site.btaЗащо украсяваме елха за Коледа, момиче ли е еленът Рудолф и къде има 13 коледни тролове, разказват архивите на БТА

Защо украсяваме елха за Коледа, кога е направена първата коледна картичка и къде посрещат 13 коледни тролове и момиче ли е еленът Рудолф – за това и за други любопитни коледни факти разказват архивите на БТА. В емисиите “Забава и знание” и “Международна информация” могат да се прочетат интересни подробности за различните традиции по света на празника:

Хората по света празнуват Коледа според обичаите и нравите на страните си

Норт Поул, 25 декември 2001 /БТА/ Хората по света празнуват Коледа и приветстват раждането на Исус Христос с характерните за страните си нрави и обичаи, се казва в сайта “Норт Поул”, посветен на коледните тържества.

В Ирландия децата окачват малки торбички над камината вместо чорапи. По традиция малчуганите оставят пай и бутилка “Гинес”, за да може дядо Коледа да се почерпи.

В Испания добрият старец разнася подаръците си, като се катери по балконите. На 6 януари тримата влъхви също посещават децата и им оставят дарове. Хората от Света Лусия украсяват къщите си не само с коледни елхи, но и със саксии с имел. По традиция всички обличат чисто нови празнични дрехи за големите семейни вечери.

В Мексико децата понякога вместо чорапи оставят обувките си. (…)

В Норвегия (…) Когато децата видят за пръв път изцяло украсената елха, с подредените под нея подаръци, цялото семейство се хваща за ръце и обикаля около дървото, пеейки коледни песни.

Жителите на Кения украсяват църквите и коледните дръвчета с балони, панделки, цветя и зеленина. Празничната вечеря обикновено е барбекю за членовете на семейството, пристигнали от далечни краища, за да бъдат отново с близките си.

В Швеция дядо Коледа си има помощник, който се нарича Юлтомтен и раздава подаръци на децата, които са били послушни през годината. В коледната сутрин за църковната служба църквите са ярко осветени от запалени свещи. Традицията изисква от финландците да минат през сауната преди идването на дядо Коледа.

В празничния ден повечето хора отиват на "коледна църква", след което посещават гробовете на обични покойници и палят свещи за тях.

Във Великобритания децата пишат писма на добрия старец, след което ги хвърлят в камината. Малчуганите се надяват посланията им да се издигнат с пушека през комина и да полетят към Северния полюс. Ако писмата изгорят, децата трябва да ги напишат отново. На коледната трапеза се поднася пудинг със стафиди, в който са скрити малки съкровища, носещи късмет на този, който ги намери. Великобритания е първата страна, в която хората са започнали да използват имела като украса.(...)

(...)Вечерта след Коледа добрата вещица Стрега Буфана идва при децата в Италия. Тя обикаля страната със своята метла и оставя лакомства за добрите деца и въглени за непослушните. По традиция се подарява торбичка сушена леща на близки приятели, за да си сварят супа. Селското ястие трябва да им напомня за техните корени и трябва да бъде изядено, за да донесе на хората късмет и благополучие през Новата година.

В Австрия на 6 декември Свети Николай раздава на послушните деца сладкиши, орехи и ябълки. На 24 декември Младенецът Христос носи дарове и коледни елхи за малчуганите. Те с нетърпение очакват да чуят подрънкването на звънчето, след което влизат в специална стая, където се намира украсената със свещи и лакомства елха. Цялото семейство пее коледни песни и се поздравява с празника.

В Ливан един месец преди Коледа семействата посаждат житни семена в малки саксии. До празника те вече са покълнали и хората ги поставят около елхата и около коледната пещера, където пресъздават сцената на Рождество.

Малчуганите във Франция на Бъдни вечер оставят обувките си пред огнището, в очакване да получат подарък. В полунощ по-големите деца и възрастните отиват на църква, след което се връщат у дома за късната коледна вечеря. Във Франция, особено в Париж и Лион, е особено популярно коледното шоу с кукли.

В Германия децата украсяват коледните си послания с картинки и вечерта ги поставят на перваза на прозореца. След това ги поръсват с малко захар, за да са сигурни, че дядо Коледа няма да ги подмине. В страната има цвете, наречено коледна роза, което цъфти дори в сняг и лед.

Новозеландците празнуват Коледа в средата на лятото. Вместо топла напитка, дядо Коледа често получава студена бира, за да се почерпи. На коледния празник семействата обикновено отиват на пикник или се събират на вечеря на брега. Вместо традиционната топла пуйка в Нова Зеландия похапват студена шунка.

Дядо Коледа посещава Австралия с шейна, теглена от осем бели кенгурута. Коледната трапеза се подрежда извън къщата, след което празнуващите отиват на разходка край брега или играят крикет.  

В РЮА коледните празници също се отбелязват в средата на лятото. След обилен обяд семействата обикалят домовете на приятелите си, за да поискат и получат "коледна кутия", която обикновено е пълна с храна. В страната се говорят 11 езика и хората могат да си пожелаят "Весела Коледа" по пет начина - на английски, африкаанс, зулу, свази и сото(...)

В Швейцария през празничния сезон по улиците обикалят Звездните певци, облечени като Тримата крале, и изпълняват коледни песни. В Цюрих дядо Коледа се вози на специален приказен трамвай и вози в него децата из града. Добрият старец пее песни заедно с малчуганите и им поднася кошница, пълна с лакомства.

Защо украсяваме елха и какво е дървесен хороскоп:

Няма Коледа без елха

Берлин, 24 декември 2003 /БТА/ Обичаят да се украсява елха е много древен, датира от преди повече от 2000 години, твърди в. “Контакт”.

Защо хората са започнали да украсяват елхите? Причината е в магията на дървото, което почитали в древността. Нека си спомним например за друидите - древните келтски жреци, които се прекланяли пред гората, пред дърветата. Те са създали дори специален дървесен хороскоп. В него характерът и съдбата на всеки човек се свързва с "неговото" дърво, определено според датата на раждането.

Германците вярвали, че дърветата се обитават от духовете на плодородието, от които зависела реколтата. Могъщите духове обаче били не само добри, а и лоши и трябвало да бъдат умилостивени с подаръци.

Вечнозелената елха заемала важно място сред всички дървета. Тя била свещена, символизираща живота. Именно на нея, най-голямата в гората, всяка година в края на декември хората поставяли различни подаръци за духовете, за да ги направят по-добри и да получат богата реколта. Древните европейци окачвали на зелените клонки ябълки, яйца, орехи. За да бъдат прогонени злите духове от жилището, елхови клонки слагали и на стените, под тавана - близо до вратата. Празничните маси украсявали с играчки.

Ако вярваме на историците, то първите елхички са се появили в Германия. За пръв път на чираците в пекарница от гр. Фрайбург  дошла идеята за украсят дръвче за Рождество. През 1419 г. те поставили украсена с ябълки, круши, орехи, хартиени играчки и сладки елхичка в местната католическа болница за бедните. В  летописите се разказва, че през 1597 г. украсеното дърво се  превърнало в традиция за жителите в околностите на швейцарския град Базел, а също и в Елзас.

През 1754 г. обичаят да се кичи коледно дръвче достигнал и до Прусия. В един от берлинските вестници от това време пише: "Някои бюргери поставят за Рождество в домовете си зелени елхи и ги украсяват с позлатени ябълки." В Русия това станало още по-рано: през 1699 г. и то благодарение на Петър Първи.

Едва през 1815 г. започнали да окачват по елхите играчки от дърво, олово и тенекийки. През 1848 г. в САЩ била поставена  първата елха. Традицията била пренесена от германския имигрант Август Имгард. В същото време в Германия по пазара  се появили манифактурни стъклени топки. През 1870 г. отново в Германия започнало и промишленото производство на украшенията за елха. Правели се и изкуствени елхички от боядисани пера и тел.
Първите електрически гирлянди са били запалени в САЩ през 1882 г. А с настъпването на 1900-та година елхите вече се поставяли за Рождество в целия християнски свят.

(...) В началото, поне според първите изображения от 1830-та година, Санта Клаус е бил висок, слаб, често с черни или тъмнокестеняви коси, при това с не особено благ характер. Преди Коледата на 1863 г., докато в страната се водела гражданска война, карикатуристът Томас Наст го изобразил като беловлас старец, с румени бузи, облечен в украсен със звезди костюм. Санта Клаус бил "уловен" от карикатуриста в мига, в който поднасял подаръци на войниците от Севера. Художникът се опитвал по този начин да повдигне настроението на воюващите. Ако се вярва на съвременниците му, успял напълно.

В Съединените щати, както впрочем в повечето страни по  света, първото нещо, което се купува за Коледа, е елхичката.  Най-високата елха, поставяна в САЩ за Рождество, се извисява в Манхатън - в Рокфелер център. През 1939 г. в знак на солидарност с народите в Европа, воюващи срещу фашизма, елхата в Манхатън не била украсена. Поставили ѝ само звезда на върха и малко лампички. От следващата година до края на Втората световна война в Рокфелер център вече поставяли по три елхи. Украсявали ги с бели, червени и сини топки - цветовете на американското знаме. С това изразявали подкрепата си към американските войници. (…)

Главната католическа елхичка по традиция заблестява на площад "Свети  Петър" във Ватикана. Под нея се поставят яслите Христови - макет, който изкусно възпроизвежда сцената с раждането на Христос, описано в Евангелието. Почти всяко семейство на Апенините смята за свое задължение да постави "презепио" или "презепе", както наричат тук яслите, до коледната си елха. Някои си ги купуват, други си ги правят сами със собствени ръце.

Впрочем италианците могат да се похвалят с най-голямата  елха, виждана някога от хората и записана в Книгата на рекордите Гинес. Нейните свещички били запалени на 7 декември 1996 г. в средновековния гр. Губио в областта Умбрия, Централна Италия. Е, ако трябва да бъдем напълно честни, то "елхичката в Губио" не е била точно елхичка, твърдят специалистите. Организаторите на уникалното зрелище монтирали верига от 500 мощни лампи върху елхови лес на 900-метровата планина Инджино. С тяхна помощ те ѝ  придали формата на издигаща се към небето гигантска елха. Общо за целта били използвани 12 километра електрически кабели. На върха на планината блестяла огромна звезда с опашка с дължина 48 метра. 

Оказва се, еленът Рудолф всъщност е момиче:

Знаете ли, че празнуването на Коледа е било забранено през 17-и век

Лондон, 25 декември 2003 г. /БТА/ Въпреки че всички сме свикнали да празнуваме Бъдни вечер и Коледа и обичаме настроението и атмосферата на тези дни, много от нас нямат ясна представа откъде идват обичаите и традициите.

Знаете ли например, че празникът Коледа е бил забранен в Англия през XVII в. и че Рудолф всъщност е момиче?, пита в. “Сън” и обяснява някои неизвестни неща, свързани с Коледа.

Названието Коледа /англ. Крисмас/ например идва от староанглийски Christes Maesse или Christ's Mass - Меса на Христос. Името на дядо Коледа или Санта Клос /Санта Клаус/ идва от холандското име за св. Никола - Sint Nikolass, съкратено до "Sinterklass" след имиграцията в Ню Йорк. Когато холандците напускат града, името било поангличанчено и станало Санта Клос.

Празнуването на Коледа се превърнало в престъпление през XVII в. при Оливър Кромуел, който обявил извън закона бодливата зеленика, бръшляна и имела.

Макар мнозина да смятат, че съкращаването на Крисмас до Иксмас /писано Xmas/ е неуважително или пренебрежително, не е така. X е първата буква от името на Христос в гръцката азбука.

Първата коледна картичка е изобретена от англичанин през 1843 г. Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо. Идеята му станала толкова популярна, че успял да продаде дизайните си по един шилинг /5 пени/. Всеки англичанин обича да си открадне целувка под имела през празниците, но обичаят е бил използван първоначално от келтите, за да решават спорове между враждуващи съседи. (…)

Най-популярната коледна песен Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh /"Открита шейна с един кон"/. Корените на традиционния коледен обяд с пуйка също е американски. Пуйката е била поднасяна като ястие в Деня на благодарността.

Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала когато Свети Николас - покровителят на децата - хвърлил торба със жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши. Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Практиката започнала когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.

(...) Във Великобритания за късмет слагат пара в коледния пудинг, докато перуанците си осигуряват късмет на Коледа и през следващата година като носят яркосиньо бельо.

Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г. Първоначално основани върху френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи в сладкишите.
Първото коледно дърво пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория - германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор.

Класическата коледна песен "Тиха нощ" всъщност никога не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата му, съчинил мелодията.

В Исландия добрите деца, изглежда, са най-облагодетелствани, защото при тях идва не един Дядо Коледа, а 13 коледни тролове:

Децата в Исландия получават подаръци от 13 коледни тролове

Миватън, 12 декември 2018 г./БТА/ След затварянето на пътища и летища заради рекордните снегове в Северна Исландия, децата се притесняват това да не попречи на идването на местния Дядо Коледа - Стекястир, предаде Асошиейтед прес.    

Според исландската фолклорна традиция Стекястир пристига на 12 декември. Той е един от 13-те братя тролове, които се наричат юлове. Те са джуджета и са и страшни, и забавни. Тяхната котка е огромна и дори може да яде деца. В дните преди Коледа те правят смешки и пакости, като плашат и веселят децата едновременно. Подобно на Дядо Коледа те оставят подаръци. Но на непослушните деца вместо подарък могат да пуснат варен картоф в приготвеното ботушче (…)

Кой е всъщност Дядо Коледа:

Дядо Коледа - истинският човек зад легендата

Ню Йорк, 25 декември 2011 /БТА/ Дядо Коледа е като фигура, в която се смесват различни култури, обединяваща елементи на фолклора с фантастичното, съобщи “Лайв сайънс”. Всъщност Дядо Коледа има макар и слаба връзка с фактите, въпреки че невинаги е изглеждал така.

Той еволюира от живелия през трети век католически свещеник, който раздава подаръци. Протестантската реформация и пренасянето на европейските традиции в Америка слива тази набожна фигура с героя в червен костюм, който сега е сред най-известните по света заедно с армията си от джуджета и вълшебната си транспортна система. 

Щедрият Свети Николай

Свети Николай не е тумбестият брадат добряк, който украсява   коледните картички. Свети Николай Мирликийски е епископ на Мира, римски град, който сега е в Турция. Роден е около 270 г.  Той посвещава живота си да помага на бедните, плаща  зестрата на някои момичета и слага монети в обувките на децата, които пък оставят моркови и сено за коня му. Рисуват го с червена мантия. След смъртта си е канонизиран и остава популярна фигура през цялото Средновековие, а датата на смъртта му - 6 декември се превръща в празник.

Холандската версия

Заради протестантската реформация през 16-и век,   популярността на Свети Николай намалява. Само в Холандия  остават празникът и образът на Синтерклас - добър старец, който обикаля къщите вечерта на 5 декември и прави подаръци на децата, които пък му оставят храна за конете. Холандският  Синтерклас е също с червена епископска одежда, помагат му  елфи, а конете му препускат по покривите. Подаръците оставя,  като слиза през комина.

Пристигането в Америка

Синтерклас пристига в Америка с холандците през 17-и и 18-и   век. Той еволюира именно в новите колонии. Англицирането на името от Синтерклас в Санта Клаус става през 1773 г., когато то е споменато за първи път в нюйоркски вестник. Обиколката на талията му се увеличава през 1809 г. с публикуването на книгата "История на Ню Йорк" от Уошингтън Ървинг. В нея той вече не е дългурест епископ, а е едър и пуши лула.

През 1822 г. в стихотворението "Посещение на Свети Николай" ("Нощта преди Коледа") от Клемън Мур Добрият старец вече е с вълшебна шейна, теглена от елен. Той има чувал, пълен с играчки и голям корем.

Към края на 19-и век всички описания на Дядо Коледа вече   приличат на това. Легендарният образ в крайна сметка се утвърждава в реклама на "Кока-кола". Художникът Хадън Съндблъм го издокарва в червен костюм с обшивка от бяла кожа и с кожени ботуши. Това остава всеизвестният образ, разпознаван от всички.