site.btaОсемдесет години от капитулацията на Япония, с която се слага край на Втората световна война

На 2 септември 1945 г. Япония подписва Акт за безусловна капитулация, с който се слага край на бойните действия в Тихия океан и на Втората световна война като цяло. Церемонията по приемането на безусловната капитулация се състои в пристанището в Токийския залив на борда на американския линеен кораб „Мисури“.

Подписи под документа полагат, от страна на Япония, външният министър Мамору Шигемицу и началникът на Генералния щаб генерал Йошигиру Умедзу, американският армейски генерал Дъглас Макартър, адмиралът от британския флот Брус Фрейзър и съветският генерал-лейтенант Кузма Деревянко.

Присъстват 51 съюзнически генерали, сред които генерал-лейтенант Уейнрайт, генерал-лейтенант сър Арчибалд Пърсивал и адмиралите от американския флот Честър Нимиц и Уилям Холси.

Подписването на инструмента за безусловна капитулация се случва в 1 часа и 33 минути по Гринуич, с което приключва продължилата шест години и един ден война. До окончателния ѝ край се стига след като на 15 август 1945 г. в радиообръщение на императора на Япония Хирохито е обявена безусловната капитулация на страната във Втората световна война (1939-1945). Той съобщава, че Япония не може да спечели войната и приема условията на Декларацията от Потсдам, подписана на 26 юли 1945 г. от САЩ, Великобритания и Китай. В декларацията се отправя ултиматум към Япония да се съгласи с условията на капитулация или да продължи войната. Първоначално, на 28 юли 1945 г., японското правителство отхвърля документа. На 8 август 1945 г. към Декларацията от Потсдам се присъединява и СССР, като обявява война на Япония. След американските атомни бомбардировки над Хирошима и Нагасаки на 6 и 9 август и започналата Манджурска стратегическа настъпателна операция на Червената армия, на 15 август 1945 г. Япония обявява, че приема условията за капитулация на страната. 

Следват извадки от „Български бюлетин“ и „Преглед на чуждия печат“ от архива на БТА, в които четем за историческия момент по подписването на капитулацията на Япония, който слага край на Втората световна война:

Официален текст на документа по капитулацията на Япония

Токио, 2 септември 1945 г. /Ройтер/ „1/ Ние, като действаме по заповед и от името на императора, на японското правителство и на японската имперска главна квартира, приемаме с настоящето условията на декларацията, издадена от правителствата на САЩ, Китай и Великобритания на 26 юли в Потсдам и към която впоследствие се присъедини и СССР, които четири сили по-долу ще се наричат „съюзните сили“.

2/ С настоящето ние обявяваме безусловната капитулация пред съюзните сили на японската имперска обща главна квартира и на всички японски въоръжени сили и на всички въоръжени сили, намиращи се под японски контрол, където и да се намират. 3/ Ние заповядваме с настоящето на всички японски сили, където и да се намират, както и на японския народ, да прекратят враждебните действия занапред, да пазят и да запазят от всякакви щети всички кораби, самолети, както и всички военни и граждански имущества, както и да се подчинят на всички изисквания, които биха могли да бъдат наложени от върховния главнокомандващ, действащ от името на съюзните сили, или от службите на японското правителство, под негово нареждане. 4/ С настоящето ние заповядваме на японската имперска обща главна квартира да издаде веднага заповеди до командирите на всички японски сили, както и на всички сили, намиращи се под японски контрол, където и да се намират, да предадат безусловно себе си, както и всички сили, намиращи се под техен контрол. 5/ Всички граждански, военни и морски сановници да се подчиняват и да привеждат в сила всички прокламации, заповеди и директиви, които се считат от върховния главнокомандващ от името на съюзните сили за ефикасни да проведат тази капитулация в действие, и които действително биват издадени от него или е от негово име; ние нареждаме до всички тези сановници да останат на своите постове и да упражняват своя несвързан с бойните действия дълг, докато с издадена от него или от негово име заповед не бъдат отстранени от тези постове. 6/ С настоящето ние се задължаваме от името на японското правителство и на правителствата, които ще последват същото, да изпълняваме условията на Потсдамската декларация добросъвестно, да изпълняваме каквито и да са заповеди и да извършваме каквито и да са действия, които биха могли да бъдат изискани от съюзническия главнокомандуващ за съюзните сили или от който и да е друг определен представител на съюзните сили с цел да се даде ефект на тази декларация. 7/ С настоящето ние заповядваме на японското имперско правителство и на японската имперска обща главна квартира да освободят веднага всички съюзнически военнопленници и интернирани граждански лица, които се намират сега под японски контрол, както и да се погрижат за тяхната защита, добро състояние, изхранване и за незабавното им прехвърляне па определените за това места. 8/ Властта на императора и на японското правителство да управлява държавата ще бъде подчинена на съюзническия главнокомандващ и на съюзните сили, който главнокомандващ ще предприеме такива стъпки, които, според него, са пригодни, за да осъществят тези капитулационни условия.“

***

Лондон, 2 септември 1945 г. /Ройтер/ От Роберт Рубен, специален дописник на Агенция Ройтер на борда на бойния кораб „Мисури“ в пристанището на Токио:

Двама висши японски съновници, представителите на Обединените народи и главнокомандващият генерал Макартър подписаха днес историческия „инструмент за капитулацията“ с който се слага край на най-кървавата война в историята и с който Япония се поставя под абсолютния контрол на върховния съюзнически главнокомандващ.

Освен генерал Макартър, между присъстващите съюзнически командири бяха генерал лейтенант Уейнрайт, „защитник на Кореджидор“ (остров Корегидор, Филипините) и генерал лейтенант сър Арчибалд Пърсивал, бивш главнокомандващ на британските войски в Малая. Между присъстващите личаха 51 съюзнически генерали, 238 дописници и др. Лицата, които подписаха документа за капитулацията, се приближиха към масата по реда на чиновете си. От друга страна, дописникът на нюйоркското радио от бойния кораб „Мисури“ съобщи в последния момент, че инструмента за капитулацията е подписан от японска страна от министъра на външните работи Шигемицу в 1 часа 33 минути по Гринуич.

***

Вашингтон, 2 септември 1945 г. /Ройтер/ По случай Деня на победата председателят Труман произнесе тази вечер реч по радиото предназначена за американските въоръжени сили. Председателят заяви: „Приливът на победата ще ни отнесе към велики постижения в ерата, която лежи пред нас. Ние можем да осъществим тези постижения само в един свят, който е освободен от заплахата на войната.

Ние очакваме от вас, които опознахте войната във всичките нейни ужаси, да научите нашия народ, че само чрез сътрудничеството между всички народи един народ може да бъде напълно сигурен.

Настоящият момент е момент на велика радост и момент на тържествено съзерцание. Сега, когато светът се освободи от рушителната сила на войната, ние можем да се обърнем към сериозната задача да запазим мира, който бе спечелен от нашите храбри мъже и жени. Това е една задача, която изисква най-голямо внимание от наша страна. Това е една задача, при постигането на която ние трябва да си сътрудничим с нашите съюзници и с всички народи на света. Тези народи са решени, също както и ние, да премахнат войната от нашата земя, ако ние искаме тази земя да бъде запазена.

Цивилизацията не би могла да преживее една нова тотална война.

Аз мисля, че вам е известно, какво става в сърцата на вашите сънародници през тази нощ. Те се намират с хиляди мили надалеч от повечето от вас. Все пак, обаче, те са близо до вас, в дълбоката им благодарност и в тържествените им задължения спрямо вас. В този час на победата аз знам, че мислите на вашите сънародници, както и вашите мисли пребивават при вашия починал главнокомандващ Франклин Рузвелт. Това е часът, за който той така храбро се бори и умря.

Аз знам, че американският войник не желае благодарности или симпатия. Той имаше да извършва една работа. Той не обичаше тази работа, но той я вършеше. И той я извърши добре. Сега той желае да се завърне в дома си и да започне отново живота, който той живееше, живота на мира и спокойния живот на гражданин.

Този войник желае, обаче, да знае, че той ще води един спокоен живот. Той желае да знае, че неговите деца няма да има нужда да живеят в бойна готовност, по бомбардировачите, бойните кораби и подводниците.

Аз Ви говоря от името на всички мои сънародници, като Ви уверявам, че ние ще направим всичко по нашите сили, за да се осъществят тези желания. Аз съжалявам, че военната служба за някои от вас ще продължи за известно време още. Ние ще трябва да задържим окупационни сили в Тихия океан, за да отстраним японския милитаризъм, така, както отстраняваме германския милитаризъм. Обединените народи са решени, никои от тези народи да не бъде някога в състояние да нападне своите миролюбиви съседи.

В тази нощ на пълната победа ние ви поздравяваме, Вас, въоръжените сили на САЩ, където и да се намирате, каквато и служба да сте изпълнявали. Ние всички чакаме деня, в който Вие ще бъдете в домовете си заедно с нас. Желая Ви щастие и нека Господ Ви благослови“.

***

Вашингтон, 2 септември 1945 г. /Ройтер/ Непосредствено след церемонията по подписването капитулацията на Япония на бойния кораб „Мисури“ в залива на Токио председателят Труман оповести тази сутрин по радиото вторият официален „Ден на победата“, денят на формалната капитулация на Япония. „Това е един ден, каза председателят, който ние, американците, ще трябва завинаги да запомним като ден на отплатата – така, както ние помним един друг ден, деня на безчестието – Пърл Харбър.

От днешния ден ние ще се движим напред. Ние навлизаме в една епоха на сигурност в нашата страна. А заедно с другите обединени народи ние се насочваме към един нов и по-добър свят на мир, на международна добросъвестност и международно сътрудничество. С Божия помощ ние достигнахме до днешния Ден на победата. С негова помощ ние ще достигнем до мир и благоденствие за нас и за целия свят, в годините, които са пред нас.“ Споменавайки за жертвите на демокрацията, които доведоха до победата Труман възкликна: „Да даде Бог, в гордостта на сегашния час ние да не забравим тежките задачи, които ни предстоят, така че ние да пристъпим към тях със същата смелост, прилежание и търпение, с каквито ние се изправяхме пред изпитанията и проблемите на миналите четири години“.

Труман отдаде дан на Рузвелт, „на нашия починал храбър водач, защитника на демокрацията и архитекта на световния мир и сътрудничество“.

Нашите мисли са обърнати и към храбрите ни съюзници през тази война: към тези, които се съпротивляваха, към тези, които не бяха достатъчно мощни, за да издържат, но все пак поддържаха в душата на своя народ пламъка на съпротивата, към тези, които преминаха през големи изпитания и удържаха, докато обединените народи бяха в състояние да им доставят оръжия и хора, с които да се справят със силите на злото.

Това е една победа не само на оръжията – това е една победа на свободата над тиранията. Именно духът на свободата бе, която даде мощта на нашето оръжие и който направи нашите мъже непобедими в борбата. Ние знаем сега, че духът на свободата, свободата на личността и личната доблест на човека са най-мощните и най-трайните сили в цял свят.

И така, в Деня на победата, ние вярваме и се гордеем наново с нашия собствен начин на живот. Ние знаем сега, че посредством този живот ние можем да посрещнем твърдите проблеми на мира, които се представят пред нас. Един свободен народ със свободни съюзници, който можа да открие атомната бомба, може да употреби същото умение, енергия и решителност, за да преодолее всички трудности, които ни предстоят“.

***

Загубите на Япония

Лондон, 3 септември 1945 г. /сп. „Таймс“/ Радио Токио съобщи, че американските въздушни нападения са разрушили напълно 44 японски градове, като 260 хиляди души са били убити, 412 хиляди ранени, а 9 милиона и 220 хиляди са останали без дом. Населението на Токио е спаднало от 6 милиона и 400 хиляди на два милиона и 400 хиляди. 70 % от жилищата в японската столица са били разрушени или повредени.

Двете атомни бомби убиха 90 хиляди души и раниха 180 хиляди души (допълнително се съобщава, че една част от ранените впоследствие са починали) В Хирошима са били убити от експлозията 30 хиляди души, а други 30 хиляди починали през следващите две седмици. Що се касае до японската флота, тя е почти напълно унищожена. От 12 линейни кораби е останал само един – тежко засегнатият „Нагато“. От 21 самолетоносачи са останали 4 и те повредени. От 43 кръстосвача само 4 не са потопени. Те плуват още, но тежко повредени. От 165 разрушители са останали 26, а от 140 подводници – само 16. Това са жалките остатъци на японската флота.

***

Жертвите на американския народ

Ню Йорк, 10 септември 1945 г. /„Нюзуик“/ От 1 септември 1939 г., когато германските войски нападнаха Полша, до 1 септември 1945 г. САЩ дадоха следните жертви: 252 385 убити, 651 213 ранени, 43 969 липсващи и 132 747 военнопленници. От същия този период от шест години САЩ похарчиха 287 милиарда и 181 милиона долара.

Победата, която се постигна, е пълна, тотална, както бе тотална и войната, която се водеше в Европа. Германия е повалена, разбита и окупирана от войските на четири велики сили, тя загуби всякакво достойнство и бъдеще, тя вече няма и правителство. В Далечния изток Япония капитулира също така безусловно и цялата Японска империя се намира сега под господството на победителите. Властта на императора и на японското правителство се подчиняват на съюзническото върховно командване, което може да вземе всички мерки, които то счита за подходящи.

*** 

След завършването на Втората световна война

Москва, 15 септември 1945 г. /„Новое время“/ „Втората световна война завърши с пълна победа на обединените народи. Ние можем да кажем сега, че са извоювани вече необходимите условия за мира на целия свят.“ (Сталин).

Тези условия са извоювани с цената на грамадни жертви от страна на свободолюбивите народи. Дадените жертви не трябва да бъдат напразни. Поуките от Втората световна война трябва да залегнат здраво в съзнанието на човечеството. По размера на военните действия, по суша, по въздух и по море, по броя на човешките жертви и по количеството на унищожените материални и културни ценности, Втората световна война надминава всички нещастия, които е преживял някога човешкият род. Тази война започна с отделни действия на анексии, които имаха наглед местен характер и бяха предприемани от агресивните държави на изток и на запад. (…) Пламъкът на войната, който бе напален в двете огнища на световната агресия, обхвана всички континенти и океани и почти всички народи на света… Германските и японски империалисти си бяха разпределили точно ролите и бяха изработили един общ план на действие, с който те се бяха задължили да си помагат един на друг при поробването на цялото човечеството. (…) В първия етап на войната в Европа, хитлеристите… не срещнаха сериозна съпротива. Антидемократическият режим в някои европейски страни се впрегна доброволно в колата на Хитлер. В другите страни управляващите среди, които се страхуваха повече от своите народи, отколкото от германските фашисти, се надпреварваха да капитулират пред Хитлер. Със същата леснина Япония завладя големи територии в тихоокеанския басейн… Колониалните и полуколониални народи в тихоокеанските страни, които нямаха своя държавна самостоятелност и не можеха да окажат дейна съпротива срещу японските разбойници, станаха лека плячка на нападателя.

Ходът на събитията показа след това, че цялата международна политическа обстановка, както бе сложена тя в периода преди войната, подпомагаше появяването и разширяването на агресията. Това е поуката, която може да се извлече от опита на Втората световна война. (…)

Историята се повтаря, казва една позната поговорка. Но народите съвсем не желаят да се повтарят безславните страници на историята, които предшестваха Втората световна война и неизбежно доведоха до нея. Този, който спекулира с късата памет на народите, ще преживее неизбежно разочарование. Поуките от Втората световна война са проникнали в съзнанието на милиони хора, които преживяха тежките години на изпитанията. Войната струва скъпо на свободолюбивите народи. Свещената кръв на безчислените жертви иска мира, който е настъпил, да бъде траен и справедлив.

Официална единна система със статистика на жертвите на Втората световна война липсва. Оценките за броя загинали по време на световния военен конфликт, продължил от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г., варират между 70 и 85 милиона души. Поради глобалния характер на войната, масираното използване на авиация за бомбардиране на населени места и наличието на концентрационни лагери, цивилните жертви са над половината от общия брой загинали.