site.btaНа 20 януари 1980 г. Съединените щати обявяват бойкот на Олимпийските игри в Москва

На 20 януари 1980 г., в изявление пред медиите, американският президент Джими Картър обявява, че Съединените щати няма да участват на Олимпиадата в Москва, ако Съветският съюз не изтегли войските си от Афганистан в рамките на един месец.

В следващите дни към инициативата се присъединяват над 60 държави, включително Федерална република Германия (ФРГ), Япония, Канада, както и некапиталистически страни, сред които Китайската народна република (КНР).

СССР не се съобразява с ултиматума на американския президент и продължава въоръжената интервенция в централноазиатската страна.

Въпреки че по устав Олимпийските комитети са независими организации, те се солидаризират с решенията на своите правителства и не изпращат спортистите си на форума в Москва, който се провежда от 19 юли до 3 август 1980 г.

Председателят на Международния олимпийски комитет (МОК) лорд Киланин също изразява отрицателно становище и се обявява против политизирането на спорта, но в крайна сметка бойкотът е реализиран.

В отговор Съветският съюз и страните от Източния блок бойкотират следващите Летни олимпийски игри, които се провеждат в Лос Анджелис през 1984 г.

Следва информация за бойкота на Олимпиадата в Москва от материали в бюлетините на БТА „Международна информация – Служебен“ и „Физкултура и спорт – Служебен“:

Президентът Картър и Едуард Кенеди пред американската телевизия

Вашингтон, 20 януари 1980 г. /АП/ Президентът Джими Картър поиска днес от Олимпийския комитет на САЩ да бойкотира Олимпиадата в Москва или да прехвърли Игрите в друга страна, ако съветските войски не се оттеглят от Афганистан в срок от един месец.

В слово по телевизията тази вечер той изтъкна необходимостта светът да разбере колко сериозни са съветските действия в Афганистан. По думите му олимпийският бойкот бил израз на дълбока загриженост на САЩ.

Президентът предложи Олимпиадата да бъде прехвърлена в друг град или напълно отменена, ако съветските войски останат в Афганистан.

Той спомена и възможността да бъде установено постоянно място както за зимната, така и за лятната олимпиада, посочвайки Гърция като най-подходяща за това страна.

В качеството си на почетен председател на Американския олимпийски комитет Картър няма юридическо право да дава заповед за бойкот. Той поясни, че само дал препоръки под формата на послание, което изпратил днес на Американския олимпийски комитет.

(…) Явявайки се на телевизионния екран по същото време, но по друга програма, сенаторът Едуард Кенеди обяви, че ще подкрепи бойкота на Олимпиадата. Той обаче добави, че смята ембаргото върху доставки на зърнени храни и бойкота на Олимпиадата като символи сами по себе си, а символите не могат да заменят успешната политика.

***

Становището на лорд Киланин

Дъблин, 20 януари 1980 г. /ЮПИ/ Лорд Киланин, председател на Международния олимпийски комитет, апелира днес към президента Картър да не използва Олимпиадата като политическо средство за натиск срещу СССР. Той добави, че бойкотът на московската олимпиада ще се окаже „катастрофален“ за спорта по целия свят.

Киланин изтъкна, че МОК не възнамерява да прехвърли Олимпиадата на друго място, тъй като това е „юридически и технически невъзможно“.

В интервю за ЮПИ, взето в дома му в Дъблин, Киланин помоли президента Картър да помисли сериозно, преди да вземе решение за бойкота. „Нека да използва като политика каквито средства сметне за основателни, но не и Олимпиадата, тъй като това ще се отрази зле не само на спортистите в нашата страна, но и в целия свят. Ще пострада не съветското правителство, както се смята, а олимпийското движение и спортистите по света.“

Киланин обърна внимание, че не правителството на САЩ, а олимпийският комитет в страната ще вземе окончателно решение по въпроса и изрази дълбокото си задоволство от становището, заето от този комитет под оказвания върху него натиск.

Киланин предупреди, че американският бойкот на Олимпиадата в Москва може лесно да засегне и Олимпиадата в Лос Анжелос през 1984 г.

Без да критикува лично президента Картър, Киланин изрази съжаление, че спортистите се използват като заложници в политически проблеми. „Не съм толкова глупав да твърдя, че в спорта няма политика, но спортът не трябва да се използва за политически цели.“

Той добави, че се ползвал с пълната подкрепа на 88-те членове на МОК и на международните спортни федерации за това Олимпиадата да се състои в Москва.

Киланин поясни, че макар МОК да пострада финансово от загубата на договорите с американската телевизия, ако САЩ обявят бойкот, комитетът няма да фалира, тъй като е съществувал и преди времето на телевизията.

***

За участието в Летните олимпийски игри в Москва

Ню Йорк, 30 януари 1980 г. /ЮПИ/ Осем страни „за“, двадесет „против“ и сто и петнадесет още не са взели решение, това са неофициалните резултати досега за бойкотирането на Летните олимпийски игри през 1980 година в Москва за 143-те страни, акредитирани от Международния олимпийски комитет. Със Съединените щати начело на бойкота, другите страни, които заявиха, че ще бойкотират Олимпийските игри в Москва, ако съветските войски не бъдат изтеглени от Афганистан, са Канада, Египет, Норвегия, Бахрейн, Мароко, Саудитска Арабия и Чили.

Макар че Канада е в списъка на страните, които ще бойкотират Олимпийските игри в Москва, окончателното решение може да зависи от изхода на парламентарните избори през идния месец. Министър-председателят Джо Кларк може да бъде заместен от ръководителя на либералната партия Пиер Трюдо, а той може да има различно становище по този въпрос.

Правителствата на Великобритания и Австралия – две традиционни съюзнически страни – съобщиха, че подкрепят бойкота, но техните национални олимпийски комитети поддържат, че те (комитетите), а не правителствата, ще вземат решението. И двата комитета са склонни да участват в Олимпийските игри.

От гледна точка на спорта оттеглянето на такива изтъкнати страни като Федерална република Германия, Великобритания, Япония или Китай, както и Съединените щати, ще превърне Олимпийските игри във фарс. Ако само Съединените щати и няколко малки страни се оттеглят от Олимпиадата в Москва, отражението върху спортните игри  ще бъде минимално с изключение на бягането и плуването, но финансовите щети ще бъдат огромни.

Япония, която каза, че не може да позволи на руснаците да се бъркат в работите на други страни, тъй като това ще наруши международния ред, ще реши до 10 февруари – деня, в който ще бъде открито заседанието на Международния олимпийски комитет в Лейк Плесид, каква позиция ще заеме.

Западна Германия казва, че ще направи това, което реши мнозинството от западноевропейските страни. Швейцария още не е взела решение, но клони против бойкотиране на Олимпийските игри.

Китай съобщи, че ще бойкотира игрите, ако мнозинството от националните олимпийски комитети сторят това. За китайците това ще бъде трудно решение, защото те се готвиха да участват в Олимпиада за първи път от 30 години насам.

Тайван не обмисля въпроса да бойкотира Олимпиадата поради нашествието на Съветския съюз в Афганистан; Тайван декларира обаче, че ще участва, само ако му бъде разрешено да развява своето национално знаме.

Международният олимпийски комитет постанови, че Тайван може да участва, само ако смени името си (от Република Китай), националния си химн и знамето си.

Франция определено ще изпрати свои спортисти в Москва. Същото ще направят страните от съветския блок – Източна Германия, България, Румъния, Унгария, Чехословакия и Полша. Необвързана комунистическа Югославия също възнамерява да участва, макар че публично осъди съветското нашествие в Афганистан.

От скандинавските страни Норвегия няма да участва, Финландия ще участва, Дания и Швеция още не са решили.

Израел отложи вземането на решение с един месец, но наблюдателите смятат, че вероятно израелците ще последват примера на САЩ.

