site.btaКак пловдивският интелектуалец Обрейко Обрейков участва в борбата за спасението на българските евреи разказва внучката му Лалка Обрейкова

Радостни сме, че нашето семейство е успяло да помогне за спасението на пловдивските евреи, каза за БТА Лалка Обрейкова, внучка на интелектуалеца Обрейко Обрейков. Видният пловдивски общественик участва в защитата на евреите в града и е инициатор за написването на възвание срещу депортацията им от България по време на Втората световна война. 

„Това, което знам от баща ми, който към онези събития е бил дете, е, че на 9 март 1943 година телефонът вкъщи позвънява по обяд. Обажда се Димитър Пешев от София, близък приятел на дядо ми, който го уведомява за подготвяното изселване на евреите от България и го моли за помощ“, сподели Лалка Обрейкова. Дядо й се свързва с пловдивския митрополит Кирил и заедно с членовете на фирмата си и Търговско-индустриалната камара, на която е председател, подготвят събрание в сградата на камарата. Прави списък от хора, които да бъдат поканени. Започва се спешното им търсене по телефона, по домовете, с писма по хора. Най-активно участие взимат чиновници от личната му фирма и синовете му – Личо и Стефан Обрейкови. Събранието се провежда вечерта на същия ден. Изказват се митрополит Кирил, Обрейко Обрейков, Ангел Станков, председател на адвокатския съвет в Пловдив, адвокатите  Йордан Ковачев, Георги Кръстев, Георги Шивачев, Недко Каблешков, журналистът Лука Говедаров, д-р Теофил Груев, д-р Тодор Близнаков и редица други културни дейци, които са против изселването на евреите от България и настояват веднага да бъде прекратен този позорен акт. Написват възвание, подписват се под него и го носят в пощата, за да стигне до София. 

Това писмо не стига до София и не може да бъде намерено от никой от нас, защото занасяйки го до пощата да пътува за столицата, служителите са уведомили властта, разказа Обрейкова. На следващия ден в дома на дядо й пристига полиция, която му казва да се яви в общината. Там се опитват да го  принудят да се откаже от подписката за спасяването на евреите, което той категорично отказва. Следва предупреждение към всички, подписали възванието, да не си стоят вкъщи, защото ще бъдат притеснявани от полицията.

Рано сутринта на 10 март вкъщи пристига леля Ивет Анави, тогава малко момиче, която казва на дядо ми, че събират евреите в двора на еврейското училище, разказа Лалка Обрейкова. Повече от 1500 евреи - мъже, жени и деца, чакат да заминат за лагерите на смъртта. Десетки интелектуалци, съседи, приятели, граждани се стичат към училището в защита на евреите. Известна е историята с митрополит Кирил, който прескача оградата, влиза в училището и казва, че ако потеглят влаковете, той ще тръгне с тях. 

Знаем и за подписката на народните представители в защита на евреите, за посещението същата нощ на Димитър Пешев при цар Борис III и обещанието, което е получил от него, че нито един евреин няма да бъде изселен от страната, допълни Обрейкова. По думите й благодарение на извънредно много хора и църквата този антидемократичен акт е спрян и изселването на евреите от пределите на България не се осъществява.

По думите на Лалка Обрейкова нейният баща – Личо, си спомня, че Димитър Пешев споделил с баща му, че искат да го отстранят от депутатското място и като подпредседател на Народното събрание. Тогава Обрейков го съветва да напише писмено своите обяснения и да подаде оставка. Пешев пише такова слово, от което Личо помни думите: „Това, което бе извършено в България, сега е влог, чиито дивиденти страната ни ще получи след войната“. Пешев така и не подава оставка, но все пак е отстранен от Народното събрание.

Лалка Обрейкова сподели и спомен на баща си – Личо, за среща на Обрейко Обрейков в София с евреин, който го моли да му помогне за ликвидирането на негова фирма в Бургас. Събитията са преди 10 март 1943 г., но след приемането на Закона за защита на нацията. Евреинът имал фирми в София, Кюстендил, Петрич и Бургас, но в морския град имал проблем да я закрие. Дядо ми се съгласява да му помогне, говори със счетоводителя ни Любен Георгиев, който прави ликвидационен баланс на фирмата, разказа Обрейкова. Обрейков се познава с Богдан Йорданов, началникът на данъчното отделение в Бургас, на когото казва, че този евреин ще му занесе баланса и моли да му ликвидира фирмата. Дали този човек е успял да напусне страната, не знаем, защото баща ми не е запомнил името му, обясни Обрейкова. След години баща й е разпределен като лекар в Бургас. На Йорданов ден отива на имен ден на Богдан Йорданов и когато двамата разбират един за друг, Богдан му доразказва историята. Когато мъжът отишъл за документа при него, извадил плик за благодарност за свършената работа, но Йорданов отказва и казва, че не е подкупен. Тогава евреинът му подарява писалка, но казал да не я изнася от вкъщи. Дълго време Йорданов не използвал писалката, но като започва да пише с нея, установява, че много бързо свършва мастилото. Един ден без да иска я изпуска и част от покритието й пада, а отдолу се вижда, че писалката е златна. Явно този евреин се е подготвял да изнесе част от активите си, посочи Обрейкова.

За благородната му и активна дейност за спасяване на българските евреи от изпращане в нацистките лагери на смъртта по време на Холокоста и за борбата му срещу дискриминирането на евреите в България в периода 1941 – 1944 г. Обрейко Обрейков е удостоен през 2018 г. със Сертификат „75 години - незабравените лица спасението“ от Организацията на евреите в България и Обединение на българските евреи в Израел „Ехуд Олей България“. Всяка година на 10 март, когато в Пловдив отбелязват годишнината от спасението на българските евреи, организаторите канят представител на семейство Обрейкови, за да разкаже спомените им за тези дни.

“Обрейко Обрейков остава завинаги в паметта на поколения пловдивски евреи. Решителната му и смела съпротива срещу депортацията на неговите съграждани е ярък пример за морал и хуманизъм”, каза за БТА Алберта Алкалай, председател на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“. 

Обрейко Обрейков е роден на 7 юни 1891 г. в Пловдив. През 1912 г. завършва право, а през 1914 г. защитава докторат в Монпелие. Участва в Първата световна война като запасен подпоручик. Награден е с военен орден „За храброст“, IV степен. Завършва финанси и търговия в Париж. Записва медицина във Виена, но баща му – Стефан Обрейков, иска да поеме семейната фирма и той се завръща в България. От 1930 до 1943 г. е председател на Пловдивската търговско-индустриална камара. В периода 1933 – 1940 г. е пръв председател на Пловдивския мострен панаир. Съдейства за приемането на Пловдивския панаир за член на Съюза на международните панаири и за превръщането му в ежегоден международен панаир. Оказва важна роля за модернизирането на консервната и химическата индустрия в Пловдив и в страната. След 1944 г. е част от Дирекционния съвет на Пловдивския международен панаир. Отпусната му е лична държавна пенсия за големите му заслуги към панаирното дело в България. В панаирното градче в Пловдив е издигнат негов бюст паметник. Умира на 12 март 1969 г. 

Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.