ОБЗОР

site.btaКаква е ситуацията в Судан след една година на конфликт и може ли да се намери изход от кризата

Каква е ситуацията в Судан след една година на конфликт и може ли да се намери изход от кризата
Каква е ситуацията в Судан след една година на конфликт и може ли да се намери изход от кризата
Войници от паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) по време на митинг южно от столицата Хартум. Снимка: АП/ Hussein Malla

Измина почти една година от избухването на войната в Судан, която предизвика опустошителна хуманитарна криза и постави в центъра на вниманието отдавна съществуващото политическо и етническо напрежение в района. Двете враждуващи страни - Суданските въоръжени сили (редовната армия), в които служат около 300 000 войници, и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП), които разполагат с приблизително 100 000 добре подготвени бойци - продължават дългогодишната си борба за власт. През изминалата година в резултат на ожесточени сблъсъци са загинали близо 16 000 души, а милиони са били разселени, пише базираната в Катар „Ал Джазира“.

През април 2023 г. сблъсъците между суданските въоръжени сили, ръководени от генерал Абдел Фатах ал Бурхан, и командирът на СБП генерал Мохамед Хамдан Дагало достигнаха връхна точка и бързо се разпространиха извън столицата Хартум, достигайки други части на страната.

След като през 2019 г. президентът Омар ал Башир, управлявал Судан в продължение на почти 30 години, бе свален от власт след народно въстание, крехкият преход към ръководена от граждани демокрация бе разрушен, когато през 2021 г. Ал Бурхан и Дагало извършиха военен преврат.  

Първоначално редовната армия и СБП си поделиха властта, но последвалата борба за надмощие значително се изостри след подкрепеното от международната общност Рамково споразумение през декември 2022 година. С него бе направен опит за интегрирането на паравоенното формирование в редовната армия като част от по-широката реформа на сектора за сигурност и прехода към демокрация.

Макар че Запада оказа натиск върху двете страни за бързото постигане на споразумение, обещавайки помощ и опрощаване на част от държавния дълг като стимули, всяка от страните се опасяваше да контрола на другата при формирането на новия политически ред.

Напрежението между двете военни сили достигна точката на кипене в столицата Хартум на 15 април миналата година, когато двете сили изпратиха бронирани машини по улиците на града и започнаха да се обстрелват взаимно. Конфликтът след това се разпространи и в раздирания с конфликти западен регион Дарфур, както и в части от централния регион Кордофан, щата Сини Нил и Мероуе – северен град близо до границата с Египет, в който се намират големи златни находища и мини, и военно летище, отбелязва „Ал Джазира“.

В края на април 2023 г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш съобщи, че "най-малко 450 души са били убити - включително четирима служители на световната организация. Повече от 4000 души са били ранени, а десетки хиляди са напуснали домовете си". През последвалите месеци тези цифри се увеличиха значително, пише американското издание „Форбс“.

Една година по-късно войната в Судан продължава да бушува, а хората в страната преживяват една от най-големите и най-предизвикателните хуманитарни кризи в света. Преди няколко дни Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) публикува доклад, в който се включени част от изказванията във връзка със ситуацията в Судан на говорителката на ВКБООН Олга Сарадо Мур, отправени по време на пресконференция в Женева.

В публикувания текст се съобщава, че броят на суданците, принудени да избягат от домове си, е надхвърлил 8,5 милиона души, като 1,8 милиона от тях са напуснали страната.

Голяма част от избягалите са се насочили към Чад, Египет, Етиопия и Южен Судан. По данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (UN OCHA) около 6,5 милиона суданци са били вътрешно разселени в 18-те судански щата.

„Продължаващият конфликт е разбил живота на хората, изпълвайки ги със страх и загуба. Нападенията срещу цивилното население, свързаното с конфликта сексуално посегателство и свързаното с пола насилие продължават с пълна сила, в нарушение на международното хуманитарно право и международното право за правата на човека. Судан преживя почти пълното унищожаване на своята градска средна класа: архитекти, лекари, учители, медицински сестри, инженери и студенти загубиха всичко. (...) Въпреки че войната започна преди една година, хиляди хора ежедневно пресичат границите, сякаш извънредната ситуация е започнала вчера“, се казва в доклада на ООН.

Макар че в момента СБП имат военно надмощие в зоните на активни бойни действия, съобщенията, че военнослужещи на паравоенното формирование извършват извънсъдебни екзекуции, че са отговорни за сексуално насилие и че плячкосват помощи, предназначени за хората, сериозно подкопават легитимността на групата сред суданския народ, отбелязва „Ал Джазира“.

Неотдавна обаче и армията възвърна част от позициите си, като постигна най-значителните си успехи до момента в Омдурман, един от трите основни града, съставляващи широката столица, пише Ройтерс.

„Мисля, че много суданци... никога няма да се чувстват комфортно от това да бъдат управлявани от СБП“, каза в интервю за базираната в Катар медия Йонас Хорнер, независим изследовател на Судан, който е работил с различни мозъчни тръстове, вкл. например Международната кризисна група, базирана в Белгия.

„Зверствата на СБП и жестокостта им... вероятно представляват най-голямата им пречка и правят перспективата те да управляват страната много по-трудна“, допълни Хорнер.

Според доклада на ВКБООН в Южен Судан всеки ден пристигат средно по над 1800 души. Страната е приела най-много хора от Судан - близо 640 000 души. Чад е преживял най-големия приток на бежанци в историята си. Въпреки че екипите на ВКБООН и техни партньори успяха да настанят по-голяма част от бежанците в нови и разширени селища, над 150 000 души остават в граничните райони в пренаселени и нехигиенични помещения, главно поради недостиг на финансиране. Само през миналия месец в Централноафриканската република (ЦАР) са пристигнали над 2200 души от Судан. Броят на суданците, регистрирани от Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в Египет, се е увеличил пет пъти през последната година, като средно дневно между 2000 и 3000 бежанци и лица, търсещи убежище, от Судан се приближават към приемните зони на ВКБООН в Кайро и Александрия. Етиопия също съобщава за продължаващо пристигане на нови бежанци, броят на които наскоро надхвърли 50 000 души, обобщава „Форбс“.

Пресичащите границите, предимно жени и деца, пристигат в отдалечени райони без почти никакви вещи и отчаяно се нуждаят от храна, вода, подслон и медицински грижи. Много семейства пристигат разделени и имат нужда от помощ. Родителите и децата са станали свидетели или са преживели ужасяващо насилие, поради което психосоциалната подкрепа също е приоритет, се казва в текста.

През последната година Уганда е посрещнала 30 000 судански бежанци, включително над 14 000 от началото на 2024 година. Повечето пристигащи суданци са от района на Хартум и голя част от тях имат завършено висше образование.

Освен това ВКБООН наблюдава засилено движение на судански бежанци към Европа, като от началото на 2023 г. в Италия са пристигнали 6000 души от Тунис и Либия - почти шесткратно увеличение спрямо предходната година. Очаква се този брой да се увеличи допълнително, тъй като тежкото положение в Судан продължава и към момента не е съпроводено с необходимото международно внимание и помощ. Както подчертава ВКБООН, финансирането остава критично ниско. Само 7 процента от изискванията, посочени в тазгодишния Регионален план за реагиране на бежанците в Судан, са изпълнени. Планът за хуманитарен отговор във вътрешността на Судан, инициатива на UN OCHA, е финансиран само на 6 процента.

Кризата в Судан е довела до рекордни нива на глад, като 18 милиона души са изправени пред остро недохранване. В Дарфур 1,7 милиона души вече изпитват извънредни нива на глад. Сред бягащите от Судан мнозинството са жени и деца, много от които са недохранени и се нуждаят от спешна помощ. Както съобщава ВКБООН, през последните няколко месеца в Чад са установени 33 184 случая на умерено остро недохранване и 16 084 случая на тежко остро недохранване сред пристигналите деца на възраст под 5 години.  

Зверствата в Судан изискват спешно внимание. Най-вече тези в Дарфур, където в продължение на 20 години арабски и неарабски племена водят ожесточени сблъсъци за оскъдни водни и земни ресурси. Все повече свидетелства и документи описват нападения, равносилни на етническо прочистване, извършени от арабски бойци с подкрепата на членове на СБП, които от своя страна напълно отричат това, отбелязва „Ал Джазира“.

Наред с останалото, през юни 2023 г. Мемориалният музей на Холокоста в САЩ издаде предупреждение за риска от геноцид в Дарфур - 20 години след като музеят за първи път предупреди за геноцид в региона: „СБП и свързаните с тях милиции извършват целенасочено, етнически мотивирано насилие срещу неарабско население. Съобщенията за широко разпространено сексуално насилие и разрушаване на цели села напомнят за престъпленията от миналото“. Както се казва в предупреждението на музея, няколко фактора сочат за риск от геноцид, включително „предишната история на престъплението, липсата на ефективно възпиране - включително ширещата се безнаказаност за минали престъпления, извършването на масови зверства, речта на омразата срещу маргинализирани групи и задълбочаващият се етнически характер на нападенията срещу цивилното население в Дарфур“. Въпреки няколкото подобни предупреждения, през последните месеци не се стигна до адекватни реакции, отбелязва американското издание.

Каква е ролята на чуждестранните сили в конфликта?

Конфликтът се превърна в част от съревнованието за влияние в страната и региона между регионалните и световните сили, включително Обединените арабски емирства (ОАЕ), Саудитска Арабия, Египет, Етиопия, Иран и Русия, отбелязва Ройтерс.

Преди началото на сраженията държавите от Персийския залив се стремяха да наложат влиянието си с инвестиции в сектори като селското стопанство и пристанищата, където Судан има огромен потенциал. Русия също се опитваше да установи контрол, изграждайки военноморска база на суданското крайбрежие на Червено море.

Според доклади на експерти на ООН ОАЕ са предоставили оръжия на СБП, а според военни източници Иран е доставил военно оборудване за армията.

Самият Египет, управляван от президента фелдмаршал Абдел Фатах ас Сиси, който свали от власт обвързания с мюсюлмански организации Мохамед Морси, има дълбоки връзки с Ал Бурхан и суданската армия.

Западните сили, включително Съединените щати, подкрепиха прехода към демократични избори след свалянето на дългогодишния президент Ал Башир. Дипломатическото внимание към Судан обаче бе ограничено от войните в Украйна и в ивицата Газа, отбелязва Ройтерс.

Какви усилия бяха положени за прекратяване на войната?

В момента се полагат редица усилия за прекратяване на войната в Судан, но липсата на успех е свързана с регионални разногласия между страните посредници, както и с конкуриращи се интереси на международни участници като Русия, Съединените щати, Саудитска Арабия и ОАЕ.

През изминалата година бяха постигнати няколко споразумения за прекратяване на огъня, но при всеки от случаите двете страни започваха да се обвиняват взаимно, че другата страната не преустановява атаките си.

Подобни инициативи бяха подети и от африканската регионална група Междуправителствен орган за развитие (IGAD) и Африканския съюз, което доведе до опасения за припокриване на дипломатическите усилия и съперничеството.

Сраженията продължиха и през последните седмици въпреки призивите за прекратяване на огъня, отправени от Съвета за сигурност на ООН  и генералния секретар Антониу Гутериш по време на свещения за мюсюлманите месец рамазан, пише Ройтерс.

Очаква се нови преговори между враждуващите страни да започнат в Джеда, Саудитска Арабия, на 18 април, след като новоназначеният американски специален пратеник за Судан Том Периело призова за възобновяване на преговорите. Градът бе домакин на няколко кръга от преговори през 2023 г., преди армията да се оттегли, позовавайки се на нарушения на прекратяването на огъня от страна на СБП, отбелязва „Ал Джазира“.

Този път обаче има предположения, че в преговорите може да се включат двама нови участници - Египет, който в миналото е подкрепял редовната суданска армия, и ОАЕ, които са били на страната на СБП. "Всяко прекратяване на огъня, за което са водени преговори, се е проваляло, защото не са присъствали двамата основни регионални поддръжници на враждуващите страни", казва Холуд Хаир, судански експерт и директор на мозъчния тръст „Confluence Advisory“, който е базиран в Хартум.

Понастоящем в Кайро също се водят разговори, ръководени от представители на ОАЕ и Египет. Те обаче се конкурират с подкрепяните от Саудитска Арабия преговори в Джеда и това вътрешно стълкновение може да възпрепятства потенциала на международната общност за колективното постигане на мир, уточни Хаир.

/ПТА/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:49 на 30.04.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация