site.btaПреди 35 години приключва ерата на „Желязната лейди“ – британският премиер Маргарет Тачър подава оставката си на кралица Елизабет Втора

Преди 35 години приключва ерата на “Желязната лейди” – дългогодишният британски премиер Маргарет Тачър подава оставката си на кралица Елизабет Втора на 28 ноември 1990 година. Информация за  събитието откриваме в бюлетините на БТА “Международна информация”.

Позициите на Тачър като лидер на Консервативната партия и министър-председател се разклащат седмици по-рано. На първия тур на изборите за председател на партията тя печели, но с недостатъчна преднина пред другия кандидат. Преди втория тур и след заседание на правителството Тачър обявява, че няма да се яви на втория тур и ще подаде оставка. Така на на 27 ноември 1990 г. Джон Мейджър е избран за лидер на Консервативната партия.

Маргарет Тачър е лидер на Консервативната партия от 11 февруари 1975 г. и министър-председател на Великобритания от 4 май 1979 година. Наричана "Желязната лейди", тя е първата жена, лидер на торите, първата жена премиер на Великобритания, както и най-дълго управлявалият британски министър-председател през 20-и век.Тачър е и първият министър-председател в историята на Великобритания с висше образование в областта на естествените науки.

Хронология на събитията откриваме в бюлетините “Международна информация - събития и факти” и “Международна информация – анализи и прогнози” на БТА:

Лондон, 7 ноември 1990 г. Британската министър-председателка Маргарет Тачър насрочи за 20 ноември избори за ново ръководство на Консервативната партия, която тя оглавява повече от 10 години. Кандидатури могат да се поставят до 15 ноември, съобщи канцеларията на министър-председателката.

***

Лондон, 9 ноември 1990 г. /БТА/ Британската министър-председателка Маргарет Тачър предложи вчера официално кандидатурата си за лидер на Консервативната партия. Западните осведомителни агенции посочват, че засега никой не е решил да премери силите си с нея. (…)

Ако все пак до 15 ноември се появи и друг кандидат за лидер на торите, изборите ще се състоят на 20 ноември. Агенциите припомнят, че Тачър ръководи Консервативната партия от 1975 година и че досега само един депутат се е осмелил да се кандидатира редом с нея - миналата година сър Антъни Майер.

*** 

Реч на Маргарет Тачър

Лондон, 13 ноември 1990 г. /БТА/ (...) Във връзка с политиката на Лондон към Европейската общност, която стана причина за сериозни разногласия сред управляващата Консервативна партия, Тачър подчерта, че подходът на британското правителство се отличава от позициите на европейските ѝ партньори. Тя е за по-внимателно въвеждане на икономическия и валутен съюз на дванайсетте, тъй като не може да се установи точен график за отделните етапи на европейската интеграция, ако не е ясно какво ще стане при всеки един от тях. Маргарет Тачър отбеляза, че икономическото състояние на страните от Общността е различно и затова е необходим постепенен преход към интеграция. (...)

Маргарет Тачър даде ясно да се разбере, че ще се бори енергично да запази лидерството си в Консервативната партия на предстоящите през следващия вторник избори за партийно ръководство.

Използвайки термини от крикета, тя подчерта, че няма да даде възможност на когото и да е да оспори нейния стил на управление. Както е известно, бившият британски министър на отбраната Майкъл Хезълтайн възнамерява да измести Тачър от председателското място на управляващата вече 11 години партия.

***

Конфликт между Джефри Хау и Маргарет Тачър

Лондон, 13 ноември 1990 г. /Кор на БТА Волен Крумов/ Над политическото бъдеще на министър-председателката Маргарет Тачър надвисват буреносни облаци - за това говори днешното крайно остро изказване на нейния доскорошен заместник Джефри Хау, последния член на първоначалния ѝ екип преди 11 години.

Джефри Хау изложи в Кaмаpaта на общините на британския парламент причините за оставката си от заместник министър-председателския пост. Основно те са свързани с постепенното му, както той се изрази, осъзнаване на нарастващия сблъсък между лоялността му към Маргарет Тачър, с която е работил повече от 20 години, и верността му към истинските интереси на народа. Джефри Хау смята, че политиката и стилът в отношенията на министър-председателката по въпросите на общността, по-специално валутно-икономическия съюз, водят страната към изолация и това е против интересите на народа. (…)

Във връзка с различията си с Маргарет Тачър по вътрешноикономическите въпроси той подчерта, че сегашната инфлация не би била толкова висока, ако въпросът за включването в европейската валутна система бе решен много по-рано. (…)

Джефри Хау завърши с призив към колегите си по партия да решат за себе си вътрешния конфликт между лоялността към лидера и верността към интересите на страната.

Изказването бе оценено от коментатори на Би Би Си, като крайно остро, с разрушителен ефект за министър-председателката и като "челен сблъсък" с нея. (…)

***

Майкъл Хезълтайн - претендент за лидерския пост

Лондон, 14 ноември 1990 г. /Кор. на БТА Волен Крумов/ След продължителни спекулации в средствата за информация тази сутрин бившият министър на отбраната Майкъл Хезълтайн съобщи, че ще се кандидатира за лидерския пост в управляващата Консервативна партия като опонент на Маргарет Тачър. Пред журналисти той изрази мнение, че има по-добри перспективи от Маргарет Тачър. Целта му е "как най-добре да се зашити постигнатото от Консервативната партия през последното десетилетие".

Според наблюдателите може да се очаква най-малко 100 консерватори в парламента да подкрепят Майкъл Хезълтайн и много други да се въздържат при гласуването. Ако никой от претендентите /освен Маргарет Тачър и Майкъл Хезълтайн може да има и други/ не спечели 51 на сто от гласовете на парламентарната фракция на управляващата партия, ше има второ гласуване.

Предполага се, че Майкъл Хезълтайн няма да победи Маргарет Тачър в първото гласуване. (…) Най-новите проучвания на общественото мнение показват, че в Консервативната партия и нейната парламентарна група съществува много силно недоволство от Маргарет Тачър във връзка с много аспекти на външната и вътрешната ѝ политика. Не е обаче ясно дали традиционната лоялност в моменти на криза в тази партия няма отново да надделее.

Единодушна е оценката на политици и други специалисти, че сега авторитетът на Маргарет Тачър като ръководител на партията е много спаднал и че ако от тази криза не бъде намерен изход, партията ще загуби следващите парламентарни избори. 

***

Залезът на премиерите

Лондон, 15 ноември 1990 г. /Коментатор на АП Греъм Хийткоут/ Кариерата на британските министър-председатели може да бъде дълга и славна, но нейният край за някои от тях е внезапен и тъжен. Малцина са се оттеглили доброволно в стила на лорд Солсбъри, който се пенсионира през 1902 година след общо 13 години и половина на министър-председателското кресло. Оттогава никой не е управлявал по-дълго от Маргарет Тачър. Изправена сега пред най-сериозното предизвикателство към нея, след 11 години и половина на власт.
Тя издържа по-дълго от сър Уинстън Чърчил и от Хърбърт Аскуит, всеки от които бе заемал този пост осем години и осем месеца. И двамата подадоха оставка след натиск от страна на колегите си. (...)

***

Позициите на Маргарет Тачър се разклащат

Лондон, 20 ноември 1990 г. /Кор. на БТА Волен Крумов/ Днес депутатите от управляващата Консервативна партия в Камарата на общините на британския парламент гласуваха за лидер на партията. (…) Както съобщи тази вечер председателят на влиятелния "Комитет 1922 година" на Консервативната партия Кранли Онслоу, в подкрепа на Маргарет Тачър са гласували 204 депутати, за Майкъл Хезълтайн - 152 депутати, а 16 са се въздържали.

По предварителни данни в избора са участвали 372 депутати консерватори. Победител е този, който е спечелил мнозинство, като между него и първия следващ го трябва да има разлика минимум 15 на сто /56 гласа/ от общия брой на гласовете. Ако това не е изпълнено, както показва оповестеният резултат, след една седмица ще се състои втори кръг, в който могат да се включат и нови кандидати. Такива могат да бъдат министърът на външните работи Дъглас Хърд или министърът на финансите Джон Мейджър.

Резултатът, дори и при тази разлика между подкрепящите Маргарет Тачър и претендента за лидерския пост, е неблагоприятен за министър-председателката заради общата несигурност, която бе внесена в партийното ръководство и правителството. Смята се, че макар Маргарет Тачър да е спечелила избора, действителният победител в кампанията е Майкъл Хезълтайн, тъй като за пръв път от 15 години /Тачър измести Едуард Хийт от лидерския пост през 1975 г./ публично излизат наяве разногласията сред консерваторите по жизнено важни за страната въпроси. (…)

Не са малко и онези консерватори, които смятат, че независимо от постиженията си като министър-председател през последните 11 години, със стила си и разбиранията си Маргарет Тачър ще е в тежест на партията в "европейския” етап, в който навлиза сега Великобритания.

Непосредствено след обявяването на резултата Маргарет Тачър, която е в Париж, и Майкъл Хезълтайн заявиха, че ще участват във втория кръг на гласуването, което ще бъде следващия вторник. До четвъртък на обед трябва да се регистрират всички други кандидати за лидерския пост.

В първите си реакции представители и на двата "лагера" окачествиха резултата като особено неблагоприятен за партията, тъй като се създават условия за задълбочаване на вътрешнопартийното разделение и обърканост. Според някои коментатори неуспехът на Маргарет Тачър да постигне необходимата ѝ разлика, за да не се стига до второ гласуване, е "особено тежък удар" за политическото ѝ реноме". 

***

"Уестминстър" гъмжи от слухове

Лондон 21 ноември 1990 г. /Кор. на БТА Волен Крумов/ Коридорите на властта в "Уестминстър" /парламента/ и "Уайтхол" /правителствения квартал/ днес гъмжат от слухове, че положението на министър-председателката Маргарет Тачър в партията ѝ става неудържимо. Следобеда, обаче, тя се помъчи да разпръсне слуховете, заявявайки отново пред журналисти, че ще продължи да участва в борбата за лидерското място на Консервативната партия.

Днес и претендентът Майкъл Хезълтайн внесе официално кандидатурата си за втория кръг на избора, който ще се състои идния вторник. Според привържениците му мнозина депутати консерватори, подкрепили на първото гласуване Маргарет Тачър или въздържали се, вече са заявили, че следващия път ще гласуват за него.

От своя страна Маргарет Тачър смени Джордж Йънгър, ръководителя на предизборната ѝ кампания, и постави на негово място министъра на енергетиката Джон Уейкъм. Ръководството на комитета за избирането ѝ има днес няколко заседания с цел, както се смята тук, да активизира кампанията в подкрепа на министър-председателката. Твърди се също, че Маргарет Тачър е принудила двамата евентуални силни други претенденти - министрите на външните работи и на финансите Дъглас Хърд и Джон Мейджър, да бъдат нейни официални "секунданти", т.е. да подкрепят кандидатурата ѝ съгласно правилника на партията, като по този начин им е попречила да се включат и те в борбата за лидерското място. (…)

***

Тачър - краят на една ера?

Лондон, 21 ноември 1990 г. /Стивън Джукс от Ройтер/ Маргарет Тачър оцеля на бурния първи кръг от гласуването за лидер на Консервативната партия вчера, но състезанието продължава и това съживява вероятността за близък край на Ерата “Тачър”.

За малко повече на 11 години "Тачъризмът” промени облика на британското общество - от укротяването на профсъюзната сила до радикалната икономическа реформа, даваща предимство на свободната конкуренция.

Икономистите и политиците твърдят, че този дух ще продължи да доминира дълго време след евентуалното "абдикиране" на "Желязната лейди". Той завладя въображението не само на едно ново поколение британски предприемачи, но спомогна и за пренасочването на и комунистическите икономики в Източна Европа към западния капитализъм.

Но с навлизането на Великобритания във втория кризисен период за последните десет години предизвикателството на Майкъл Хезълтайн към най-дългогодишния министър-председател на 20 век бе ясен сигнал, че чудото “Тачър” може да си е изпяло песента. (…)

***

Маргарет Тачър слиза от сцената

Лондон, 22 ноември 1990 г. /Кор. на БТА Волен Крумов/ Тази сутрин тук се състоя заседание на правителствения кабинет, на което било обсъдено положението в управляващата Консервативна партия. След това бе направено кратко официално съобщение, че в интерес на единството на партията и перспективите ѝ за победа на следващите парламентарни избори Маргарет Тачър е решила да подаде оставка от министър-председателския пост, за да позволи на колегите си от кабинета, които желаят да се включат в избора на нов партиен лидер да направят това.

По обед Маргарет Тачър уведоми официално и кралица Елизабет Втора за решението си.

Веднага след съобщението министърът на външните работи Дъглас Хърд и министърът на финансите Джон Мейджър съобшиха, че се включват в борбата за лидерското място.

Вторият кръг ще се състои идния вторник. В него освен двамата ще участва и вече регистрираният кандидат Майкъл Хезълтайн, който миналата седмица пръв "хвърли ръкавицата" на Маргарет Тачър. (…)

***

Политическата философия на Маргарет Тачър

Лондон, 22 ноември 1990 г. /АФП/ Никой не е описал по-добре 65-годишната Тачър от самата Тачър, която заяви в началото на своя първи мандат като министър-председател през 1979 г.: "Аз съм за консенсус, консенсус за това, което искам да осъществя."

Сетне се наложи бързо прозвището ѝ "Желязната лейди". Нищо и никой не можеше да се противопостави на прилагането на нейната "либерална революция", а европейските ѝ партньори бързо разбраха, че с Маргарет Тачър трудно се преговаря.(…)

След завършване на образованието си по химия в Оксфорд, тя постъпва през 1969 г. в Уестминстър като депутат на Консервативната партия от Финчли /Северен Лондон/. Голямата година в нейния живот е 1975 г., когато заменя Едуард Хийт от ръководния пост в партията.

Четири години по-късно тя вече е на "Даунйнг стрийт" 10, където решимостта и волята ѝ стават отличителен белег на големите ѝ политически битки: от обуздаването на синдиката на миньорите до войната за Фолклендските /малвинските/ острови, преминавайки през известната си кампания против "бюрократите от Брюксел".

Чудесен събеседник, тя се чувства добре в политическите спорове, а често нейните съперници стават жертва на хапливата ѝ ирония. Тя не търпи противоречия в кабинета си и никога не се колебала да пожертва министри, които не са съгласни с нея. /Хезълтайн през 1986 г., Найджъл Лосън през 1989 г. и неотдавна сър Джефри Хау/.

Първият истински бунт дойде едва 11 години след идването на власт, с пряката атака на Майкъл Хезълтайн към ръководното място в партията.

***

Лондон, 23 ноември 1990 г. /БТА/ Британското правителство получи вот на доверие в камарата на общините на парламента на страната. Резултатът от гласуването, състояло се по инициатива на опозиционната Лейбъристка партия, която поиска вота на недоверие към кабинета на Маргарет Тачър, е: 367 депутати подкрепиха правителството, а против бяха 247 души. Така правителството на консерваторите остава на власт, независимо че вчера министър-председателката Маргарет Тачър подаде оставката си.

Изборите за лидер на торите засягат не само политиката:

Криза в бара "При Тачър"

Дубай, 23 ноември 1990 г. /Ройтер/ Емигрантите в страните от Персийския залив проливат сълзи в халбите си с бира в бара "При Тачър", оплаквайки падането на "Желязната лейди". Популярната кръчма в този търговски град на границата с пустинята носи името на отиващата си министър-председателка на Великобритания Маргарет Тачър.

Докато пиячите обсъждаха края на една епоха, продавачът Сем Янгър заяви: "Надяваме се, че собствениците няма да сменят названието. Заплашихме, че ще напуснем работа, ако я нарекат "При Хезълтайн". "Конкуренцията от страна на бившия министър на отбраната Майкъл Хезълтайн за ръководител на управляващата Консервативна партия доведе до оставката на Тачър. Редовните посетители казват, че менюто на бара се чете като политическа платформа на Тачъризма - цената понякога е трудна за смилане, но накрая е полезно за организма. Те се чудят какво ще стане със "Свръх чудовищния сандвич Тачър", с "Плана на партията на Тачър" /блюдо за специални случаи/ и с "Обяда на финансистите"/не е за слаби сърца /. 

***

Лондон, 24 ноември 1990 г. /БТА/ Двама популярни британски комици, които си изкарваха прехраната, осмивайки министър-председателката Маргарет Тачър, се разплакаха при вестта за нейната оставка, съобщи Ройтер. Особено силно ще пострада банковата сметка на актьора Стив Нелън, който печелеше по 120 хиляди лири годишно, като имитираше гласа на Тачър в сатирични предавания по телевизията.

Краят на ерата “Тачър”:

Маргарет Тачър напуска "Даунинг стрийт" 10

Лондон, 27 ноември 1990 г. /БТА/ Независимо кога ще бъде избран новият лидер на Консервативната партия - днес или на 29 ноември, министър-председателката на Великобритания Маргарет Тачър още днес напуска официалната си резиденция на "Даунинг стрийт" 10. Заедно със съпруга си Денис тя се пренася на улица "Далвич гейт" 11 в южната част на Лондон, където преди пет години семейство Тачър е купило къща за 400 000 английски лири.

Вчера е започнало опаковането на нещата, които г-жа Тачър ще вземе със себе си. Според фирмата, натоварена с превоза, за пренасянето им ще е необходим само един фургон. Товарът се състоял главно от дрехи и лични вещи на семейството. Цялата мебелировка на "Даунинг стрийт" 10 е собственост на държавата.

Собственост на държавата, посочват осведомителните агенции, са и всички подаръци, които ръководителката на британското правителство е получила за 11 години и половина от ръководителите на други държави при 77-те си официални посещения в 54 страни.

Тези подаръци още веднага са били регистрирани. В регистрите са били нанесени и личните подаръци, ако стойността им по оценката на ревизорите надхвърля 75 лири. Съгласно регламента, утвърден още през 1905 г., Маргарет Тачър може да ги вземе със себе си, само ако плати цената им. Благодарение на тази практика във Великобритания успешно се избягва сблъсъкът на интересите на държавата и на отделната личност.

Средствата за масова информация във Великобритания се губят в догадки какви са плановете на Маргарет Тачър. Самата тя в прощално събиране снощи на "Даунинг стрийт" 10 заявила пред близо 200 свои сътрудници: "Животът започва на 65 години и аз ще работя за бъдещето." (…)

***

Джон Мейджър - бъдещият министър-председател на Великобритания

Лондон, 27 ноември 1990 г. /Кор. на БТА Волен Крумов/ Днес се състоя вторият тур от избора на лидер на Консервативната партия и министър-председател. За Джон Мейджър гласуваха 185 депутати от Камарата на общините - с двама по-малко от необходимия минимум. За Майкъл Хезълтайн гласуваха 131, а за Дъглас Хърд - 56 депутати.

Непосредствено след обявяването на резултата Майкъл Хезълтайн и Дъглас Хърд заявиха, че на следващия, трети кръг от избора и двамата ще дадат бюлетината си в подкрепа на Джон Мейджър. Майкъл Хезълтайн призова и привържениците си да сторят същото. И двамата наблегнаха особено на необходимостта единството в партията и в парламентарната ѝ група да бъде възстановено по възможност по-бързо. Практически необходимостта от трети кръг отпадна.

В сряда, в 10:00 часа, Маргарет Тачър ще бъде приета от държавния глава кралица Елизабет Втора, за да ѝ връчи оставката си. След нея кралицата ще приеме Джон Мейджър, за да му възложи съставянето на новото правителство. (…)

***

Джон Мейджър пристъпва към образуване на правителство

Лондон, 28 ноември 1990 г. /Кор. на БТА Волен Крумов/ В 10:00 часа тази сутрин Маргарет Тачър бе приета от държавния глава на Великобритания кралица Елизабет Втора, за да и връчи оставката си.

Непосредствено след това кралицата прие новия лидер на Консервативната партия Джон Мейджър и му възложи да състави новия кабинет.

С това завърши официалното предаване на министър-председателския пост. (…)