site.btaБитката за Вуковар, част от войната за независимост на Хърватия, завършва с падането на града на 18 ноември 1991 година

На 18 ноември 1991 г. град Вуковар е превзет от Югославската народна армия (ЮНА) и сръбски паравоенни формирования след тримесечна обсада по време на войната за независимост на Хърватия (1991-1995). Градът е разположен на брега на река Дунав, на 150 километра северозападно от Белград. В него се водят едни от най-кръвопролитните сражения по време на конфликтите, които водят до разпадането на Социалистическата федеративна република Югославия (СФРЮ).

Обсадата на Вуковар започва в края на август 1991 г. След продължилата 87 дни хърватска съпротива, на 18 ноември 1991 г., отбраната на Вуковар е разгромена. Етнически смесеният град е почти напълно разрушен, а няколко хиляди войници и цивилни са убити. След превземането на града хърватските сърби провъзгласяват своя държава под името Република Сръбска Краина, противопоставяйки се на отделянето на Хърватия от някогашната СФРЮ.

По данни на Международния наказателен трибунал на Организацията на обединените нации (ООН) за военните престъпления в бивша Югославия, два дни след падането на Вуковар, на 20 ноември 1991 г., войници от базираната в Белград Гвардейска бригада, подразделение на ЮНА, и сръбски паравоенни формирования извеждат над 200 души от болницата в града. Смята се, че са убити и погребани в масов гроб. 

Вуковар остава под сръбски контрол до 1995 г.

За обсадата и падането на града четем в бюлетините на БТА „Международна информация – Събития и факти“ и „Анализи и прогнози“:

Вуковар в сръбски ръце?

Белград, 17 ноември 1991 г. /Кор. на БТА Никола Кицевски/ Части на югославската армия и сръбски доброволчески отряди завзеха днес Вуковар, влязоха в центъра на града и сега прочистват последните опорни точки на хърватските сили, предаде днес британската телевизионна мрежа „Скай“, цитирана от агенция ТАНЮГ.

Студиото на „Скай“ в Лондон е успяло да установи пряка телефонна връзка с Вуковар и е получило сведения, че военните части вече са прекратили атаката и че следобед се чували само спорадични изстрели. Според „Скай“ във връзка с падането на Вуковар е започнало извънредно заседание на хърватското правителство.

Падането на Вуковар засега обаче не се потвърждава от други източници. До 16 часа хърватското радио, което днес се чува много лошо в Белград, не съобщи градът да е превзет. Но Радио Загреб предупреди, че съществува голяма опасност да бъде извършено клане над цивилното население във Вуковар от федералната армия и сръбските групировки. Радиото допълни, че днес хърватският министър на външните работи Звонимир Шепарович е отправил призив до американския президент Джордж Буш и до германския федерален канцлер Хелмут Кол да направят всичко възможно, за да спасят Вуковар.

Самата агенция ТАНЮГ съобщи, че военни части „прочистват последните опорни точки“ на хърватите в центъра на града и че „голяма група бойци на хърватското министерство на вътрешните работи поискали да се предадат днес около обяд“. Същевременно обаче агенцията твърди, че силите на хърватската национална гвардия след загубата на позициите в центъра се изтеглят към квартал Митница в югоизточната част на Вуковар, където се „намират силни и добре укрепени хърватски войски“.

Значението на Вуковар, наричан вече „хърватският Сталинград“ от някои чужди журналисти, е голямо както от военностратегическа, така и от психологическа и политическа гледна точка. Хърватските части защитават близо три месеца този крайдунавски град, който е ключ към цяла Славония. Загиналите във Вуковар са хиляди, а Белград планира след завземането на града, от който не е останало камък върху камък, той да бъде провъзгласен за столица на т.нар. Сръбска автономна област Славония, Барания и Западен Срем. (…)

***

Вуковар се предаде, сега вече може да дойдат и „сините каски“

Белград, 18 ноември 1991 г. /Кор. на БТА Никола Кицевски/ След близо три месеца обсада, след безброй нападения и бомбардировки, след хиляди жертви, голямата част от които жени, деца, старци и цивилни граждани, завършва епопеята на Вуковар.

По-голямата част от хърватските гвардейци и полицаи, защитавали Вуковар, днес в 15 часа са се предали на частите на Югославската народна армия, бе съобщено в пресцентъра, организиран в контролираното от сръбските групировки село Негославци. В 14 часа и 50 минути командирът на хърватската народна гвардия в града призовал своите подчинени да сложат оръжие.

Предаването на гвардейците и полицаите и евакуацията на цивилните от Вуковар са продължили целия следобед, предаде ТАНЮГ. На изходите от Вуковар са образувани дълги колони от хора, които напускат може би завинаги този разрушен град-призрак, в чиито мазета са прекарали близо деветдесет дни под огъня на федералната армия и на сръбските групировки.

Преговорите за предаването са водени днес в присъствието на представители на Международния червен кръст и на наблюдателната мисия на Европейската общност.

Падането на Вуковар е тежък удар за хърватското ръководство, което след четири месеца война загуби този стратегически, психологически и политически важен град, както и една трета от своята територия, смятат политическите наблюдатели в Белград. По мнението на мнозина този удар ще бъде насочен и лично срещу хърватския президент д-р Франьо Туджман.

Водачът на националистическата Хърватска партия на правото Доброслав Парага заяви, че „ако падне Вуковар, президентът Туджман също ще трябва да падне“.

В интервю за АФП Парага обвини Туджман, че в петък е осуетил изпращането на батальон на неговата партия във Вуковар, а в събота е сменил командира на фронта Винковци-Вуковар Миле Дедакович. „Ако не преминем в контраофанзива, ще бъде изгубен не само Вуковар, но и Загреб“, казва Парага.

От друга страна, в Белград се смята, че с падането на Вуковар сръбското ръководство е постигнало една от целите си във войната.

Вуковар бе определен за „столица“ на т. нар. Сръбска автономна област Славония, Барания и Западен Срем, която обяви отцепването си от Хърватско. Смята се, че на някой от следващите етапи тя ще обяви присъединяването си към Сърбия.

Победата на федералната армия и на сръбските групировки във Вуковар може да направи президента Милошевич по-склонен към преговори, е мнението на политически наблюдатели в Белград. Какви са обаче истинските намерения на Милошевич, който редува дипломатическите ходове с офанзиви по фронта, трудно може да се разбере.

Във всеки случай днес специалният пратеник на генералния секретар на ООН Сайръс Ванс бе доволен от разговора си с него. „Разговорите не само бяха много полезни, но постигнахме и напредък“, заяви Сайръс Ванс, който е в Югославия, за да проучи възможностите за идване на умиротворителни сили на ООН. Първото и главно условие, което Съветът за сигурност поставя, за да изпрати „сини каски“, е постигането на трайно примирие. Но друг голям проблем е и къде ще бъдат разположени умиротворителните сили. Запитани дали са постигнали напредък по този въпрос в интервю за Радио Белград, Сайръс Ванс и Слободан Милошевич избягнаха да дадат пряк отговор. Сърбия иска „сините каски“ да заемат новите й „западни граници“, очертани от фронтовата линия в Хърватско. Загреб държи умиротворителните сили да бъдат по сегашната сръбско-хърватска граница. (…)

Нарастват опасенията, че след удара срещу Вуковар армията може да хвърли цялата си мощ по второто направление на офанзивата – Дубровник. Те се подхранват и от факта, че днес бе лансирана „идеята“ Дубровник да се превърне в свободен град-държава, която обаче да остане в състава на планираната от Сърбия „малка Югославия“. Дори бе разпространен призив от някакво тайно „правителство“ на тази държава, за който съществуват основателни съмнения, че е съставен на бюрата на съответни служби в Белград. Деветдесет и четири на сто от населението на Дубровник е хърватско. В града няма нито една казарма, но въпреки това армията го държи в обсада вече близо 50 дни.

Но Западът едва ли ще преглътне така лесно Дубровник, както стана с Вуковар.

