site.btaВсяко извънредно, конюнктурно и прибързано законодателство е опасно, каза доц. д-р Тони Димов

Промените в Наказателния кодекс (НК) и Закона за защита от домашното насилие са знак, че сме царе на прибързаното и необмислено законодателство, създавано на коляно, на парче, по бърза писта, от вчера за днес, без никакви доказателства и експертиза. Това каза в интервю за БТА доц. д-р Тони Димов от Института за държавата и правото при Българската академия на науките.

Според него извънредното заседание на Народното събрание послужи за нещо съвсем друго - "политиците да си направят своите изказвания, да се види че дори и в такъв тъжен момент не можем да сме единни, някои да си „начешат“ езиците и да си покажат простотията преди да се разделят с политиката".

Димов е на мнение, че всяко извънредно, конюнктурно и прибързано законодателство е опасно, най-малкото защото е лишено от здрава човешка мисъл, разум, логика и т.н.

Следва цялото интервю:

Парламентът се събра извънредно, за да промени НК и Закона за защита от домашното насилие. Това, че
законодателят може да реагира така бързо с промяна на закон, какъв знак е?

Това е знак, че сме царе на прибързаното и необмислено законодателство, създавано на коляно, на парче, по бърза писта, от вчера за днес, без никакви доказателства и експертиза.

Всъщност извънредното заседание послужи за нещо съвсем друго - политиците да си направят своите изказвания, да се види че дори и в такъв тъжен момент не можем да сме единни, някои да си „начешат“ езиците и да си покажат простотията преди да се разделят с политиката…

Не е ли опасно, ако за всеки частен случай се прави промяна в законодателството?

Да, всяко извънредно, конюнктурно и прибързано законодателство е опасно, най-малкото защото е лишено от здрава човешка мисъл, разум, логика и т.н.

Какви рискове крие приемането на закони в спешен порядък?
Рисковете са лошо, неадекватно, стихийно законодателство с неясни ползи и рискове за обществото.

Колко сериозна е възможността да се наложи тези промени да бъдат променени отново?
Вероятността за ремонт на ремонта е огромна, но това не са нито жълти павета, нито магистрали, а обществени отношения и човешки съдби.

Трябва ли парламентът да приема закони под обществен натиск? А ако "улицата" иска да върнем смъртното наказание, трябва ли Народното събрание (НС) да го направи?
При сегашния „разграден двор“, какъвто представлява законодателният процес в НС, всичко е възможно. В предното интервю с вас говорихме за правното регулиране, което много прилича на хирургическата интервенция, която по дефиниция изисква оптимална прецизност, съпътствана от солидни знания и умения.

За да стане ясно какво имам предвид, ще се опитам да направя кратък „хирургически разрез“ на това, което имаме като изменения и допълнения в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), публикувани на 11 август в Държавен вестник.
В мотивите има следния текст: „С предлаганите изменения в ЗЗДН се разширява кръга на лицата, които ще попаднат под защитата на закон, като по този начин се попълва една празнота по отношение на значителна група лица, които са в интимни фактически отношения, независимо дали споделят едно домакинство.“ Тук са допуснати са две граматически грешки. Първо, няма поставен пълен член на думата „кръга“, която е подлог в изречението и второ, изобщо липсва членуване на думата „закон“.

На следващо място, по отношение на предварителната оценка на въздействието - тя е пълна пародия от няколко нищо
неказващи абзаца.

Един пункт по-нагоре разгледахме основната цел, преследвана с измененията и допълненията на закона, която както видяхме е да се разшири кръгът на лицата, които ще попаднат под защитата на закона. Новото определение за домашно насилие е разширено с добавянето в нейния край на думите „или в интимна връзка“, което има собствена нова легална дефиниция. Така от домашно насилие вече означава следното: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка, или във фактическо съпружеско съжителство, или които се намират в съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения, когато са две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон с продължителност поне от 60 дни.

Какво означава това?
Според мен с измененията се добавя един незначителен като брой кръг от нови субекти, които могат да се ползват от закрилата по закона, а преследваната цел беше да се попълни празнота по отношение на значителна група лица, която по този начин не се постига. Това е така поради няколко причини:

Първо: Налице е сериозен ограничител от обективна страна, защото определението за интимна връзка изисква наличието на „съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения“, която при липсата на съюз за алтернативност „или“ означава изискване за кумулативна съвкупност едновременно на всички характеристики от определението

Второ: Налице е сериозен ограничител от субективна страна, защото дефиницията се отнася единствено за физически лица от мъжки и женски пол.

Трето: Налице е времеви ограничител, отношенията да са продължили поне 60 дни.

И още нещо - новата дефиниция за "интимна връзка" е поставена в нова точка на параграф за допълнителната разпоредба на ЗЗДН. Тази допълнителна разпоредба е въведена с промените в закона, които са в сила от 1 януари 2024 г. Това означава, че избраната юридическа техника води до неправилния, но, за съжаление, почти очевиден на първо четене извод, че новата дефиниция за „интимна връзка“ влиза в сила от 1 януари. До това води бързината в нормотворчеството.

Биографична справка:
Доц. д-р Тони Димов завършва Ловешката езикова гимназия с английски език, а след това Юридическия
факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност "Право". Той е учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, специалист по оценка на въздействието, по-добро регулиране, европейско и международно право, адвокат с над 20-годишен опит. Доктор е по право от 2014 г., защитил
дисертация на тема „Оценка на въздействието“ и е доцент по право на Европейския съюз от 2021 г. в Института за
държавата и правото при Българската академия на науките.