site.btaСловенците гласуват преди 35 години на референдум републиката им да стане независима и суверенна държава

Словенците гласуват на референдум републиката им да стане независима и суверенна държава преди 35 години - на 23 декември 1990 г. Това откриваме в бюлетина “Международна информация - теми, събития и факти” на БТА. От участващите в плебисцита повече от 88 отговарят със “за” на въпроса: "Искате ли Словения да стане автономна и независима държава?"

С този акт се поставя началото на отделянето на републиката от югославската федерация, като преди това - на 2 юни 1990 г., парламентът приема декларация за цялостен суверенитет на Словения.

След Втората световна война, от 29 ноември 1945 г., Словения е в състава на Федеративна народна република Югославия (ФНРЮ) – от м. април 1963 г. Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). 

Информация за събитията от преди 35 години откриваме в бюлетините “Международна информация - теми събития и факти” и “Международна информация - коментари, анализи и прогнози”:

Словенските власти припомнят възможността за отцепване

Белград, 30 май 1990 г. /БТА/ "Словения ще напусне Югославия, ако тя не се съгласи с пълен суверенитет на републиката", заяви вчера в Любляна новият министър-председател на Словения Лойзе Петерле.

Както предаде ТАНЮГ, в словенската столица вчера се състояла пресконференция за чуждестранни журналисти, на която Петерле заявил, че новото словенско правителство се обявява за превръщането на Югославия в "мека конфедерация". Той посочил, че суверенитетът на републиката подразбира независимост на въоръжените ѝ сили и нова национална валута - "липа", в случай че републиката излезе от състава на СФРЮ.

"Словения не може да чака прекадено дълго да се демократизира цяла Югославия, тъй като това е опасно за нея от икономическа гледна точка. Ние сме за това Югославия като цяло да отговори на условията за влизане в Европа. Ако това не върви със съответния темп, ще се погрижим Словения да стане самостоятелна държава", заявил Петерле.

Министърът на външните работи в правителството на република Словения Димитрие Рупел сравнил процесите, протичащи в прибалтийските републики, с този в Словения и заявил, че словенците подкрепят стремежа на прибалтийските републики към отцепване, но няма да вървят по техния път. Той заявил, че Любляна ще осъществява самостоятелна политика и че на Словения ѝ е необходимо да има собствени представителства в Брюксел и в Мюнхен. 

***

Словения прави още една крачка към независимостта

Белград, 20 декември 1990 г. /АФП/ Словения е призована на плебисцит в неделя, за да направи още една крачка към независимостта, действие, окачествено като "едностранен и сепаратистки акт" от останалите югославски републики, с изключение на съседната република Хърватско.

Това, в което са сигурни всички словенски политици и демократичното мнозинство, и комунистическата опозиция е, че на теория най-малко 1,5 милиона словенци са призовани да гласуват не за отцепване от Федерацията, а въпросът, поставен пред тях, е: "Искате ли Словения да стане автономна и независима държава?"

Общото мнение в Словения е, че резултатът от гласуването не оставя и сянка от съмнение. Сондажите, правени до започването на дебатите показват, че повече от 60 процента от гласоподавателите ще отговорят с "да", а днес те ще бъдат около 92 на сто, според проучване, публикувано миналата седмица във федералния вестник "Борба".

Впрочем плебисцитът не предизвиква някакви вълнения, особено в Любляна, чиито жители, католици по традиция, изглеждат заети повече с покупките за Коледа, отколкото с водене на политически кампании. Сред новогодишните картички и украшенията за елха, няколкото лепенки за коли с печат "Сл" и кожените подвързии за паспорт с надпис "Република Словения" ' вече не привличат вниманието на любопитните. Някои словенци обаче очакват истински паспорти, може би след Коледа.

"Независимостта не е отцепване", категорично заяви председателят на Словения, комунистът-реформатор Милан Кучан. "Ако желанието за независимост надделее, няма да се случи нещо много драматично", увери от своя страна словенският министър-председател Алоиз Петерле. Словенският парламент ще гласува поправки, като избягва всякакво споменаване на Югославия в текста на своята конституция. В срок от шест месеца трябва да бъдат одобрени и серия от закони, които ще утвърдят суверенитета са Словения. Един от тези закони, който предвижда въвеждане на словенско гражданство, вече предизвика страх сред около 200 000 работници несловенци от другите републики, които се страхуват, че ще трябва да избират между асимилацията или отпътуването.

Словенските политици, избрани чрез популяризирането на силна национална програма, са сигурни, че тяхното намерение не е да излязат от Югославия, а като зачитат независимост на всяка република, да продължат да обсъждат и търся нова формула за устройството на страната. Те настояват за създаването на конфедерация без особени ангажименти на съставящитe я суверенни държави, проект, приет и от Хърватско.

След като дълго време пренебрегваха този въпрос, федералното председателство, следвано от парламента и правителството, а също и от армията, внезапно предупредиха Словения за рисковете, които поема с "едностранното напускане на югославската общност". Във връзка с това Конституционния съд бе призован да формулира свое мнение до края на седмицата.

Внезапно проявената решителност на федералните власти създава допълнителни рискове за увеличаване на привържениците на отговора "да", които постепенно нарастват, след като на първите свободни избори за парламент и председател на Сърбия успех постигна Слободан Милошевич - антипод на техните стремежи към децентрализация. В деня, когато ще се състои словенския плебисцит, ще се проведе и вторият кръг от изборите в Сърбия, който може да увеличи триумфа на Милошевич.

***

Пред плебисцита в Словения

Белград, 22 декември 1990 г. /ТАНЮГ/ В полунощ в Словения се прекрати пропагандата във връзка с плебисцита. Около милион и половина граждани, които имат избирателно право, ще отговорят на въпроса "Трябва ли република Словения да стане самостоятелна и независима държава”. На бюлетините, които ще се раздават на 4250 места, гражданите ще избират между "да" и "не" .

Подготовката за плебисцита бе извършена строго по предписанията на закона, подчерта на пресконференция председателката на Републиканската избирателна комисия Мария Уде-Маринчек. За осъществяването на плебисцита ще се погрижат 27 хиляди членове на републиканската и на общинските избирателни комисии и изборни комитети, а техническата реализация според предвижданията ще струва 29,5 милиона динара.

Право да участват в плебисцита имат всички югославски граждани с постоянно местожителство в републиката и всички югославски граждани, които постоянно живеят в другите републики, но са словенци по националност и някога са имали постоянно местожителство в Словения или са нейни граждани.

Тъй като не всички граждани ще могат да гласуват утре, предвидена бе възможността за предварително гласуване в отделни пунктове, които бяха отворени от сряда до петък следобед. Представители на партиите имат право да присъстват в избирателните секции, а забележки могат да се отправят само до председателя на избирателната комисия.

Към Републиканската избирателна комисия не са акредитирани представители на международни организации, правителства и парламенти, които обаче могат да дойдат по покана на Републиканската Скупщина и правителство. Законът за плебисцита не предвижда международен арбитраж. Предвиден е само статут на наблюдатели.

Първите резултати от предварителното гласуване ще станат известни утре след 15 часа, а след 21 часа се очакват резултатите от гласуването. Официалните резултати ще бъдат публикувани в понеделник, а тържественото обявяване на резултатите е предвидено в сряда 26 декември, на общо заседание на трите съвета на словенската Скупщина. 

***

Хърватско подкрепя Словения

Белград, 12 декември 1990 г. /БТА/ Хърватско напълно разбира и подкрепя решението на словенската Скупщина да организира референдум за независимостта на републиката, заявил заместник-председателят на Събора на Хърватско Владимир Шекс на състоялите се днес разговори между делегация на Скупщината на Словения и на хърватския парламент, съобщи ТАНЮГ. В разгворите било изтъкнато, че ако за независимостта на Словения гласуват повече от 50 на сто от избирателите, в републиката ще бъде направено всичко необходимо за реалното гарантиране на властта върху цялата територия на новата държава. Република Словения ще спазва всички международни договори и задължения, ще се застъпва за мирно уреждане на югославската криза, а в срок от шест месеца ще настоява да бъде подписан договор за конфедерация с другите югославски републики, заявили словенските представители.

Изразявайки подкрепата си към словенската позиция, подпредседателят на хърватския парламент подчертал, че специфичното положение на Хърватско определя и различните пътища, по които двете републики ще изградят своята самостоятелност. И двете страни осъдили изявленията на представители на ЮНА за разрешавате на югославската криза с употребата на сила, като подчертали, че използването на подобни методи под каквато и да е форма ще ознаменува окончателния край на югославската общност. 

***

Федерацията предупреждава Словения

Белград, 19 декември 1990 г. /Кор. на БТА Никола Кицевски/ След шестчасови дебати днес Съюзният съвет на югославската Скупщна подкрепи вчерашната оценка на Председателството на СФРЮ, че насроченият за 23 декември от ръководството на Словения плебисцит за самостоятелност и независимост на тази република е ”едностранен акт за отцепването на Словения от СФРЮ". В приетото решение на тази камара на югославския парламент се иска въпросът за плебисцита да бъде отнесен до Конституционния съд на СФРЮ. Представител на Конституционния съд съобщи, че до края на седмицата този орган ще реши дали да издаде нареждане за прекратяване на всички действия, свързани с организирането на словенския плебисцит.

Остро предупреждение към словенците, които са твърдо решени да извоюват суверенитета на своята република, отправи и заместникът на съюзния секретар на Народната отбрана адмирал Стане Бровет, според ТАНЮГ адмиралът заявил, че армията ще изпълни поставените ѝ от конституцията задачи и че "онези, които си правят сметки за предателство и за капитулация, жестоко ще се излъжат”.

В знак на протест днес словенската делегация отказа да участва в работата на Съюзния съвет, а председателят на словенския парламент Франце Бучар не пожела да дойде в Белград, за да разясни същността на плебисцита. В Марибор словенският държавен глава Милан Кучан окачествил вчерашната намеса на югославското председателство като "опит за натиск" в навечерието на допитването до народа с цел "да се създадат условия за въвеждане на извънредно положение и да се наложат извънредни мерки, които да лишат словенския народ от правото му на самоопределение".

Вчера словенците поставиха в шах югославския парламент, като поискаха да бъде отложено гласуването за продължаване на мандата на другата негова камара - Съвета на републиките и автономните области, който изтича на 31 декември. До нова година остава само още една възможност за продължаване на мандата на тази камара. Ако това не стане, Югославия ще изпадне в сериозна парламентарна криза, при която на практика ще бъдат блокирани всички органи на Федерацията.

Коментирайки най-новите опити да се окаже натиск над Словения в навечерието на плебисцита, днес люблянския вестник "Дело" пише:

"Дали в Белград наистина мислят, че могат да спрат Словения по пътя към самостоятелността или искат само да ускорят нашето излизане?"

***

Белград, 21 декември 1990 г. /БТА/ Югославското правителство е предупредило република Словения, че ще ѝ наложи икономически санкции, ако плебисцитът за независимостта на Словения бъде проведен, съобщи Ройтер. Предупреждението е било отправено от министъра на правосъдието Владо Камбовски, след като и Председателството на СФРЮ и парламентът обявиха референдума на 23 декември за противоконституционен и равносилен на отцепване, мерките включват спиране на кредитите и валутните инвестиции и налагане на ограничителни мерки върху словенските стоки, услугите и външнотърговските договори на републиката. 

***

Белград, 21 декември 1990 г. /БТА/ По повод на организирането на плебисцит за независимостта на Словения, който ще се състои в неделя в републиката, ВМРО - Демократичната партия за македонско национално единство, изрази подкрепата си на "историческото решение на народа на тази република да постигне суверенитет и самостоятелност по най-демократичен начин", съобщи ТАНЮГ.

***

Белград, 23 декември 1990 г. /БТА/ В Словения днес се провежда референдум по въпроса за независимостта ѝ. Федеративните власти в Белград осъдиха този референдум като опит за едностранен акт на отцепване от Югославия и заявиха, че ще направят всичко необходимо да защитят нейната цялост. Словенският министър-председател Петерле заяви обаче, че в Словения на това не се гледа като на отцепване, а като на постепенно разделяне. 

***

Избори в Сърбия и в Черна гора. Преди резултатите от плебисцита в Словения пеят "държавата умря"

Белград, 23 декември 1990 г. /Кор. на БТА Никола Кицевски/ Близо 4,4 милиона избиратели в Сърбия днес бяха призовани да участвуват във втория тур от изборите за републикански парламент. Четиристотин хиляди черногорци пък трябва да избират председател и двама членове на републиканското председателство. Но изборите в двете републики остават в сянката на плебисцита в Словения, където един и половина милиона души до 19 часа днес трябва да отговорят на въпроса "Дали република Словения да стане самостоятелна и независима държава?"

Решението на словенския парламент за допитване до народа през последните седмици бе обект на остри атаки от ръководствата на Сърбия и на Черна гора, а и на част от съюзното ръководство и на армейското командване. Появиха се спекулации, че за да се попречи на този "сценарий за отцепване на републиката от Югославия", може да се прибегне до военен удар срещу Любляна. Словенският представител в председателството на СФРЮ д-р Янез Дърновшек обаче нарече тези предположения "нереални".

Законът за плебисцита предвижда при положителни резултати в шестмесечен срок републиката да поеме своите суверенни права, които досега е била делегирала на Федерацията. В същото време Словения трябва да започне преговори с останалите републики за "подялба на правното наследство на СФРЮ" и за бъдещите взаимоотношения. (…)

С днешното гласуване в Сърбия и в Черна гора ще финишира потеглилата преди осем месеца от Словения и Хърватско щафета на първите многопартийни и свободни избори в Югославия от Втората световна война насам. На тях бе възложена надеждата, че новите, демократично избрани ръководства ще успеят да се договорят за бъдещото устройство на общата югославска държава. Перспективите за това обаче стават все по-бледи. В Словения последният хит е, както пише в."Борба", написаната специално за плебисцита песен на Андрей Шифрер "Държавата умря", в която се прави алюзия с Югославия. 

***

Белград, 24 декември 1990 г. /БТА/ С голямо мнозинство словенците гласуваха републиката им да се отдели от Югославия и да стане "независима и суверенна държава". Според осведомителните агенции съобщените от избирателната комисия предварителни резултати от вчерашния референдум показват, че 88,2 на сто от гласовете са подадени в полза на словенската независимост, четири на сто против нея и един процент от бюлетините са недействителни. Условията на референдума предвиждат 6-месечен преходен период, по време на който републиканският парламент трябва да вземе решение "за" или "против" отделянето от югославската федерация. 

***

Словения гласува за самостоятелност, Сърбия - за социализъм

Белград, 24 декември 1990 г. /Кор. на БТА Никола Кицевски/ Деветдесет и пет на сто от участниците във вчерашния плебисцит в икономически най-развитата югославска федерална единица са отговорили с "да" на въпроса "Дали република Словения да стане самостоятелна и независима държава?". В плебисцита са участвали около 93 процента от регистрираните 1 520 000 избиратели, а против са вили само 2,5 на сто от тях. Това са неокончателните данни, съобщени днес в Любляна.

Тези резултати от плебисцита дават на словенското ръководство зелена светлина да предприеме стъпки с крайна цел в шестмесечен срок републиката да стане самостоятелна и независима държава.

В Любляна вече се готвят за самостоятелен живот. Снощи министър-председателят Лойзе Петерле се е снимал с образец на новия словенски паспорт. Но словенското ръководство все още твърди, че неговата република би предпочела да не се отделя от Югославия, ако тя бъде преобразувана в икономически съюз на суверенни държави, нещо подобно на Европейската общност.

Големият проблем сега е как ще реагират на плебисцита федералните органи, армията и другите републики и преди всичко Сърбия, където след вчерашния втори тур на парламентарните избори социалистите остават на власт. Досега те се обявяваха категорично против искането на Словения и на Хърватско за превръщането на Югославия в съюз от суверенни държави, като поддържаха тезата, че тя трябва да остане федерация със силна централна власт. (…)

***

Белград, 26 декември 1990 г. /БТА/ Днес бе обявено създаването на независимата република Словения, предаде агенция ТАНЮГ.

Декларацията е била прочетена пред трите камари на парламента на Словения от председателя на парламента Франце Бучар. Той подчерта, че на състоялия се в неделя референдум 88,5 процента от населението на републиката е гласувало "за" независимост на Словения. 

***

Белград, 27 декември 1990 г. /БТА/ Югославското правителство предупреди, че страната може да бъде тласната към хаос и анархия, ако не бъде постигнато съгласие между шестте каращи се помежду си републики, съобщи ТАНЮГ. "Югославия трябва да избере ще създаде ли нормални условия за разговори за бъдещето или ще продължи тенденцията, започнала през втората половина на годината, която води до неизвестен изход за всички граждани, народи и народности в страната", се казва в съобщение на правителството. 

На 15 януари 1991 г. Конституционния съд на Социалистическа федеративна република Югославия отхвърля приетата на 2 юни 1990 г. от парламентът декларация за цялостен суверенитет на Словения. Това, обаче, не спира словенците и на 25 юни 1991 г. парламентът на Словения приема Декларация за независимост и суверенитет. Два дни по-късно - на 27 юни, в страната са въведени подразделения на Югославската народна армия, но опитите на ръководството на СФРЮ да отмени резултатите на референдума от 23 декември 1990 г. завършват с неуспех. На 8 октомври 1991 г. Декларацията за независимост е ратифицирана и Словения официално излиза от състава на СФРЮ. На 30 ноември 1995 г. Словения  и СР Югославия взаимно се признават.