата "Пушкаш" на Международната федерация по футбол (ФИФА) за най-красив гол на годината ( 2018). Носител на "Златно стъпало" за 2021 г., която се връчва от Монако.

Това е денят на смъртта на:

Мурад Първи, турски султан (1359-1389) (1326-1389).
Пръв от османските владетели приема титлата "султан". Изгражда административните институции на османската империя, създава еничарския корпус. Организира и осъществява втория етап от османското настъпление на Балканския полуостров. Убит е в битката при Косово поле на 15 юни 1389 г.

Лазар Хребелянович, сръбски княз (ок. 1329-1389).
Завзема сръбския престол през 1360 г., но признава суверенитета на маджарския крал. До 1386 г. поддържа съюзни връзки с босненския княз Твърдко. Подкрепя Хърватското въстание (1386-1388) срещу владичеството на маджарския крал Сигизмунд. Разбива турските войски при Плочник (1387), но не успява да избегне голямата битка при Косово поле срещу Видовден (15 юни 1389). Сърбите са разбити, а Лазар - пленен и убит върху трупа на султан Мурад Първи на 15 юни 1389 г.

Михай Еминеску (ист. име Михай Еминович), румънски поет (1850-1889).
Автор е на стихотворения, поеми, разкази, новели, роман и критика.
 
проф. Джон Винсънт Атанасов (Джон Атанасов), американски математик, физик и електроинженер от български произход (1903-1995).
Изобретява съвместно с американския електроинженер Клифърд Бери първата в света електронно-изчислителна машина (компютър), наречена ABC - Atanasoff-Berry-Computer (1936-1942). В изобретението си за пръв път използва двоична система за смятане, електронни лампи, регенеративна памет с кондензатори, електронни логически схеми. Има патенти за над 30 устройства. Носител на национален медал за технологии на САЩ (1900), на орден "Народна република България" първа степен (1985), на орден Стара планина" първа степен (11 декември 2000, посмъртно). Чуждестранен член на Българската академия на науките (1983). През 1988 г. на негово име е наречен първият астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория "Рожен". От 2003 г. в България се връчва наградата "Джон Атанасов" на президента на България на изявили се млади български изследователи в областта на компютърните науки в световен мащаб.

Джон Уендъл Станли
, американски биохимик и вирусолог (1904-1971).
Носител на Нобелова награда за химия за 1946 г. заедно с американския биохимик  Джон Хауард Нортроп за получените от тях ензими и вирусни белтъци в чист вид. Другата половина от наградата получава американският биохимик Джеймс Съмнър за откритието му, че ензимите могат да кристализират.

Артър Луис, британски икономист от карибски произход (1915-1991).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1979 г. заедно с Теодор Шулц за пионерни изследвания на проблемите на икономическото развитие, особено на проблемите на развиващите се страни.

Ела Фицджералд, американска джазпевица (1917-1996).
Записала е над 200 албума. Носителка е на 13 награди "Грами".

Франко Дзефирели (Дажанфранко Корси Дзефирели), италиански актьор, режисьор, продуцент и сценарист (1923-2019).
Дебютира в киното с филма "Къмпинг" (1957). Дебютът му като режисьор е с филма "Укротяване на опърничавата" (1967). Той е режисьор на над 30 игрални и телевизионни филма, сред които "Хамлет" (1990), "Ромео и Жулиета" (1968), "Отело" (1986), "Чай с Мусолини"(1999), "Калас завинаги"(2002) и др. Поставил е и над 100 опери. През 1977 г. той е удостоен с орден за заслуги към Италия. Франко Дзефирели е първият италианец, удостоен с рицарско звание за заслуги към британското изкуство.

Владимир Шаталов, съветски космонавт (1927-2021).
Член на екипажа на космическия кораб "Союз-4" (14-17 януари 1969). Командир на екипажите на космическите кораби "Союз-6" и "Союз-7" по време на старта им (11-12 октомври 1969). Командир на космическия кораб "Союз-8" (13-18 октомври 1969) и на космическия кораб "Союз-10" (23-25 април 1971). Два пъти герой на СССР (22 януари 1969, 22 октомври 1969). Носител на 3 ордена "Ленин" (22 януари 1969, 30 април 1971, 15 януари 1976), на ордена на Октомврийската революция (27 декември 1982), на медала "За бойни заслуги" (30 декември 1957). Носител на Държавната награда на СССР за организацията на международните полети на орбиталната станция "Салют" (1981).

Алексей Баталов, съветски актьор и режисьор (1928-2017).
Участвал е във филмите "Делото на Румянцеви" (1956), "Летят жерави" (1957), "Москва не вярва на сълзи" (1979) и др. Режисьор е на филма "Шинел". Заслужен артист на РСФСР (1964). Народен артист на РСФСР (1969). Народен артист на СССР (1976). Герой на социалистическия труд (1988).

Костадин Карамитрев, български инженер (1932-2011).
Заместник-министър на строителството и селищното устройство (4 април 1984-22 април 1986). Председател на Съюза на тракийските дружества в България (1990-11 май 2011) и негов почетен председател (11 май 2011-15 юни 2011). Бил е директор на Домостроителния комбинат в София, началник на строителството на каскада "Белмекен-Сестримо", ръководител на Държавно стопанско обединение "Гражданско строителство". Носител на орден "Стара планина" първа степен (26 март 2002). Удостоен е със званието "Личност на годината - 2010" от Асоциацията на българите в Украйна за големия му принос в укрепването на културните връзки между България и Украйна и сътрудничеството с асоциацията, за утвърждаване и защита на българщината там (2010). Почетен гражданин на Хасково (8 септември 2015, посмъртно).

Александър Владигеров, български композитор и диригент (1933-1993).
Диригент на филхармониите в Пловдив (1958-1959), Плевен (1960) и Русе (1961-1968), диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио (1969-1991). Автор на три мюзикъла за деца, произведения за симфоничен оркестър, камерни пиеси и песни. За свои клавирни творби е носител на награди от международни композиционни конкурси във Варшава, Полша, и Москва, СССР, (1955), Болцано, Италия (1957).

Кенет Уилсън, американски физик (1936-2013).
Носител на Нобелова награда за физика за 1982 г. за неговата теория за критичните явления във връзка с фазовите преходи.

Джеймс Хънт (Джеймс Саймън Уолис Хънт), английски автомобилен състезател (1947-1993).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1976 г.

Румен Ненов, български футболист (вратар) и треньор (1968-2017).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Ботев" (Враца), ЦСКА (София), "Славия" (София), "Металург" (Перник), "Локомотив" (София), "Септември" (София) и "Пирин" (Благоевград). В негова памет от 2018 г. във Враца се организира турнир "Румен Ненов".

Жана Фриске, руска певица и актриса (1974-2015).
Жана Фриске става известна през 1996 г. в състава на групата "Блестящие". През 2003 г. започва самостоятелна кариера. Участвала е във филмите "Нощен патрул" (2004), "Дневен патрул" (2005) и "За какво говорят мъжете" (2010).
/КГ/АЯ




































/КД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 17:13 на 23.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация