site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 29 септември в историята

29 септември 2022 г., четвъртък, 39-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Кириак Отшелник. Преп. Теофан Милостиви.

По света се отбелязва:

Световният ден на сърцето. Отбелязва се от 2000 г. по инициатива на Световната федерация на сърцето, подкрепена от Световната здравна организация, Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) и други международни организации. Всяка година близо 18,6 млн. души по света умират от сърдечно-съдови заболявания. До 2010 г. денят е отбелязван през последната неделя на м. септември. В България се отбелязва за първи път през 2001 г. 

Световният ден на морето. Отбелязва се от 1978 г. с решение на 10-ата сесия на Международната морска организация в Лондон, Великобритания (7-17 ноември 1977), първоначално на 17 март, а от 1980 г. - в последния четвъртък на м. септември, за да се привлече вниманието на обществеността към проблемите, свързани със замърсяването на водните басейни, глобалното затопляне и незаконния риболов. Темата на деня за 2022 г. е: "Нови технологии за по-екологично корабоплаване".

На този ден в България:

1918 - В Солун, Гърция, е подписано споразумение за примирие между България и държавите от Антантата (военен блок между Великобритания, Франция и Русия) по време на Първата световна война (1914-1918). Споразумението е за прекратяване на военните действия и е в сила до подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. От българска страна е подписано от  министъра на войната Андрей Ляпчев. България се задължава да изтегли, разоръжи и демобилизира войските си, с изключение на 3 дивизии и четири конни полка. Антантата получава правото да задържи в плен 100-хилядна българска армия на запад от Скопския меридиан, да установи контрол върху българските комуникации и частично да окупира страната.
1952 - В София започва т.нар. католически процес, по който са привлечени 40 души, повечето от които католически свещеници, обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България",  работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания.  
На 3 октомври 1952 г. Върховният съд на Народна република България произнася присъдата - смърт чрез разстрел и пълна конфискация на имуществата на д-р Евгений Босилков, епископ на Никополска епархия, и на трима католически свещеници - отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, преподавател по философия във френския колеж в Пловдив. Вечерта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. четиримата са екзекутирани в Софийския затвор. За останалите 36 подсъдими присъдата е лишаване от свобода (от 1 до 20 години) и пълна конфискация на имуществата им.
1974 - В Плевен се открива Медицински факултет към Медицинската академия в София, на базата на бившата окръжна болница, създадена през 1865 г. През 1979 г. факултетът е преименуван във Висш медицински институт, а от 1987 г. е институт към Министерство на народното здраве. С Решение на 39-ото Народно събрание от 2 септември 2004 г. Висшият медицински институт в Плевен се преобразува в Медицински университет.
1996 - По покана на правителството на посещение в София пристига японската принцеса Саяко. В рамките на визитата, която продължава до 3 октомври 1996 г., тя има среща с президента д-р Желю Желев, открива Дни на японската култура в България, посещава Велико Търново и Рилския манастир.
1999 - Открит е вторият етап на помпено-акумулаторната водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) "Чаира", която се намира в Рила планина в Западна България и представлява втори етап на водно-енергийната програма Белмекен-Сестримо. Изграждането на ПАВЕЦ "Чаира" започва през 1980 г. От април 1995 г. са в експлоатация първи и втори агрегат. Първият етап включва изграждането на скално-насипния язовир Белмекен и каскадата от водно-електрически централи - ВЕЦ "Белмекен" с мощност 375 MW, ВЕЦ "Сестримо" -240 MW, и ВЕЦ "Момина клисура" -120 MW. От август 1999 г. в експлоатация са трети и четвърти агрегат, с което се достига пълната мощност на ПАВЕЦ "Чаира". Целият обект е построен под земята.
2006 - За първи път в историята на съдебната система на страната се провежда общ конкурс за назначаване на 268 административни съдии в създадените с Административно-процесуалния кодекс (АПК), приет на 29 март 2006 г. и в сила от 11 юли 2006 г., 28 регионални административни съдилища. Такъв конкурс се провежда за първи път в историята на съдебната система. Съгласно АПК на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд (ВАС). Председателите на административните съдилища се назначават от Висшия съдебен съвет (ВСС) по предложение на председателя на ВАС. Административните съдилища започват да образуват дела от 1 март 2007 г.
2006 -  Министерският съвет утвърждава с Решение 695 Национален регистър на населените места, който съдържа данни за населените места, за административно-териториалната им принадлежност и за включването им в различни териториални групировки и образувания към всеки момент от обхванатия от регистъра период. 
2009 - Министерството на здравеопазването признава пациентската организация Конфедерация "Защита на здравето" за национално представителна. Това е първата пациентска организация, призната за национално представителна.
2016 - Европейската комисия /ЕК/ закрива наказателна процедура в областта на околната среда - процедура 2015/0250 за нетранспониране в срок на Директива 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за контрола на опасностите от големи аварии. Наказателната процедура е открита през м. юли 2015 г. В началото на  2016 г. България изпраща допълнителна информация по нарушението, с която ЕК е информирана, че Директива 2012/18/ЕС е напълно транспонирана с изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Приета е и Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и за ограничаване на последствията от тях, с което приключва изпълнението на ангажиментите на България. 
2017 - Българският алпинист Боян Петров изкачва връх Даулагири (8172 м) в Северен Непал. Това е 10-тият покорен от него връх над 8000 метра.
2018 - На официална церемония в присъствието на доброволци, туристи и дарители, на седловината "Кончето" в Пирин, на височина 2760 метра, е открит новоизграденият заслон. Организатор на изграждането е Асоциацията на планинските водачи  "Планини и хора", а проектът на новия заслон е дарение от архитект Милан Рашевски. В време на кампанията за набиране на средства за построяването на новия заслон участват над 300 дарители - туристи, планинари, фирми и организации.
2021 - На среща в Министерството на външните работи на временно управляващия посолството на Република Северна Македония в България Владимир Кръстевски е връчена протестна нота по повод установен случай на подмяна на български паметник, намиращ се на територията на Северна Македония. Дипломатическата мисия на България в Скопие е установила, че намиращият се в двора на църквата в с. Клепач паметник, който е бил издигнат в чест на войводата Велко Скочивирчето и осем негови четници, загинали при сражение с османски части през 1904 г., е бил подменен. Констатирано е, че оригиналният надпис на книжовен български език е бил заменен, премахнати са цели части от автентичния текст и са променени и някои от имената на загиналите четници. В рамките на срещата българската страна настоява за предприемане на необходимите действия от компетентните власти на Република Северна Македония за издирване и възстановяване на оригиналния паметник. 

На този ден по света:

1887 - Основан е "Хамбургер" - Хамбург, немски футболен клуб.
1897 - Премиера на спектакъла "Креолският съд" в театър "Олимпо" в Буенос Айрес, Аржентина, в който за пръв път в историята на сцената е "допуснато" тангото. Дотогава тангото е смятано за танц на простолюдието.
1938 - В Мюнхен Германия, Великобритания, Франция и Италия подписват т. нар. Мюнхенско споразумение за съдбата на Судетската област в Чехословакия, което позволява на Германия да анексирана Судетската област към Третия Райх  на 1 октомври 1938 г. Като част от споразумението Полша и Унгария окупират райони в Моравия, Словакия и Рутения. Останалата част от Чехословакия попада под германско влияние и чехословашкият президент Едвард Бенеш напуска страната (завръща се като президент през 1945 г.). Судетска област е название, използвано между 1938 г. и 1945 г. за регион, населяван предимно от судетски немци. Между 1918 г. и 1938 г. и след 1945 г. регионът е част от Чехословакия (след 1993 г. от Чехия) и малка част в Полша.
1941 - В деня на еврейския празник Йом Кипур в местността Бабий Яр край Киев нацистите убиват около 50 000 - 70 000 евреи мирно население и съветски военнопленници - общо около 200 000 души. През първия ден са убити 3721 души. След това в продължение на 2 години в Бабий яр функционира Лагер на смъртта, в който са затворени комунисти, комсомолци, нелегални, военноплинници и цивилни. Масовите екзекуции продължават през цялото време до напускането на Киев от нацистите през м. август 1943 г. Отстъпвайки, фашистите изгарят в пещи стотици хиляди трупове и разпръскват пепелта им в околностите на Бабий Яр. През м. октомври 1966 г. на мястото на масовите разстрели е поставен гранитен мемориал.  
1954 - В Женева, Швейцария, влиза в сила Конвенцията за създаването на Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН), най-голямата лаборатория за физика на частиците в света. Конвенцията е подписана през 1953 г. от 12 европейски страни - Белгия, Дания, Франция, Федерална република Германия, Гърция, Италия, Холандия, Норвегия, Швеция, Швейцария, Великобритания и Югославия (напуска ЦЕРН през 1961 г.), с цел организацията да координира изследванията в областта на физиката на частиците и да помогне за обединението на Европа след двете световни войни. Впоследствие към организацията се присъединяват Австрия (1959), Испания (1961-1969 и отново от 1983), Португалия (1985), Финландия (1991), Полша (1991), Чехословакия (1992), Унгария (1992), Израел (2014). Чехия и Словакия се присъединяват през 1993 г. след разделянето на Чехословакия. През 2014 г. в ЦЕРН членуват 21 държави. България е приета в организацията на 12 март 1999 г.
1962 - След обявяване на независимостта на Алжир от Франция (5 юли 1962) и провъзгласяването на Алжирската демократична и народна република (25 септември 1962) Ахмед Бен Бела става първият министър-председател на Алжир (до 19 юни 1965). След произведен референдум на 1 юли 1962 г. за самоопределяне на страната, Франция признава независимостта на Алжир и на 25 септември 1962 г. е провъзгласена Алжирската демократична и народна република.
1962 - От базата на Националното управление за аеронавтика и космически изследвания (НАСА) във Ванденберг, щат Калифорния, САЩ,  е изстрелян първият канадски изкуствен спътник "Алует-1". Задачата на "Алует-1" е изучаване на йоносферата или горният слой на атмосферата. Мисията продължава 10 години, след което спътникът е изключен през м. септември 1972 г.
1968 - Испанският оперен певец Пласидо Доминго дебютира в "Метрополитен опера" в Ню Йорк в САЩ.
1972 - Публикувано е комюнике, с което Япония и Китайската народна република (КНР) възобновяват дипломатическите си отношения, прекъснати след Японско-китайската война (1937-1945). На 1 февруари 1973 г. Китай открива посолството си в Япония. 
1992 - В Ангола са произведени първите многопартийни парламентарни избори.
1999 - Религиозната японска секта Аум Шинри Кио ("Върховната истина на Аум", основана през 1987 г., на 18 януари 2000 г. сменя името си на "АРЕФУ", по името на фирмата, създадена от сектантите, за да се занимава с имуществото и финансите им), обявява, че прекратява значителна част от дейността си след заканата на правителството на Япония да я постави извън закона.
2001 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1373 на Съвета за сигурност на ООН за борба с тероризма и за пресичане финансирането на терористичните мрежи. Резолюцията задължава всички страни да замразяват авоарите на лица, заподозрени в тероризъм, да разбиват групите, които им помагат и да им отказват убежище. Финансирането на лица, свързани с тероризма или отговорни за терористични действия, се криминализира. 
2003 - САЩ възобновяват членството си в Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО). Пред главната квартира на ЮНЕСКО в Париж е издигнат флагът на САЩ. САЩ напускат организацията през 1984 г. по решение на тогавашния президент Роналд Рейгън, който я обвинява в антиамериканизъм и разточителство. 
2005 - Влиза в сила Конвенцията на ООН за борба с организираната трансгранична престъпност (Палермска конвенция). Конвенцията е приета от Общото събрание на ООН на 15 ноември 2000 г. Подписана е на 12 декември 2000 г. в Палермо, Италия, по време на конференция на ООН по мерките за неутрализиране на организираната престъпност от 141 държави. Конвенцията задължава държавите да обявят за наказуеми четири вида престъпления - участието в организирани престъпни групи, прането на пари, корупцията и препятстването на правосъдието и дефинира понятията "организирана престъпна група" и "транснационално престъпление".
2006 - Самолет "Боинг 737-800" на бразилската авиокомпания "Гол" със 155 души на борда се разбива в джунглата по поречието на река Амазонка. Останките са намерени в труднодостъпен район в бразилския щат Мату Гросу. 
2009 - Над Виетнам преминава тайфунът Кетсана, разразил се като тропическа буря над Филипините на 26 септември 2010 г. Началото на бедствието е в 7 ч. по Гринуич на 80 км южно от гр. Дананг. Вятърът достига скорост от от 144 км/ч. Проливните дъждове причиняват големи наводнения. Загиват 162 души, 13 души са в неизвестност, ранени са 616 души. Много сгради са разрушени след наводненията. Най-засегнати са провинциите Куанг Нам,Тхуа Тхиен Хюе и Кон Тум.
2014 - На церемония в Кабул новоизбраният президент на Афганистан Ашраф Гани полага клетва, а Абдула Абдула заема официално новосъздадения пост на ръководител на изпълнителната власт (министър-председател на Афганистан). Дотогава правителството се ръководи от президента на страната. Това е първото мирно предаване на властта в Афганистан, след като на 22 декември 2001 г. в резултат на операцията на САЩ "Трайна свобода", започнала на 4 октомври 2001 г., е свалено от власт правителството на талибаните и движението "Талибан" прекратява дейността си. 
2015 - Парламентът на Румъния отхвърля внесения на 21 септември 2015 г. от опозиционната  Националнолиберална партия (НЛП) вот на недоверие срещу правителството на министър-председателя Виктор Понта, след като събира 207 гласа "за" от необходимите му 276 гласа. Вотът "Избери между Румъния и Понта, един компрометиран премиер. Уволни Виктор Понта!" е с мотив, че правителството е дискредитирано от факта, че Виктор Понта е изпратен на съд за корупция. 
2016 - В Пекин, Китай, в присъствието на  президента на Беларус Александър Лукашенко и китайския му колега Си Цзинпин, Беларус и Китай подписват 27 споразумения за сътрудничество в политическата, икономическата и социалната сфера. Споразуменията са стойност общо около 2 млрд. долара.
2017 - Съветът на ООН по правата на човека удължава с шест месеца до м. септември 2018 г., мандата на мисията си, която трябва да събере информация дали има нарушения на човешките права на мюсюлманската общност рохинга в Мианма. От края на м. август 2017 г. около 518 000 членове на общността рохинга са избягали по море и суша в Бангладеш, след като силите за сигурност на будистка Мианма започват операция за прочистване в отговор на нападения на въоръжени рохинги.
2019 - На церемония в навечерието на 70-ата годишнина от създаването на Китайската народна република (1 октомври 1949) президентът на страната Си Цзинпин връчва държавни отличия - "Орден на републиката" и "Орден на дружбата", и удостоява с почетни звания 42 китайски граждани и чужденци. 
Шестима души - от Куба, Тайланд, Танзания, Русия, Франция и Канада - получават най-високото държавно отличие на Китай за чужденци - "Орден на дружбата". Сред наградените чужденци е бившият министър-председател на Франция Жан-Пиер Рафарен и бившият президент на Куба Раул Кастро. Си Цзинпин връчва отличия и на 36 души от Китай, като сред тях е Юю Ту - носителка на Нобелова награда за медицина за 2015 г. за  разработването на революционен метод за лечение на малария.
2020 - На 91-годишна възраст умира емирът на Кувейт шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ас Сабах. За емир е провъзгласен престолонаследникът шейх Науаф ал Ахмад ал Джабер ас Сабах. Съгласно конституцията на Кувейт престолонаследникът автоматично поема емирския пост и встъпва в длъжност след полагане на клетва в парламента. 
2021 - Регионалният директор за Близкия изток и Северна Африка на "Световните рекорди на Гинес" Ахмед Бакър Меклад обявява, че пречиствателната станция "Бахър ал Бакър" в Египет е получила сертификат за най-голямата пречиствателна станция в света. Капацитетът на съоръжението е 64.8 кубични метра в секунда, като в процеса на пречистване се използва и озон. Пречиствателната станция, която е официално открита от египетския президент Абдел Фатах ал Сиси на 27 септември 2021 г. е инспектирана в продължение на една година от екип на "Световните рекорди на Гинес". Станцията ще обработва над два милиарда кубични метра отпадъчни води годишно, които ще се използват за напояването на 1400 квадратни километра земя в региона Синай. Съоръжението се намира в източната част на делтата на река Нил в град Бахър ал Бакър, на около 35 километра южно от Порт Саид. В изграждането на пречиствателната станция са инвестирани 20 милиарда египетски лири (над 1 милиард евро). 

Родени на този ден българи:

Вела Благоева (Виктория Атанасова Живкова), писателка и публицистка /1858-1921/.
През 1885 г. заедно с Димитър Благоев издава първото социалистическо списание в България - "Съвременний показател". Тя е първата българска журналистка и редакторка. Поставя началото на женския социалистически печат в България с редактираното от нея сп. "Женски труд" (1904-1905). През 1905 г. по нейна инициатива е основана първата социалдемократическа женска група. Организира и издава списания, вестници и бюлетини - в. "Демократ" (1886), сп. "Дело" (1894-1896), сп. "Женски бюлетин" (1902). Сътрудничи на сп. "Ново време" (1897-1923), сп. "Българска сбирка" (1894-1915), "Училищен преглед" (1896-1949) и др. Авторка е на стихове, разкази, повести, романи, студии върху българската литература и др. 
Магда Колчакова, актриса /1914-1982/.
През 1940 г. завършва школата при Народния театър и работи там до пенсионирането си. Участвала е във филмите "Страхил войвода" (1938), "Любимец 13" (1958), "Пленено ято" (1962), "Тютюн" (1962) и др. Участва в постановки на Радиотеатъра и се изявява като рецитатор на поезия и като естраден изпълнител. Автор е на очерци и статии,  драматургични и поетични творби Ц поемата "Земята ни е пълна с красотиЕ", стихосбирката "Песни" (1948), пиесите "Вдъхновение" (1958), "Пиринска орлица", "Ябълката на раздора", драматичните миниатюри "Първа класа", "Невидимият фронт" и романът в три части "Банскалии" (1966-1975). Лауреат на Димитровска награда първа степен (1950). Носителка на орден "Кирил и Методий" първа степен (декември 1954), на орден "Георги Димитров" (1974) и др. Удостоена е със званието "Народен артист" (май 1971).
Васил Стойчев, актьор /1935-2020/.
Играл е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас, Театър 199 "Валентин Стойчев". От 1960 г. в продължение на 50 години е играл в Народния театър "Иван Вазов". Играл е и в Радиотеатъра в Българско национално радио и в телевизионния театър. Участвал е в филмите "Калоян" (1963) "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "Началото на деня" (1975), "Над Сантяго вали" (1976), "Йо-хо-хо" (1981), "Маневри на петия етаж" (1985), "Под игото" (1990), "Хотел България" (2004) и др. От 70-те години на 20 век до 2016 г. се занимава активно с дублаж на филми и сериали, между които "Великият диктатор" (дублаж на БТ), "Дързост и красота", "Мечо Пух", "Смърфовете" и "Лейди и скитника", "Драконът, моят приятел" и др. Носител на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България  за изключителен творчески принос към българския театър (27 март 2013, заедно със съпругата си Виолета Бахчеванова), на наградата на Министерството на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики (21 май 2015). 
Матей Шопкин, поет и общественик /1938/.
Завеждащ отдел във в. "Студентска трибуна" (1963-1964), редактор в Радио София (1965-1967), референт в Съюза на българските писатели /СБП/ (1968-1969). Завеждащ отдел във в. "Народна младеж" и във в. "Литературен фронт" (1972). Секретар на СБП (1972-1986). Председател на Столичния съвет за култура (1986-1990). Главен редактор на сп. "София" (1990-1992) и на алманах "Янтра" във Велико Търново (1970-1990). Автор е на повече от 50 книги - поезия, публицистика, стихове за деца. Съставител е на няколко поетични антологии. Сред стихосбирките му са "Двадесета пролет" (1959), "Потомък" (1967), "Разстояния" (1974), "Нежност" (1984), "Местожителства на любовта" (1990), "Магнитни бури" (1993) и др. Почетен гражданин на Велико Търново (22 март 2009).
Христо Кирчев, машинен инженер /1944/.
От 1970 г. работи в Института по корабостроене във Варна. Работи в "Транстройпроект" - Варна (1973-1978) и в Териториална проектантска организация - Варна до 1991 г. Кмет на Варна (20 октомври 1991-23 октомври 1999). Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009).
проф. Милан Миланов, лекар и политик /1945/.
От 1976 г. работи в Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Пирогов" като ординатор, завеждащ Отделението за интензивно лечение  (1983-1991), заместник-председател на Директорския борд (1999-2004). Началник на Клиниката по спешна анестезиология и интензивно лечение към "Пирогов" от 1991 г. до декември 2014 г., когато е пенсиониран, след което е консултант на граждански договор към клиниката до 14 септември 2017 г.  Заместник-министър на здравеопазването (8 ноември 1991-30 декември 1992). Общински съветник и заместник-председател на Столичния общински съвет (2003-2007). Заместник-председател на Българския лекарски съюз (1990; януари 1999-25 февруари 2002). Председател на партия "Съюз свободни  демократи" (7 юли 2007-13 февруари 2008). Бил е председател на Управителния съвет на Столичната лекарска колегия на Българския лекарски съюз. Автор е на около 200 публикации и на редица учебници по медицина. Почетен гражданин на София (16 септември 2005). Носител на орден "Стара планина" първа степен (6 януари 2016).  
Ангел Василев, художник /1947-2014/.
Има над 50 самостоятелни изложби в България и чужбина: САЩ, Франция, Япония, Италия и др. 
Здравка Калайджиева, юрист /1951/.
От 1980 г. е адвокат, член на Софийската адвокатска колегия. Съосновател на фондация "Български адвокати за правата на човека" (1993), неин председател (до април 2004), член на Управителния й съвет (от 27 март 2007) и координатор на проекти на фондацията. Международен служител в Програмата за оценка на съдебната система - Мисия на ООН в Босна и Херцеговина, координатор за района на Баня Лука (1999-2000). От 1993 г. е лектор по правна защита на човешките права. Съдия от България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (22 януари 2008-март 2015). 
проф. Любомир Спасов, лекар хирург /1960/.
От 1989 г. е работил в Клиниката по сърдечна хирургия в Медицинска академия, от 1990 г. - в Университетската болница "Лозенец", като от 1998 до 3 юни 2021 г. е неин изпълнителен директор. Декан на Медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2009-2019) и негов заместник-декан от 2020 г. Извършил е над 100 трансплантации на сърце, черен дроб и бъбреци. През 2000 г. извършва за първи път успешна операция на биещо сърце (аортокоронарен байпас). Автор е на над 110 научни труда. Удостоен е със званието "Лекар на годината" (2005). Почетен гражданин на София (31 март 2005). 

На този ден са родени и:

Тинторето (ист. име Джакопо Робусти), италиански художник /1518-1594/.
Представител на Венецианската живописна школа през Ренесанса. Най-известните му картини са "Тайната вечеря" (1547), "Чудото на св. Марко" (1548), "Въведението на Мария в храма" (ок.1551-1556).
Мигел де Сервантес, испански писател /1547-1616/.
Представител на европейската ренесансова литература. Автор е на романа "Дон Кихот" (1605), сборникът новели "Поучителни новели" (1613) и др.
вицеадм. Хорейшо Нелсън, британски военен деец /1758-1805/.
Участва в действията на британския флот срещу въстаналите американци по време на Войната за независимост на САЩ (1775-1783). Назначен за командващ на британския флот в Средиземно море през 1798 г., той разгромява френския флот в битката при Абукир, за което е удостоен с титла виконт. През 1798-1800 г. оказва помощ на крал Фердинанд IV в потушаването на бунтовете в Неаполитанското кралство, съюзник на Англия в антифренската коалиция. През 1803-1805 г. командва британския средиземноморски флот, действащ срещу съюзническите френски ииспански флотилии. Нанася им съкрушителен удар в сраженията при Трафалгар, в което е смъртно ранен. Погребан в криптата на лондонската катедрала "Сейнт Пол" като национален герой. На Трафалгарския площад в Лондон през 1839-1842 г. в чест на Нелсън е издигната 44-метрова колона, увенчана с неговата 5-метрова статуя.
Кондрати Рилеев, руски поет декабрист /1795-1826/.
Създател на алманаха "Полярна звезда" (1823). Като един от водачите на въстанието на декабристите в Петербург, Русия (14 декември 1825-3 януари 1826) Кондрати Рилеев е арестуван и обесен на 25 юли 1826 г.
Александър Сухово-Кобилин, руски писател и драматург /1817-1903/.
Владислав Сирокомла (ист.име Людвик Кондратович), полски поет /1823-1862/.
ген. Михаил Скобелев, руски военачалник /1843-1882/.
Участник в Хивинския поход (1873) в Средна Азия и в боевете в рамките на Кокандската експедиция (1873-1876). Военен губернатор и командващ войските на Ферганска област (1876). По време на Руско-турската война (1877-1878) командва Сборната казашка дивизия, изиграла решаваща роля в боевете за Плевен. При третата атака на Плевен командваният от него отряд пробива турската отбрана. Като командир на 16-а пехотна дивизия участва и в зимното преминаване на Стара планина, както и в битката при Шипка - Шейново. 
Иван Карпенко-Карий (ист. име Иван Карпович Тобилевич), украински драматург, режисьор и актьор /1845-1907/.
Валтер Ратенау, немски политик и писател /1867-1922/.
Министър на външните работи на Германия (1 февруари 1922-24 юни 1922). Убит на 24 юни 1922 г. 
акад. Трофим Лисенко, съветски биолог, учен и агроном /1898-1976/.
Председател на Академията за селскостопански науки на СССР "Ленин" (1938-1956,1961-1962).Създател на псевдонаучната концепция за наследствеността, изменчивостта и видообразуването, наречена от него "мичуринско учение".  Герой на социалистическия труд (1945). 
Енрико Ферми, италиански физик /1901-1954/.
Един от основоположниците на квантовата физика. Носител на Нобелова награда за физика за 1938 г. за демонстрирането на нови радиоактивни елементи, получени чрез облъчване с неутрони и свързаното с тях откритие на ядрени реакции, причинени от бавни неутрони. 
Николай Островски, съветски писател /1904-1936/.
Автор е на романа "Как се каляваше стоманата".
Микеланджело Антониони, италиански режисьор, сценарист и продуцент /1912-2007/.
През 1950 г. режисира първия си пълнометражен филм "Хроника на една любов". Режисьор и сценарист е на т.нар. трилогия за отчуждението - "Приключението" (1960), "Нощта" (1961) и "Затъмнението" (1962), както и на филмите "Фотоувеличение" (1966), "Забриски пойнт" (1970), "Професия: Репортер" (1975), "Ерос" (2004) и др. Носител на награда "Оскар" за цялостен принос в киноизкуството (1996).  
Стенли Крамър, американски сценарист и режисьор /1913-2001/.
Режисьор е на филмите "Домът на храбрите" (1949), "Шампион" (1949), "На брега" (1959), "Присъда от Нюрнберг" (1960), "Да наследиш вятъра" (1960), "Познай кой ще дойде за вечеря" (1967) и др. Режисьор е на филмите "Гордост и страст" (1957), "Дръзките" (1958), "Този луд, луд, луд, луд свят" (1963), "Корабът на глупците" (1965), "Тайните на Санта Витория" (1969), "Благослови животните и децата" (1971), "Оклахома такава, каквато е" (1973) и др. 
Питър Мичъл, британски биохимик /1920-1992/. 
Разработил хемиосмотичната теория, описваща механизма на предаване на енергия в клетките. Носител на Нобелова награда за химия за 1978 г. за приноса му за изясняване на пренасянето на биологичната енергия чрез формулирането на хемиосмотичната теория.
Джеймс Кронин, американски физик /1931-2016/.
Носител на Нобелова награда за физика за 1980 г. заедно с американския физик Вал Фич за откриването на нарушаване на основни закони на симетрия при разпадането на неутрални К-мезони.
Анита Екберг (Керстин Анита Марианне Екберг), шведска aктриса /1931-2015/.
Участвала е във филма "Кървавата алея" (1955), за който печели награда "Златен глобус" през 1955 г.  за ролята си на китайката Ву Линг. Най-известната й роля е във филма "Сладък живот" (1960) на италианския режисьор Федерико Фелини.
маршал Самора Машел, мозамбикски политик /1933-1986/.
Председател на Фронта за освобождение на Мозамбик - ФРЕЛИМО (1969-1986). Първи президент на Мозамбик (21 юни 1975-19 октомври 1986). Загива в самолетна катастрофа на 19 октомври 1986 г.
Милен Демонжо, френска актриса /1935/.
Участвала е във филмите "Салемските вещици" (1957), "Тримата мускетари" (1959), трилогията "Фантомас" (1964) и др.
Силвио Берлускони, италиански бизнесмен и политик /1936/.
Министър-председател на Италия (10 май 1994-22 декември 1994; 11 юни 2001-17 май 2006; 8 май 2008-12 ноември 2011). От 26 януари 1994 г. е председател на партията "Народ на свободата", създадена от него през м. декември 1993 г. като движение "Напред Италия" ("Форца Италия").
Коичиро Мацуура, японски дипломат /1937/.
Генерален директор на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата /ЮНЕСКО/ (15 ноември 1999-15 ноември 2009).
Лех Валенса, полски политик /1943/.
Председател на профсъюза "Солидарност" (11 ноември 1980-12 декември 1990). Президент на Полша (22 декември 1990-22 декември 1995). Носител на Нобелова награда за мир за 1983 г.
Волфганг Оверат, немски футболист /1943/.
Мишел Бачелет (Вероника Мишел Бачелет Херия), чилийски политик /1951/.
Министър на здравеопазването (20 януари 2000-7 януари 2002). Първата жена - министър на националната отбрана в Чили и Латинска Америка (7 януари 2002-1 октомври 2004). Първата жена - президент на Чили (11 март 2006-11 март 2010). Изпълнителен директор на агенцията на ООН за правата на жените и равенството между половете "ООН Жени" (14 септември 2010-16 март 2013). Президент на Чили за втори път (11 март 2014-11 март 2018). Върховен комисар на ООН за човешките права (1 септември 2018-31 август 2022).
Анте Чачич, хърватски треньор /1953/.
лорд Себастиан Коу (Себ Коу), английски състезател по лека атлетика и спортен деец /1956/.
Двукратен олимпийски шампион - през 1980 г. в Москва, Русия (1500 м) , където печели и сребърен медал (800 м), и през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ (1500 м) , където печели и сребърен медал (800 м). В спортната си кариера има поставени 8 световни рекорда, три от които през 1979 г. за 41 дни (800 м, 1500 м, 1 миля), а рекордът му на 800 м през 1981 г. (1:41,73 мин.) не е подобрен в продължение на 16 години. Депутат от Консервативната партия (1992-1997). Председател на Организационния комитет за летните Олимпийски игри в Лондон, Великобритания (27 юли-12 август 2012). От 2007 г. е вицепрезидент на Международната федерация по лека атлетика (ИААФ), а от 19 август 2015 г. е нейн президент. Пожизнен пер на Британската империя (май 2000), рицар на Британската империя, носител на британския Орден за заслуги.
Йорген Петерсон, шведски футболист /1975/.
Алберт Селадес, испански футболист /1975/.
Андрей Шевченко, украински футболист /1976/.
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 2004 г. Носител на "Златно стъпало" за 2005 г., която се връчва от Монако.
Орхан Ак, турски футболист /1979/.
Пер Мертезакер, немски футболист /1984/.

Това е денят на смъртта на:

Никола Карастоянов, български печатар и книгоиздател, основоположник на  книгопечатането в България /ок.1778-1874/.
През 1828 г. донася от Белград първата типографска преса в България и организира в родния си град Самоков своя щампарница. През 1835 г. закупува от Будапеща черковнославянските букви и започва да  печата тайно книги. През 1847 г. получава официално разрешение от властите за книгопечатане. За поколенията оставя отпечатаните от него "Чудеса пресвятия Богородици ..." (1851), "Служба с житием и страданием святого великомученика Георгия Нового ..." (1855) и др.
Уинслоу Хомър, американски художник /1836-1910/.
Иля Репин, руски художник /1844-1930/.
Известни негови картини са "Бурлаци на Волга", "Запорожци пишат писмо на турския султан", "Иван Грозни убива сина си" и др.
Леон Буржоа, френски юрист и политик /1851-1925/.
Председател на Камарата на депутатите (долната камара на парламента) /1902-1904/. Министър на външните работи на Франция (1906-1910; 1914-1917). Председател на Сената (горната камара на парламента)/1920-1923/. Носител на Нобелова награда за мир за 1920 г. за неговия дипломатически такт и за усилията му да бъде установен световен мир.
Рудолф Дизел, немски инженер /1858-1913/.
Създател на двигателя с вътрешно горене, известен като дизелов двигател, патентован на 23 февруари 1893 г. 
акад. Никола Начов, български писател, историк, фолклорист и библиограф /1859-1940/.
Учител в Перущица, Садово и София (1884-1914). Член на Правописната комисия при Министерството на народното просвещение (1895). Действителен член на БАН (1906). Пазител на Университетската библиотека /дн. Централна университетска библиотека "Св. Климент Охридски"/ (1922-1928). Има заслуги за утвърждаването на българската научна библиография. Автор на пътеписи, поеми, разкази и повести, сред които "Аджарски ръкопис" (1900), "Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877" (1921), "Цариград като културен център на българите до 1877" (1925), "Калофер в миналото (1707-1877)" (1927) и др. 
Вилем Ейнтховън, холандски електрофизиолог /1860-1927/.
Пръв описва и изследва импулсната активност на вегетативната нервна система. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1924 г. за създаването на електрокардиографа и въвеждането му в клиничната практика като ценно диагностично средство. 
Евгения Марс (ист. име Евгения Бончева-Елмазова), българска писателка и общественичка /1877-1945/.
Една от основателките на Клуба на българските писателки (1930) към Дружеството на българските писатели с висше образование. Сътрудничи на сп. "Българска сбирка", сп. "Художник", сп. "Духовна пробуда" (1906-1910), сп. "Слънце" (1919-1921) и др. Авторка е на сборниците с разкази "Из живота" (1906), "Лунна нощ" (1909), "Белите нарциси" (1924), "Човекът в дрипи" (1935) и на драмите "Божана (1914), "Магда" (1919), "Грешница" (1928) и др.
Владимир Димитров-Майстора (ист. име Владимир Димитров Поппетров), български художник, живописец и график /1882-1960/.
Работи като учител по краснопис в Търговската гимназия в Свищов (1911-1918). Военен художник по време на Балканската война (1912-1913), Междусъюзническата война (1913) и в Първата световна война (1914-1918), създава цикъл рисунки и акварели с мотиви от войнишкия живот. Работи като художник към Министерството на народното просвещение (1930-1950). Има редица самостоятелни изяви и участия в общи художествени изложби.  Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Сред творбите му са: "Майка ми", "Портрет на майка ми", "Автопортрет", "Жътвар", "Пеещи моми", "Невеста повежда хоро в с. Шишковци", "Семейство", "Портрет на момиче", "Българската мадона"  и др. Удостоен е със званията "Заслужил художник" (1950) и "Народен художник" (1952). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1952), на орден "Народна република България" първа степен (1957), на орден "Георги Димитров" (1959) и др.
акад. Андрей Стоянов, български пианист, композитор и музикален педагог /1890-1969/.
Бил е преподавател в Държавното музикално училище (1914-1922), в Държавната музикална академия (1922-1958) и директор на академията (1933). Завеждащ катедрата по пиано в Българската държавна консерватория (1950-1958). Един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933). Ръководил (от 1953) на музикално-педагогическата секция на Института за музикознание при Българската академия на науките. Автор е на пиеси за пиано, камерни произведения, солови и хорови песни, на книги и научни трудове в областта на музикалната педагогика и естетика - "Изкуството на пианиста" (1952), "Методика на обучението по пиано" (1957) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (август 1959), на орден "Георги Димитров" (1966) и др. Удостоен със званието "Народен артист" (май 1967).
Ели Алексиу, гръцка писателка и публицистка /1900-1988/.
Хенри Форд II, американски индустриалец /1917-1987/.
Президент на компанията "Форд Мотор Къмпани" (1945-1979).
проф. Юлия Огнянова, български театровед, режисьор и педагог /1923-2016/. 
Еедин от големите реформатор на българския театър през втората половина на 20-и век. Драматург в Драматичния театър в Бургас (1957-1960). Юлия Огнянова е един от десетте режисьори в световен мащаб, признати за майстори на Брехтовия театър с нейната постановка "Майка Кураж и нейните деца" (1959), която е първата постановка на Бертолт Брехт в България. Режисьор в театър "Трудов фронт" в  София (1960-1964), в Театър 199 "Валентин Стойчев" (1972-1975) и в Драматичния театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1975-1978). От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е постановки в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър "Ла Страда". В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. Съветничка в Комитета за наука, изкуство и култура (1953-1957). От 1953 г. преподава театрознание, а от 1980 г.  режисура за куклен театър във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". През 1989 г. Юлия Огнянова избира 12 свои ученици и създава първия за времето си недържавен театър "Сириус" със сцена Зала 2 на Националния дворец на културата. В състава на трупата влизат Стефан Москов, Александър Стоилов, Мая Новоселска, Кръстьо Лафазанов, Велимир Велев, Нина Димитрова, Георги Спасов, Рубен Гарабедян, Анета Танева и др. Създала е повече от 100 постановки в различни градове на страната и в чужбина - Италия, Франция, Русия и др. Участвала е като актриса във филмите "Вагнер" (1998) и "Разходки с ангела" (1990). Режисьор на филма "Лазарица" (2005).  Носителка на наградата "Аскеер" за цялостно творчество (27 април 1998), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за цялостен творчески принос към развитието на българския театър (27 март 2009), на наградата на Столична община за постижения в областта на културата (2009). Носителка на орден "Стара планина" първа степен за изключително големите й заслуги към България в областта на културата (19 май 2005).
Тони Къртис (ист. име Бърнард Шварц), американски актьор /1925-2010/.
Участвал е филмите "Худини" (1953), "Някои го предпочитат горещо" (1959), "Спартак" (1960), "Твърда игра" (1997) и др.
Димитър Вълчев, български композитор /1929-1995/.
Диригент на пътуващия "Народен театър за селото" (1958-1960). Музикален ръководител и диригент на оркестъра при Държавния сатиричен театър в София (1960-1992). Музикален драматург в Държавен музикален театър "Стефан Македонски" (1992-1995). Автор е на оперети и мюзикъли за възрастни и деца, хорови песни, танцови пиеси за джазов оркестър, музика за над 100 телевизионни и театрални постановки; филмова музика и др. Носител на награди от фестивала "Златният Орфей" -  първа награда за песента "Делфините" (1966), първа награда за песента "Крадецът на бисери" (1967), първа награда и Специалната награда на Съюза на българските композитори за песента "Една българска роза" (1970), Специалната награда за песента "Посвещение" (1974), втора награда за песента "Жена" (1975), трета награда за "Песен за двама ни" (1980). Удостоен със званието "Заслужил артист" (24 май 1983).
шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ас Сабах, кувейтски политик /1929-2020/.
Емир на Кувейт (29 януари 2006-29 септември 2020).
Ненчо Хранов, български журналист /1929-2018/.
Работил е във в. "Народна младеж", и като редактор и началник отдел "Международен" на в. "Работническо дело". Първи заместник главен директор на Българската телеграфна агенция (1982-март 1990). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1984). Носител на Първа награда на Съюза на българските журналисти (1 ноември 1985). Носител на орден "Народна република България" първа степен (май 1989).

 

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 00:10 на 05.12.2022 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация