site.btaНа 10 май 1976 г. по повод честването на 100-годишнината от Априлското въстание в Перущица е открит „Паметника на трите поколения“

На 10 май 1976 г. по повод честването на 100-годишнината от Априлското въстание в Перущица е открит „Паметника на трите поколения“. През месец май 1976 г. в града се провеждат възстановки на моменти от въстанието, речи държат висши държавни ръководители, а заместник-председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Димитър Косев изнася доклад на тема „Безсмъртният подвиг на априлци и неговите измерения в съзидателното творчество на нашето съвремие“.

Вековният юбилей става повод на 10 май 1976 г. да бъде открит „Паметника на трите поколения“. Автори на монумента са скулпторът проф. Любомир Далчев, архитект Владимир Рангелов и архитект Любомир Шинков. Монументът е посветен на всички дейци, взели активно участие в революционните борби на българския народ.

Погледнат отдалече монументалният ансамбъл представлява стена, символизираща непреклонния дух на перущенци. Стената завършва с пилон, на който са монтирани камбана и петолъчка. Паметникът се издига на 60 метра височина и е разположен на историческия хълм „Власевица“, където през април 1976 г. въстаниците заемат отбранителни позиции срещу идващите османски войски.

По традиция на 9 май гражданите на Перущица отбелязват „Мъртвия празник“, с който почитат паметта на загиналите по време на Априлското въстание. На следващия ден, 10 май, градът отбелязва своя официален празник.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за честванията на стогодишния юбилей в Перущица и откриването на „Паметника на трите поколения“:

Поклон пред подвига на героите

Перущица, 8 май 1976 г. /БТА/ Да се преклонят пред подвига на героите априлци тук всеки ден идват стотици туристи, гости от страната и чужбина. Те разглеждат с интерес историческата църквичка-крепост, експозицията на Музея на революционното движение, художествената сбирка в реставрираното Даново училище, местностите „Власевица“ и „Манастира“, където са били въстаническите позиции.

*** 

Прослава и поклон

Перущица, 9 май 1976 г. /кор. на БТА Георги Найденов/ В китния родопски градец, записал името си в легендарния Април на 1876 година, откърмил самоотвержени родолюбци, възпитал верни и безстрашни синове…, тази вечер се състоя тържествена заря-проверка. Присъстваха кандидат-членът на Политбюро на ЦК на БКП и първи секретар на Окръжния комитет на партията в Пловдив Дража Вълчева, членът на постоянното присъствие на Българския земеделски народен съюз и председател на изпълкома на Окръжния народен съвет Димитър Карамуков и други ръководители на окръга и града, много гости от столицата и страната. Тук бе и генералният консул на СССР в Пловдив Борис Архипов.

Оживяха образите на безсмъртния Левски, на пламенните родолюбци Кочо Честименски, Петър Бонев, Спас Гинов. Възпроизведени бяха моменти от въстанието.

В един миг се разнесе над площада лудият звън на камбаните, така както призивно са биели преди едно столетие. Освещава се знамето – дедите ни го целуват с радост и сълзи на очите… Залпът на черешовия топ възвестява началото на великата борба срещу петвековния тиранин. Настъпва неописуемо радостното посрещане на братята-освободители. С падане на колене и едноминутно мълчание присъстващите склониха глава пред величавата саможертва на перущенци. Пред паметника на водача на въстанието Петър Бонев, пред братската могила и историческата църквичка-крепост бяха положени много венци. Венци бяха положени и от съветското генерално консулство в Пловдив.

Утре тържествата продължават.

***

Безсмъртен подвиг

Перущица, 10 май 1976 г. /кор. на БТА Г. Найденов/ Преди едно столетие и тук запламтя огънят на бунтовния април през 1876 година, девет дни свободно се развяваше пряпорецът на въстанието. Перущица бе превърната в пепелище, но не склони глава. Перущица стана гнездо на герои…

Столетието от величавия подвиг в борбата срещу османския поробител днес бе ознаменувано с митинг. На някогашните въстанически позиции в местността „Власевица“, където се издига мемориалния комплекс на трите поколения борци за свобода дойдоха хиляди хора от цялата страна. (…)

Доклад за безсмъртния подвиг на априлци и неговите измерения в съзидателното творчество на нашето съвремие изнесе акад. Димитър Косев, заместник-председател на БАН.

Онова, с което историята на Априлското въстание поразява и буди чувства на възторг, на гордост, на удивление и преклонение – подчерта докладчикът, това е редкият героизъм на народните маси и на техните верни до смърт ръководители; това е готовността на народа за саможертва пред олтара на измъченото отечество.

Априлското въстание бе революционно надигане на организирани, съзнателни борци, които разбираха много добре, че излизат на смъртоносни схватки, те знаеха също, че на въоръжената до зъби армия на Османската империя могат да противопоставят въстаническа армия в по-голямата си част въоръжена със старо негодно оръжие и няколко дървени топа. Но в тази равносметка имаше и друго, българската нация беше се формирала и издигнала вече в цивилизована нация и не можеше повече да търпи робството на корумпираната феодално-деспотична империя на султаните. Българският народ вървеше решително по пътя на прогреса и бе узрял за свободен и независим живот, огромна бе любовта на българските патриоти към родината, жаждата им за свобода и справедливост, вярата им в светлото бъдеше на България. Ето това е източникът на техния героизъм и на вярата им в крайната победа на българската национално-демократична революция – отбеляза акад. Косев.

Паметни за вечни времена ще останат геройските подвизи на въстаниците в Панагюрище, Клисура, Дряновския манастир, Батак, Брацигово, Перущица, на връх Еледжик, Ново село и десетки други селища.

Априлското въстание завърши с героичния поход на четата, предвождана от Христо Ботев, със сраженията на Милин камък и във Врачанския балкан, където загина и гениалния поет-революционер.

В Априлското въстание се прояви мъжеството и героизма на целия български народ. В  душата на народа и на оцелелите негови ръководители се прояви не страх, отчаяние и униние, а още по-твърда воля за решителна борба за извоюване свободата и националната независимост на България.

Организаторите и ръководителите на Априлското въстание, продължи акад. Димитър Косев, бяха далновидни политици – реалисти. Те бяха пламенни патриоти…, те бяха за равенство и братство между народите. (…) Героите и мъчениците на Априлското въстание носеха в гърдите си вярата и надеждите, че великия руски народ ще се притече на помощ на българския народ и те не се излъгаха. Само една година след поражението на въстанието храбрите руски войски посрещнати от българския народ с неописуема радост, маршируваха победоносно по българската земя. Освобождението на България, което дойде с цената на големи жертви от страна на руския народ положи дълбоките основи на руско-българската дружба.(…)

От името на ЦК на БКП и лично от името на другаря Тодор Живков сърдечни приветствия до участниците в митинга поднесе другарят Борис Велчев.

Под бурните ръкопляскалия на присъстващите Борис Велчев преряза трицветната лента и откри Паметника на трите поколения перущенци, взели активно участие в революционните борби на нашия народ.

Величественият паметник е израз на дълбока признателност и преклонение пред подвига на априлци от 1876 година, на септемврийци от 1923 година, на партизаните и ятаците от 1941-1944 г.

Погледнат отдалече монументалният ансамбъл представлява стена, символизираща непреклонния дух на перущенци. Стената завършва с пилон, на който са монтирани камбана и петолъчка. Автори на този оригинален паметник са народния художник скулпторът проф. Любомир Далчев, заслужилият архитект Владимир Рангелов и архитект Любомир Шинков.

Пред паметника бяха положени венци от името на ЦК на БКП, окръжния и градския комитети на БКП, ОНС, окръжното ръководство на БЗНС и от другите масови и политически организации, както и от съветското генерално консулство в Пловдив.

Перущица се присъединява към Априлското въстание, което избухва на 2 май (20 април ст. ст.) 1876 г. в Копривщица, на 5 май (23 април ст.ст.) Около седем дни въстаниците удържат напора на 5000-6000 башибозуци, предвождани от Адил ага. На 12 май (30 април ст.ст.) въстаниците се събират в църквата „Св. Архангел Михаил“, където се укриват около 600 жени, деца, старци. Турците подпалват западната врата на църквата. След като покривът на църквата е разрушен, въстаниците прекратяват съпротивата. В църквата загиват 347 души начело с отец Тилев, Васил Соколски и водачът на въстанието в града Петър Бонев. На 13 май  (1 май ст. ст.), за да не попаднат живи в ръцете на башибозуците, Кочо Чистеменски, Спас Гинев, Иван Хаджитлиев и още 23 перущенци застрелват близките си и се самоубиват. Същия ден въстанието в Перущица е потушено. Градът е разграбен, а населението е подложено на изтезания.