Онези африкански страни, които бойкотираха през 1976 година Олимпийските игри в Монреал, искат този път да се състезават.

Освен Чили повечето от латиноамериканските страни ще се състезават. Мексико ще изпрати петдесет и пет спортисти в Москва.

„Нищо няма да попречи Летните олимпийски игри през 1980 година да се състоят в Съветския съюз, с или без Съединените щати“, каза говорител на Мексиканския олимпийски комитет.

Перу и Аржентина изтъкнаха, че ще участват. Футболните отбори на Боливия, Бразилия, Колумбия и Венецуела играят квалификационни мачове. Уругвай не е взел решение.

„Военната интервенция на Съединените щати във Виетнам продължи осем или десет години. През това време се състояха една или две олимпиади и никой не каза каквото и да било“, заяви Фидел Мендоса Караскиля, председател на Колумбийския олимпийски комитет.

***

Трябва да се отиде в Москва, казва доайенът на олимпийските шампиони

Брюксел, 31 януари 1980 г. /АФП/ Доайенът на олимпийските шампиони 97-годишният белгиец Пол Анспах заяви в интервю пред АФП и френската радиостанция „Европа-1“, че всички спортисти трябва да отидат в Москва.

Двукратен олимпийски шампион на шпага от Лондон (1908 г.) и Стокхолм (1912 г.), сребърен медалист в Анверс (1920 г.) и Париж (1924 г.) Пол Анспах счита, че нито Картър, нито Тачър, а Международният олимпийски комитет има единственото право да реши да премести игрите или да ги отложи в случай на война например.

Той заяви, че МОК трябваше да знае, че в СССР спортът е в директна връзка с партията и че МОК е сбъркал: той също смеси политиката със спорта като избра Москва.

Пол Анспах добави: Ако аз бях спортист, избран от моя национален олимпийски комитет щях да отида в Москва. Не казвам, че това щеше да ми направи голямо удоволствие, но щях да отида.

Във всички случаи, счита белгийският шампион, националните олимпийски комитети не могат да бойкотират Игрите. Той обяснява, че техните спортисти вече са ангажирани с подготовката за Игрите в продължение на четири години като са направили огромни финансови и морални жертви, за да бъдат в най-добра форма.

Пол Анспах добави, че МОК в миналото винаги добре се е държал над политическите натиски. Доайенът на олимпийските шампиони разказва, че когато през 1936 година на игрите в Берлин Хитлер реши да не допусне нито един евреин в олимпиадата, тогавашния президент на МОК граф Байе да Тур е заминал за Берлин и лично казал на Хитлер, че на олимпиадата няма да участва нито един спортист, ако това се допусне. И Хитлер отстъпил.

Бившият шампион разказа също, че по ирония на съдбата в Игрите в Берлин е имало двама-трима германски атлети евреи от висока класа като например рапиристката Хелен Майер. Достигнала до финала тя бързо се оставила да бъде победена. „Не искам да дам медал на Хитлер“ – казала тя.

***

Американското „не“ е окончателно

Рим, 6 март 1980 г. /АФП/ Онова „не“, което президентът Картър каза на всякакво участие на американци в Олимпийските игри в Москва, е окончателно, потвърди американският посланик в Рим Ричард Гарднър в интервю, което трябваше да бъде излъчено по италианското национално радио. „Бойкотът е единственото наистина убедително средство, което можем да използваме, за да накараме ръководителите и народът на СССР да осъзнае протестът на целия свят срещу агресията в Афганистан, заяви американският дипломат. Съединените щати, припомни той, не са изолирани в това решение, което подкрепят още около тридесет страни, между които Великобритания Канала, Австралия, Япония, Китай и множество мюсюлмански държави.

Що се отнася до едно евентуално европейско становище по афганистанския въпрос, посланикът заяви, че неговата страна щяла да подкрепи „всяка инициатива, която би могла да окуражи съветските войски да се изтеглят и която би имала за цел ла направи от Афганистан една неутрална, необвързана и суверенна страна“.