На Белград бе даден ясен знак, с който трябва да се съобразява – Западноевропейският съюз е решил да изпрати три фрегати пред пристанището на Дубровник, които като начало ще трябва да охраняват планираните хуманитарни акции. (…)

***

Сайръс Ванс видя с очите си трагедията във Вуковар

Белград, 19 ноември 1991 г. /кор. на БТА Никола Кицевски/ „След всичко онова, което днес видяхме тук във Вуковар, сме още по-уверени, че примирието в Югославия трябва да се установи колкото се може по-скоро и напълно“, заяви Сайръс Ванс, специалният пратеник на генералния секретар на ООН, който се намира в Югославия, за да проучи условията за разполагане на „сини каски“ в обхванатите от войната райони. Заедно с експерта по умиротворителните мисии Марак Голдинг Сайръс Ванс днес посети Вуковар, за да види с очите си трагедията на хилядите негови жители, прекарали месеци по мазетата под огъня на своите „освободители“ – федералната армия и сръбските групировки.

Дълги колони от хора, понесли на ръка малкото, което са могли да спасят, продължиха да напускат разрушените си родни огнища и днес. Въпреки че вчера главните хърватски части в града се предадоха, престрелките продължиха и тази сутрин.

Група хърватски бойци са се укрепили около болницата и отказват да се предадат.

В днешното сражение с армията те са ранили няколко войника, предадоха военни източници. (…)

***

Смъртта продължава да витае в развалините на Вуковар

Белград, 21 ноември 1991 г. /кор. на БТА Никола Кицевски/ Грохотът на оръдията и минохвъргачките във Вуковар вече не се чува, но смъртта продължава да витае в развалините на този призрачен град. На всяка крачка, разказват очевидци, можеш да се натъкнеш на човешки труп или неексплоадирала мина.

Само между два номера на мъртвата вече вуковарска улица „Иво Лола Рибар“ са преброени телата на повече от двадесет загинали, лежали с дни, а може би и със седмици под есенния дъжд. Някои от тях са с униформите на хърватската войска, останалите са цивилни. Белградският печат твърди, че „сигурно“ повечето от тези убити са сърби, в Загреб казват точно обратното, че загиналите са хървати. (…)

Взаимните обвинения в извършени военни престъпления са част от пропагандната война между Сърбия и Хърватско, която е не по-малко жестока от сраженията по фронтовете, а нейната главна жертва е истината. Целият белградски печат осъжда злодействата на усташите над сърбите във Вуковар, но не казва, че по-голямата част от тези сърби са избити от гранатите и куршумите на своите „освободители“ – сръбско армейските части. Защото бомбите, падащи по улици и домове, не признават национална принадлежност. Също така в нито един сръбски вестник не може да се прочете някой боец на сръбските групировки да е извършил по-голямо престъпление от това да е откраднал видеокасетофон от разрушена къща. Това се отнася и за хърватските средства за масова информация, които публикуват снимки на избити от „четниците“ жени и старци, но крият престъпленията на своите части. (…)

***

Във Вуковар бяха отворени две масови гробници с над двеста убити

Белград, 24 ноември 1991 г. /кор. на БТА Никола Кицевски/ Две масови гробници бяха отворени вчера във Вуковар пред камерите на телевизионните репортери. В едната са преброени около седемдесет, а в другата – близо сто и петдесет трупа в набързо сковани дъсчени ковчези. Голяма част от убитите едва ли някога ще бъдат идентифицирани.

В самия град, съобщават тукашните осведомителни средства, денонощно работят екипи за установяване на самоличността на загиналите, чиито тела още мога да се видят по улиците и дворовете на мъртвия град.

Белградската пропаганда използва трагедията, за да обвини за гибелта на тези хора Хърватско, но истината е, че както хърватите, така и основната част от цивилните сърби във Вуковар са жертва на куршумите, мините, снарядите и бомбите на армията и на сръбските групировки, дошли, както твърдят техните командири, „да освободят“ града.

