site.btaПрез 1969 г. е установено, че една от първите цигулки на лютиера Антонио Страдивари била собственост на българка

През 1969 г. е установено, че една от първите цигулки на лютиера Антонио Страдивари била собственост на българка
През 1969 г. е установено, че една от първите цигулки на лютиера Антонио Страдивари била собственост на българка
Лондон (7 март 2008) Тамсин Уейли-Коен от Кралския филхармоничен оркестър свири на цигулката „Пенни Страдивариус” в аукционната зала на “Кристи”. Цигулката е основната атракция на аукциона за фини музикални инструменти на “Кристи”, в Ню Йорк, на 4 април 2008 г. (AP Photo/Kirsty Wigglesworth)

През 1969 г. е установено, че една от първите цигулки на лютиера Антонио Страдивари била собственост на българка, живееща в Италия. Новината съобщава преди 56 г. бюлетинът “Международна информация” на БТА от датата 4 август.

Музикалните инструменти, създадени от лютиера от Кремона Антонио Стадивари (1644 - 1737 г.), имат славата на едни от най-добрите. Много изкуствоведи са на мнение, че най-съвършените си музикални инструменти Страдивари е направил в края на живота си. Затова ранният период - до 1700 година - се цени сравнително по-малко. Въпреки това тези цигулки са безкрайно скъпи за музикантите, макар да не звучат съответстващо на сумата, за която са продадени, твърдят основателите на “Обществото Страдивари” Робърт Бейн и Джефри Фуши в очерка си "Шедьоврите на Антонио Страдивари и Джузепе Гуарнери: обзор на пазара”, отбелязват от сп. “Форбс”.

Страдивари създава над 1100 цигулки в Кремона. От тях до наши дни са останали около 600.

Цялата история на българката и нейната цигулка откриваме в брой 216 на бюлетина “Международна информация” на БТА от 4 август 1969 г.:

Една от първите цигулки на Страдивари, собственост на българка

Рим, 4 август 1969 г. /БТА/ Днес тук беше съобщено, че в едно село близо до Авелино /Централна Италия/ е била открита цигулка “Страдивариус", която специалистите оценяват на 100 милиона италиански лири.

Тази цигулка е собственост на българката Петрана Христова, учителка по музика, която я взела със себе си в Италия, където се преселила след като през Първата световна война се омъжила за един италиански войник. Тя отхвърлила направените ѝ предложения да продаде цигулката и заявила пред журналисти, че този ценен музикален инструмент е скъп спомен за нея, който се е предавал от поколение на поколение в нейното семейство.

Според специалистите, това е една от първите цигулки, направени през ХVІІІ век от знаменития италиански майстор Страдивари.

Методът на Страдивари за изработване на цигулки създава стандарт за следващите поколения; той измисля съвременната форма на моста на цигулката и определя пропорциите на съвременната цигулка с по-плитко тяло, което дава по-мощен и проникващ тон от по-ранните цигулки. Дълго време се смята, че тайната на акустично съвършените цигулки на Страдивари се крие в лака им, чиято формула, макар и много обсъждана, никога не е била открита. Съвременните изследвания обаче са изолирали определени фактори, които влияят върху красотата на тона на цигулката. Сред тях са дебелината (и оттам – вибрационните свойства) на дървените плоскости, състоянието на микроскопичните пори в дървото на цигулката и накрая – формулата на лака. Успехът на Страдивари вероятно се дължи на умелото оптимизиране на всички тези и други фактори в неговите проекти, сочи енциклопедия “Британика”.

В емисията “Забава и знание” на БТА откриваме информация за научните изследвания, търсещи тайните на Антонио Страдивари:

На какво се дължи невероятното звучене на цигулките “Страдивариус”?

Париж, 8 декември 2003 г. /БТА/ Цигулките “Страдивариус”, създадени от Антонио Страдивари в Кремона през XVIII в., са прочути в цял свят с невероятното си звучене. Каква тайна се крие зад това звучене? Американски изследователи уверяват, че са разкрили загадката. Всичко изглежда се дължи на дървения материал, от който инструментите са създадени, и на особеностите на климата, съобщава сп. “Сианс е авнир”.

Изследователи от целия свят са се опитвали да разкрият тайната на цигулките “Страдивариус”. Предлагани са различни хипотези. Дали причината не е в лаковото покритие върху инструментите? Или в обработката на дървото? Резултатите от извършените изследвания не дадоха категоричен отговор. Изследванията на д-р Хенри Грисино-Майър от университета на Тенеси и д-р Лойд Бъркъл от Колумбийския университет обаче подсказват, че това звучене, което няма равно на себе си, вероятно се дължи на характерните особености на дървения материал, от който инструментите са създадени. Освен това от значение е и климатът, в който дървото е расло.

Двамата учени и колегите им изследвали пръстените на дърветата, от които инструментите са създадени. Изследователите заключили, че дърветата, които Страдивари е използвал, за да създаде тези уникални инструменти, са расли в периоди на дълга и студена зима. Всъщност между XV в. и XIX в. климатът в Европа донякъде е напомнял ледников период. Най-студено е било между 1645 г. и 1715 г.

Според експерти в историята на музиката именно между 1700 г. и 1720 г. Антонио Страдивари е създал най-хубавите си инструменти. Грисино-Майър и Лойд Бъркъл обясняват, че в периоди на голям студ растежът на дърветата се забавя, пръстените им се доближават максимално едни до други, а това увеличава якостта на дървото. Двамата изследователи не се съмняват, че именно тези характеристики са направили цигулките “Страдивариус” уникални. 

И докато изследователите търсят тайните на музикалните инструменти, в Япония опитват да възпроизведат “Страдивариус”:

В Япония направиха цигулка “Страдивариус” от магнезий

Токио, 27 октомври 2009 г. /БТА/ В завода “Ямашита”, произвеждащ носовите части за японските влакове-стрели “Шинкансен”, от магнезий е създадено точно копие на цигулката  на Страдивари - “Месия”, съобщи РИА “Новости”, като се позова на публикации в японския печат.

Цигулката от сребристо-бял метал е с много “топло” звучене и на практика е почти същата като униката от дърво. Като модел японците са използвали “Месия” - най-добрата цигулка, правена от прочутия италиански майстор на струнни музикални инструменти.

Преди са били правени опити да бъде изработена цигулка “Страдивариус” от алуминий, но тя се е оказала два пъти по-тежка от оригинала, тежащ 500 грама. Сегашната от магнезий е с тегло 539 грама.

В плановете на работещите в завод “Ямашита” е залегнало изработването на виола и виолончело от магнезий. А крайният резултат създаване на инструменти от метала за струнен квартет. 

А учените продължават да търсят тайната на старинните инструменти с помощта на медицински апарати:

Рентгенолог възпроизведе цигулка “Страдивариус”

Лондон, 29 ноември 2011 г. /БТА/ Американци “възпроизведоха” цигулка “Страдивариус”, използвайки компютърен аксиален томограф, с какъвто обикновено се открива рак и наранявания, съобщи Би Би Си.

Екипът сканира 307-годишен инструмент, за да разбере тайните му. След това използва данните, за да изработи “почти точни копия”. Техниката може да се прилага, за да имат музикантите по-голям достъп до редки инструменти.

Всичко започнало случайно през 1988 г., когато рентгенологът Стивън Сир бил повикан да прегледа човек с огнестрелна рана. Тогава той бил асистент в университета на Минесота и често взимал цигулката си в службата, за да свири, когато нямал работа. Така оставил цигулката до скенера. След като пациентът влязъл в операционната, се обърнал, видял я и си помислил, че ще е интересно да я сканира. Очаквал да различи само дървена обвивка и въздух, но се оказало, че не е така.

“Има много анатомия - свикнал съм да оценявам човешката анатомия и видях много детайли, които не разбирах. Затова занесох снимките на приятеля ми Джон Уодъл, който е лютиер”. - каза Стивън Сир.

След това двамата сканирали много инструменти - китари, мандолини, цигулки. Снимките на по-старите разкрили дупки от дървояди, малки пукнатини и други несъвършенства, които допринасят за отличителното им звучене. Накрая двамата заели цигулка “Страдивариус” от Библиотеката на конгреса. Заедно с друг майстор на цигулки Стив Росоу, те се заели да направят три реплики на цигулката, наречена "Бетс".

За целта те направили повече от 1000 снимки със скенер на оригиналния инструмент и ги преобразували във формат, използван за създаване на триизмерни предмети в компютърно подпомагания дизайн.

“Използвахме скенера, за да определим плътността на дървото. Това иначе би могло да се направи само ако цигулката бъде разглобена и измерена” - каза д-р Сир. След това данните били въведени в машина с компютърен контрол. Тя изрязала  частите на цигулката от материал, подбран така, че да съответства възможно най-много на оригинала. След това те били сглобени и лакирани на ръка.

“Качеството на звука от копията смайващо прилича на това от оригинала” - твърдят майсторите.

Екипът е имитирал промените, които са настъпили с дървото през 300-годишната му история и малките деформации. Специалистите се надяват да възпроизведат процеса и с други антични инструменти. 

Други учени търсят микроорганизми, способни да състарят дървото, така че да придобие тайнствения звук на музикалните инструменти:

Гъбички превръщат съвременни цигулки в страдивариуси  

Лондон, 10 септември 2012 г. /БТА/ Обработката на съвременни цигулки с особен вид гъбички ги превръща в страдивариуси с неповторимо звучене, пише в. “Дейли мейл”, позовавайки се на най-нова швейцарска разработка.

Мицелът на тези растения променя драстично акустичните свойства на инструментите и ги прави подобни на тези, сътворени от легендарния лютиер от XVII век Антонио Страдивари.

Той подбирал за изработката на легендарните си инструменти специални дървета, израснали в студения период между 1645 и 1715 година. При дългите зими и студените лета, дърветата растели по-бавно, като по този начин произвеждали материал с ниска плътност и висока еластичност.

Професор Шварце от Федералните лаборатории за природни науки и технологии на Швейцария открил два вида гъбички - Physisporinus vitreus и Xylaria Longipes, които предизвикват загниване по особен начин в норвежкия чинар и смърч - материал, използван при направата на цигулки. Досега лютиерите можеха само да мечтаят за дървесина с подобни тонални качества. Но в наши дни изследванията на проф. Шварце могат да направят реалност използването на такива материали.

“Обикновено гъбите снижават плътността на дървото, но за жалост намаляват и скоростта, с която звукът се разпространява в него”, коментира ученият. “Уникалността на гъбичките, с които експериментирахме, е в това, че те постепенно разлагат стените на клетките, като ги правят по-тънки. И дори в краен стадий на гниене се запазва непокътната здрава структура, която пряко разпространява звука”.

След обработката с гъбичките, дървото се напръсква с газ от етиленов окис, който окончателно спира растежа им и ги убива. “Мицеловото дърво” на Шварце било използвано от швейцарски съвременни лютиери и те получили истински звук на “Страдивариус” от новосъздадените инструменти. До 2014 година ще бъдат изработени още 30 цигулки по този метод, пише вестникът. 

Изненадващо обаче музикантите, когато пробват инструменти на “сляпо” предпочитали… съвременните:

Цигуларите предпочитат новите цигулки пред старите

Вашингтон, 8 април 2014 г. /БТА/ Десет цигулари виртуози изпитаха на сляпо скъпи цигулки като "Стардивариус" и нови по-евтини инструменти, за да определят кои звучат по-добре, и предпочетоха съвременните, съобщи Асошиейтед прес.

На първо и на второ място сред 12-те изпробвани цигулка излязоха съвременни изработки. Пет от шестте стари инструмента са направени от семейство Страдивари през 17-и и 18-и век.

Старите италиански цигулки като "Страдивариус" отдавна се смятат са по-добри, дори за вълшебни. Те струват 100 пъти по-скъпо от съвременните.

"Изненадах се, че съм харесал най-много нова цигулка - каза американският цигулар Джиора Шмид. - Докато учиш музика и по-специално цигулка, започваш да мислиш, че най-успешните концертиращи цигулари свирят само на италиански инструменти."

Друг участник в изследването, френската солистка Солен Пайдаси каза, че "съществува параноя" за новите инструменти в сравнение с "магията на старите".

Идеята на авторите на изследването Джоузеф Къртин, производител на цигулки от Мичиган, и Клодия Фриц, специалист по музикална акустика от университета "Пиер и Мария Кюри" във Франция, е да се опитат да определят количествено нещо много лично и субективно - качеството на музикален инструмент. Преди няколко години те тестваха по подобен начин цигулки в хотелска стая. Сегашното изследване е  много по-изчерпателно. Десетимата виртуози са свирили спокойно в репетиционна и концертна зала край Париж. Те са имали възможност да ги изпробват и с оркестър. Светлината била намалена силно, а музикантите свирели с тъмни очила, с каквито работят заварчиците. Виртуозите дали оценка на инструментите за звук, как се свири на тях и други критерии и избрали този, който биха използвали на турне.

Къртин, който изработва цигулки, каза, че е изненадан от резултатите.

След като посочили избора си, виртуозите трябвало да определят кои от останалите цигулки са стари, кои нови. Те сбъркали 33 пъти и познали 31 пъти.

Канадката Сузан Хоу, която свири на цигулка "Гуарнери" за 6 милиона долара, също хареса нова цигулка като другите участници и каза, че би искала да я купи.

Шмид, който свири на нова цигулка с по-реалистичната цена от 30 000 долара, каза, че същата цигулка е изключителна и се пошегува, че веднага би я платил. Изследователите обаче няма да разкрият използваните за експеримента инструменти, за да предотвратят конфликт на интереси и изкривяване на труда им като част от маркетингова кампания.
Хоу, чийто договор за класическата цигулка вече изтече, си търси от тази седмица нов инструмент. Тя би искала изследователите да ѝ кажат коя цигулка е харесала, но те отказват. А да намериш подходящия инструмент е толкова трудно. "Има неща, които не можеш да обясниш, когато се влюбиш", каза тя. 

Междувременно учените продължават да “дълбаят” в тайните на “Страдивариус”:

Първите цигулки вероятно са били създадени, за да се имитира човешкият глас  

Вашингтон, 22 май 2018 г. /БТА/ Музиколози отдавна подозираха, че изобретателите на цигулката са искали да имитират човешки глас. Резултатите от ново изследване потвърдиха тази хипотеза посредством модели, проектирани от италиански лютиери между 16-и и 18-и век, предаде Франс прес. Редица модели са на цигулки "Страдивариус".

Учени от университета на Тайван поискали от професионален цигулар да свири на 15 древни цигулки, сред които модел от 1570 г., проектиран от "бащата на цигулката" Андреа Армати. Били тествани също шест цигулки "Страдивариус", които носят името на Антонио Страдивари - ученика на внука на Армати, и други седем древни цигулки, произведени в Кремона и Бреша - италианските градове, в които цигулката придобила днешния си вид.

След това с помощта на софтуер за фонетичен анализ звуците от цигулките били сравнени с тези от осем жени и осем мъже, докато произнасяли гласни на английски език. Оказало се, че акустичните характеристики на цигулките "Страдивариус" са близки до гласовете тенор и алт. Акустиката на най-древните цигулки пък се доближавала до гласовете бас и баритон.

"Тези особености могат да обяснят бляскавите характеристики на цигулките на Страдивари - поясниха учените. - Идеалното звучене за цигулка през бароковата епоха се отъждествявало с имитиране на човешки глас."

Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences. 

***

Учени потвърдиха, че тайната на цигулките Страдивариус е в химикалите

Лондон, 18 август 2021 г. /БТА/ Международен екип от учени потвърди, че Антонио Страдивари и други известни лютиери са обработвали инструментите си с химикали, които са осигурявали уникалния им звук, съобщи сайтът Физ.орг.

Изследователите, ръководени от Тай Хванчин Тай, професор по химия от тайванския Национален университет, идентифицираха за първи път и някои от използваните химикали.

В проучването е участвал също проф. Джоузеф Надивари от Тексаския университет A&M, който първи предлага тази теория преди 40 години.

Специалистите сега установиха, че Страдивари и Гуарнери са третирали инструментите с боракс, цинк, мед, стипца и варно мляко, за да ги предпазят от дървояди.  

Наличието на тези химикали насочва, че лютиерите са работили заедно с местните аптекари. Всеки е използвал някаква домашна смес за целта. Несъмнено те са установили, че солите, с които импрегнират дървото, го заздравяват и му придават акустични качества.

Те са пазели  в тайна методите си за обработване на дървото, но не и какъв е лакът.

Той не е определящ за акустичните качества. 

Използваните химикали са открити просмукани в дървото, не само на повърхността му. Това пряко се отразява на качеството на звука. (…)

Наблюденията на “Обществото Страдивари” показват, че от 1990 година насам цената на музикалните инструменти “Страдивариус” се е утроила, отбелязват от сп. “Форбс” през 2006 г. През ХХI в. най-високата цена дадена за инстумент на Антонио Страдивари е близо 16 млн долара, дадена през 2011 г. за “Лейди Блънт” - цигулка “Страдивариус” от 1721 г., която е била собственост на фондация “Нипон”. Тя е продадена на търг на “Таризио” на 20 юни за рекордните 15,9 милиона долара, които са били предназначени за подпомагане на пострадалите от опустошителното цунами в Япония.

/ДС/

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Към 02:26 на 05.08.2025 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация