site.btaАЕЖ: МВР няма право да разкрива самоличността на дете, заподозряно в правонарушение

Асоциацията на европейските журналисти напомня, че институциите са длъжни да спазват правата на децата във всички случаи, дори когато става дума за разследване на предполагаеми правонарушения.

Съгласно международното право детето е носител на права само по себе си, независимо от обществения статут на своите родители. Конвенцията на ООН за правата на детето предвижда, че “никое дете не може да бъде обект на произволна или незаконна намеса в личния му живот, семейството, жилището или кореспонденцията“ (член 16) и че дете, срещу което е повдигнато обвинение в извършване на правонарушение, има право “на пълно зачитане на личния му живот на всички етапи на производството” (член 40, ал. 2, б. vii). В тълкуването си на тези разпоредби Комитетът по правата на детето към ООН подчертава, че информация, която може да доведе до идентифициране на дете, за което се твърди, че е извършило правонарушение, не следва да се разгласява публично, за да се избегнат стигматизация и дългосрочни негативни последици за развитието и реинтеграцията на детето.

Българското законодателство се основава на сходни принципи. Член 32 от Конституцията защитава неприкосновеността на личния живот и правото на всеки на защита срещу неправомерна намеса в личния и семейния му живот, както и срещу посегателства върху неговото достойнство, чест и добро име. Законът за закрила на детето съдържа специални гаранции относно разгласяването на информация за деца, а Наказателно-процесуалният кодекс предвижда особени процесуални правила по дела с участието на непълнолетни, включително ограничения на публичността, с цел защита на техните интереси. Правилата за защита на личните данни на ниво Европейски съюз и на национално равнище също поставят строги условия за обработването и разпространението на информация, свързана с предполагаеми правонарушения, особено когато са засегнати непълнолетни.

Асоциацията на европейските журналисти призовава отговорните институции – Министерство на вътрешните работи, Прокуратурата на Република България, Омбудсмана, Дирекция “Социално подпомагане”, Държавна агенция “Закрила на детето” и Комисия за защита на личните данни да проверят по какъв начин самоличността на сина на евродепутата Радан Кънев бе публично разкрита и се озова в медиите. 

За съжаление, това не е първият подобен случай в последните години – през 2021 г. вероятно отново със съдействието на институциите, в медиите изтече информация за това, че тогава все още непълнолетният син на президента Румен Радев е участвал в събиране, противоречащо на действащите по онова време противоепидемични мерки. И тогава, и сега никакъв легитимен интерес не оправдаваше разгласяването на данни на непълнолетните деца на политици. 

Напомняме, че медиите също носят отговорност за защитата на правата на децата и не би следвало да разкриват самоличността им на базата на информация от свои “неофициални източници”. Насърчаваме колегите, отразяващи чувствителни теми, свързани с непълнолетни или малолетни, да се консултират с пътеводителя за етично етично отразяване на децата в медиите, разработен от екип на АЕЖ, УНИЦЕФ, водещи журналисти, юристи и психолози.