Точният брой на жертвите във Вуковар още не се знае. По някои твърдения в града са загинали около 4000 хърватски бойци и няколко хиляди цивилни. Д-р Лазар Манойлович, хирург във Вуковарската болница, свидетелства, че през трите месеца на обсадата в нея са лекувани общо около 2000 ранени. От тях са починали близо 700 души. Според него ранените цивилни жители са били два пъти повече, отколкото бойците. Също такова било и съотношението при загиналите – убитите мирни жители били двойно повече. Противно на твърденията на белградската пропаганда д-р Манойлович заявява, че от Вуковарската болница никой не е изнасян заклан.

***

Вуковар: паметник на югославската трагедия

Вуковар, 23 ноември 1991 г. /Гюнтер Чалупа от ДПА/ Развалините на опустошения град Вуковар се издигат към небето като паметници на югославската трагедия. Над града се носи сладникав мирис на разложени трупове, когато група чуждестранни журналисти, охранявани от югославската армия, разглеждат града, в който хърватските части след 86-дневна обсада се предадоха на превъзхождащата ги по численост армия и на сръбските бойци.

От хърватска гледна точка Вуковар е заслужил званието „град-герой“, но според един офицер за армията градът е символ на победата над „новия хърватски фашизъм“. Частичната победа над хърватския противник струваше скъпо, макар че представител на армията говореше за „само 104 убити от наша страна, и вероятно неколкостотин при другите“. Напълно разрушеният град обаче го уличава в лъжа.

Още при влизането в града се виждат разпилените отломки на един танк Т-72. Хърватски части са го обстрелвали в близката царевична нива. В южните покрайнини на града се намира казармата „14 славонска бригада“, която бе причината за битката за Вуковар. Хърватски части обсадиха казармата и според един полковник „всеки ден я обсипваха с поне 100 гранати от всякакъв калибър“.

Ето защо по-късно армията била принудена да нападне крепостта Вуковар, гласи обяснението. Но главната сграда на казармата сякаш почти не е засегната, като се изключат счупените й прозорци. Върху малката площ на гарнизона се виждат само няколко кратера от гранати. „Нашата армия не искаше война, тя ни бе наложена“, заявява говорител на министерството на отбраната.

По пътя към центъра на града разрушенията стават повече. Край шосето се търкалят трупове на свине, кучета и кокошки, някои от които са подпухнали, други – премазани от веригите на танкове. Между тях са разпилени празни гилзи и кутии от боеприпаси, изгорели автомобили и танкове. Някои от къщите са разрушени до неузнаваемост от бомбардировките, други са опожарени.

Сладникавият мирис на разложени трупове нахлува в носа, но специалните части на армията все още не са навлезли в развалините. В покрайнините на града те все още обезвреждат и отстраняват мините, които хърватските части поставиха при изтеглянето си в центъра на града. „Моля, не напускайте маркираните пътеки, навсякъде може да има мини“, предупреждават военните. Почти като по заповед наблизо избухва мина и нейните парчета свистят във въздуха. „Трябва да е било някое бездомно куче“, казва един войник.

Градският център, който беше в бароков стил, почти не може да се разпознае като средище на град с около 50 000 жители. Прави впечатление липсата на какъвто и да било живот. Последните жители, наречени „обитатели на мазетата“, междувременно бяха евакуирани.

Само в болницата чакат да бъдат извозени още няколко тежко ранени цивилни. 56-годишен човек излиза от превързочната в мазето с нова превръзка на ръката. Заблудил се куршум улучил ръката му, когато, преди да се евакуира, искал да се погрижи набързо за своя трактор. „Не, тук за мен вече няма бъдеще“, твърди мъжът, чиито прадеди са се преселили преди 300 години от Карпатите в Славония. (…)

Войната за независимост на Хърватия се води в периода от 1991 г. до 1995 г. Военните действия приключват след като Хърватия постига решаваща победа с провеждането на операция „Буря“. Офанзивата започва на 4 август 1995 г. и в рамките на 84 часа 10 400 квадратни километра или 18,4 процента от територията на Хърватия е освободена. 

В Хърватия 18 ноември е обявен за Ден в памет на жертвите на Вуковар.