Преди 30 години, на 22 октомври 1995 г., в Ню Йорк започва среща на високо равнище на държавни и правителствени ръководители по случай 50-годишнината от основаването на Организацията на обединените нации (ООН).
Тържественото заседание е открито от председателя на 50-aта сесия на Общото събрание на ООН – португалецът Диогу Фрейташ ду Амарал. Това е най-голямата среща на световни лидери в историята на организацията до този момент – на нея присъстват около 140 държавни и правителствени ръководители, сред които е и българският президент Желю Желев. Юбилейната среща завършва на 24 октомври с приемането на Декларация по случай 50-годишнината на ООН.
Информация откриваме в бюлетините "Международна информация - теми, събития и факти" и "Международна информация - анализи и прогнози":
Вълнения преди срещата:
Вашингтон, 19 октомври 1995 г. /БТА/ Правителството на САЩ съобщи, че ще даде входна виза на кубинския ръководител Фидел Кастро, за да може да произнесе речта си в Ню Йорк пред Общото събрание на ООН. Говорителят на Държавния департамент Никълъс Бърнс съобщи, че този уикенд Фидел Кастро може безпрепятствено да посети Ню Йорк.
***
Пекин, 19 октомври /БТА/ В навечерието на посещението на председателя на КНР Цзян Цзъмин в САЩ 12 китайски защитници на човешките права отправиха към него апел да освободи всички политически затворници, предаде АП. В края на тази седмица Цзян Цзъмин ще отпътува за Ню Йорк във връзка с тържествата по повод 50-годишнината на ООН. В писмо активистите напомнят, че през тази година се чества и 47-та годишнина от приемането на Общата декларация за правата на човека. (…)
***
Бон, 20 октомври 1995 г. /БТА/ Решението на канцлера Хелмут Кол да не присъства на започващите в неделя празненства в Ню Йорк по случай 50-годишния юбилей на ООН предизвика изненада в политическите среди. Официалното обяснение бе, че канцлерът има претоварена програма следващата седмица.
Отсъствието му от церемониите в Ню Йорк е най-малкото странно като се има предвид колко много държи Хелмут Кол Германия да получи място на постоянен член в Съвета за сигурност, гласят някои коментари. (…)
***
Ню Йорк, 21 октомври 1995 г. /БТА/ Кралят на Мароко Хасан Втори и израелският премиер Ицхак Рабин се срещнаха насаме тази нощ в Ню Йорк, където двамата участват в церемониите по случай 50-та годишнина на ООН, предаде агенция Франс прес. (…) Официална информация за срещата, която не бе предвидена в програмата на Рабин, не бе дадена.
Според израелски източници, цитирани от АФП, кралят на Мароко изразил пожелание за нови стъпки към нормализиране на двустранните отношения и поощрил израелския премиер да продължи мирния процес. От своя страна Рабин изразил надежда, че кралят ще използва влиянието си за развитието на регионалното сътрудничество. (…)
Снощи в Ню Йорк пристигна лидерът на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат (…). Снощи бе съобщено, че египетският президент Хосни Мубарак анулира посещението си в Ню Йорк. Според дипломати това може да се е наложило от проблеми, свързани със сигурността.
***
Ню Йорк, ООН, 21 октомври 1995 г. /БТА/ Знамето на Македония бе издигнато днес за първи път от приемането на страната в световната организация преди две години и половина по случай празненствата по повод 50-годишнината на ООН, предадоха осведомителните агенции. На церемонията присъства генералният секретар на ООН Бутрос Гали, който пожела на републиката да живее в мир. Македония бе приета в ООН без знаме и под временното название "Бивша югославска република Македония" поради твърденията на Атина, че те подсказвали териториални претенции към Гърция. На 5 октомври македонският парламент гласува закон за промяна на знамето в съответствие с гръцко-македонското cnopaзумение, сключено под егидата на ООН през септември.
***
Ню Йорк, 22 октомври 1995 г. /БТА/ Кубинският лидер Фидел Кастро пристигна снощи в Ню Йорк за участие в юбилейната сесия на Общото събрание па ООН, посветена на 50-годишнината на организацията, предадоха осведомителните агенции. (...) Това е третото посещение па Фидел Кастро за участие в работата на ООН от 1959 г. насам. Той има виза, която му дава право на престой до 25 октомври в Ню Йорк и на придвижване в радиус до 40 км, посочва Франс прес.
Около 300 души участваха днес в демонстрация в Ню Йорк с искане САЩ да вдигнат търговско-икономическото ембарго срещу Куба. "Куба - да! Блокада - не!", скандираха демонстрантите.
Тържествената сесия на Общото събрание на ООН протича в три дни, а между официалните речи по време на сесията се правят и много двустранни и многостранни неофициални срещи:
Ню Йорк /ООН/, 22 октомври /БТА/ Общото събрание на ООН започна днес тържественото си заседание по случай 50-годишнината от създаването на световната организация. "Съдбата на Обединените нации е в ръцете ви", заяви при откриването председателят на 50-та сесия на Общото събрание, португалецът Диогу Фрейташ ду Амарал, обръщайки се към близо 140 държавни и правителствени ръководители, събрали се в Ню Йорк по случай юбилея на ООН. Това е най-голямата среща на световни лидери в историята, отбелязва агенция Ройтер. Преди да заемат местата си в залата на Общото събрание държавните и правителствени ръководители се събраха за историческа групова снимка, която забави малко откриването на юбилейната сесия и тя започна в 10:14 часа местно време.
***
Започнаха изказванията на юбилейната сесия на Общото събрание на ООН
Ню Йорк /ООН/, 22 октомври 1995 г. /БТА/ В приветственото си слово към участниците в юбилейната сесия на Общото събрание на ООН генералният секретар Бутрос Гали призова ръководителите на страните - членки на организацията, да разрешат финансовата ѝ криза. Обединените нации не разполагат с необходимите средства, за да изпълняват задачите си, посочи Бутрос Гали. Държавите членки дължат над 3 милиарда долара неизплатени вноски (...). Според генералния секретар тази криза е симптом на един по-дълбок проблем: държавите членки просто не смятат Обединените нации за приоритет. "Това са тъжни информации за тази юбилейна сесия”, добави Бутрос Гали, цитиран от АФП.
Президентът на САЩ Бил Клинтън, който се изказа пръв от държавните и правителствените ръководители в качеството си на представител на страната домакин, посвети речта си главно на новите опасности, пред които е изправен светът след Студената война. Клинтън обявя поредица от едностранни мерки за борба с наркотрафика, тероризма, организиралата престъпност и контрабандата с радиоактивни материали. (…)
Клинтън, който говори 9 минути повече от определените за изказване 5 минути, потвърди намерението си да изпрати американски войски към многонационалните сили в Босна, които ще помагат за изпълнението на евентуално мирно споразумение. (…)
"Ние все още имаме нужда от ООН", заяви президентът на САЩ и прикани ООН да се реформира, и "да прави повече с по-малко" средства. Клинтън спомена, че работи с Конгреса за решаване на въпроса с финансовите задължения на САЩ към ООН, възлизащи на близо един милиард долара. (…)
***
Елцин и Кастро пред трибуната на Общото събрание на ООН
Ню Йорк, 22 октомври 1995 г. /БТА/ В своята реч пред юбилейната сесия на Общото събрание руският президент Борис Елцин се оплака, че Съветът за сигурност на ООН е бил заобиколен при американската инициатива за мир в Босна, предаде АП. Той не скри недоволството си, че бъдещите многонационални сили в Босна ще бъдат под контрола на НАТО, отбелязва Ройтер. "Недопустимо е регионална организация да взима решения за масирана употреба на сила зад гърба на Съвета за сигурност", заяви Елцин. Според него "съществува опасна тенденция да се подценява ролята на ООН, да се заобикаля Уставът и колективната воля и Русия е обезпокоена, когато /както в случая неотдавна с Босна/ Съветът за сигурност бива изтикан в периферията на събитията". (…) Освен това той потвърди съпротивата на Русия срещу разширяването на НАТО на Изток, което според него ще стане "бариера по пътя към изграждането на обединена Европа". "Разширяването днес означава нова конфронтация утре."
Кубинският президент Фидел Кастро, който произнесе първата си реч в ООН за 16 години, използва случая да обвини световната организация, че се превръща в арена на "нов колониализъм". Без да споменава направо САЩ, голяма част от упреците му бяха отправени срещу политиката на Вашингтон на световна свръхсила и ембаргото срещу Куба. "Колко още трябва да чакаме демократизацията на ООН", попита Кастро, напомняйки, че съставът да Съвета за сигурност не отговаря пропорционално на реалното положение в света - Латинска Америка и Африка нямат постоянен представител в него. Индия също не е представена, въпреки че има население от един милиард души.
***
Ню Йорк, 22 октомври 1995 г. /БТА/ (…) Агенция Франс прес обръща внимание на отсъствието на някои известни държавници от тържествата по случай 50-годишнината на ООН. Германският канцлер отдавна беше предупредил организаторите, че неговата програма не му позволява да участва в тях. Заплахи от терористични атентати не позволиха на египетския президент Хосни Мубарак и грузинския държавен глава Едуард Шеварднадзе да бъдат сред цвета на световната политика. С вътрешнополитически съображения оправда отсъствието си италианският президент Оскар Луиджи Скалфаро, а ръководителите на Либия /Кадафи/, Ирак /Саддам Хюсеин/ и Сърбия /Милошевяч/ не са в Ню Йорк поради санкциите на ООН срещу техните държави. На "семейната снимка" на държавните и правителствени ръководители няма да фигурират също Ким Чен Ир /КНДР/, принц Нородом Сианук /Камбоджа/ и Хафез Асад /Сирия/, посочва АФП.
***
Ню Йорк, 23 октомври 1995 г. /БТА/ След отсъствие от 21 години палестинският лидер Ясер Арафат се изправи на трибуната на ООН по случай 50-та годишнина на организацията и каза на света, че е донесъл със себе си единствено маслиненото клонче на мира. Подчертавайки настъпилите драматични промени в Близкия изток, той припомни, че при предишната си поява на същата трибуна през 1974 г. заедно с маслиненото клонче на мира носеше и "оръжието на бореца за свобода". Палестинският лидер увери присъстващите, че мирът в Близкия изток е необратим и че сега регионът се нуждае от спешна икономическа помощ.
Йорданският крал Хюсеин и израелският министър-председател Ицхак Рабин също определиха икономическото развитие като следващата съдбоносна стъпка към мира в Близкия изток.
Кастро си има и семейни проблеми в Ню Йорк:
Ню Йорк, 23 октомври 1995 г. /БТА/ Дъщерята на Фидел Кастро Алина Ревуелта водеше лично протестна демонстрация срещу кубинския лидер в Ню Йорк пред сградата на ООН. Тя носеше плакат с думите: "Няма Кастро, няма проблем." (…) През това време кубинският лидер даваше интервю за телевизионната компании Си Ен Ен.
***
Обединени нации, Ню Йорк, 23 октомври 1995 г. /БТА/ Френският президент Жак Ширак упрекна днес държавите, длъжници на ООН и на първо място най-големия сред тях САЩ, че "тласкат организацията към фалит". В реч по случай 50-ия юбилей на световната организация Ширак подчерта, че ООН е "незаменима" и затова трябва да бъдат положени всички усилия за обновяването ѝ и за намиране на средства за нейното функциониране.
Част от балканските държави, сред които и България участват в регионална инициатива по време на тържествената сесия:
Декларация на балкански държавни ръководители
Ню Йорк, 23 октомври 1995 г. /БТА/ Президентите на Албания Сали Бериша, на България Желю Желев, на Турция Сюлейман Демирел и председателят на парламента на Македония Стоян Андов, от името на президента Киро Глигоров, се срещнаха в Ню Йорк вчера, за да обсъдят и координират действията, плановете и проектите на четирите държави в областта на регионалната и транерегионална и комуникационна инфраструктура - транспортна, енергийна и съобщителна.(...)
Те подчертаха, че стабилността в Европа зависи до голяма степен от възстановяването на мира и укрепването на сътрудничеството на Балканския полуостров. (…)
Като държави-членки на ООН четирите страни заявяват, че приемат и подкрепят международните усилия за уреждане на конфликтите на територията на бивша Югославия и добросъвестно прилагат съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН за налагане на санкции. (…)
На пресконференция след подписването на декларацията четиримата (...) оценяха документа като успех. Комисарят по външните отношения на ЕС Ханс ван дер Брук нарече декларацията "насърчителна". Президентите на Албания и Турция благодариха на българския си колега за дейността му, свързана с документа. От своя страна президентът Желев заяви, че предвиденият в декларацията проект е хармонично свързан с другите инфраструктурни проекти на Балканите, поради което е открит и за други държави.
На 24 октомври пред аудиторията на тържествената сесия на ООН говори българският президент Желю Желев:
Реч на президента Желю Желев пред Специалната юбилейна сесия на ООН
Ню Йорк, 24 октомври 1995 г. /БТА/ Президентът Желю Желев произнесе днес реч пред юбилейната сесия на ООН от името на Република България, чийто народ, както той отбеляза, празнува заедно с целия свят петдесетия рожден ден на Световната организация.
Нейното основаване бе едновременно обещаващо начало и триумфален край на Втората световна война. (…) За съжаление България можа да встъпи в ООН десет години по-късно, и то по времето, когато бе вече впримчена в организацията на Варшавския договор, а следователно бе принесла в жертва независимата си политика.
През 1989 г. нежните революции в Източна Европа едва ли можеха да пометат тоталитарните режими с техните могъщи средства за демагогия, пропаганда и терор, ако не бяха принципите, записани в Устава на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека. Ако в тях не беше вече веднъж завинаги провъзгласена универсалната валидност на основните човешки права и перспективата за социален прогрес и по-добър жизнен стандарт чрез свобода за личностната изява и стопанската инициатива.
По същия начин за Република България краят на "Студената война" бе равносилен на нова външна политика, съобразена с нормите на международното право и с националните ѝ интереси. Нов смисъл и съдържание придоби дейността ѝ като достоен член на Световната организация. (…)
Съвременна България постепенно възвръща традиционното си място в европейското семейство, като развива в целия им спектър отношенията си с държавите и органите на Европейския съюз, към който е асоциирана. Тя е активен партньор на НАТО в името на мира и международната сигурност. България върви уверено на Запад, за да прехвърля мостове към Изтока и Юга. (…)
От своя исторически опит България знае, че съединението прави силата и аз искам да ви уверя, че тя и занапред ще бъде достоен член на Организацията на обединените нации, заяви в заключение българският президент.
***
Ню Йорк, 24 октомври 1995 г. /БТА/ Китайският държавен ръководител Цзян Цзъмин заяви пред специалната сесия на ООН, че нито една страна не трябва да използва извинението "свобода, демокрация и човешки права", за да се меси във вътрешните работи на други държави. (…) Нито една държава не може да казва на Пекин какво да прави, предаде Ройтер.
