site.btaНа 7 юни 1988 г. е осъществен вторият съвместен българо-съветски космически полет

На 7 юни 1988 г. е осъществен вторият съвместен българо-съветски космически полет. В 18:03 часа местно време (17:03 часа българско време) от космодрума „Байконур“ в Казахстан с ракетата носител „Союз-У2“ в околоземната орбита е изведен корабът „Союз ТМ-5“. Тричленният екипаж на борда включва командира на полета Анатолий Соловьов и бординженера Виктор Савиних от Съветския съюз, както и космонавт-изследователя Александър Александров от България. Полетът продължава десет дни – до 17 юни, когато космонавтите успешно се приземяват в района на град Джезказган, Казахстан.

Полетът е част от Международната космическа програма на СССР „Интеркосмос“, създадена в средата на 60-те години на 20-и век с цел насърчаване на сътрудничеството между социалистическите страни в областта на космическите изследвания. С успешното изпълнение на мисията на Александър Александров, България става шестата страна в света, която изпраща двама свои космонавти в Космоса, след полета на Георги Иванов през април 1979 г.

На 9 юни 1988 г. космическият кораб извършва скачване със съветската модулна орбитална станция „Мир“, на която от декември 1987 г. се намират съветските космонавти Владимир Титов и Муса Манаров. В продължение на близо осем дни петимата космонавти реализират мащабната научноизследователска програма „Шипка“, разработена от новосъздадения Институт за космически изследвания при Българската академия на науките (ИКИ – БАН) под ръководството на академик Димитър Мишев. На борда на станцията са извършени редица експерименти в областта на астрофизиката, дистанционното сондиране на повърхността на Земята, космическата биология и медицина. 

Един от най-важните проведени експерименти е озаглавен „Сън“. Изследването доказва, че космонавтите преминават през всички фази на съня. Получените резултати допринасят за разширяването на научните знания в областта на биологията и медицината, тъй като дотогава липсват достатъчно данни за протичането на съня в условията на безтегловност.

По време на мисията едновременно с Центъра за управление на полетите в Москва (ЦУП) – главният оперативен орган, отговарящ за пилотираните орбитални комплекси, помощ оказва и Международният ситуационен център в Стара Загора, който обработва резултатите от научните експерименти и предава получените данни към московския център. Това е първият дублиращ център за управление на космически полети на Балканския полуостров и един от малкото в света, който установява подобна практика, четем в книгата „Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война“ на професор Димитър Недялков. 

Новината за осъществяването на втория българо-съветски космически полет е отразена в бюлетините на БТА „Вътрешна информация“ и „Международна информация“: 

Омуртаг, улица „Мургаш“ номер 4

гр. Омуртаг, 6 юни 1988 г. /кор. на БТА Павлина Петкова/ „Нашият Сашо ще лети...“ – новината бързо обиколи улиците и домовете на града. Съобщават си я един на друг близките и познатите на Александър Александров, с вълнение я изричат и непознати нему хора. А в простичките думи „Нашият Сашо“ като във фокус се събират обичта, гордостта на омуртагчани.

Момичета и момчета се спират пред витрината с фотоси на Сашо, уредена в „неговото“ училище – първо ЕСПУ „Симеон Велчев“. Не остават без грижи алеята с борчета, засадени от членове на отряда на космонавтите. Така е, защото оттук тръгва невидимата пътека, извела някогашния ревностен почитател на списание „Космос“ до „Байконур“ – с отличните бележки по физика, с желанието да кали волята си, с възмъжалата мечта един ден да се „откъсне“ от земното притегляне…

Този ден дойде; какво е помагало на Сашо да върви по трудния път в любознателност и трудолюбие – отговарят хората, които го познават отблизо. „Във всяко нещо, с което се захващаше, проличаха волята и амбицията да го свърши докрай – припомня си класната му ръководителка Анка Димчева. Беше се запалил по авиомоделизъм, снимката му редовно поставяхме на таблото на най-добрите четци.“

„С баща му искахме да има по-спокойна професия – инженер или лекар, но той си избра своето – самолетите – развълнувана се връща назад през годините майката на космонавта Пенка Панайотова. За изпитите в Долна Митрополия тръгнаха трима от града, устоя само той. Дойде си чак след месец, а след три дни го настигна телеграмата – приет! Сега и брат му, Пламен, върви по неговия път… само за едно ми е мъчно – татко му не можа да дочака този ден, да му се нарадва…“

В този час за Сашо мислят и приятелите му от ученическите години. Един от тях е Борислав Миланов. „Никога не е обичал да говори празни думи, щом намисли нещо – постига го! Вярвам, че в Космоса Сашо ще прояви най-добрите си качества.“

…В дома му на улица „Мургаш“ 4, откъдето една българска майка ще изпрати своя син сред звездните висини, предстоят най-дългите часове – на очакването.

На добър час и щастливо завръщане, Сашо!

***

Българо-съветският космически екипаж пред старт

Космодрум Байконур, 6 юни 1988 г. /спец. кор. на БТА Любомир Димитров/ Вече е известен екипажът за втория българо-съветски космически полет. Това са Анатолий Соловьов – командир на кораба „Союз ТМ–5“, Виктор Савиних – бординженер и нашият сънародник Александър Александров – космонавт-изследовател.

Оповестявайки решението на държавната комисия, председателят ѝ генерал-лейтенант Керим Керимов изтъкна нейната оценка, че програмата за подготовка на полета е изпълнена изцяло. И двата екипажа – първият и вторият, са усвоили необходимите умения и опит. Утвърденият екипаж е в състояние да решава отговорните задачи по управлението на кораба и изпълнението на научно-техническата програма след скачването с орбиталния комплекс „Мир“.

Напълно са готови и техническите средства за експедицията. В отговор космонавтите увериха комисията, че ще направят всичко, за да оправдаят високото доверие. Те бяха поздравени от присъстващите на заседанието техни ръководители, колеги и други специалисти в космическото дело.

Голям бе интересът към пресконференцията, дадена от екипажа. Седнали в отделно помещение, зад стъклена преграда (предпазните медицински мерки са задължително правило), тримата космонавти отговориха подробно на многобройните въпроси. Често се обаждаше и чувството им за хумор, което заразяваше препълнената зала.

– Когато чух решението на комисията, най-напред си помислих за задължението ни да изпълним научната програма, заяви Александър Александров. – Това е една от най-богатите програми в пилотираните полети на други страни. За кратък срок трябва да направим 46 експеримента, а ние ще се постараем да свършим и допълнителна работа.

На свой ред Анатолий Соловьов изказа благодарност на стотиците хора, участвали в многомесечната подготовка на екипажа.

– А пък аз си помислих за своите другари, с които ще летим заедно. Радвам се, че се осъществява отдавнашна тяхна мечта, добави Виктор Савиних.

И тримата космонавти по различно време са били дубльори. Какво ще кажат те на екипажа на Земята?

– На мен ми се е налагало повече да дублирам, отколкото да летя, отговори бордният инженер. Винаги, когато летиш в Космоса, а дубльорът е останал на Земята, си мислиш колко несправедливо всъщност е това. И ми се е искало, иска ми се и сега на кораба да има още три места. За съжаление това е невъзможно.

В контекста на тези думи Владимир Шаталов – началник на Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“, изказа убеждение, че в недалечно бъдеще ще има и трети, и четвърти полет на българи, както и на космонавти от други страни. „Ние разчитаме на по-нататъшна съвместна работа по програмата за пилотираните полети“, добави той.

Попитан какво е практическото значение на полета за България, Александър Александров каза: „По принцип нашите експерименти ще бъдат от голямо значение за народното стопанство. Въпросът е резултатите от тях да се прилагат по-бързо в практиката.“

Стана дума и за възвръщаемостта на средствата, влагани в космическите полети. Трудно е да се пресметнат възможностите в това отношение, каза Владимир Шаталов. Но смятам, че полетите могат да ни носят многократно по-големи средства от изразходваните, а в определен момент да се стигне и до стопанска сметка и до самоиздръжка.

Командирът Анатолий Соловьов изказа специална благодарност на българските специалисти, обучавали екипажа за работа с апаратите и системите от програмата „Шипка“.

Стана известно, че майката на командира му е изпратила телеграма с пожелание предстоящият старт да бъде негово стъпало за полет към Марс.

Нека пожелаем същото и на двамата наши сънародници или поне на онези, които ще дойдат след тях.

***

В Космоса – международен екипаж

Москва, 7 юни 1988 г. /ТАСС-БТА/ На 7 юни 1988 година в 18:03 часа московско време (17:03 часа българско време) в Съветския съюз беше изстрелян космическият кораб „Союз ТМ-5“.

Корабът се пилотира от международен екипаж: командир – Анатолий Соловьов, Бординженер – Виктор Савиних, космонавт-изследовател – гражданина на Народна република България Александър Александров.

Програмата за полета предвижда скачване на кораба „Союз ТМ-5“ с пилотирания комплекс „Мир“ и извършване на съвместни изследвания и експерименти с космонавтите Титов и Манаров, които работят в околоземна орбита от 21 декември 1987 година.

Полетът на международния екипаж е осъществен в съответствие с договореността между правителствата на Съюза на съветските социалистически републики и на Народна република България.

Бордните системи на кораба „Союз ТМ-5“ действат нормално.

Самочувствието на Соловьов, Савиних и Александров е добро.

***

СССР–България: сътрудничество в космическите изследвания

Москва, 8 юни 1988 г. /ТАСС/ Изследванията на природните ресурси на България и анализът на замърсяването на атмосферата над нейната територия са само част от обширната научна програма на десетдневния съветско-български космически полет. Стартиралите вчера с кораба „Союз ТМ-5“ съветски космонавти Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и техният български колега Александър Александров ще извършат 46 експеримента в областта на астрофизиката, дистанционното сондиране на повърхността на земята, космическата биология и медицина. В тези изследвания ще участва и екипажът на орбиталната станция „Мир“ – Владимир Титов и Муса Манаров.

Те се намират в околоземна орбита от декември миналата година.

Сегашният съветско-български полет преминава на значително по-високо качествено равнище от предишния, състоял се през 1979 година. Значително се увеличи не само броят на научните изследвания, но и тяхната сложност. Апаратурата, създадена от съветски и български учени, позволява да се извършва експресен анализ на резултатите от експериментите на борда и да се коригира ходът на работата.

Сътрудничеството между СССР и България се осъществява в рамките на програмата „Интеркосмос“, която обединява усилията на социалистическите страни в изследванията и използването на космическото пространство за мирни цели. Български уреди са монтирани на 6 от 22-та спътника от типа „Интеркосмос“, и на седем от десетте геофизически ракети „Вертикал“.

България стана 18-ата космическа страна в ранглистата на ООН, шестата страна, която има свой космонавт, третата, която произвежда хранителни продукти за участниците в космическите полети.

***

Скачване в орбита

На борда на комплекса „Мир“ работи българо-съветски екипаж

Москва, 9 юни 1988 г. /ТАСС-БТА/ Днес в 18 часа и 57 минути българско време космическият кораб „Союз ТМ-5“ се скачи с научноизследователския комплекс „Мир“.

Международният екипаж – съветските космонавти Владимир Титов, Муса Манаров, Анатолий Соловьов и Виктор Савиних и българският космонавт Александър Александров, започна да изпълнява в околоземна орбита програмата за общи изследвания и експерименти.

Научната програма за полета, подготвена от учени от България и Съветския съюз, е предвидена за осем дни.

На международния екипаж предстои да изпълни обширна програма от астрофизически изследвания, да направи снимки на повърхността на Земята, включително територията на Народна република България. Запланувани са също медико-биологични изследвания и експерименти по космическо материалознание. Значителна част от общата работа ще се извърши с научната апаратура, създадена от български специалисти и доставена на орбита от товарния кораб „Прогрес-36“.

Бордовите системи на орбиталния комплекс „Мир“ работят нормално.

Самочувствието на космонавтите е добро.

***

Втори българо-съветски космически полет

Висока оценка за българската космическа кухня

София, 12 юни 1988 г. /БТА/ Всички, наблюдавали на телевизионните екрани срещата на втория българо-съветски космически екипаж с екипажа на орбиталната станция „Мир“, станаха свидетели на радостта на космонавтите Титов и Манаров при съобщението, че гостите носят пресни плодове и зеленчуци. Известно е, че голяма част от тях са отгледани на българска земя и са преработени в космическа храна от специалисти от Селскостопанската академия в София и филиалите ѝ в Пловдив.

За повече подробности за българското участие при изготвянето на менюто на космонавтите репортерът на БТА Илияна Божилова се срещна с председателя на Академията чл.-кор. проф. д-р Цено Хинковски.

Той подчерта, че създаването на космически храни у нас вече има близо 15-годишна история. Постигнатите добри резултати в производството им нареждат страната ни на трето място в света след СССР и САЩ. Сега космонавтите Соловьов, Савиних и Александров са взели със себе си „пресни“ праскови, ягоди, ябълки и включения за първи път в менюто пъпеш, които са сублимационно сушени. По същия метод са приготвени киселото мляко с добавка на овесено и на шипково брашно и типичната за националната ни кухня лютеница, която ще бъде отлична закуска за космонавтите. Към леките като „перце“ продукти спадат и двата вида изпечени бадеми – подсладени и осолени. Те имат важно значение за стимулиране на апетита, който в условията на безтегловност чувствително намалява.

С космически храни страната ни участва още в първия българо-съветски полет, когато продуктите са били преработвани предимно в консерви, в пресовани сухи хранителни смеси в кубична форма или в полутечно и пастообразно състояние. Прилаганият сега метод на сублимационно сушене отговаря на най-важното изискване – готовата храна да е лека и с дълъг срок на годност. Продуктите се изсушават в замразено състояние под вакуум, като водата в тях преминава от твърдо в газообразно състояние без да се топи. По този начин напълно се запазва външният вид, цветът, ароматът и вкусът на плодовете, зеленчуците и другите блюда. За да станат те отново съвсем свежите необходимо е само да бъдат потопени за няколко минути във вода.

Широката гама от космически блюда с характерните за българската кухня вкусови качества са заслужили високата оценка на съветските специалисти и космонавти, изразена и в препоръката към създателите им от Селскостопанската академия. „Вие просто сте длъжни да предлагате тези чудесни продукти при всеки бъдещ космически полет!“

***

Българо-съветският полет продължава

Успешно се изпълнява програмата „Шипка“

Център за управление на полетите, 14 юни 1988 г. /спец. кор. на БТА Любомир Димитров и кор. на БТА Начо Халачев/ Само след три дни българо-съветският космически екипаж – Анатолий

Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров ще поемат курс към Земята. Но още сега, преди да са приключили заплануваните експерименти, може да се каже, че изпълнението на научно-техническата програма „Шипка“ е успешно. Такова е мнението на директора на Института за космически изследвания при Българската академия на науките професор д-р Борис Бонев. Разбира се, експериментите ще продължат и в бъдеще, тъй като в орбиталната станция „Мир“ ще останат почти всички уреди, доставени със сегашната експедиция, уточни той пред представителите на БТА. Така че занапред могат да се очакват нови резултати, които да обогатят научните ни познания за земната повърхност, за атмосферата, за астрофизическите явления, за поведението на човешкия организъм в условията на безтегловност и т.н. (…)

Продължава работата с астрофизическия комплекс „Рожен“, която включва три експеримента. Целта на единия от тях, наречен „Трек“, е да се определи ефективността на апаратурата при наблюдаване на астрономически обекти отвъд земния хоризонт. Останалите два – „Фотометрия“ и „Стандарт“, са свързани с тъй наречената астрономическа калибровка, която осигурява голяма прецизност на наблюденията.

Тази вечер завършва експериментът „Климент-рубидий“ – за получаване на монокристали в космически условия. Резултатите ще бъдат сравнени с образци, получени при земни условия. Едва тогава ще може да се прецени окончателно доколко плодоносни са били опитите в космическа среда. Малко по-късно със същата апаратура ще започне експериментът „Структура“ – за получаване на сплав от алуминий и мед в условията на микрогравитация.

Чрез електромиограми на ръцете и краката космонавтите Виктор Савиних и Александър Александров продължават експеримента „Потенциал“. Задачата е да се установи какво е функционалното състояние на мускулните влакна в безтегловна среда. Данните се регистрират на дискета и се изпращат на Земята за обработка и анализ. Експериментът има за цел да се получи точна представа при какво минимално време на физическа тренировка и натоварване в космически условия могат да се запазят основните показатели на опорно-двигателния апарат, както и работоспособността на космонавтите като цяло.

Множат се изследователските данни и по програмата „Георесурс“ – за дистанционно сондиране на Земята. Правят се геоложки, тектонични и геоморфологични проучвания на българската територия в търсене на находища от руди, газ, петрол и други полезни изкопаеми. Освен това се получават данни за състоянието на горите и на черноморския шелф, за степента на замърсяване на околната среда.

Преди нощния си отдих, който започва в полунощ, петимата космонавти ще участват в експеримента „Досуг“ („Свободно време“), чийто организатор ще бъде Александър Александров. Целта е да се установи как въздействат музикалните програми, видеопрограмите и компютърните игри върху психологическата устойчивост и работоспособност на космонавтите.

Членовете на екипажа се чувстват отлично. Така смята сменният ръководител в Центъра за управление на полетите. (…)

***

Полетът завърши – полетът продължава...

Успешно приземяване на българо-съветския екипаж. И тримата „родники“ се чувстват добре. Какво има в космическата „кошница“?

Байконур, 17 юни 1988 г. /спец. кор. на БТА Любомир Димитров/ Десетдневният българо-съветски космически полет завърши днес с щастливо приземяване на екипажа на 200 км югоизточно от казахския град Джезказган. И тримата „родники“ – Анатолий Соловьов, Виктор Савиних и Александър Александров се чувстват добре. А имат и основание да бъдат доволни, защото научноизследователската им мисия в Космоса бе плодоносна. (…)

В 13 часа и 13 минути българско време капсулата докосна Земята. Малко бяха щастливците репортери, успели да стигнат до нея веднага. След отварянето на люка. А това са паметни мигове, които после се разказват едва ли не като легенда.

Все пак успяхме да чуем първата шега на Соловьов: „Много ви е горещо тук, момчета, знаете ли, горе е по-хладничко.“ И имаше право, защото температурата на въздуха по това време беше 46 градуса. Нашият Сашо се усмихваше малко уморено, но от сърце. А някой му подхвърли на руски: „Прав си да се смееш, момче, защото тепърва те очакват усмивки.“ Ветеранът Савиних изглеждаше най-енергичен, но и тримата бяха щастливи като жетвар след богата жътва.

Специалистите тепърва ще оценяват научните резултати от българо-съветския космически полет. Но и сега, преди подробните анализи, може определено да се каже, че екипажът донесе добре напълнена „кошница“ с данни в четири важни направления – астрофизиката, дистанционното проучване на земята и атмосферата, материалознанието, космическата биология и медицина. Наистина, изникнаха известни затруднения при извършването на някои от експериментите, наложиха се частични размествания в научната програма. Но амбициозният проект „Шипка“ оправда във висока степен надеждите, които му се възлагаха. (…)