"Определени големи сили, често под прикритието на "свобода", "демокрация" и "човешки права", тръгват да посягат на суверенитета на други страни, да се намесват във вътрешните им работи, да подкопават националното им единство и етническа хармония", каза Цзян Цзъмин. "Има само един Китай в света и Тайван е неотделима част от китайската територия", подчерта той в словото си. (…)
В Ню Йорк се случиха и дълго отлагани срещи:
Ню Йорк, 24 октомври 1995 г. /БТА/ За първи път от края на войната през 1982 г. за Фолклендските /Малвидските/ острови между Великобритания и Аржентина, ръководителите на двете страни се срещнаха и направиха още една стъпка към помирение. Британският премиер Джон Мейджър и аржентинският президент Карлос Менем се срещнаха при строги мерки за сигурност в един хотел по време на юбилейната сесия на ООН. Съобщено бе, че на срещата е било решено Менем да направи посещение в Лондон, като времето на визитата ще се уточни по-късно. Тя ще зависи и от напредъка към постигането на споразумение за запазване на запасите от сепия в района на архипелага и едва ли ще стане идната година.
Аржентинският външен министър Гуидо ди Тела съобщи пред журналисти, че Менем е поканил Мейджър да посети Буенос Арйес.
С приемането на специална декларация приключва тържествената сесия:
Декларация по случай 50-годишнината на ООН
Ню Йорк, 25 октомври 1995 г. /БТА/ С приемането на "Декларация по случай 50-годишнината на ООН" късно снощи завърши тържественото заседание на Общото събрание на световната организация. В продължение на три дни 185 крале, принцове, президенти, министър-председатели или техните заместници направиха десетки предложения за реформиране на световната организация, с цел да стане по-жизнена и ефикасна.(…)
В областта на осигуряването на мира в декларацията бе провъзгласено да се повиши способността на ООН за предотвратяване на конфликти, да се засили превантивната дипломация.
В областта на развитието бе изтъкнато, че продължава да съществува неприемливо голяма разлика между развитите и развиващите се страни.
***
След юбилейната сесия на ООН
Ню Йорк, 25 октомври 1995 г. /АФП/ Честването на 50-та годишнина на ООН потвърди, че редът, установен след Втората световна война, продължава да е в сила и че Вашингтон, Москва, Пекин, Париж и Лондон продължават да определят облика на международната политика, преценяват дипломатите.
САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания, ядрени сили и постоянни членки на Съвета за сигурност, си запазват господстващата роля в ООН, необходимостта от чието съществуване беше категорично потвърдена от 185-те страни-членки, въпреки преживяваната от организацията финансова криза.
В общи линии, равновесието на силите, определено от Вашингтон, Москва, Пекин, Париж и Лондон след 1945 г., беше спазвано и 50-годишнината на ООН не се превърна в повод за каквито и да било опити за промяна на устава ѝ, заяви западен представител.
Наистина целите и принципите, залегнали в Устава на ООН, бяха само потвърдени отново. Съветът за сигурност не беше нито разширен, нито реорганизиран - поради наличието на сериозни разногласия по "някои основни въпроси". Япония и Германия ще трябва още да почакат /за постоянно членство в Съвета за сигурност - бел.прев./.
Приетата снощи Декларация от седем страници и 17 точки след безпрецедентната сесия с участието на 129 държавни н правителствени ръководители прилича на "пенкилер". Но все пак представлява минимален консенсус на международно равнище, консенсус, който не съществуваше преди 10 години, а още по преди 25 години.
При честването съответно на 10-годишнината и на 25-годишнината не бяха приети никакви общи декларации, а само два почти безсъдържателни текста. През 1970 г. беше разгарът на Студената война. (...)
На юбилейната сесия на OOН великите сили трябваше да признаят, че донякъде са пренебрегвали въпроса за икономическото развитие. Мерките за гарантиране на мира, сигурността (...) в света ще бъдат безполезни, ако не бъдат удовлетворени икономическите и социалните нужди на хората", е отбелязано в декларацията.
Не беше взето обаче нито едно конкретно решение. (...)
Освен произнасянето на речи за бъдещето на ООН, тема, която общо взето си остана маргинална, всички ръководители бяха дошли главно, за да придвижат интересите на собствените си страни.
Благодарение на стотиците официални и полуофициални срещи беше даден тласък на редица важни проблеми в областта на двустранните икономически отношения. "Ню Йорк е незаменим за тази цел", обяснява сътрудник на ООН.
/ДС/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
